Р Е Ш Е Н И Е
№260863
гр. П., 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х – ти състав, в
открито съдебно заседание на седми юли две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като разгледа
гр. д. № 1531 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
от Д.М.В., ЕГН **********,*** офис № 2 чрез адв. Ал. А., с която са
предявени кумулативно
обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество “ТОПЛОФИКАЦИЯ- П.“- АД, гр. П., кв. Мошино, с ЕИК *********, сумата от 946,00 лева за топлофициран
имот, находящ се в гр. П., кв. „Д.М.“ блок № 13 вход „Г‘ апартамент № 72, която
обща сума представлява сбора от сумите, както следва - Главница в размер на
683,97 лева представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за
горепосочения имот с аб. № ********** за периода от 01.07.2009 год. до
30.04.2012 год., както и сумата от 137,03 лева законна лихва за забава за
месечни плащания за периода от 30.08.2009 год. до 25.04.2013 год., ведно със
законната лихва за забава върху главницата от 683,97 лева, считано от датата на
заявлението - 12.07.2013 год. до окончателното изплащане на сумата, както и
съдебни разноски в размер на 25,00 лева д.т. и юк.в. в размер на 100,00 лева
присъдени по ч.гр.д. № **** г. по описа на ПРС и обективирани в ИЛ от
21.08.2013 г. и предмет на изпълнение по изп.д. № **** г. по описа на ЧСИ С.Б.
с peг. № *** като погасени по давност към датата на завеждане на исковата
молба.
В исковата молба се сочи,
че срещу лицето Д.М.В., с ЕГН ********** ответното дружество е
депозирало Заявление за издаване на заповед за парично задължение по реда на
чл. 410 от ГПК за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за адрес на
топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв. „Д.М.“ блок № 13 вход „Г“апартамент
№ 72. Образувано е ч.гр.д. № **** г.
и издадена ЗИПЗ № **** г. и Изпълнителен лист от 21.08.2013 г. за сумите, както
следва: Главница в размер на 683,97 лева за периода от 01.07.2009 год. до
30.04.2012 год., както и сумата от 137,03 лева законна лихва за забава за
месечни плащания за периода от 30.08.2009 год. до 25.04.2013 год., ведно със
законната лихва за забава върху главницата от 683,97 лева, считано от датата на
заявлението - 12.07.2013 год. до окончателното изплащане на сумата, както и
съдебни разноски в размер на 25,00 лева д.т. и юк.в. в размер на 100,00 лева.
Въз основа на посочената заповед за изпълнение на парично задължение и издаден
изпълнителен лист е било образувано с Молба изх. № *** г. изп.д. № **** год. по
описа на ЧСИ С.Б. с рег. № *** От момента на образуване на изпълнителното дело,
частния съдебен изпълнител е предприел действия по извършване на справки от
съответните общински администрации и държавни институции /НАП, МДТ, КАТ/
досежно имущественото състояние на длъжниците и наличието на регистрирани трудови
договори, пенсия или др. вземания, движими вещи-МПС-та и т.н. Съществуват данни
по делото за изчислен и посочен дълг към дата: 30.10.2013 г. за сумата от
1349,37 лева; изготвена до длъжника ПДИ с изх. № *****/30.10.2013 г. - получена
на дата - 13.01.2014 г. от нейната дъщеря О.М.; както и данни за: резолюция от
30.10.2013 г. и изпращане на Запорно съобщение изх. № 15139/30.10.2013 г. до
Управителя на „Петрол“ АД гр. София за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника; респ. Писмо вх. № 12016/14.11.2013 г. от фирмата с
пояснения, че лицето Д.В. не е служител, считано от 04.04.2007 г.; отново Писмо
вх. № 12800/04.12.2013 г., че лицето Д.В. не е служител на фирмата; Молба вх. №
08501/24.07.2015 г. от взискателя за извършване на справки досежно
имущественото състояние на длъжника и налагане на принудителни способи в
„условията на алтернативност “; Запорно съобщение изх. № 16726/29.10.2015 г. до
Управителя на „Комтехник“ ЕООДгр. София за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника с изчислен дълг в размер на 1837,47 лева; Запорни
съобщения изх. № 16715-16722/29.10.2015 г. за налагане на запори върху
банковите сметки на длъжника в банки: ДСК, Пиреос, ОББ, ПИБ, Райфайзенбанк,
Уникредит Булбанк и Юробанк. В изпълнителния процес, кредиторът взискател е
посочено, че избира дали да действа, т.е. дали да иска налагането на нови
изпълнителни действия или не. Когато, взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В конкретния казус, т.н.
„перемпция“ се твърди да е настъпила в периода от 29.10.2015 г. до 29.10.2017
г. и след тази дата, всички изпълнителни действия на съдебния изпълнител, не
пораждали правни последици.
При извършена месец 03.2021 г. устна справка в дружеството
ответник и кантората на съдебния изпълнител ищцата установила, че сумите по
изпълнителното дело, са все още начислени и изискуеми по партидата й с аб.№ **********,
както и по изпълнителното производство, което все още е висящо и не е
перимирано и/или архивирано. Оспорва се
дължимостта на така посочените суми, с оглед института на давността.
Претендираната от „Топлофикация - П.” АД сума визира задължения, чиито падеж е
преди предвидения в закона срок за погасителна давност. Вземанията на
монополиста, са свързани с предоставяне на топлинна енергия и представляват
вземания за периодични плащания по смисъла на чл. 111 буква ”в” от ЗЗД и се
погасяват с тригодишна погасителна давност /Тълкувателно решение № 3/18.05.2012
год. по тълк.дело № 3/2011 год. на ОСГТК на ВКС/. Това са задължения за
периодично плащане, тъй като, са налице повтарящи се през определен период от
време задължения имащи единен правопораждащ факт - договор за доставка на
топлинна енергия /общи условия/ чиито падеж настъпва през предварително определен
интервал от време, а размерите на плащанията са определени или определяеми без
да е необходимо периодите да са равни, а плащанията еднакви. Следователно,
съгласно разпоредбата на ЗЗД приложим за процесиите вземания за главница и
лихва е 3- годишният срок на погасителна давност. На основание чл.120, вр.чл.
111, б.”в”, вр.чл.119 ЗЗД, ищцата се
позовава на настъпила погасителна давност за всички суми - предмет на ч.гр.д. №
**** по описа на ПРС, по което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен
лист и въз основа на които е било образувано изп.д. № **** год. по описа на ЧСИ С.Б. и които суми, са погасени по
давност към датата на предявяване на настоящата искова молба, която давност е
изтекла на 29.10.2018 год. /29.10.2015 год. до 29.10.2018 год./. Няма данни за
платени доброволно и/или събрани по принудителен ред суми по делото.
С
оглед на гореизложеното е налице правен интерес от предявяване на настоящия
отрицателен установителен иск за недължимост на процесиите суми, като погасени
по давност към датата на предявяване на настоящата искова молба, тъй като,
давността е изтекла още месец 10.2018 г.
С
оглед на гореизложеното, се моли на основание чл. 439 от ГПК във връзка с чл.
124 ал.1 от ГПК съдът ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-П." АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П.
2303, ж.к. МОШИНО, че ищцата, НЕ ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.”
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. П. 2303, ж.к. МОШИНО СУМАТА от 946,00
лева за топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв. „Д.М.“ блок № 13 вход „Р‘
апартамент № 72, която обща сума представлява сбора от сумите, както следва -
Главница в размер на 683,97 лева представляваща стойността на неплатена
топлинна енергия за горепосочения имот с аб. № ********** за периода от
01.07.2009 год. до 30.04.2012 год., както и сумата от 137,03 лева законна лихва
за забава за месечни плащания за периода от 30.08.2009 год. до 25.04.2013 год.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата от 683,97 лева, считано от
датата на заявлението - 12.07.2013 год. до окончателното изплащане на сумата,
както и съдебни разноски в размер на 25,00 лева д.т. и юк.в. в размер на 100,00
лева присъдени по ч.гр.д. № **** г. по описа на ПРС и обективирани в ИЛ от
21.08.2013 г. и предмет на изпълнение по изп.д. № **** г. по описа на ЧСИ С.Б.
с per. № *** като погасени по давност към датата на завеждане на исковата
молба.
Моли се съдът, на основание чл. 192 ГПК, да
задължи трето неучастващо в спора лице ЧСИ с per. № 753 С.Б. и район на действие ОС П. да предостави по настоящето
дело цялостен препис от изпълнително дело №
**** г .
Моли се съдът да приложи
служебно ч.гр.д.№ **** гпо описа на ПРС
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация –П.“
АД, с ЕИК: *********,
не е депозирал писмен отговор.
Посочените дела са били присъединени към
доказателствената съвкупност по делото.
В последното по делото съдебно
заседание, са се явили процесуални представители и за двете страни по делото,
като ищцовата страна моли за уважаване на заявените претенции, ответната
такава- за отхвърлянето им като неоснователни.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото
е приложена заповед за изпълнение на парично задължение № 4003 от 15.07.2013год
г. по ч.гр.д. №**** г.
по описа на ПРС и Изпълнителен лист от 21.08.2013 год.
по ч. гр.д.№ **** г. по
описа на ПРС -заповедта е издадена в
полза на „Топлофикация - П.” АД срещу ищцата, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.”
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. П. 2303, ж.к. МОШИНО СУМАТА от 946,00
лева за топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв. „Д.М.“ блок № 13 вход „Р‘
апартамент № 72, която обща сума представлява сбора от сумите, както следва -
Главница в размер на 683,97 лева представляваща стойността на неплатена
топлинна енергия за горепосочения имот с аб. № ********** за периода от
01.07.2009 год. до 30.04.2012 год., както и сумата от 137,03 лева законна лихва
за забава за месечни плащания за периода от 30.08.2009 год. до 25.04.2013 год.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата от 683,97 лева, считано от
датата на заявлението - 12.07.2013 год. до окончателното изплащане на сумата,
както и съдебни разноски в размер на 25,00 лева д.т. и юк.в. в размер на 100,00
лева присъдени по ч.гр.д. № **** г. по описа на ПРС и обективирани в ИЛ от
21.08.2013 г. и предмет на изпълнение по изп.д. № **** г. по описа на ЧСИ С.Б.,
с peг. № *** като погасени по давност към датата на завеждане на исковата
молба.
ВИДНО от печата на заповедна и от дата на издаване
на изп. Лист се направи извод за датата на влизане в сила на заповедта по
частното гражданско дело, като в заповедта за изпълнение е отбелязано, че е
издаден изпълнителен лист на 21.08.2013
г... В този
смисъл съдът приема, че заповедта влезнала в сила на 21.08.2013
г., като на тази дата е издаден и изпълнителния лист.
Въз основа на изпълнителния лист и по молба на „Топлофикация - П.” АД е образувано изпълнително дело
изп.д.№ *** год. по описа на ЧСИ С.Б., с
район на действие - Окръжен съд – П., като молбата е изх. № *** г. изп.д.
№ **** год. по описа на ЧСИ С.Б. с рег. № *** В
цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се покани първо длъжникът да
изпълни доброволно, след което да се пристъпи към принудително изпълнение- като
в този смисъл се поиска информация от НОИ, НАП, АДВ, ЗДВП и др. досежно
имущественото състояние на длъжника.
От материалите по изпълнителното
дело №****
год. по описа на ЧСИ С.Б.,
с район на действие - Окръжен съд – П., се установява, че
съдебният изпълнител е изпратил съобщение до НАП, НОИ, за започнато
принудително изпълнение, както и е изпратена покана до длъжника за доброволно
изпълнение и получена на 13.01.2014
г. от нейната дъщеря О.М.. Видно от материалите в кориците на и.д. се установяват следните действия
по дати: на 30.10.2013 г. дългът е за сумата от 1349,37
лева; изготвена до длъжника ПДИ с изх. № *****/30.10.2013 г. - получена на дата
- 13.01.2014 г. от нейната дъщеря О.М.; както и данни за: резолюция от
30.10.2013 г. и изпращане на Запорно съобщение изх. № 15139/30.10.2013 г. до
Управителя на „Петрол“ АД гр. София за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника; респ. Писмо вх. № 12016/14.11.2013 г. от фирмата с
пояснения, че лицето Д.В. не е служител, считано от 04.04.2007 г.; отново Писмо
вх. № 12800/04.12.2013 г., че лицето Д.В. не е служител на фирмата; Молба вх. №
08501/24.07.2015 г. от взискателя за извършване на справки досежно
имущественото състояние на длъжника и налагане на принудителни способи в
„условията на алтернативност “; Запорно съобщение изх. № 16726/29.10.2015 г. до
Управителя на „Комтехник“ ЕООДгр. София за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника с изчислен дълг в размер на 1837,47 лева; Запорни
съобщения изх. № 16715-16722/29.10.2015 г. за налагане на запори върху
банковите сметки на длъжника в банки: ДСК, Пиреос, ОББ, ПИБ, Райфайзенбанк,
Уникредит Булбанк и Юробанк. В изпълнителния процес, кредиторът взискател е
посочено, че избира дали да действа, т.е. дали да иска налагането на нови
изпълнителни действия или не. Взискателят е подал молба за извършване на изп. Действия,
годни да прекъснат давността на дата – 24.07.2015 г. Други молби взискателят не
е депозирал, като следва да се посочи, че от изпратените запорни съобщения има
данни да е бил наложен запор, само в банка ДСК и банка Пиреос. Писмо до ЧСИ от
02.12.2015 г. – стр.49 от и.д. и да са налични сметки на длъжника в посочените
банки., второ писмо до ЧСИ е изпратено и
от банка Пиреос от 21.12.2015 г. ЧСИ Е прекратил делото на 26.04.2021 г. с Постановление, на оснч.
Чл.488, ал.1, Т.8 ГПК.
Следва да се посочи, че когато, взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В конкретния казус, т.н. „перемпция“
се твърди да е настъпила в периода от 29.10.2015 г. до 29.10. 2017 г.и след тази дата, всички изпълнителни действия на съдебния
изпълнител, не пораждали правни последици.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения за наличие на висящо
изпълнително производство. Ищцовата страна оспорва изпълнението по смисъла на
чл. 439, ал. 1 ГПК, като навежда доводи, че са погасени по давност паричните
суми, предмет на производство по индивидуално принудително изпълнение.
Ищецът
твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла
погасителна давност. В
настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след
влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото
заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да
възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок възражение,
заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които длъжникът е
могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със
стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти
(изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение.
В настоящия случай се касае за
влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата
в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на
срока за подаване на възражение. Целта
на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или
безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е
налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се
отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други
актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т.
д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).
Понастоящем
в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от
издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително
основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в
сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение – същата има установително и
преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства
или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал
или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на
пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно
очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила,
че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното
основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно
дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е
ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на
влезли в сила решения. Приеме ли се обратния извод за приложение на тригодишна
давност, то това означава, че длъжникът би могъл да избира кратката давност,
като оттегли възражението срещу заповед за изпълнение при вече образувано
производство по предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, а това не е повелята на
закона.
По
изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията е
общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в
настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. №
479
по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. П. и други решения.
В случая заповедта за изпълнение
е влезнала в сила на 21.08.2013
г. (липсват доказателства, че същата е влезнала в сила в по – ранен момент),
от която дата започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок.
Давността е прекъсната на 24.07.2015 г. с депозираната молба за извършване на изп. ДЕЙСТВИЯ
и впоследствие на 29.10.2015 г. са налагане за запор в горепосочените две
банки. Действия от взискателя, като
такива реални не са били извършени, до перемцията на делото на дата 29.10.2015 г.,
като и двете дати са следи влизане в сила на Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на съдебния
изпълнител по възлагане от взискателя) - насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са обаче изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др., като преди влизане на същото в сила давност по изп, дело
не е текла, съгласно постулатите на ППВС 30/1980 Г.
Следователно,
давността по делото е изтекла пет години след извършване на последното изп.
Действие годно да прекъсне течението й, а именно подадената от взискателя молба
от 24.07.2015 г. и впоследствие на 29.10.2015 г с налагане на посочените
запори, като давността е изтекла на 29.10.2020 г.тоест преди подаване на
исковата молба – 29.03.2021 г.
Тук следва да се посочат новите
постулати досежно отношението на перемцията и давността, като правни институти
в посочения смисъл. Съгласно постулатите
на Решение № 37, от 24.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1747 по описа за 2020 година, по описа на ВКС,
по реда на чл.290 ГПК, където изрично е посочено по въпроса-Откога започва да тече нова погасителна давност за
вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; и постановеният отговор е: Новата давност
започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително
действие или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е без правно
значение за давността, но в случая както е посочено и в това решение- Перемпцията е без
правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при
действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като
до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от
прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други
държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.-
какъвто именно е настоящият случай/.
В същото
решение е посочено, че –„Когато по изпълнителното дело е направено искане за
нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото
искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по
право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело;
във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито
ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно
нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата
авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени
канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗ+-Д е
изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането
действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително
изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган
на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с
поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова
ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие
не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по
причина, което не зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната
с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно
по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва
веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е
едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна
сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на
проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на
наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане.
Следователно,
в процесния случай делото е било пермирано на 29.10.2017 гг/като
давността до влизане в сила на Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2013
г. на ОСГТК на ВКС е била и спряла по силата на Постановление
№ 3 от 18.11.1980 г. или до дата -26.06.2015 г./. Следователно делото е било пермирано към дата 29.10.2017 г., като същото е пермирано следв вилзане в сила
на ТР посочено по –горе, поради което и давността следва да се брои от
последното валидно изп. Действие именно от дата 29.10.2015 г и е изтекла на
29.10.2020 г. тоест преди подаване на исковата молба
в съда.
Този извод не се променя от
обстоятелството, че не е било издадено постановление на съдебния изпълнител за
прекратяване на изпълнителното дело, тъй като изпълнителното производство се
прекратява по силата на закона и не е необходимо издаването на акт на съдебния
изпълнител.
Горното
налага извод, че за неоснователност на исковите
претенции и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право да му се заплатят направените разноски в производство, които в случая са 50
лева - държавна такса, 24 лева – такса за препис на 1 бр. изпълнително дело и 300
лева – адвокатско възнаграждение, и
5лева –СУ т. е. в общ размер на 374 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, ЧЕ Д.М.В., ЕГН **********,*** не дължи на
ответното дружество “ТОПЛОФИКАЦИЯ- П.“- АД, гр. П., кв. Мошино, с ЕИК
*********, сумата от 946,00 лева за топлофициран
имот, находящ се в гр. П., кв. „Д.М.“ блок № 13 вход „Р‘ апартамент № 72, която
обща сума представлява сбора от сумите, както следва - Главница в размер на
683,97 лева представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за
горепосочения имот с аб. № ********** за периода от 01.07.2009 год. до
30.04.2012 год., както и сумата от 137,03 лева законна лихва за забава за
месечни плащания за периода от 30.08.2009 год. до 25.04.2013 год., ведно със
законната лихва за забава върху главницата от 683,97 лева, считано от датата на
заявлението - 12.07.2013 год. до окончателното изплащане на сумата, както и
съдебни разноски в размер на 25,00 лева д.т. и юк.в. в размер на 100,00 лева
присъдени по ч.гр.д. № **** г. по описа на ПРС и обективирани в ИЛ от 21.08.2013
г. и предмет на изпълнение по изп.д. № **** г. по описа на ЧСИ С.Б. с peг. № ***
като погасени по давност, като
неоснователни
ОСЪЖДА„Топлофикация - П.” АД,
със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА
ЗАПЛАТИ на Д.М.В., ЕГН **********,***, сумата в размер на 374 лева–
направени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. №**** г..по описа на Районен съд - П. да бъде върнато в архив.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: