№ 3679
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110154378 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на А. Ц. Т. – И.а, ЕГН
********** против П. П. Т., ЕГН ********** с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на П. П. Т. да заплати на
А. Ц. Т. – И.а сумата от 7000 лв., представляваща дължима заемна сума по договор за
паричен заем от 16.09.2016г., съгласно споразумение приложено към исковата молба,
съединен в условията на евентуалност с иск, с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за сумата в
размер на 7000,00 лв., с която ответницата се е обогатила за сметка на ищцата, съединени с
иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за сумата в размер на 3550,55 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата, за периода от 16.09.2016г. до 15.09.2021г.
В исковата молба се твърди, че ищцата е предала на ответницата сумата от 7000 лв.,
която сума представлява размера на предоставен банков кредит по договор между нея и
трето лице – банка. Твърди, че между страните била постигната договорка, обективирана в
договор, ответницата да погасява дължимите месечни вноски. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответницата да й заплати процесната сума – като обезщетение за
неоснователно обогатяване за получена сума без основание.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, ищецът А. Ц. Т. - И.а, редовно призован, се явява лично, като
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите претенции.
В съдебно заседание, ответникът П. П. Т., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по
свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Основателността на предявения като главен осъдителен иск се обуславя от
1
кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните
правоотношение, елемент от съдържанието на което да е задължението на ответника да
заплати претендираната сума, представляваща задължение по договор за заем, което
предполага доказване на изпълнението на задължението за престиране на такива и
настъпила изискуемост на задълженията за заплащане на стойността им, както и релевирано
от длъжника неизпълнение.
Съдът намира, че по делото не е установено наличието на заемно правоотношение
между страните.
От приетото по делото Споразумение от 16.09.2016г. се установява, че ищцата и
ответника са постигнали съгласие А. Т. да изтегли потребителски кредит в размер на
7000,00 лева със срок за погасяване до десет години, като ответницата се е задължила да
обслужва своевременно кредита. От споразумението се установява, че процесната сума е
предадена на ответника. Споразумението е представено в о.с.з. от 13.12.2022г. в оригинал.
Съответно същото има характер на частен диспозитивен документ, с което страните са
поели съответните задължения, който се полза с формална доказателствената сила по
смисъла на чл. 180 от ГПК, и съставлява доказателство, че изявленията в споразумението са
направени именно от тези лица, като доколкото не се оспорва авторството на документа,
съдът намира, че споразумението се ползва и с материална доказателствена сила и е
доказателство, че инкорпорираните в него факти са се осъществили. Така безспорно се
установи, че ищцата е изтеглила Договор за кредит за текущо потребление от 16.09.2016г.,
като и е отпуснат заем в размер на 7000,00 лева, със срок за издължаване 120 месеца.
Безспорно се установи от приетото по делото извлечение от сметка, прието на л.36 по
делото, че Банката е изпълнила своето задължение като е предала на ищцата заемната сума,
както и обстоятелството, че същата сума е предадена при усвояването й веднага на
ответницата. От приетото по делото извлечение от банковата сметка на ищцата се
установява, че същата регулярно изплаща заемната сума.
Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от
фактическия му състав е предаването в собственост, което съдът както коментира по-горе се
установи в производството, а другият елемент – съгласието за връщане. Ако първият
елемент липсва налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото е
без основание. Съдът намира, че не се установи вторият елемент от правоотношението, а
именно обещание за връщане. Формулираното в споразумението, че ответницата се
задължава да върне заема, изтеглен от ищцата не представлява изявление за връщане на
заемната сума именно на ищцата.
По изложеното съдът намира, че поради недоказване на валидно договорно
правоотношение по договор за заем, главният иск следва да бъде отхвърлен, а отношенията
между страните следва да бъдат решени на плоскостта на неоснователното обогатяване.
При неуважаване на главния иск следва да бъде отхвърлен и иска с правно основание
чл. 86 от ЗЗД, съединен с него, като акцесорен, за сумата в размер на 3550,55 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода от 16.09.2016г. до
15.09.2021г.
В тази връзка следва да бъде разгледан предявения при условията на евентуалност
иск за връщане на процесната сума, като сума, с която ответникът неоснователно се е
обогатил за сметка на ищцата. Съдът намира, с оглед обстоятелството, че в хода на
производството се установи наличие на пряка престация, тоест, безспорно се установи, че
2
процесната сума е предадена на ответника, че не са касае за иск с правно основание чл. 59 от
ЗЗД, а за престирана сума при начална липса на основание, тоест за иск с правно основание
чл. 55, ал.1, пред1 от ЗЗД. Съдът намира обаче, че не следва да връща делото в открито
съдебно заседание, не само с оглед процесуална бързина, но и с оглед обстоятелството, че
дори и с горепосочената и правилна според съда правна квалификация не се размества
доказателствената тежест в процеса, събран е по делото целия относим доказателствен
материал, а и с оглед процесуалното поведение на ответника, който не оспорва твърденията
на ищцата и по този начин конклудентно ги признава.
При иска с правно основание чл. 55, ал.1, пред1 от ЗЗД, ищцата следваше да докаже
предаване на сумата в размер на 7000 лева, а ответницата наличие на правно основание за
престиране на сумата. Ответникът не доказа в хода на съдебното дирене основание за даване
на сумата, поради и което дължи връщане на същата.
По изложеното предявения като евентуален иск следва да бъде уважен.
Иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД, съединен с иска за неоснователно
обогатяване, съдът намира за неоснователен. За уважаване на исковете в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава –отправяне на
покана и получаването й от длъжника. За заплащане на процесните суми липсва предвиден
срок, поради което при неоснователно обогатяване, длъжникът изпада в забава след покана-
арг.чл.84,ал.2 от ЗЗД. Такива доказателсттва не са представени от ищцата, поради което този
иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК, право на разноски
се поражда в полза и на двете страни. Ответникът не прави искане за присъждане на
разноски. Ищцата не претендира присъждане на разноски, а с определение на съда от
28.01.2022г. е освободена от заплащане на държавна такса в производството. В тази
хипотеза и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Софийски районен съд дължимата в производството държавна такса в размер
на 4% върху сумата от 7000,00 лева /процесната сума/, или сумата от 280,00 лева по
уважения при условията на евентуалност иск, а държавните такси по предявените останали
при условията на обективно кумулативно съединяване искове, следва да останат за сметка
на съда.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения като главен от А. Ц. Т. – И.а, ЕГН ********** срещу П. П. Т.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД, за сумата от 7000 лв.,
представляваща дължима заемна сума по договор за паричен заем, сключен между ищцата и
ответницата на дата 16.09.2016г., съгласно сключено споразумение между страните.
ОСЪЖДА П. П. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А. Ц. Т. – И.а, ЕГН **********,
сумата в размер на 7000,00 лв., като предадена на ответника без правно основание.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Ц. Т. – И.а, ЕГН ********** срещу П. П. Т., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за сумата в размер на 3550,55 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 7000,00 лева, за периода от
16.09.2016г. до 15.09.2021г.
ОСЪЖДА П. П. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен
съд, сумата в размер на 280,00 лева, представляваща деловодни разноски на основание чл.
78, ал.6 от ГПК.
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4