Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 261979 14.07.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и шести октомври през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 7431 по
описа за 2019 година.
Предявени са искове с основание в чл.55, ал.1 ЗЗД,
чл.57, ал.2 ЗЗД и чл.59 ал.1 ЗЗД. Исковете са съединени за общо разглеждане по
реда на чл.213 ГПК.
Ищецът Н.И.Г. твърди, че е претърпял въвод във
владение извършен от частен съдебен изпълнител в имот на ищцата. Към момента на
въвода в имота се намирали движими вещи на ищеца - пет броя метални колони с
дължина четири метра всяка и Н-образен профил, с дебелина на успоредните
профили 250мм, а на свързващата централна планка – 400 мм. Ищецът бил придобил
колоните през 2008г. по силата на споразумение с „Роскомерс“ ЕООД. Въпреки
направените постъпки тези вещи не били върнати на ищеца, включително и след
подадена молба до съдебния изпълнител. Ето защо се иска те да бъдат върнати, а
в случай че са погинали или отчуждени да се присъди тяхната равностойност -
1000.
Вторият ищец „Факторинг НГ“ ЕООД твърди, че е собственик на движими
вещи – три бетонни гаражни клетки, които са били поставени в имот, находящ се в
гр.П.********* с площ от 624 кв.м. Вещите били придобити чрез покукпко-продажба
от друго търговско дружество, като това станало на 11.03.2012 г. На 26.05.2014
г. в имота, където били разположени клетките бил извършен въвод във владение от
ЧСИ *******. Клетките останали в имота, а дружеството било отстранено от
владение върху тях. Въпреки направените постъпки пред съдебния изпълнител,
вещите не били върнати. Прави се искане
да бъде осъдена ответницата да предаде трите гаражни клетки, а в случай, че се
окаже, че те са отчуждени или погинали, да се присъди тяхната равностойност - 1500
лева. Освен това се твърди, че дружеството без основание лишено от възможността
да си служи с вещите и да извлича от тях ползи поради, което се претендира
сумата 5000 лева - обезщетение, равно на наемната цена за 3-годишен период,
считано от датата на завеждане на исковата молба.
В хода на производството е допуснато изменение на
исковете, както следва – относно равностойността на колоните, чрез
увеличаването му до 2100 лв.; относно равностойността на гаражите до 2475 лв.;
и относно обезщетението – до 5580 лв. / лист 80/.
Ответницата Р.П.К. отрича, че в имота се намират
подобни вещи, както и че ищците са техни собственици. Твърди, че е необосновано
искането на дружеството ищец за заплащане на обезщетение от лишаване от
ползване, тъй като тази претенция не е доказана.
Съдът намери за установено следното:
Ответницата Р.П.С. – К. е собственик на поземлен имот
с идентификатор ******** находящ се в гр. П.******** с площ от 636 кв.м.
Собствеността е придобита по силата на договор за дарение обективиран в
нотариален акт №********** на н. ******* /
лист 19/.
Установява се от показанията на свидетелката Т.Б.Ш.,
че през 2014г. тя е работела в имота на
горепосочения адрес. В него имало разположени три броя гаражи – бетонни клетки
с гаражни врати, които били подредени до стената ограждаща имота. До тях,
подпрени на същата стена стояли метални колони с дължина около четири метра и
профил наподобяващ буквата „Н“. Тези колони били предназначени за изграждане на
навес. Гаражите били използвани от двете фирми, които към този момент
използвали имота за дейността си. Едната
от тях била „Склад С.“ в която служител била свидетелката, а другата била
собственост на ищеца Н.Г.. Фирмата в която работела свидетелката била в имота
до 2014г., когато на мястото дошъл съдебен изпълнител.
Показанията на свидетелката се потвърждават от
писмените доказателства, приложени към изпълнително дело № **** на ЧСИ *******
/
лист 57- 62 на приложеното дело 7034/19г. на ПРС/. Изпълнителното производство било образувано въз основа на
изпълнителен лист издаден на осн. заповед за изпълнение по чл.417 ГПК / лист 50 д. 7034/19г.
/.
Установява се, че ответницата К. е следвало да предаде държането на нейния имот
на „Винисад“ ЕООД – като основанието за тава е облигационно – договор за наем с
нотариална заверка на подписите. Последното е видно от съдържанието на
заповедта за изпълнение. Поради това съдебният изпълнител е извършил на
26.05.2014г. въвод във владение на имота /лист
73 от дело 7034/19 на ПРС/. Установява
се, че в хода на изпълнителното дело ищецът Н.Г. е поискал от съдебния
изпълнител да му бъдат предадени пет броя метални колони, а дружеството „Фактор
и НГ“ ЕООД – три броя бетонни гаражни клетки, останали в имота при извършване
на въвода / лист 83 и 85 на дело 7034/19
на ПРС/ . Тези искания са били оставени
без уважение от съдебния изпълнител с разпореждане от 07.07.2014г. / лист 92 на гр.д.7034/19/.
Ищецът Н.Г. е представил в хода на изпълнителното производство споразумителен
протокол от 12.05.2008г., сключен между него и „Роскомерс“ ЕООД съгласно който
му е било предоставено безсрочно и безвъзмездно ползването на движими вещи,
сред които и шест броя метални колони – двойно „Т“ /лист 84/.
Вторият ищец „Фактор и НГ“ ЕООД е
представил фактура №33 от 11.03.2012г. и складова разписка от същата дата
относно закупуване и предаване на три броя бетонови гаражи с единична цена от по 50 лв. / лист 87 и 89/.
Съгласно основното и допълнително
заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице Р.
средната пазарна стойност на една преместваема гаражна клетка е 825 лв., а на
три – 2475 лв. /лист 62/. Според вещото лице размерът на средния пазарен наем
за подобен бетонен преместваем гараж за периода от 26.05.2014г. до 03.05.2019г.
е 1860 лв., а за три - 5580 лв. /лист 50/. В заключението си вещото лице сочи, че към
настоящия момент в имота не са налични процесните гаражни клетки.
При така установените
факти се налагат следните правни изводи:
Съдът намира, че исковете за връщане на процесните
вещи, които са родово определени, не е с основание чл.108 ЗС, както е посочено
от ищците. Това е така защото на ревандикация подлежат само индивидуално определени
вещи. При задължение за предаване на вещи определени по рода си е налице
вземане – арг. от чл.64 ЗЗД. Поради това съдът счита, че в случая претенцията
има характер на такава по чл.55, ал.1 ЗЗД, тъй като се твърди, че вещите са
получени без основание. Този извод не се променя от обстоятелството, че
получаването е резултат от изпълнителни действия. Това е така защото въпросните
вещи не са приращение в имота и спрямо тях не се прилага чл.92 ЗС.
Квалификацията на евентуално съединените искове за заплащане на равностойността
на вещите е чл.57, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД получилият нещо без
основание, с оглед неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го върне. Според
чл.57, ал.2 ЗЗД, ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако
получателят е я отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без
основание той дължи действителната й стойност или получената за нея цена,
когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако получателят я е
отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е
възползвал, с изключение на плодовете.
По исковете,
предявени от първия ищец:
Съдът намира, че претенциите на Н.Г. относно предаване
на металните колони или заплащане на тяхната равностойност са неоснователни.
Това е така, защото ищецът не успял да проведе безспорно доказване на факта, че
колоните са във фактическа власт на ответницата, макар да е видно от
свидетелските показания, че те са се намирали в имота. Предвид естеството на
тези вещи и обстоятелството, че имотът е бил ползван от наематели, както преди,
така и след въвода във владение, не може да се приеме, че тези колони са
останали при ответницата. Извън горното, следва да се посочи, че ищецът не е
установил безспорно правото си на собственост, защото посоченото от него
придобивно основание не е сделка. Представения споразумителен протокол доказва само
предоставянето на вещите за безвъзмездно ползване, а не прехвърляне на
собственост върху тях /лист 84 от
дело7034/19 на ПРС/.
Предвид това съдът счита, че искът на Г. за предаване
на колоните, както и евентуално съединеният с него иск за присъждане на тяхната
равностойност са неоснователни и следва
да се отхвърлят.
По исковете,
предявени от втория ищец:
Съдът счита, че дружеството „Фактор и НГ“ ЕООД е
придобило правото на собственост върху въпросните три броя гаражни клетки. Те
са се намирали в имота, който е собственост на ответницата към извършване на
въвода във владение. Установи се обаче, че към момента на приключване на
устните състезания тези вещи не са налични в имота. Предвид това искът за
предаването им от страна на К. е неосователен и следва да се отхвърли.
Що се отнася до втория иск – за присъждане на
равностойността им, съдът намира, че той е основателен. Въпросите вещи макар и
движими, са от такова естество, че преместването им без използване на
специализирана техника е невъзможно. От събраните свидетелски показания е видно,
че към датата на въвода във владение гаражните клетки са се намирали в имота,
за който безспорно се установи, че е собственост на ответницата. Съдът намира,
че действията на съдебния изпълнител не са лишили К. от владение върху имота,
тъй като дружеството взискател е наемател – тоест държи имота за собственика, а
не за себе си. Поради това следва да се приеме, че трите клетки са продължили
да се намират в дворното място и след датата на която ищецът „Фактор и НГ“ ЕООД е загубил държането върху
недвижимия имот на К..
Установи се, че в хода на изпълнителното производство
ищецът е поискал връщане на въпросните клетки. Съдебният изпълнител е потърсил
становището на К., като съобщението за това е било връчено на 27.06.2014г.,
тоест един месец след извършване на въвода /лист
90/. Следователно в случая може да се
приеме, че ищецът е оправил до ответницата покана за връщане на вещите, като
това е станало към момента в който те са били още налични в имота. Предвид това
е налице хипотезата на чл.57, ал.2 изр.1 ЗЗД и ответницата държи действителната
стойност на вещите, която в случая е определена от заключението на експертизата
– 2475 лв.
Ето защо искът за присъждане на равностойността на
вещите е основателен и следва да се уважи изцяло.
По отношение
на иска за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване:
Съгласно чл.59, ал.1 ЗЗД извън случаите на
неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД, всеки който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил,
до размера на обедняването.
Нормата на чл.59, ал.1 ЗЗД е израз
на принципа за недопустимост на разместване на имуществени блага при отсъствие
на юридическо основание, който съставлява същността на института на
неоснователното обогатяване.
Съдът намира, че горепосочената
норма не е приложима, тъй като тя има акцесорен характер спрямо другите
хипотези на неоснователно обогатяване. В случая се установи, че ищцата се е
обогатила задържайки без основание вещите, но тъй като те не са налични следва
да се присъди тяхната равностойност. Поради това съдът счита, че
основателността на иска по чл.57, ал.2 ЗЗД изключва възможността за същите вещи
да се приложи и чл.59, ал.1 ЗЗД.
Предвид това този иск е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По
разноските:
Съобразно резултата от разглеждане на исковете му
ищецът Н.Г. дължи на ответницата сторените от нея разноски за адвокат в размер
на 300 лв. /лист 43 на дело 7431/19 ПРС/.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответницата К.
следва да заплати на ищеца „Фактор и НГ“
ЕООД деловодни разноски в размер на 297
лв.
Съобразно отхвърлената част от
предявените от него искове „Фактор и НГ“ ЕООД следва да заплати на К. разноски
в размер на 483 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.И.Г. ЕГН ********** с адрес ***
против Р.П.С.- К. ЕГН ********** с адрес *** за предаване, на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, на следните вещи: пет броя метални колони всяка с дължина от 4000 мм, с
„Н“ –образен профил, с ширина на успоредните профили 250 мм, а на свързващата
ги планка – 400 мм, претендирани като държани без основание от ответницата.
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.И.Г. ЕГН ********** с адрес ***
против Р.П.С.- К. ЕГН ********** с адрес *** за заплащане, на осн. чл.57, ал.2 ЗЗД, на сумата 2100 лв. представляваща равностойността на следните вещи: пет
броя метални колони всяка с дължина от 4000 мм, с „Н“ –образен профил, с ширина
на успоредните профили 250 мм, а на свързващата ги планка – 400 мм.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Фактор и НГ“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район „Южен“ бул. Цар Борис ІІІ
Обединител – Продължение 1 против Р.П.С.- К. ЕГН ********** с адрес *** за
предаване, на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, следните вещи: три броя преместваеми
бетонни гаражни клетки с метални врати, претендирани като държани без основание
от ответницата.
ОСЪЖДА Р.П.С.- К. ЕГН ********** с адрес *** да
заплати на „Фактор и НГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, район „Южен“ бул. Цар Борис ІІІ Обединител – Продължение 1, на
осн. чл.57, ал.2 ЗЗД, на сумата 2475 лв. /две хиляди четиристотин седемдесет и
пет лева/ представляваща равностойността на следните вещи: три броя
преместваеми бетонни гаражни клетки с метални врати.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Фактор и НГ“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район „Южен“ бул. Цар Борис ІІІ
Обединител – Продължение 1 против Р.П.С.- К. ЕГН ********** с адрес *** за
заплащане, на осн. чл.59, ал.1 ЗЗД, на сумата 5580 лева, с която в периода от
25.05.2014г. до 03.05.2019г. ответницата се е обогатила поради ползването без
основание на собствените на дружеството вещи: три броя преместваеми бетонни
гаражни клетки с метални врати.
ОСЪЖДА Н.И.Г. да заплати на Р.П.С.- К., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 300 лв./триста
лева/, представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА Р.П.С.- К. да заплати на „Фактор и НГ“ ЕООД, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 297лв./двеста деветдесет и седем лева/,
представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Фактор и НГ“ ЕООД да заплати на Р.П.С.- К., на
осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 483лв./четиристотин осемдесет и три лева/,
представляваща деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно
с оригинала
ВД