Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 14.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното
заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа гр.д. №
7894/2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно активно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците К.К.К. и К.Я.Б., малолетен,
представляван от своята майка и законен представител К.К.К. твърдят, че са
пострадали от ПТП, реализирано на 17.09.2017 г. в гр. София, вина за което има
водачът на л.а. „Мицубиши”, с рег. № *****.
Твърдят, че с влязло в сила решение виновният за ПТП водач Д.А. е признат за
виновен за това, че е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил по
непредпазливост на ищеца К.К. средни телесни повреди. Твърдят, че по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът ЗД „Б.И.” АД
отговаря за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно
средство.
Ищецът К.К.К. поддържа, че от деликта е
претърпяла неимуществени вреди от настъпилите множество травматични увреждания. Сочи, че след катастрофата е била откарана от екип на
спешна медицинска помощ в УМБАЛСМ „Пирогов“, където били установени счупване на лява
лакътна кост в областта на лявата лакътна става наложило оперативна интервенция
за репозиция на костните фрагменти и поставяне на метална остеосинтеза;
счупване на горния край на дясна лакътна кост; счупване на лява петна кост и на
третата метатарзална кост на лявото ходило; комоцио церебри със загуба на
съзнание, разкъсно-контузни рани в областта на лявата вежда и областта на
брадата, два счупени зъба, множество натъртвания и кръвонасядания по цялото
тяло. Сочи, че на 26.09.2017 г. е извършена втора операция – на счупената петна
кост и поставяне на заключваща плака. Твърди, че в следствие множеството и
тежки увреждания около 4 месеца не е могла да се придвижва и обслужва сама,
като първите два прекарала на легло, разчитайки изцяло на чужда помощ, а до
6-тия месец се придвижвала с помощни средства. Сочи, че от раните по лицето са
останали белези, които са я обезобразили и това се е отразило на самочувствието
й. Твърди, че по време на раздвижването усетила болка в областта на дясното
ходило и при направена рентгенография била установена фрактура в основата на
пета метарзална кост с откъртване на фрагмент, която не била установена при
първоначалните прегледи. Сочи, че преди произшествието имала активен социален
живот, който съществено се засегнал – за около шест месеца била изцяло
изолирана, не можела да се грижи за детето си, което в деня след катастрофата
станало на 4 години и вместо да помага е станала в тежест на близките си.
Твърди, че е получила силен уплах, стрес и се вози и кара автомобил с
нежелание. И към момента на исковата молба твърди да ходи с накуцваща походка,
което и създава физическа болка и душевен дискомфорт. Счита, че
справедливият размер на дължимото й се обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди възлиза на сумата в размер от 150 000 лева и претендира същите, ведно с лихва
за забава от датата на деликта до
окончателното плащане. Твърди
също така, че е извършила разходи за лечение в общ размер на 2130,30 лева за
закупуване на заключваща плака на пета, лекарства и комбиниран стол за тоалет и
баня. Сочи, че в следствие на произшествието е увреден изцяло собственият й лек
автомобил „Фолксваген“, с рег. № *****, чиято действителна стойност към датата
на застрахователното събитие е в размер на 1200,00 лева. Твърди да е предявила
пред застрахователя претенцията си за заплащане на застрахователно обезщетение
за причинените й травматични увреждания и свързаните с тях имуществени вреди на
07.12.2017 г., а за имуществени вреди от увредения лек автомобил – на
24.10.2017 г. Претендира горните суми, както и законна лихва от датата на
събитието до окончателното плащане и разноски.
Ищецът К.Я.Б., представляван от законния
си представител К.К., твърди, че в следствие на произшествието е получил
увреждания в областта на корема и гръдната област от действието на предпазния
колан на детската седалка, в която е седял по време на удара. Сочи, че в
следствие на произшествието получил силен стрес, уплах и много силни негативни
емоции, тъй като до пристигане на медицинските екипи за спешна медицинска помощ
гледал майка си в безпомощно състояние, облята в кръв и в невъзможност да се
движи. Твърди, че в продължение на шест месеца заспивал трудно, спял неспокойно
и се стряскал на сън, бил раздразнителен и плачел често. Счита, че
справедливият размер на дължимото му се обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди възлиза на сумата в размер от 3 000 лева и претендира същите, ведно с лихва за забава
от датата на деликта до окончателното
плащане. Претендират разноски.
Ответникът ЗД „Б.И.” АД оспорва размера
на исковете. Прави възражение за съпричиняване, поради не поставяне на
предпазен колан от ищеца К.К.. Предявява обратни искове срещу застрахования при
него водач Д.Л.А. с правно основание чл. 500, ал.1, т. 1 КЗ за сумата от 3 000
лева за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от К.Б. и за сумата от
47 000 лева, предявени частично от 200 000.00 лева. Твърди, че има регресно вземане
срещу третото лице-помагач, тъй като е причинил произшествието след употреба на
алкохол в кръвта над разрешената в закона норма. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на ответника и
ответник по обратните искове Д.Л.А. не взема становище по предявените главни и
обратни искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди и техния размер. Размерът на
неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по
справедливост.
С одобрено от съда влязло в сила
споразумение по н.о.х.д. № 21855/2017 г по описа на СРС, НО, 14 състав, пр.пр.
№ 40102/2017 г. по описа на СРП, ДП № 11343/2017 г. по описа на СРТП-ОР СДВР, подсъдимият
Д.Л.А. е признат за виновен за това, че на 17.09.2017 г., около 22,00 ч., в гр. София, при управление на л.а.
„Мицубиши“, с ДК № ***** по ул. „Бойчо Бойчев“, с посока на движение от бул.
„Цар Борис ІІІ“ към ул. „Околовръстен път“, на около 100 м. след кръстовището с
бул. „Президент Линкълн“ нарушил правилата за движение по пътищата на чл. 63,
ал.2, т. 1 ППЗДвП като навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП
с лек автомобил марка „Фолксваген“, с рег. № ***** и по непредпазливост
причинил на водача К.К.К., средна телесна повреда, както следва: открито
счупване на лявата лакътна кост в
областта на лява ллакътна става, наложило извършване на оперативна интервенция
за репозиция на костните фрагменти и поставяне на метална остеосинтеза,
счупване на дясна лакътна кост, счупване на лява петна кост и счупване на трета
метатарзална кост на лявото ходило, като деянието е извършено в пияно състояние
с концентрация на алкохол в кръвта 2,4 на хиляда.
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в
сила присъда, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност
и виновността на дееца, както и по отношение на елементите от състава на
престъплението, в т.ч. и причинените на ищеца телесни увреждания. Няма пречка
гражданският съд, разглеждащ последиците от деянието, да установи наличието на
други увреждания, наред, но непосочени в акта по същество на наказателния съд. Фактите
от фактическия състав на отговорността на застрахователя не са спорни между
страните, в това число и обстоятелството, че ответникът е бил застраховател на
гражданската отговорност на деликвента към датата на настъпване на ПТП, като те
се потвърждават и от събраните по делото писмени доказателства.
Относно претърпените от ищците
увреждания и свързаните с тях неимуществени вреди по делото са приети съдебно-медицински
експертизи по отношение на двамата ищци и са събрани гласни доказателства чрез
показанията на свидетеля Я.Д.Б..
Според показанията на свидетеля Б. той е
съпруг на първия ищец и баща на втория. Свидетелят сочи, че на 17.10.2017 г.
съпругата му се е обадила четири пъти, като всеки път му казвала, че са
катастрофирали, като според свидетеля, тя явно не помнела за предишните
обаждания. Не могла да му обясни къде се намира и на края му се обадил
пожарникар, който му обяснил къде е мястото на катастрофата и свидетелят
отишъл. На място видял, че пътното платно е препречено от няколко полицейски
коли и тяхната кола ударена отпред и отзад. Съпругата му била в съзнание в
автомобила, а детето – извадено от колата, с гръб към нея, заедно със столчето.
То имало само ожулвания по лицето и било много уплашено. Свидетелят сочи, че
пожарникарите разрязвали автомобила, за да извадят съпругата му. След това
съпругата и детето му били закарани в Пирогов, където до около 4-5 ч. през
нощта правили изследвания на сина му, след което двамата се прибрали у дома.
Свидетелят сочи, че К.К. останала в болницата около 4-5 седмици, където била на
легло, не можела да се движи. Баща й й донесъл огледало, за да види, че лицето
й е само одраскано, тъй като много се притеснявала. След изписване от болницата
лечението й продължило в къщи. Тя не можела да се движи и с патерици, поради
което свидетелят я носил на всякъде, като ползвала инвалиден стол, за да ходи
до тоалетна. След около месец започнали процедури по рехабилитация – общо 28
дни, ежедневно, като първо се правели тези на ръцете. Свидетелят сочи, че при
отиване на процедурите съпругата му отново ползвала инвалиден стол и я носел.
По време на процедурите се установило, че К. има и травми, които не са били
установени в интензивна зала.
Свидетелят сочи, че съпругата му
започнала да ходи без чужда помощ в края на лятото на 2018 г., като в началото
на есента вече започнала да се завръща към нормален живот. Според показанията
на Б., към момента на произшествието съпругата му работела във фирма като
корпоративен адвокат, имала богат гардероб от скъпи обувки, който се наложило
да раздаде на приятели, тъй като вече не можела да носи ток, по-висок от 4 см..
Свидетелят сочи, че по време на лечението на К. й окапала голяма част от
косата, за което ги предупредили и лекарите, което наложило да си смени и
прическата. Свидетелят сочи, че съпругата му имала и счупени зъби в следствие
на произшествието, но по-важно било, че косата й отишла. Според показанията на
свидетеля Б., преди произшествието съпругата му се занимавала непрофесионално с
балет, което след това спряла да прави, поради травмите, като продължила само
да плува и да ходи на масаж. Свидетелят сочи, че в следствие на произшествието
съпругата му станала по-изнервена, имала страх да пътува в кола, като участъкът
на катастрофата винаги се избягва, както и избягвала да шофира нощно време и с
детето.
Свидетелят сочи, че денят след
катастрофата бил рожденият ден на детето им К., който отпразнували много
набързо. Детето било разстроено, тъй като не му давали да вижда майка си и не
било сигурно, че тя е добре. Според показанията на свидетеля Б. след
произшествието синът му около две месеца се събуждал от нощни кошмари, плачел,
казвал, че се стряска от нещо, което му свети в очите, според свидетеля
фаровете на ударилата ги кола. След произшествието отказвал да се вози нощно
време при майка си, не позволява да се кара бързо в колата, прави забележки.
Според заключението на
съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещо лице, специалист ортопедия и
травматология, във връзка с уврежданията на ищеца К.К.К., от настъпилото на 17.09.2017
г. пътнотранспортно произшествие тя е получила открито
счупване на лявата лакътна кост в
областта на олекранона, счупване на дясна лакътна кост в областта на дисталния
си край, счупване на лява петна кост, счупване на трета метатарзална
(ходилна) кост в ляво, счупване на пета метатарзална (ходилна) кост в
дясно, мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана на лява вежда,
разкъсно-контузна рана на брадата, кръвонасядане на гръдния шок в областта на
гръдната кост и лява млечна жлеза и отчупване на парченца от 6-ти долен зъб в
дясно и 4-ти горен зъб в ляво. Вещото лице сочи, че болките и страданията през
първите 15-20 дни са били с голям интензитет като постепенно във времето са
отзвучавали. Поради множеството фрактури и оперативни интервенции
оздравителният период е протекъл около 6 месеца, като при извършените на
08.08.2019 г. рентгенографии е установено, че фрактурата на лявата лакътна кост
е зарастнала анатомично, като предстои изваждане на остеосинтезния материал;
фрактурата на лявата петна кост е била многофрагментна и е зарастнала, но не
напълно анатомично, след кръвна репозиция и метална остеосинтеза със заключваща
се плака, като предстои изваждане на остеосинтезния материал; фрактурата на
дясна лакътна кост е зарастнала в неправилна позиция, което затруднява и
ограничава движението в дясна гривнеста става, фрактурите в 3-та ходилна кост в
ляво и 5-та ходилна кост в дясна са зарастнали в правилна позиция. Според заключението
е следвало да бъде извършена оперативна – кръвна репозиция с поставяне на
компресивна плака и на дясната лакътна кост, като такава може да бъде извършена
и за в бъдеще до пълно възстановяване движенията на ръката. Според отговорите
на вещото лице в о.с.з., най-вероятно такава операция не е направена веднага,
тъй като пострадалата е била с множество счупвания, оперирана е по спешност на
някои от тях, а другите са имобилизирани, тъй като не може да се направят много
операции в един ден. Проведено е лечение
на двете ръце и левия крак с поставяне на гипсова имобилизация, а травмите в
областта на десния крак са установени едва на 4-тия месец. Според отговорите на
вещото лице в о.с.з. при такава съчетана травма с множество счупвания
оздравителния процес е по-дълъг, тъй като и зарастването на костите е по-бавно.
Вещото лице сочи, че остеосинтетичните материали и помощните средства за извън
болнично лечение не се заплащат от Здравната каса. Според отговорите на вещото
лице в о.с.з. след изваждане на остеосинтезния материал от петната кост
озравителния процес е около 12 дни, като на дванадесетия ден се свалят конците
от оперативния разрез.
Според заключението в следствие на
произшествието К.Б. е получил контузии в областта на гърдите и корема, срокът на
възстановяване от които е 15-20 дни.
Според заключението на комплексната
автотехническа и медицинска експертиза процесният автомобил е бил заводски
оборудван с триточков предпазен колан, като от отговорите на вещите лица,
включително и в открито съдебно заседание, с оглед травмите при ищцата в
гръдната област и степента на уврежданията в главата, тя със сигурност към
момента на удара е била с поставен предпазен колан.
Според заключението на автотехническата
експертиза в следствие на настъпилото
произшествие по лекият автомобил, в който са пътували ищците „Фолксваген“ са
настъпили увреждания, чиято възстановителна стойност по пазарни цени към датата
на произшествието е 5102,80 лева без ДДС и 6123,36 лева, с включен ДДС.
Предвид събраните по делото писмени,
гласни доказателства и приетата автотехническа експертиза, съдът намира за
пълно доказан факта, че произшествието е настъпило в следствие виновното и
противоправно поведение на третото лице-помагач на ответника – Д.Л.А., като
водач на л.а. „Мицубиши“, с ДК № *****, който към момента на настъпване на
произшествието е бил с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Предвид изложеното съдът намира, че са
налице основания за уважаване на преките искове.
По възражението за съпричиняване.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може
да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС
постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение
№ 206 от
12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009
г., II т. о., ТК, решение
№ 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на
увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението
и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие. Конкретно, за да се
приеме принос на пострадалия в следствие нарушение на чл. 137а от ЗДвП следва
да се установи при условията на пълно доказване от страна на ответника, както
факта на наличие на предпазен колан в превозното средство, това че не е
поставен от пострадалия, така и това, че в конкретната хипотеза вредите не биха
настъпили , респ. не биха настъпили в този им обем, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
В настоящия случай от събраните писмени доказателства и приетата
комплексна автотехническа и медицинска експертиза по несъмнен начин се
установява, че към момента на произшествието ищцата К.К. е била с правилно поставен
предпазен колан, а ищецът К.Б. с изискуемата от закона обазопаситена детска
седалка. Ето защо съдът намира за неоснователно направеното от ответника
възражение за съпричиняване.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от К.К.К. болки и страдания в следствие на ПТП е
сумата от 120 000 лв. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че в
случая е налице комплексна травма, с множество счупвания, засегнала всички
крайници, като горен и долен ляв крайник са оперирани кръвно с поставяне на
остеосинтезен материал, а двата горни крайника и левият долен са били обездвижени с гипсова
имобилизация. Наред с тези травми ищцата е имала и мозъчно сътресение,
разкъсно-контузни рани в областта на лицето, кръвонасядания в областта на
гръдния кош и два счупени зъба. За продължителен период, непосредствено след
произшествието ищцата е била в болница, напълно неподвижна, като и след
изписването й за дълго тя не е могла да се придвижва сама – ползван е инвалиден
стол, на и от който е пренасяна от съпруга си. За период от около 4 месеца
ищцата е била зависима напълно от грижите на своя съпруг, тъй като не е могла
да се придвижва и обслужва сама – и краката и ръцете не са й били напълно
подвижни, като и след това до 6 месеца след произшествието тя не е могла да се
придвижва и обслужвала самостоятелно. За определяне размера на обезщетението
съдът отчита, че тази продължителна неподвижност за дълъг период от време е
довела до силен дискомфорт в ежедневието на ищцата. Същевременно коренно се е
променил ритъмът й на живот – от активна, работеща майка на малко дете, от
чиито ежедневни и постоянни грижи то е зависело, за дълго време К.К. е
откъсната от ежедневния си работен и спорен ритъм и е останала в зависимост от
грижите на своя съпруг. Установява се, че в периода на възстановяване в
следствие естествените възстановителни процеси в организма е окапала голяма
част от косата на ищцата, което за активна жена на средна възраст е оказало
съществено негативно влияние на самочувствието й. За определяне размера на
обезщетението съдът отчита и това, че две години след произшествието не е
напълно възстановено движението на дясната ръка на ищцата, като тя е изправена
пред две алтернативи – или това затруднение и ограничение да я съпътства за
винаги или да претърпи нова операция със свързаните с нея болки, както и
неудобства в социален и битов план от ново последващо обездвижване и откъсване
от нормалния ритъм на живот. Съдът взема също така предвид и обстоятелството,
че на ищцата със сигурност тепърва й предстоят две операции – на горен и долен
ляв крайник, за изваждане на остеосинтезен материал, които са свързани с болки
и посочените по-горе неудобства в социален и битов план. При определяне размера
на обезщетението съдът взема предвид, че конкретния механизъм на настъпване на
произшествието и обстоятелствата около изваждане от автомобила на ищцата са й
оказали силен стрес, като се установява, че същото й се е отразило и в
последствие – ищцата изпитва несигурност и страх като пътник и водач на моторно
превозно средство, които негативни преживявания я съпътстват неизбежно
ежедневно. Установява си, че в следствие на претърпените травми ищцата е
променила гардероба и прическата си, което също се е отразило и се отразява негативно
на самочувствието й. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и
конкретната икономическа конюктура в страната и лимитите на отговорността на
застрахователя към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Установява се, че в следствие на
произшествието ищцата е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в
закупуване на заключваща плака за пета на стойност 1814,00 лева, закупуване на
лекарства на стойност 96,30 лева и закупуване на комбиниран стол за тоалет и
баня в размер на 220,00 лева.
Установява се, че стойността на
разходите за отремонтиране на собствения на ищцата лек автомобил възлиза в
размер значително по-голям от претендирания. Ето защо искът за тези имуществени
вреди следва да бъде уважен в пълен размер.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от К.Я.Б. болки и страдания в следствие на ПТП е
сумата от 3 000 лева. За да определи размера, съдът отчита младата възраст на
детето към момента на настъпване на произшествието – то е било на почти 4
години, рожденият му ден е бил на следващия ден. Определящо за определяне
размера на обезщетението е и обстоятелството, че самият механизъм на настъпване
на произшествието и обстоятелствата около него, в това число и самото изваждане
на майка му от лекия автомобил, са имали силно негативно стресово въздействие
върху детето. Нарушен е бил сънят му, будело се е от кошмари, не е могло да
вижда майка си. Дълго време след произшествието К. все още има притеснение,
когато се вози в моторно превозно средство. При определяне размера на
обезщетението съдът отчита и обстоятелството, че в следствие на него ищецът К.Б.
е получил контузии в областта на гърдите и корема,
които са възстановени за сравнително кратък период от време, но нощта на произшествието
е прекарана от детето в кабинетите и по коридорите на институт Пирогов.
Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава по правилата на чл. 497, ал.1 КЗ с настъпване на
първото от двете събития – изтичане на 15 работни дни от представяне на всички
доказателства по чл. 106, ал.3 КЗ или изтичане на срока по чл. 496, ал.1 КЗ,
освен ако от увреденото лице не са представени всички доказателства необходими
за определяне на основанието и размера на претенцията му. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 497, ал.1 КЗ е специална
спрямо общата разпоредба на чл. 429, ал.3 КТ, поради което при застраховки
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, приложимо е правилото на
специалните норми.
В настоящия случай
ищецът К.К.К. е предявила застрахователна претенция за обезщетение за
имуществени вреди от произшествието във връзка с уврежданията по лек автомобил
с ДК № ***** на 24.10.2017г., а на 07.12.2017 г. е предявила претенцията си за
обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди изразяващи се в разходи
за закупуване на остеосинтезен материал, лекарства и помощни средства. На
20.04.2018 г. пред застрахователя е предявена и претенцията за обезщетяване на
претърпените от К.Я.Б. неимуществени вреди.
Предвид изложеното
върху обезщетенията, за които съдът достигна до правен извод за тяхната
дължимост, следва да бъде присъдено обезщетение за лихва за забава, както
следва: върху обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от К.К. и имуществени
вреди във връзка с лечението й от 29.12.2017 г., а за имуществени вреди по
собственото й моторно превозно средство с ДК № ***** – от 15.11.2017 г.. Върху
дължимото на К.Б. обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде присъдена лихва
за забава от 16.05.2018 г.
По обратните искове:
Исковете са предявени като евентуални и
с оглед формираните правни изводи за частична основателност на главните искове
се е сбъднало вътрешно-процесуалното условие за произнасяне по евентуалните искове
до размер на 123 330,20 лева във връзка с обезщетението за вреди,
претърпени от ищеца К.К. и до размер от 3000,00 лева във връзка с обезщетението
за вреди, претърпени от К.Б..
За основателността на обратните искове,
предявен срещу третото лице-помагач, в тежест на ищеца по този иск е да
установи, че вредите са настъпили вследствие на противоправното поведение на
помагача, които при настъпване на застрахователното събитие е управлявал
моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация в кръвта
над допустимата по закон норма.
По делото не е спорно, а и се установява
от събраните писмени доказателства – протокол за ПТП, заповед за налагане на
ПАМ и протокол за кръвна проба, че към момента на произшествието третото лице-помагач
на ответника Д.Л.А. е бил с концентрация на алкохол в кръвта от 2,4 промила при
допустима по закон норма от 0,5 промила.
Предвид изложеното предявените обратни
искове следва да бъдат уважени в предявените размери.
По разноските:
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца К.Я.Б., представляван от законния си
представител К.К.К., сторените от него разноски по делото в размер на 320,00
лева – разноски за държавна такса и депозит за вещо лице.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. Д.С.С. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената
част от исковете на К. Кочева в размер на 3697,24 лева и адвокатско
възнаграждение за представителство на ищеца К.Б. в размер на 440,00 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер
на 4933,21 лева и разноски за депозит за вещо лице в
размер на 305,65 лева.
Ищецът К.К. следва
да бъде осъдена да заплати на ответника разноски за заплатено от него
адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете й в размер
на 1151,41 лева.
Ответникът по обратния
иск следва да бъде осъден да заплати на ищеца по обратния иск разноски за
държавна такса съразмерно с уважената част от исковете в размер на 2000,00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :.
ОСЪЖДА ЗД
„Б.И.” АД, ЕИК: *****, да заплати на К.К.К., ЕГН: ********** на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 120 000 лева представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 17.09.2017 г. пътно-транспортно
произшествие, в следствие противоправното поведение на Д.Л.А., като водач на
л.а. „Мицубиши“, с рег. № *****, неимуществени вреди - болки и страдания от
настъпилите счупване на лява лакътна кост в областта на лявата лакътна
става наложило оперативна интервенция за репозиция на костните фрагменти и
поставяне на метална остеосинтеза; счупване на горния край на дясна лакътна
кост; счупване на лява петна кост и на третата метатарзална кост на лявото
ходило; комоцио церебри със загуба на съзнание, разкъсно-контузни рани в
областта на лявата вежда и областта на брадата, два счупени зъба, множество
натъртвания и кръвонасядания по цялото тяло и преживян психически стрес, като и
сумата от 2130,20 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в разходи за закупуване на 29.09.2017 г. на заключваща плака на пета,
закупуване на лекарства на 28.09.2017 г. и на комбиниран стол за тоалет и баня
на 28.09.2017 г., ведно с лихва за забава, считано от 29.12.2017 г. до плащането, както и сумата от 1200 лева – обезщетение за имуществени
вреди в следствие на посоченото по-горе произшествие, по лек автомобил
„Фолксваген“, с ДК № *****, ведно със законната лихва върху тази главница от
15.11.2017 г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 150 000
лева, както и исковете за лихва за забава за периода от датата на настъпване на
застрахователното събитие до 29.12.2017 г. върху обезщетенията за претърпени
вреди в следствие на уврежданията на здравето и до 15.11.2017 г. върху
обезщетението за вреди в следствие на увреденото имущество.
ОСЪЖДА ЗД
„Б.И.” АД, ЕИК: *****, да заплати на К.Я.Б.,
ЕГН: **********, представляван от своята майка и законен
представител К.К.К., ЕГН: ********** на основание чл. 432,
ал.1 КЗ сумата от 3 000 лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на
17.09.2017 г. пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното
поведение на Д.Л.А., като водач на л.а. „Мицубиши“, с рег. № *****,
неимуществени вреди - болки и страдания от настъпили контузии в областта на
гърдите и корема, както и преживян психически стрес, ведно със законната лихва
от 16.05.2018 г. до плащането, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в
размер на 320,00 лева разноски.
ОСЪЖДА
ЗД „Б.И.” АД, ЕИК: *****
да заплати на адв. Д.С.С. на основание чл. 78, ал.1
от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част от исковете на К. Кочева в размер на 3697,24 лева и адвокатско
възнаграждение за представителство на ищеца К.Б. в размер на 440,00 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК: ***** да заплати по сметка
на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 4933,21 лева
– държавна такса и разноски за депозит за вещо лице в размер на 305,65 лева.
ОСЪЖДА К.К.К., ЕГН: ********** ***” АД, ЕИК: *****, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 1151,41 лева– разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Л.А., ЕГН: ********** ***” АД, ЕИК: ***** на основание чл. 500,
ал.1, т. 1 КЗ сумата в размер на 47 000 лева –
представляваща застрахователно обезщетение за вреди, претърпени от К.К.К.,
по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за застрахователно събитие
- ПТП, настъпило на
17.09.2017 г., в следствие
противоправното поведение на Д.А.,
като водач на л.а. с ДК № *****, като сумата е предявена частично от 200 000 лева, както
и сумата в размер на 8936,10 лева -
разноски по иска с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и изплатената законна лихва за периода от 29.12.2017 г. до плащането, при УСЛОВИЕ, че ЗК
„Б.И.” АД, ЕИК:
***** изпълни постановеното срещу него осъдително решение до този размер по
първоначалния иск.
ОСЪЖДА Д.Л.А., ЕГН: ********** ***” АД, ЕИК: ***** на основание чл. 500,
ал.1, т. 1 КЗ сумата в размер на 3 000 лева –
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от К.Я.Б., по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за
застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 17.09.2017 г., в следствие
противоправното поведение на Д.А.,
като водач на л.а. с ДК № ********, както и сумата в размер на 760,00 лева - разноски по иска с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ
и изплатената законна лихва за периода
от 16.05.2018 г. до плащането, при УСЛОВИЕ, че ЗК
„Б.И.” АД, ЕИК:
***** изпълни постановеното срещу него осъдително решение до този размер по
първоначалния иск.
ОСЪЖДА Д.Л.А., ЕГН: ********** ***” АД, ЕИК: ***** на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата в
размер на 2000,00лева - разноски по делото по обратния иск.
Решението е постановено при участието на
Д.Л.А. като трето лице-помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: