Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 02.10.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на трети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:                                  

       Председател:  Невена Калинова

при секретаря Диана Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 405 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба на „А1 България“ ЕАД гр.София срещу Т.В.Н. ***, по искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, установителни по характера си, предявени по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, в изпълнение на указанията на заповедния съд, издал заповед по чл.410 от ГПК в полза на ищеца срещу ответника.

Ищецът твърди, че между него и ответника са сключени Договор N М3829476/12.10.2013г. и Договор N М4458228/02.03.2015г., които имат рамков характер, с предмет предоставяне на електронни съобщения, услуги и продукти, и други услуги и продукти по тези договори са предоставени чрез подписване на допълнителни индивидуални договори и приложения към същите. Посочените в договорите номера, започващи с буквата М, представляват индивидуални клиентски номера и реферират към услугите, които ползва абонатът, който се индивидуализира също така чрез ID, под който се завеждат всички договори и приложения, сключени между ищеца и абоната, като ответникът има такъв с номер ***. Така на база посочените два основни договора са сключени и други такива, подробно описани в исковата молба, включая и договори за продажба на изплащане на продукти, по които договори е налице неизпълнение, като по първия цитиран договор от 12.10.2013г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти в периода 12.12.2016г. до 12.06.2017г., неизпълнението възлиза на 331.76лв., а по втория цитиран договор от 02.03.2015г. неизпълнението възлиза на 145.33лв. за периода от 03.10.2016г. до 27.03.2017г., върху които две дължими суми като цена на услуги и продукти, се претендира законната лихва от 29.10.2016г. до 17.12.2018г. в размер на 90.59 лв., както и законната лихва от 21.12.2018г. – датата, на която ищецът подава заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която ответникът като длъжник възразява задължението си, и по която причина се предявява установителен иск за съществуване на вземането по издадената по ч.гр.дело N 1883/2018г. по описа на РС-Кърджали заповед.В исковата молба се претендира и сума от 37.50 лв. за неустойка за неизпълнение на посочените по-горе договори и като част от общата главница, за каквато неустойка ищецът не е снабден със заповед по чл.410 от ГПК, видно от съдържанието на заповедта, издадена по ч.гр.дело 1883/2018г. по описа на РС-Кърджали.В исковата молба са посочени множество подписани договори и приложения между страните, по които ищецът сочи, че възникват претендираните парични вземания.

В съдебно заседание ищецът не се представлява, но поддържа исковете с писмена молба чрез адвокат пълномощник.

Ответникът Т.В.Н. чрез адвокат пълномощник в срока за отговор оспорва иска и дължимостта на процесните суми по посочените договори при  възражение, че договор N ***/02.09.2016г. и приложенията към него, както и договор N ***/14.09.2016г. и приложенията към него, не са подписани от нея, и подписите за абонат са положени от други лица, тъй като към датите на подписване на договорите тя се намира извън страната, съответно не е поемала задължение да заплаща каквито и да е услуги по тези договори, като оспорва истинността на положените в двата договора подписи, които свои възражения поддържа в съдебно заседание с оглед заявлението на ищеца, че ще се ползва от оспорените по делото писмени документи. Наред с това, ответникът възразява, че и общите условия на ищеца, приложени към исковата молба, не са подписани от нея, не са й връчвани при подписване на договори, не е запозната с тях и спрямо нея те нямат действие, като са нарушени чл.147а, ал.1-ал.5 от ЗЗП.Всички фактури по делото, които ищецът твърди да са изпратени на ответника, не са подписани от ищеца, и сами по себе си не могат да установят задълженията на ответника. По Договора за продажба на изплащане на 29.09.2015г., в приложението на който е посочено, че след изчерпване на включения пакет от услуги, всички разговори в системата на МТЕЛ и БОБ са безплатни, ответникът възразява, че по три от фактурите с номера *********, ********* и *********  такива разговори са таксувани, при което и са платени без основание и следва да се приспаднат от общото задължение на ответника към ищеца.Възразява, че по заповедта за изпълнение не са посочени за дължими парични суми за неустойки и искането следва да се отхвърли.В съдебно заседание ответникът чрез адвокат пълномощник поддържа възраженията срещу иска и с писмена молба претендира за отхвърлянето му.

Районният съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, приема за установено следното:

Предявените искове са по чл.422, ал.1, вр чл.415, ал.1 т.1 от ГПК, установителни по характера си, за парични вземания, произхождащи от договори/рамкови/ за услуги и продукти, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С издадената по ч.гр.д. N  1883/2018г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК ответникът като длъжник е осъдена да заплати на ищеца като кредитор

1.сумата 145.33 лв., представляваща неизпълнено парично задължение по договор N  М4458228/02.03.2015г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти, с индивидуален абонатен номер/Account ID/ ***, по който са ползвани услуги в периода от 03.10.2016г. до 27.03.2017г., ведно със законната лихва от 21.12.2018г.-датата на подаване заявление по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане,

2.сумата 331.76 лв., представляваща неизпълнено парично задължение по договор N  М3829476/12.10.2013г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти, с индивидуален абонатен номер/Account ID/ ***, по който са ползвани услуги в периода от 12.12.2016г. до 12.06.2017г., ведно със законната лихва от 21.12.2018г.-датата на подаване заявление по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане,

3.сумата 90.59 лв., представляваща законна лихва за забава върху общо дължимите главници от 477.09 лв. за периода от 29.10.2016г. до 17.12.2018г., и

4.сумата 25 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса.

В заповедта е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства:

1.неизпълнено парично задължение по сключен между длъжника T. В.Н. и кредитора „А1 България” ЕАД с ЕИК ***/с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД/ Договор N  М4458228/02.03.2015г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти, с индивидуален абонатен номер/Account ID/ ***, по който за ползвани услуги в периода от 03.10.2016г. до 27.03.2017г.  са издадени фактури за сумата в общ размер 145.33 лв., и

2.неизпълнено парично задължение по сключен между длъжника T. В.Н. и кредитора „А1 България” ЕАД с ЕИК ***/с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД/ Договор N  М3829476/12.10.2013г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти, с индивидуален абонатен номер/Account ID/ ***, по който за ползвани услуги в периода от 12.12.2016г. до 12.06.2017г. са издадени фактури за сумата в общ размер 331.76 лв.,

както и дължимост на лихва за забава върху сбора от главниците в размер на 90.59 лв. за периода от 29.10.2016г. до 17.12.2018г., поради неизпълнение на задълженията в срок.

С доклада по чл.146, ал.1 от ГПК делото е докладвано съобразно заявените идентично в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и в исковата молба обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права.

Не са оспорени от ответника и съдът приема, че между него и ищеца са сключени съглашения както следва:

1.Договор N ***/02.03.2015г., Приложение N 1/02.03.2015г. към Договор  N ***/02.03.2015г.-Условия за ползване на тарифни планове Мтел трансфер/Срок- 1 или 2 години/, Приложение N 3/02.03.2015г. към Договор  N ***/02.03.2015г.-Ценоразпис на „Мобилтел“ ЕАД за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги, Допълнение от 02.03.2015г. към Приложение N 1 към Договор  N ***/02.03.2015г.-Допълнителни декларации по Закона за защита на потребителите, Договор за продажба на изплащане N ***/02.03.2015г., Приложение N 2 към Договор за продажба на изплащане N ***/02.03.2015г.-Погасителен план,

2.Договор N ***/25.11.2014г., Приложение N 1/25.11.2014г. към Договор  N ***/25.11.2014г.-Промоционални условия за ползване на услугата Домашен телефон с тарифен план Домашен телефон 1/Срок -2 години, Приложение N 3/25.11.2014г. към Договор  N ***/25.11.2014г.-Ценоразпис на „Мобилтел“ ЕАД за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги, Допълнение от 25.11.2014г. към Приложение N 1/25.11.2014г. към Договор  N ***/25.11.2014г.-Допълнителни декларации по Закона за защита на потребителите, Приложение N 1/25.11.2014г. към Договор  N ***/25.11.2014г.-Условия за ползване на тарифни планове Мтел смарт,

3.Договор N ***/29.09.2015г., Приложение N 1/29.09.2015г. към Договор  N ***/29.09.2015г.-Условия за ползване на тарифни планове Мтел трансфер/Срок- 1 или 2 години/, Приложение N 3/29.09.2015г. към Договор  N ***/29.09.2015г.-Ценоразпис на „Мобилтел“ ЕАД за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги, Допълнение от 29.09.2015г. към Приложение N 1 към Договор  N ***/29.09.2015г.-Допълнителни декларации по Закона за защита на потребителите, Договор за продажба на изплащане N ***/29.09.2015г., Приложение N 2 към Договор за продажба на изплащане N ***/29.09.2015г.-Погасителен план.

Тези договори не са посочени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и съответно в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, в т.ч. за първи път с исковата молба ищецът заявява, че двата договора, от които претендира, че произтичат паричните му вземания от ответника са рамкови.Не са представени доказателства за сключен между страните договор М3829476 от 12.10.2013г., нито за договор М4458228 от 02.03.2015г.Посочените от ищеца номера М3829476 и М4458228 не са номера на договори, поне не са представени доказателства за това.Тези номера са налични в издадени от ищеца на ответника фактури за дължими парични суми като цена на услуги и продадени стоки, но предвид твърденията на ищеца, че ответникът е с индивидуален абонатен  номер/ID/ *** както в заповедното, така и в исковото производство, съдът следва да извърши преценка налице ли е идентичност между заявената в заповедното производство и в исковото производство защита.Тя е идентична по отношение на размера и периода на паричните вземания, но не и по основанието им.В заповедното производство ищецът като кредитор се позовава на сключен с длъжника T. В.Н. Договор N  М4458228/02.03.2015г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти, с индивидуален абонатен номер/Account ID/ ***, по който за ползвани услуги в периода от 03.10.2016г. до 27.03.2017г. са издадени фактури за сумата в общ размер 145.33 лв., както и на сключен с длъжника Договор N  М3829476/12.10.2013г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти, с индивидуален абонатен номер/Account ID/ ***, по който за ползвани услуги в периода от 12.12.2016г. до 12.06.2017г. са издадени фактури за сумата в общ размер 331.76 лв.Индивидуализирането на вземанията чрез посочването на договорите е от основно значение, тъй като именно договорът е източник на права и задължения като юридически факт, който ги поражда.Твърденията на ищеца за сключени с ответника договори с посочените номера не се установяват по делото, и само на това основание исковете са недоказани с оглед заявлението по чл.410 от ГПК и предмета на издадената заповед за изпълнение.Между представените от ищеца с исковата молба договори и фактури, издадени от ищеца на ответника, не може да се направи връзка.Всички договори и приложения са с номер *** и с дата, на която са подписани, но в тях не е посочен индивидуален клиентски номер, започващ с буквата М, какъвто се твърди от ищеца.От друга страна, в представените фактури фигурират посочените номера с М, но като номер на потребител, и липсва соченият индивидуален абонатен номер  ***.Едва с исковата молба ищецът твърди, че двата договора с номера М3829476/12.10.2013г. и М4458228/02.03.2015г. са рамкови и претендираните суми произхождат от подписани допълнителни индивидуални договори и приложения към същите.Това по същество изменя както обстоятелствата по които е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, така и търсената защита.Твърденията в исковата молба са, че паричните вземания са дължими по други договори-напр. по два договора за електронни съобщителни услуги от 25.11.2014г.   и приложения към тях с избран тарифен план за телефонен номер ********** и **********, и двата със срок на действие 24 месеца; по договор за електронни съобщителни услуги от 29.09.2015г.   и приложението към него с избран тарифен план за телефонен номер **********, със срок на действие 24 месеца; по договор за продажба на изплащане от 29.09.2015г. със срок  23 месеца;  и т.нат., без да се установява същите да имат връзка с посочените от ищеца рамкови договори, каквито конкретно по номер и дата е недоказано да са подписани.

Разширяването на правопраждащите вземането факти, с включването в исковата молба на твърдения за сключени други договори, без да е доказана връзката им със сочени от ищеца договори, посочени в заповедта по чл.410 от ГПК, и   доказване/недоказване на възникнали задължения по тези договори не обуславя основателността на иска, тъй като за вземания/респ. за задължения по тях заповед за изпълнение не е издадена по ч.гр.д. N 1883/2018г. на РС-Кърджали. Допуснатите от ищеца противоречия и различия относно правопораждащите вземането факти не могат да бъдат отстранени в настоящото производство, представляващо продължение на заповедното производство, с оглед предмета на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, вземането по която ищецът цели да установи за съществуващо в настоящото производство.Предметът на иска е предопределен от основанието на вземането по заповедта по чл.410 от ГПК, и по други различни факти съдът няма правомощие да се произнася, макар те да следват от доказателствата, на които ищецът се позовава, тъй като не би се постигнала целта на заповедното производство.Когато вземането е оспорено от длъжника, заповедта за изпълнение влиза в сила след потвърждаване на вземането със сила на присъдено нещо с решението по чл.422, ал.1 от ГПК.Тогава ще са налице условията за принудително изпълнение на вземането въз основа на издаден изпълнителен лист за същото от заповедния съд. Претенцията да се установи вземане по договори, за които заповедният съд се е произнесъл, е недоказана, при доказана дължимост/недължимост на вземания по други договори, по които заповедният съд не се е произнесъл, и обуславя правомощие на съда да отхвърли изцяло иска по чл.422, ал.1 от ГПК като недоказан.

В правомощията на съда, разглеждащ иска по чл.422, ал.1, вр чл.415, ал.1 от ГПК, е да установи вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, и което съответно е възразено като недължимо от длъжника, в случая вземане за неплатени електронни съобщителни услуги и за закупени продукти по договори с номера M4458228/02.03.2015г. и М3829476/12.10.2013г.

По делото, с оглед неоспорените от ответника писмени доказателства на ищеца, се установява, че вземането на ищеца произтича не от посочените в заявлението по чл.410 от ГПК и заповедта по чл.410 от ГПК договори, посочени в исковата молба като рамкови договори, а от други договори, на които ищецът като правопроизводящ факт не се  позовава в заповедното производство. Посочените от заявителя в заявлението по чл.410 от ГПК правопораждащи факти индивидуализират заявеното парично вземане по основание, размер и срок на изпълнение. Посочването на тези обстоятелства индивидуализира вземането както от гл.т. на правопораждащия го факт, така и от гл.т. на неизпълнението на длъжника, представляващо основание кредиторът да търси съдебна защита на вземането, когато то не е изпълнено на падежа, и посочването на тези обстоятелства дава възможност съдът да извърши преценка налице ли е вземане, определено по основание, размер и с настъпил падеж, в забава ли е длъжникът и дължи ли обезщетение за забава.Съдът издава заповед по чл.410 от ГПК само въз основа на посочените в заявлението обстоятелства/твърденията на кредитора/, а не въз основа на представени документи, и гаранция за защита правата на длъжника е уредената възможност за възражение срещу заповедта за изпълнение по чл.414 от ГПК.Неизпълнението е факт, който поражда различни права за кредитора в зависимост от уговорките в договора.Доказването, че вземането произтича от друг договор, е несъответно на подлежащото на установяване с иска по чл.422, ал.1 от ГПК вземане по издадената заповед за изпълнение.Съгласно разясненията на ВКС в ТР N 4/2013г. от 18 юни 2014г. по ТД N  4/2013 на ОСГТК предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК се определя от правните твърдения на ищеца в исковата молба за съществуване на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповед за изпълнение.В  случая в исковата молба са изложени такива твърдения, в т.ч. и в табличен вид са посочени претендираните по всеки един от рамковите договори, на които ищецът се позовава.В тази връзка, дори да се приеме, че един такъв договор е Договор N ***/02.03.2015г., то от същия не произтичат конкретни права и задължения за страните, като чл.3.2 от него изрично предвижда, че за всяка избрана от абоната услуга или пакет от услуги, в т.ч. срок на ползване, ценови и други условия за ползване, се описват в приложения, представляващи неразделна част от договора, от което следва, че от сключването му не възникват първоначални договорни задължения, а е необходимо сключване на други договори/добавъци/, от съдържанието на които ще следва какъв е предметът на договора и кога е налице изпълнение/респ. неизпълнение на същия, и на които добавъци ищецът не се позовава в производството по чл.410 от ГПК, поставящо началото на исковото производство съгласно чл.422, ал.1 от ГПК.

По делото е открито производство за оспорване на следните писмени документи:  Договор  N ***/02.09.2016г.-Условия за ползване на пакетна услуга/пакет/-фиксиран интернет/Мтел Нет/ и телевизия/Мтел ТВ/ /Срок- 1 или 2 години, Приложение N 3/02.09.2016г. към Договор  N ***/02.09.2016г.-Ценоразпис на „Мобилтел“ ЕАД за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги, Допълнение от 02.09.2016г. към Приложение N 1 към Договор  N ***/02.09.2016г.-Допълнителни декларации, Списък от 02.09.2016г. на телевизионни програми, включени в пакет Мтел ТВ Разширен + към Договор  N ***/02.09.2016г., Договор  N ***/14.09.2016г., Приложение N 1/14.09.2016г. към Договор  N ***/14.09.2016г.-Цени и условия за ползване на услугата фиксиран интернет през мобилна мрежа-Нет Бокс /Срок- 1 или 2 години/, Приложение N 3/14.09.2016г. към Договор  N ***/14.09.2016г.-Ценоразпис на „Мобилтел“ ЕАД за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги, Допълнение от 14.09.2016г. към Приложение N 1 към Договор  N ***/14.09.2016г.-Допълнителни декларации.За целта, в изпълнение на задължението си за представяне на оригиналите на оспорените от гл.т. на автентичност документи, от ищеца като доказателство е представен и съответно е приет диск, надписан „Т.В.Н. А1“ с перманентен маркер, находящ се в плик, надписан „Т.Н.“, съдържанието на който диск ищецът твърди да са електронни документи, оригинали на оспорените писмени доказателства, представени към исковата молба. За проверка на оспорените писмени доказателства е назначена експертиза на почерк и подпис, със задачи: Какви са наличните документи, находящи са на диск по делото в плик, надписан „Т.Н.“, съответстват ли същите на представените към исковата молба документи и дали оспорените от ответника документи съответстват на тези, нахождащи се в диска, подписани ли са те идентично както в техния писмен вид, така и в техния електронен вид, в случай, че такъв е наличен на диска, от гледна точка на положения подпис за абонат, дали положеният подпис за абонат в оспорените документи е положен от ответника Т.В.Н., като за изпълнението на задачите експертът освен материалите по делото, изследва на подписа на ответника в база данни „Документи за самоличност“ към МВР, снеме сравнителни образци от подписа на ответника, както и изследва положеният подпис в пълномощно, дадено от Т.В.Н. на адв.Р. на стр.121 от делото, и при необходимост извърши и други необходими справки и изследвания.Изследването е проведено съобразно задачите му, изключая изследването на подпис на ответника, който да е снет от експерта, поради отсъствие на ответника от страната.

Неоспореното по реда на чл.200, ал.3 от ГПК заключение на вещото лице Я., криминалист-специалист НТЛ, дава извод, че подписите в оспорените документи не са изпълнени от ответника, сочещи го за техен автор, при което между страните не е е постигнато валидно съгласие по оспорените договори и приложения, в т.ч., ако и да са сключени към договор N М4458228/02.03.2015г. Основното възражение на ответника по тези договори, че ищецът не е легитимиран кредитор за паричните вземания по тези договори, защото ищецът не ги подписва, както и приложенията към тях, е доказано.Заключението на назначената експертиза на подпис и почерк го установява пряко и пълно-подписите в тези документи, сочещи техен автор да е ответникът,  не са изпълнени от него, и съответно оборена е формалната им доказателствена сила от гл.т. да са подписани от ответника, което обуславя правомощие на съда да признае неистинността на документите, които привидно сочат на възникване на облигационно отношение между страните, да ги изключи от доказателствата по делото и да ги изпрати на прокурор в съответствие с чл.194, ал.3 от ГПК.

В заповедта по чл.410 от ГПК не е посочена да е дължима от длъжника на кредитора претендираната неустойка от 37.50 лв. за предсрочно прекратяване на договор от 29.05.2015г. и в тази част производството по делото подлежи на прекратяване като недопустимо развило се.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски по делото в пълен размер, възлизащи на 300 лв. за адвокатско възнаграждение и 300 лв. за възнаграждение на вещо лице.

      Мотивиран от изложеното, Районният съд

РЕШИ  :

      ПРИЗНАВА за доказано оспорването истинността/автентичността/ на Договор  N ***/02.09.2016г.-Условия за ползване на пакетна услуга/пакет/-фиксиран интернет/Мтел Нет/ и телевизия/Мтел ТВ/ /Срок- 1 или 2 години, Приложение N 3/02.09.2016г. към Договор  N ***/02.09.2016г.-Ценоразпис на „Мобилтел“ ЕАД за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги, Допълнение от 02.09.2016г. към Приложение N 1 към Договор  N ***/02.09.2016г.-Допълнителни декларации, Списък от 02.09.2016г. на телевизионни програми, включени в пакет Мтел ТВ Разширен + към Договор  N ***/02.09.2016г., Договор  N ***/14.09.2016г., Приложение N 1/14.09.2016г. към Договор  N ***/14.09.2016г.-Цени и условия за ползване на услугата фиксиран интернет през мобилна мрежа-Нет Бокс /Срок- 1 или 2 години/, Приложение N 3/14.09.2016г. към Договор  N ***/14.09.2016г.-Ценоразпис на „Мобилтел“ ЕАД за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги, Допълнение от 14.09.2016г. към Приложение N 1 към Договор  N ***/14.09.2016г.-Допълнителни декларации, в частта им, сочеща за техен автор чрез полагане на подпис за Т.В.Н. в качеството на абонат, ИЗКЛЮЧВА ги от доказателствата по делото в посочената част и ги ИЗПРАЩА на прокурор.

     ОТХВЪРЛЯ  предявените от "А1 България“ ЕАД с ЕИК  ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно от А.В.Д.-главен изпълнителен директор и М.М.-изпълнителен директор, срещу T. В.Н. с ЕГН **********,***,  искове по чл.422, ал.1 от ГПК за парични вземания, за които е издадена Заповед  N 859/27.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N  1883/2018г. на РС-Кърджали, за сумите както следва:

1.сумата 145.33 лв., представляваща неизпълнено парично задължение по договор N  М4458228/02.03.2015г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти, с индивидуален абонатен номер/Account ID/ ***, по който са ползвани услуги в периода от 03.10.2016г. до 27.03.2017г., ведно със законната лихва от 21.12.2018г.-датата на подаване заявление по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане,

2.сумата 331.76 лв., представляваща неизпълнено парично задължение по договор N  М3829476/12.10.2013г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти, с индивидуален абонатен номер/Account ID/ ***, по който са ползвани услуги в периода от 12.12.2016г. до 12.06.2017г., ведно със законната лихва от 21.12.2018г.-датата на подаване заявление по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане, и

3.сумата 90.59 лв., представляваща законна лихва за забава върху общо дължимите по т.1 и т.2 главници от 477.09 лв. за периода от 29.10.2016г. до 17.12.2018г..

ОСТАВЯ без разглеждане иск по чл.422, ал.1 от ГПК за сумата 37.50 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор от 29.05.2015г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.  

ОСЪЖДА  "А1 България“ ЕАД с ЕИК  ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно от А.В.Д.-главен изпълнителен директор и М.М.-изпълнителен директор, да заплати на T. В.Н. с ЕГН **********,***, сумата 600 лв., представляваща разноски по делото.

 Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Съдия: