Р
Е Ш Е
Н И E
№
260032
гр. А., 21.04.2021
година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д
А
А.кият районен съд -
наказателна колегия, ІІ състав, в публично заседание на шести април две хиляди двадесет
и първа година, в състав :
Председател : Мария Джанкова
Съдебни заседатели :
.…….....…………
при секретаря Яна
Петкова и в присъствието на прокурора…………………., като разгледа докладваното от
съдията М.Джанкова АН дело № 56 по
описа за 2021 год., за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството по делото е oбразувано по жалба на „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя на дружеството С.В.Я. против Наказателно постановление (НП) № 499488-F514990/13.03.2020г., издадено от Д.Т.В. – Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Б. в ЦУ на НАП (съгласно Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП), с което на дружеството - жалбоподател на основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. с ал.1 от ЗДДС е наложенa „имуществена санкция“ в размер на 500,00 (петстотин) лева.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление в неговата цялост като се твърди, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, довели до неизясненост на фактическата обстановка. Излагат се аргументи в насока, че паспортът на касовия апарат се е намирал в проверявания обект, макар в съседно помещение и е представен преди да приключи проверката, т.е. процесното нарушение не е извършено, а дори и да се приеме, че е било налице, същото се явява малозначително, поради което и имущественото санкциониране на дружеството е било излишно.
В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от упълномощен представител адв.Д., който поддържа оплакванията в жалбата и при повторното разглеждане на делото (след връщането му за ново разглеждане от АдмС-Б.), моли за отмяна на НП. Ангажира гласни доказателства.
За административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява юрисконсулт Стайкова, която оспорва основателността на жалбата. Счита атакуваното НП за законосъобразно, включително досежно определената санкция, поради което и моли за неговото потвърждаване. Претендира заплащане на съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа страна следното:
Ha 19.09.2019г. около 10,09 часа свидетелите В.К.Т. и С.Н.Х. извършили проверка на търговски обект – магазин „Б.“, находящ се на *** в гр.А., стопанисван от „Б.“ ЕООД, ЕИК ***. Проверката била комплексна, инициирана от Икономическа полиция и КЗП, и продължила около един час, т.е. до около 11,00 -11,10 часа. Свидетелите обърнали внимание, че в магазина има монтиран касов апарат и поискали от присъстващите продавач-консултанти паспорта му. Продавачката първоначално предоставила паспорт, който се оказало, че е издаден за използвано по-рано в обекта фискално устройство. След като св.Т. забелязал разминаването и поискал да му бъде предоставен паспорт за конкретното устройство, продавачката се свързала по телефона с управителката на дружеството. С нея разговарял и актосъставителя Т., според когото в проведения телефонен разговор управителката заявила, че по повод предходна проверка, документи на дружеството, вкл. паспорта на касовия апарат са били предоставени и се намират в НАП. След този разговор св.Т. започнал да изготвя протокол за извършена проверка № 0339597/19.09.2019г. Междувременно в магазина влязла св.Десислава Д., служител на „Б.“ ЕООД, която по онова време (а и към момента) била в отпуск за отглеждане на малко дете, но според твърденията й ежедневно посещавала местоработата и колегите си в магазин „Б.“ на ул.“Паркова“, по път за градския парк, където се разхождала с бебето. Св.Д. обяснила, че е била в другото помещение (т.нар. склад/офис) на магазина, за да нахрани детето и разбирайки, че се търси от проверяващите паспорта на фискалното устройство, им го представила. Според св.Т. и св.Х., паспортът бил донесен отвън, а и след като проверката била приключила, поради което възприели, че е налице нарушение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
По време на комплексната проверка нарушение, извън възприетата липса на паспорта за фискалното устройство, не било установено. Ето защо и в съставения на място протокол от 19.09.2019г. било отразено, че управителя следва да се яви и да представи конкретно посочени документи, измежду които обаче не фигурилало задължение да се представи паспорт на касовия апарат.
За констатираното нарушение бил съставен АУАН № F 514990/10.10.2019г, в съдържанието на който при описание на установеното нарушение, деянието било квалифицирано като такова по чл.42, ал.1,т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл. 118, ал.4 от ЗДДС.
АУАН бил връчен лично на управителя на търговския обект. В графата за възражения управителката саморъчно вписала, че по време на проверката паспортът е бил в офиса и е бил представен на проверяващите.
На 13.03.2020 г. въз основа на съставения акт било издадено и НП, видно от съдържанието на което административно-наказващият орган изцяло е възприел описаната фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.42, ал.1,т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл. 118, ал.4 от ЗДДС и на основание санкционната норма на чл. 185, ал.2, изр. 2 от същия закон, на дружеството - жалбоподател било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени доказателства- акт за установяване на административно нарушение, както и от гласните доказателства по делото - показанията на свидетелите Т., Х. и Д.. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и др.доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение и в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Предвид изложеното съдът приема жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество и за основателна, по следните съображения:
Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно.
В случая АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон. АУАН е редовно връчен лично на управителя на дружеството на 10.10.2019г. НП е редовно връчено лично на управителя на 07.08.2020 г., съгласно отбелязването направено в текста на НП.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, макар да констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал.3 ЗАНН, следва да отчете, че отразената с АУАН фактическа обстановка изначално е била оспорена от жалбоподателя, като още с вписаните в акта възражения, управителят на дружеството С.Я. е отразила собственоръчно „по време на проверката паспортът беше в офиса на обекта и беше представен“, т.е изцяло е оспорила да е извършено процесното адм.нарушение. Липсват данни АНО при налично възражение в гореизложения смисъл да е изпълнил вмененото му в чл.52, ал.4 от ЗАНН задължение, а именно преди да се произнесе по преписката да разследва спорните обстоятелства, каквито очевидно се били налице и то досежно най-съществения елемент от НП - да установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение.
Административно-наказващият орган е направил формален извод за извършено нарушение по ЗДДС, без задълбочено разследване на обстоятелствата и без да извърши каквато ѝ да било проверка на изложените в акта възражения, възпроизвеждайки дословно констатациите в АУАН, че е осъществен състава на административно нарушение по смисъла на чл.42, ал.1,т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Дружеството е наказано само и единствено, защото при проверка в търговски обект, стопанисван от него, не е представен (според проверяващите) паспортът на използваното в обекта фискално устройство, при задължение по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за съхраняването на паспорта в същия търговски обект. Този факт обаче се опроверга от ангажираните свидетелски показания, включително тези на актосъставителя Т. и св.Х., които пред съда не оспориха, че св.Д. им е предоставила паспорта на находящия се в обекта касов апарат, но според тях това било станало вече след приключване на проверката. С тези изявления проверяващите всъщност признават отразеното от св.Д., а именно, че паспортът на монтираното и работещо фискално устройство е бил наличен е в търговския обект и им е бил предоставен на датата на проверката 19.09.2020г., преди самите те да напуснат помещението. Косвено този извод се подкрепя и от анализа на дадените от проверяващите указания към управителя на дружеството, съдържащ задължение за явяване в ТД на НАП – Б. и представяне на общо пет броя изчерпателно изброени документа, измежду които не фигурира паспорта на касовия апарат. Същото очевидно не е счетено и за необходимо, тъй като за преверяващите вече не е имало съмнение,че документът е наличен, доколкото са го видели на място. В този смисъл са подробно и изчерпателно изложените мотиви във влязлото в сила Решение № 303/25.02.2020г. по адм.д.№ 2898/2019г. на АдмС-Б., с което е отменена Заповедта за запечатване на процесния търгоски обект на „Б.“ ЕООД и забраната достъпа до него за 5 дни, по повод проверката, послужила като основание и за съставяне на процесните АУАН и НП. В мотивите към същия окончателен съдебен акт категорично е възприето, че паспортът на работещото в търговския обект фискално устройство е бил наличен, съхранявал се е в обекта и е бил предоставен на проверяващите по време на проверката на 19.09.2019г. Това от своя страна обосновава извода, че не е осъществен състава на административно нарушение по смисъла на чл.42, ал.1,т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, поради което и обжалваното НП следва да бъде отменено като неправилно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, А.кият районен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 499488-F514990/13.03.2020г., издадено от Д.Т.В. – Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Б. в ЦУ на НАП, с което на „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя на дружеството С.В.Я., на основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. с ал.1 от ЗДДС е наложенa „имуществена санкция“ в размер на 500,00 (петстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението на страните пред Б.кия административен съд по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: