РЕШЕНИЕ
№ 14072
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110157503 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от М. И. Ц. срещу [фирма] установителен иск с правно основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за предоставяне
на поръчителство № *** от 16.04.2021 г., кумулативно обективно съединен с осъдителен иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 лева, частична
претенция от сума в общ размер от 912 лева, представляваща недължимо платена сума – въз
основа на недействителен договор под формата на възнаграждение за поръчителство, ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.10.2023
г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на кредитополучател и третото за
процеса лице [фирма], в качеството му на кредитор, бил сключен договор за паричен заем №
*** от 16.04.2021 г. за предоставяне в полза на М. Ц. на паричен заем в размер на сумата от
4 000 лева, със задължение за връщането й чрез месечни вноски, без конкретно посочен
размер на месечния лихвен процент. Твърди също, че на основание клаузата на чл. 4 от
договора и за обезпечаване изпълнението на задълженията на Ц. по договора за заем, между
него, заемодателят и ответното дружество бил сключен договор за предоставяне на
поръчителство № *** от 16.04.2021 г., по силата на който [фирма] поело задължение да
обезпечи пред кредитора и заемодател [фирма] изпълнението на договора за паричен заем
от заемополучателя чрез налични парични средства и готовност за изплащане на
задълженията. Поддържа се, че по силата на този договор Ц. се задължил да заплати на
гарантиращото дружество и ответник в настоящия процес сумата от 912 лева, чието
плащане било разсрочено чрез включването й в месечната вноска по договора за паричен
заем, платима фактически на дружеството – заемодател, което от своя страна следвало да я
предостави на [фирма] по силата на овластяване за това. Ищецът изяснява, че е погасил
изцяло дължимата сума по договора за заем, в т.ч. процесното възнаграждение за
поръчителство в полза на [фирма]. М. Ц. намира, че договорът за предоставяне на
поръчителство има характера на потребителски договор по см. на чл. 9 ЗПК, предвид
1
акцесорния му характер от свързания с него договор за паричен заем, изпълнението на
задължението по който е предмет на обезпечението с поръчителство. Счита, че последният е
нищожен, като изначално лишен от основание, тъй като срещу заплатената парична сума на
потребителя не се предоставя насрещна услуга, доколкото обезпечението е в полза на
заемодателя [фирма]. Съгласно клаузата на чл. 5, ал. 1 от договора за поръчителство в случай
на извършено от поръчителя погасяване на задълженията по договора за заем, то в негова
ползва възниква регресно вземане срещу длъжника, което обуславя извода, че срещу
заплащането на процесното възнаграждение М. Ц. не получава услуга, а задължението му
единствено би променило своя титуляр. Посочва, че основание за недействителността на
договора е и сключването му между поръчителя и главния длъжник, вместо между
кредитора и поръчителя, каквото е изискването на чл. 138 ЗЗД. Оспорва действителността
на договора и с твърдение, че същият протИ.речи на добрите нрави с оглед задължението,
което се поражда за потребителя да заплаща изначално допълнително възнаграждение при
заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чийто размер надвишава половината от
сумата по отпуснатия заем. Със сключването на договора за поръчителство не се цели
реално обезпечаване на договора за заем, а едно допълнително оскъпяване на последния и
получаване на допълнително възнаграждение от заемодателя за избягване на ограниченията,
въведени с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото едноличен собственик на капитала
на поръчителя [фирма] е именно дружеството-заемодател [фирма]. Печалбата от
извършваната от поръчителя търговска дейност – гаранционни сделки се разпределя в полза
на кредитора. Ищецът излага твърдения, че в случая оспорвания договор за предоставяне на
поръчителство е сключен във връзка и по повод на договора за заем, поради което
действието му е обусловено от действителността на този договор. Наред с това, кредиторът
и поръчителят се явяват свързани лица, което е основание двете правоотношения да бъдат
разгледани съвместно. Посочва се, че начинът на формулиране на клаузата на чл. 4 от
договора за паричен заем създава неотменимо задължение за потребителя срещу
получаването на заемната сума да предостави обезпечение и то именно под формата на
поръчителство от ответното дружество, доколкото предвидените други две обезпечения са
практически невъзможни за осъществяване от длъжника. М. Ц. счита, че доколкото
възнаграждението за поръчителство представлява сигурен разход за заемополучателя, то
същото следва да бъде включено изначално при формиране на ГПР по договора за паричен
заем, което в случая не е налице. Ето защо, договорът за заем протИ.речи на изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което съгласно чл. 22 ЗПК обуславя неговата недействителност. От
съдържанието на договора за заем потребителят не може да направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. С тези съображения ищецът отправя
искане за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за предоставяне
на поръчителство № *** от 16.04.2021 г., както и за заплащане от ответника на сумата от 50
лева, частична претенция от сума в общ размер от 912 лева, представляваща недължимо
платена сума въз основа на недействителен договор под формата на възнаграждение за
поръчителство, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
исковата молба – 19.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира
присъждане на разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника [фирма] на
16.01.2024 г., като в законоустановения и указан му едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК,
изтекъл на 16.02.2024 г., по делото не е постъпил писмен отговор.
С молба от 27.05.2024 г. ищецът М. Ц., чрез пълномощника си, отправя искане, при
наличието на предпоставките за това, да бъде постановено неприсъствено решение.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител в проведените две
открити съдебни заседания и не изразява становище по същество.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
2
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК в случаите, при които ответникът не представи
в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу него, като за тези последици от
бездействието си ответникът следва да е бил уведомен. Същевременно, от изложените в
исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи
извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В настоящия случай така посочените предпоставки, обуславящи възможността за
постановяване на неприсъствено решение, са налице: ответникът [фирма] не е депозирал
отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл.
238 ГПК с разпореждането на съда от 11.01.2024 г., редовно призован за първото по делото
съдебно заседание не се явява и не изпраща представител, като не е направил и искане
делото да се разглежда в негово отсъствие. Същевременно, с писмена молба ищецът е
релевирал изрично искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че от посочените в исковата молба обстоятелства и от приетите по
делото писмени доказателства – договор за паричен заем № *** от 16.04.2021 г., погасителен
план по договора за кредит и договор за предоставяне на поръчителство № *** от 16.04.2021
г., както и от изводите на съдебносчетоводната експертиза, може да се направи извод за
вероятна основателност на предявените искове, а именно за сключването между ищеца М. И.
Ц. и ответното дружество [фирма] на процесния договор за предоставяне на поръчителство
№ *** от 16.04.2021 г. и неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните,
в частност уговарянето в полза на ответника на възнаграждение (с клаузата на чл. 3 от
договора) на възнаграждение в размер от 912 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от
които в размерна 60,80 лева, сключването на договора във връзка и по повод – за
обезпечаване изпълнението на задълженията на ищеца, като заемател, по договор за
паричен заем № *** от 16.04.2021 г., сключен с [фирма], за заплащане в полза на ответника
на сумата от общо 357,09 лева (поради предсрочно погасяване на задълженията, при общо
начислена от 912 лева, отнесена за погасяване на задължението по чл. 3 от договора, както и
за недействителността му. В тази връзка съдът съобрази, че процесният договор за
предоставяне на поръчителство № *** от 16.04.2021 г. е сключен за обезпечаване
изпълнението от страна на потребителя – ищеца М. Ц., в качеството му на заемател, на
задълженията му към [фирма], възникнали от договора за паричен заем от 16.04.2021 г. и във
връзка с поетото задължение с клаузата на чл. 4 за предоставяне в полза на заемодателя на
обезпечение в тридневен срок от сключването на договора за заем, поради което двата
договора се намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения
между страните, поради което последиците от недействителността на договора за
потребителски кредит рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на
гаранция, поради естеството на правоотношенията (в т. см. Решение № 264616 от 09.07.2021
г. по в. гр. дело № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС
по в. гр. дело № 06/2021 г. и др.). Съдът, при преценка на клаузите на двата договора,
намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за обезпечаване на вземанията на [фирма]
по процесния договор за потребителски заем, отговаря на поставените от ЗПК изисквания,
за да се включи в общия разход по кредита, поради което макар формално договорът за
паричен заем да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, то вписаните компоненти
при формирането му не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Като не е
оповестил действителен ГПР в договора за кредит заемодателят е нарушил изискванията на
закона, което обосновава извод за недействителност на договора за заем на основание чл. 22
ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (в този смисъл са
Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в. гр. д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А
3
въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г., а оттук и на свързания с него договор за
предоставяне на гаранция, което представлява основание за връщане на платената по
договора сума под формата на възнаграждение за поръчителство. В настоящия случай,
предмет на осъдителната претенция е сумата от 50 лева, заявена като частична такава от
общо начислената и дължима по договора от 912 лева, като експертно се установи, че общо
заплатената от ищеца в полза на ответното дружество е в размер от 357,09 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество, като е достатъчно в мотивите му да се укаже, че същото се
постановява при наличието на предпоставките за това по чл. 238 и чл. 239 ГПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да се постанови решение по реда на чл.
239 ГПК, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Като законна последица от това, върху главницата по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
следва да бъде присъдена и поисканата от ищеца законна лихва за забава, считано от датата
на подаване на исковата молба – 19.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
единствено ищецът. В полза на същия следва да бъде присъдена сумата от 420 лева –
сторени разноски за държавна такса и депозит за съдебносчетоводната експертиза. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв в полза на процесуалния
представител на ищеца – ЕАД „Д. М.“ следва да бъде присъдена сумата от общо 480 лева с
вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
защита по делото, при съобразяване с отразеното в представения по делото договор за
правна защита и съдействие (л. 39 от делото) представителство на ищеца от пълномощника
му безплатно – на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв – като на материално затруднено лице,
както и извадка от система за обмен на информация относно регистрация на АД по ДДС (л.
40от делото). При определяне на конкретния размер на последното съдът на първо място
съобрази, че когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
ответник обективно кумулативно съединени оценяеми искове, то интересът, върху който
следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от
цената на всички искове – в този смисъл Определение № 29 от 20.01.2020 г. по ч. т. дело №
2982/2019 г., II т. о., ТК на ВКС. Наред с това, взе предвид и липсата на фактическа и правна
сложност на делото, обусловена от сходния предмет на доказване по два иска, липсата на
други доказателствени искания, извън тези в исковата молба и приключване на делото в
рамките на две съдебни заседания, както и конкретните действия на процесуалния
представител на ищеца, изразяващи се в депозиране на искова молба и такава по хода на
делото, без представителство в о.с.з.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен по предявения от М. И. Ц., с ЕГН: ********** и адрес:
[адрес] срещу [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], иск с
правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, сключения между М. И. Ц. и [фирма] договор за
предоставяне на поръчителство № *** от 16.04.2021 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], да
заплати на М. И. Ц., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес], на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, сумата от 50 лева - частична претенция от сума в общ размер от 912 лева,
4
представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за предоставяне на на
поръчителство № *** от 16.04.2021 г. под формата на възнаграждение за поръчителство,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба –
19.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], да
заплати на М. И. Ц., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 420 лева, представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с Булстат [Булстат], със седалище и
адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв,
сумата от 480 лева с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на ищеца в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните – за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5