О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30.10.2020г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд,
На 30.10.2020година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от
съдия ТАГАРЕВА
Възз.гр. дело №558 по описа за 2020г.
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР
гр.София, подадена от юр.к. Т. С., против Решение №260041/31.08.2020г. на Елховски
районен съд, постановено по гр.д. №1010/2019г., с което ГД "Пожарна безопасност и защита на
населението" към МВР е осъдена да заплати на В.В.П. ***, на основание чл.178,
ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР /ред. преди изм. ДВ бр. 50/2020г./ сумата от общо 1809.54 лева /хиляда осемстотин и девет лева и петдесет и четири
стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за
периода от 31.12.2016г. до 31.12.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд в дневен такъв, ведно със законната лихва върху главницата както следва: върху част от нея - сумата от 1591.58 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба – 31.12.2019г. до окончателното й изплащане и върху
сумата от 217.96 лева, считано от 01.02.2020г. до окончателното й изплащане; на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД да му заплати сумата от
230.26 лева /двеста и тридесет
лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата от 1591.58 лева, начислена за периода на
забавата по тримесечия, до датата на подаване на иска в съда – 31.12.2019г. и
разноски в размер на 350лв., като ГД "Пожарна безопасност и защита на
населението" към МВР е
осъдена да заплати в полза на ЕРС ДТ в размер на 81,59лв., 100лв. разноски и
5лв. - ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.
В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е
редовна и допустима, при което съдът съгл. разпоредбата на чл.268 ГПК извърши
доклад на въззивната жалба, както следва:
Оплакването на въззивника е за
неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния и
процесуалния закон. Въззивникът счита, че в нарушение на материалния закон
районният съд е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която е неприложима към служебните
правоотношения на държавните служители в МВР. Сочи, че видът и условията за
заплащане на възнагражденията, натуралните престации и работното време на
служителите в МВР са предмет на подробна уредба в специалния закон - ЗМВР, като
при проследяване на нормативната история на закона от 2006г. се налага извода,
че редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд е изрично
уреден в ЗМВР и препращане към КТ няма. Аналогична на КТ била уредбата само по
Наредба №8121з-407/11.08.2014г., но същата като несъответна на ЗМВР, била
поправена с наредбите от 2015г. и 2016г. Въззивникът изтъква, че съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на дневното
работно време на държавните служители в ЗМВР е 8 часа, като положеният през
нощта труд за всеки 24 часов период е също 8 часа, съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР и
при делението на тези часове се получава коефициент 1, а не 1,143 както е по
реда на КТ, или за държавните служители от МВР положеният нощен труд не се
трансформира в дневен, а се заплаща по 0.25 лева на час, съгласно Заповед №
8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на МВР. В подкрепа на тези свои доводи
въззивникът сочи съдебна практика на районни и окръжни съдилища в страната.
Отделно от това навежда, че ищецът е претендирал заплащане на извънреден труд,
но дори и при прилагане на трудовите норми по КТ - НСОРЗ и коефициента от
1.143, при превръщането на нощните часове при сумирано изчисляване на работното
време в дневни, се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд, а не
извънреден труд. Според въззивника, в нарушение на процесуалния закон районният
съд е приел и кредитирал съдебно-икономическата експертиза по делото, чийто
предмет се разминавал с исковата претенция и експертизата не отчитала факта, че
ищецът е полагал три категории нощен труд - по график в рамките на месечната
норма, по график над месечната норма и по заповед при извънредни ситуации като
пожарогасене, неотложни спасителни операции и други.
По тези съображения се моли за
отмяна на обжалваното решение в оспорената му част и за постановяване на ново
от окръжния съд, с което предявения иск бъде отхвърлен изцяло, с присъждане на
разноските пред двете съдебни инстанции по същество. В случай на потвърждаване
на решението на първата инстанция, се моли съдът да вземе предвид, че за
периода 01.01.2018г. - 17.07.2018г. за работещите по КТ е била приложима
нормата на чл.9г от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските, като е направено и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, тъй като не
е налице фактическа и правна сложност по делото.
Въззиваемият В.П. не е подал
писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК и не е изразил становище по жалбата.
Страните не са направили искания
за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
ЯОС намира, че
е налице основание за спиране на производството по делото, като съображенията
са следните:
На съдебния състав е служебно
известен фактът, че пред Съда на Европейския съюз е висящо дело С-262/2020г.,
образувано по преюдициално запитване на основание чл.267 от Договора за
функциониране на ЕС, отправено от запитващата юрисдикция – Районен съд -
гр.Луковит от 15.06.2020 г. по гр.д.№606/2019г. по описа на същия съд със
страни: ищец – В.Б., действащ чрез процесуален представител и ответник -
ГД"ПБЗН" към МВР-гр.София, с предмет на делото, идентичен на
настоящия, като в преюдициалното запитване са включени следните въпроси, имащи
значение за проверката на въззивната инстанция, която ще извърши в настоящото
производство по оплакванията на въззивника:
1./ Ефективната защита по чл. 12,
б. ,,а" от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на
полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност
на труда през деня?;
2./ Принципът на равенство,
залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основите права на Европейския съюз,
изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния
труд от 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и
пожарникари?;
3./ Ефективното постигане на
целта по §8
от Преамбюла на
Директива 200З/88/ЕО - да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква
ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната
продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?.
Съгласно практиката
на ВКС, обективирана в Определение №138 от 21.03.2019 г. на ВКС по
ч.гр.д.№631/2019 г., IV г.о., ГК, Определение
№190 от 7.07.2020г. на ВКС по гр.д. №1432/2020г., IV г. о., ГК и др., разпоредбата на чл.628 от ГПК задължава всеки български съд да отправи
запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС,
е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването
съдът спира производството по делото /чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК/, а след
произнасянето на СЕС, то се възобновява /чл.631 ал.2 от ГПК/. Решението на СЕС
по запитването обаче е задължително не само за съда, който го е отправил, но
също така за всички съдилища и учреждения в Република България /чл.633 от ГПК/.
Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване от национален съд
на държавата – членка и пред друг съд на държавата – членка се поставят за
разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо
тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре
производството по делото пред себе си на основание чл.633, вр.с чл.631, ал.1,
изр.1 от ГПК, като такъв е разглежданият случай. В този смисъл са и Определение
№444 от 11.10.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№3621/2019 г., IV г.о., ГК и Определение
№42/21.01.2020 по дело №94/2020 на ВКС, ГК, III г.о. Поради това и след като СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните
за делото въпроси, всеки следващ български съд следва да спре производството
пред себе си до произнасянето на Съда на Европейския съд по преюдициалното
запитване, по което е образувано дело С-262/2020г. на СЕС.
Водим от изложеното,
ЯОС
О П Р Е
Д Е Л И :
СПИРА на основание чл.633, вр. с
чл.631, ал.1, изр.1 от ГПК производството по настоящото в.гр.д.№558/2020г. по описа на ЯОС,
до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване,
отправено с Определение от 15.06.2020г. по гр.д.№606/2019г. на РС-Луковит, по
което е образувано дело С-262/20г. на СЕС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за
спиране производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд - гр.Бургас в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните.
След
влизане в сила на определението, делото да се докладва ежемесечно за проверка
относно приключването на производството пред СЕС по посоченото преюдициално
запитване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.