№ 22592
гр. *****, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110152756 по описа за 2022 година
След влизане в законна сила на Определение № 7241/15.02.2024 г. производството се води
по искова молба на Н. Д. С. срещу А. ***** Л., с която е предявен отрицателен
установителен иск за признаване за установено, че ответницата не е собственик на
недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор 22304.7891.344.2 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-57/03.09.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес: с. *************,
със застроена площ от 119 кв. м., с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, разположена в поземлен имот с
идентификатор 22304.7891.344.
Ищецът твърди, че е собственик на дворно място, представляващо поземлен имот с
идентификатор 22304.7891.344, и на находящата се в него сграда с идентификатор
22304.7891.344.1. Излага, че е придобил собствеността на публична продан по силата на
Постановление за възлагане на недвижим имот от 08.08.2018 г. на ЧСИ *****, вписано като
акт № 174, том 203/2018 г., като предишен собственик е била *******. Посочва, че в
югоизточния ъгъл на поземления имот се намира сграда с идентификатор 22304.7891.344.2,
която ответницата е закупила заедно с гараж и едноетажна постройка, представляваща
сграда с идентификатор 22304.7891.344.4, от ******* с Нотариален акт № 193, том VI, дело
№ 1125/2009 г. на нотариус **** Д., с рег. 274 на НК. Твърди, че през м. 12.2018 г. е започнал
преговори с ответницата относно преминаването през дворното място, върху което тя не
притежава право на собственост, но поради неразбирателство е заведено гр. д. № 44449/2019
г. по описа на СРС, 143 състав, което към датата на завеждане на настоящото дело е висящо
пред СГС. Оспорва собствеността на ответницата върху сграда с идентификатор
22304.7891.344.2, на първо място, при твърдения, че тя е изградена незаконно – в
1
противоречие на строителните правила и норми, тъй като за нея липсват строителни книжа.
Излага, че от редица документи, включително от ортофотоплан на гр. *****, изработен от
аерозаснемане през м. 04.2008 г. от „ГИС *****“, е видно, че преди 2009 г. процесната сграда
не е съществувала, но въпреки това въз основа на документ с невярно съдържание –
нотариално заверена декларация на ***** от 21.11.2008 г., че сградата е изградена през 1994
г., е издадено Удостоверение за търпимост на сградата. Твърди, че сградата е построена през
2009 г. На второ място, релевира възражение за нищожност на договора, с който ответницата
е придобила процесната сграда, като счита, че се касае за привидна сделка, с която се
прикрива друга сделка. В тази връзка изтъква, че в един и същи ден ***** е продала на
ответницата процесната сграда за сумата от 20 061.30 лв. и същевременно ответницата и
съпругът й са сключили с нея предварителен договор за покупко-продажба на същата сграда
при уговорка, че ако до 06.11.2012 г. ***** им плати сумата от 106 000 лв., те ще й върнат
собствеността. Твърди, че самото наличие на незаконната сграда пречи на безпрепятственото
ползване от него на поземления имот, както и че въпреки водените разговори вече близо 3
години ответницата преминава през целия му двор, с което смущава собствеността му,
вместо да направи вход към къщата си откъм ул. „****“. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответницата А.
***** Л., с който предявеният иск е оспорен като неоснователен. Не оспорва, че ищецът е
собственик на поземлен имот с идентификатор 22304.7891.344, ведно с построената в него
сграда с идентификатор 22304.7891.344.1, както и че е закупила сграда с идентификатор
22304.7891.344.2 от *******. Заявява, че още с придобиването на поземления имот ищецът е
започнал да й създава пречки да достига до сградата си, като не й позволявал да преминава
през него, поради което е завела гр. д. № 44449/2019 г. по описа на СРС, 143 състав, по което
е постановено решение в нейна полза, като понастоящем делото е висящо пред СГС.
Оспорва твърденията, че процесната сграда е построена незаконно. Твърди, че поради липса
на строителни книжа нейният праводател е инициирал процедура по § 16, ал. 2 ПР ЗУТ, в
резултат на която е издадено от Столична община – Район „*****“ Удостоверение с рег. №
94-В-181-98/01.12.2008 г., с което е прието, че сградата е допустима, в режим на търпимост и
може да бъде предмет на прехвърлителна сделка. Оспорва твърдението, че през 2008 г.
процесната сграда не е съществувала. Сочи, че към този момент за нея все още не са били
налице строителни книжа и поради това не е можело да бъде предмет на прехвърлителни
сделки, нито да бъде декларирана за данъчни цели. Оспорва сделката, по силата на която е
придобила процесната сграда, да е нищожна като привидна, във връзка с което оспорва тя и
съпругът й ***** да са сключвали с ***** предварителен договор от 06.11.2009 г. Релевира
възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност при твърдения, че е осъществявала
добросъвестно /евентуално недобросъвестно/ владение върху процесната сграда лично и
чрез съпруга си *********, считано от 06.11.2009 г. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с
2
който ищецът иска да се установи, че ответницата не е собственик на сграда с
идентификатор 22304.7891.344.2 по действащите КККР.
При предявен отрицателен установителен иск е достатъчно ищецът да докаже
твърденията си, с които обосновава правния си интерес от търсеното установяване, като
предпоставка за неговата допустимост, за което е необходимо да установи фактите, от които
произтича неговото защитимо право, засегнато от правния спор. Ответникът, от своя страна,
трябва да изчерпи основанията, на които твърди да е собственик, и следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е титуляр на правото на собственост върху
процесния имот на твърдяните в отговора на исковата молба придобивни основания.
В т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието
следното: „Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост
и други вещни права е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако
отрече правата на ответника“, а в мотивите е разяснено, че интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие
имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника
права.
В Решение № 165/13.11.2023 г. по гр. д. № 296/2023 г. на ВКС, І ГО, е прието
следното: „Както ОСГТК на ВКС посочва в мотивите към т. 1 на ТР № 8/2012 от 27.11.2013
г. по тълк. д. № 8/2012 г., правният спор накърнява не само спорното право, което едната
страна претендира, но и правната сфера на другата страна, която затова отрича
претендираното право, защото то засяга определени нейни права. Всеки, който претендира,
че е носител на право, засегнато от правен спор, може, като упражни пръв правото си на иск,
да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник. При
установителните искове /включително и отрицателните/ в най-голяма степен се откроява
разликата между спорното право и правото, което може да се окаже засегнато от правния
спор. Първото има качеството „предмет на иска“, защото е обект на противоречиви правни
твърдения на страните по спора. Уважаването на отрицателния установителен иск обаче има
и правопредпазващо действие по отношение на засегнатото право, което ищецът брани с
предявяването му – ако с решението бъде установено несъществуването на спорното право,
защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца, чието
съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното решение право.
Изложени са също съображения, че правният интерес от решаване на правния спор винаги
произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от
спорещите твърди, че се засяга правната му сфера, а видът на иска е призван да гарантира
постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права.
Такава защита в случаите на отрицателен установителен иск за собственост или друго
вещно право би се постигнала чрез отричане със сила на пресъдено нещо на претендираното
от ответника право. Посочено е, че правният интерес при отрицателния установителен иск за
собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано
3
от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било
отречено или пораждането, респективно упражняването му, би било осуетено от
неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Преценката за наличие на правен
интерес от предявяването на отрицателен установителен иск следователно е винаги
конкретна, основана на всички съдържащи се в исковата молба твърдения, като нейната цел
е да се съобрази дали при уважаването на иска ще бъде дадена защита на субективното
право, което ищецът твърди, че притежава. При това следва да бъде взето предвид доколко
както съществуването, така и реализацията, на притежаваното от ищеца право се засяга от
правото на ответника. В този смисъл въз основа на съдържащите се в мотивите на
тълкувателното решение съображения в практиката си ВКС е достигнал до изводите, че за
да прецени дали изложените в исковата молба твърдения обуславят правен интерес от
отрицателен установителен иск, съдът следва да ги квалифицира и да прецени доколко
решението по делото ще рефлектира върху правната сфера на ищеца и ще постигне целения
от него резултат и само когато целеният правен резултат не би рефлектирал непосредствено
в правната сфера на ищеца, то липсва правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск /Определение № 19/17.02.2021 г. по ч. гр. д. № 57/2021 г. на ІІ г. о. на
ВКС/. В тълкувателното решение се придава значение не на вида накърнено субективно
материално право на ищеца, а на обстоятелството дали собственическите претенции на
ответника пречат на ищеца да го упражнява, респ. дали отричането им би повлияло на
възможността за безпрепятственото му упражняване /Определение № 21/07.02.2020 г. по ч.
гр. д. № 3962/2019 г. на І г. о. на ВКС/.“. Следователно извън посочените в т. 1 от ТР №
8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС случаи отрицателният
установителен иск за собственост би бил допустим, ако от конкретния правен спор между
страните по делото може да бъде изведен правен интерес за ищеца от отричане със сила на
пресъдено нещо на спорното право на собственост – предмет на предявения иск.
В случая ищецът не извежда правния си интерес от предявения отрицателен
установителен иск при твърдения, че самият той има право на собственост върху процесната
сграда или би могъл да придобие такова, ако отрече правото на собственост на ответницата,
а го обосновава с твърдения, че той е собственик на поземления имот, в който е построена
процесната сграда, която е незаконна, а ответницата, която я ползва и стопанисва, без да е
неин собственик, преминава през имота му и така му пречи да упражнява необезпокоявано
правото си на собственост върху цялата земя. Следователно с предявяването на
отрицателния установителен иск в случая С. се опитва да защити своето право на
собственост върху земята, което смята за нарушено от Л..
В случая с Определение № 37033/18.10.2023 г., в което е инкорпориран изготвеният
от съда проект за доклад, приет в тази част за окончателен без възражения на страните, е
обявено за безспорно, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор
22304.7891.344, като е придобил собствеността на публична продан въз основа на
Постановление за възлагане на недвижим имот от 08.08.2018 г. на ЧСИ *****, вписано като
акт № 174, том 203/2018 г., както и че именно в този поземлен имот е построена сграда с
4
идентификатор 22304.7891.344.2. Следователно по делото е установено, че С. е носител на
правото, което счита за засегнато и което иска да защити с предявения отрицателен
установителен иск.
С оглед поддържаните от ищеца твърдения, включително в молба с вх. №
350786/06.12.2023 г., съдът счита, че той се стреми да отрече правото на собственост на
ответницата върху процесната сграда, за да отрече изобщо правото й по чл. 64 ЗС и по този
начин да си осигури ползването на целия поземлен имот. Трайно установена,
последователна и непротиворечива е практиката на ВКС, според която, колкото и ищецът да
разполага с правото да избере вида на правната защита, на първо място е необходимо да е
налице нарушение или отричане на претендирано от него право или фактическо състояние, а
освен това и избраната като вид правна защита трябва да е подходяща за ефективното
разрешаване на правния спор /в този смисъл – Определение № 607/ 19.12.2017 г. по гр. д. №
2680/2017 г. на ВКС, I ГО/. Съдът намира, че собственик на терена, който не твърди да е
собственик на процесната постройка в него, какъвто е С., няма правен интерес да предяви
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу лице, претендиращо да е неин
собственик и ползващо прилежаща към нея съгласно чл. 64 ЗС част от терена, защото
ищецът не притежава в този случай самостоятелно право да използва необходимата за
ползването на процесната сграда част от поземления имот, нито може да придобие някакви
права върху тази част, отричайки правата на ответника, а той е длъжен да търпи
ограниченията, произтичащи от наличието на суперфициарна собственост в имота му
/аргументи в тази насока са изложени в Решение № 60136/27.10.2021 г. по гр. д. № 1390/2021
г. на ВКС, II ГО/. Освен това в случая реализацията на правото на собственост на С. върху
поземления имот не се засяга от съществуването или не на право на собственост именно за
Л. върху процесната сграда. Поради това решението по предявения отрицателен
установителен иск не би рефлектирало непосредствено върху правната му сфера – дори и с
него да бъде установено несъществуването на спорното право /правото на собственост на
ответницата върху процесната сграда/, процесът не би проявил търсената от ищеца защитна
функция по отношение на правото му на собственост върху поземления имот, доколкото
неговата реализация върху цялата земя е ограничена от самото съществуване на сградата
върху нея, а не от това дали тя е собственост именно на ответницата. Така е, защото
наличието на чужда сграда в собствения на ищеца поземлен имот /доколкото той не твърди
да има право на собственост върху процесната сграда или да може да придобие такова право,
ако отрече правото на собственост на Л./ при всички случаи – независимо от личността на
субекта на правото на собственост върху нея /дали е ответницата или трето лице/,
предполага и ползването от супециарния собственик на съответна част от земята /чл. 64 ЗС/.
Следователно дори и предявеният отрицателен установителен иск да бъде разгледан по
същество и да бъде уважен, това само по себе си не би повлияло положително на
възможността на С. за безпрепятствено упражняване на правото му на собственост върху
целия поземлен имот.
По изложените съображения в случая не може да се приеме нито, че е налице
5
допуснато нарушение на защитаваното от ищеца право на собственост върху поземления
имот, нито че избраната правна защита е ефективна за разрешаване на правния спор.
Наред с горното, по делото е изяснено, че във връзка със съществуващия между
страните спор, касаещ ползването на дворното място от Л. за достъп до процесната сграда, е
образувано друго дело /гр. д. № 44449/2019 г. по описа на СРС, 143 състав/, в рамките на
което според съда следва да бъде осъществена защитата на С., респ. наличието на спор
относно ползването на земята в случая не обуславя съществуването на правен интерес за
него от предявения в настоящото производство иск.
Съдът следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира,
че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се
произнася по основателността на претенцията – дали ответникът притежава или не
претендираното от него и отричано от ищеца вещно право.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е
недопустим и производството следва да бъде прекратено на основание чл. 130 ГПК, без да
бъдат обсъждани доводите и възраженията на страните и събраните във връзка с тях
доказателства.
По разноските:
При този изход на спора на ответницата се дължат на основание чл. 78, ал. 4 ГПК
сторените от нея разноски по делото, възлизащи на сумата от 57.60 лв., включваща: 7.60 лв.
– такси за съдебно удостоверение и за фотокопия; 50 лв. – депозит за свидетел.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 52756/2022 г. по описа на СРС, ІІI ГО, 85
състав.
ОСЪЖДА Н. Д. С., ЕГН **********, с адрес: с. ******, да заплати на А. ***** Л.,
ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ул. „********, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от
57.60 лв. – разноски по делото.
Решението, имащо характер на определение, подлежи на обжалване пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6