Решение по дело №367/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260013
Дата: 22 януари 2021 г.
Съдия: Радослав Кръстев Славов
Дело: 20203001000367
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 20 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                        Р Е Ш Е Н И Е №

Гр.Варна,                     2021 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ:   ДАРИНА МАРКОВА

       МАРИЯ ХРИСТОВА

При участието на секретаря Д.ЧИПЕВА, като разгледа докладваното от съдия Р.СЛАВОВ в.т.д. № 367 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба предявена от „ХИДРО СТИЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД, представлявано от адв. Й.Ч. против решение № 264/13.04.2020 г., постановено по т.д. № 674/2019 год. по описа на ВОС, с което е отхвърлен предявения от страната против М.Я.Б., ЕГН **********, с адрес ***, обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 във вр. с чл.258 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 15667,93 лева, представляваща неплатен остатък от дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по договор за извършване на СМР от 13.10.2018 г. за обект - къща, находяща се в с. Тополи, общ. Варна, за което е издадена фактура №**********/05.02.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 02.05.2019г. до окончателното й плащане, както и сумата от 28346,83 лева, представляваща дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по договор от 17.10.2018г. за обект - къща, находяща се в с.Тополи, общ.Варна, за което е издадена фактура № **********/05.02.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 02.05.2019 г. до окончателното й плащане, като неоснователни.

Предявената въззивна жалба обективира следните въззивни доводи за ревизия: констатираните недостатъци не попадат в предметния обхват на договора за СМР; изпълнителят не дължи съставяне на Акт Обр.12; възложителят не е отправил възражения за некачествено изпълнение; възложителят не е осъществил надзор върху изпълняваните СМР; възложителят не е предоставил на изпълнителя архитектурни проекти и проекти за топлоизолация; Акт Обр.19 е надлежно връчен на възложителя на електронния адрес на негово дружество „Амадеос Трейд“ ООД.  Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна. Въззивната жалба е редовна и надлежно администрирана. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и  чл.262 ГПК и е допустима.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, както и чрез  писмено становище на същия, поддържа въззивната жалба.Въззиваемата страна, чрез процесуален представител, счита жалбата за неоснователна.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

          В исковата молба на ищеца „ХИДРО СТИЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, против М.Я.Б. ***, са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 във вр. с чл.258 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати следните суми: сумата от 15 667,93 лева, представляваща неплатен остатък от дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по договор за извършване на СМР от 13.10.2018 г. за обект -къща, находяща се в с. Тополи, общ. Варна, за което е издадена фактура №**********/05.02.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 02.05.2019г. до окончателното й плащане: сумата от 28 346,83лева, представляваща дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по договор от 17.10.2018г. за обект - къща, находяща се в с.Тополи, общ.Варна, за което е издадена фактура №**********/05.02.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 02.05.2019г. до окончателното й плащане.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен на 13.10.18г. договор за извършване на СМР за обект- триетажна жил.сграда - къща, находяща се в с.Тополи, ул.Р.Панчелиев №7, ведно с магазин и заведение, по силата на който на ищеца било възложено извършването на СМР на покривна плоча, а именно- обработка и хидроизолационни дейности по покрив, покривно тенекеджийство и отводняване, включващи полагане на хидроизолац.запечатки по повърхности, доставка и монтаж на елементи за улучна система за отводняване, детайли от ламарина, обработка на отводнителни елементи.Н а 17.12.18г. между страните бил сключен договор, с който било договорено извършването на сертифицирана топлоизолационна система с ЕПС 10см. Твърди, че извършил договорените  хидроизолационни дейности по покрив и тераси на обща стойност 46879,93лв, за което бил съставен Акт обр.19 и издадена фактура №**********/05.02.19г., като от дължимата сума бил приспаднат платения аванс от 26 010лв., и останало задължение от 15 667,93лв. Излага, че е извършил и договорените СМР за полагане на топлоизолационна система, за което бил съставен акт обр.19 и издадена фактура №**********/05.02.19г. на стойност 28346,83лв. Излага, че възложителят отказал да подпише и приеме работите, както и да заплати сумата, оспорвайки обема на квадратурите и вложените количества труд и материали. Сочи, че на на 05.02.19г. актовете и фактурите били изпратени за приемане на възложителя на електронна поща на фирмата на ответницата, и лично на 05.02.19г.  посетил офиса за да разпишат Акт 19 за всички извършени работи до момента, но бил изгонен от обекта. Оспорва като неоснователни направеното възражение по чл.265 ал.2 ЗЗД за лошо изпълнение, приравнимо към пълно неизпълнение, като твърди, че изпълнението е съгласно договора и е извършено качествено, като работа и изпълнение, с качествени материали съгласно договореното. Договорените СМР не са изпълнени докрай, поради практически и юридически отказ от договора, който не е изпълнил задълженията си да предостави достъп до обекта и да окаже пълно съдействие на изпълнителя. Няма направени своевременни възражения за скрити недосттатъци, за които е следвало да бъдат уведомени незабавно, след което претенцията се е преклудирала и не може да бъде вменена отговорност на изпълнителя. . Излага, че на 16.01.19г. му бил заплатен аванс от 11 212лв, като три дни след това изпълнителят представил на П.П сметка за извършените разходи, при което възложителят пожелал прекратяване на работата и напускане на обекта от работниците, като впоследствие те не били допускани до обекта.

Ответникът М.Я.Б. ***, с писмен отговор,  оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че между страните са сключени 2 договора за изработка за обект – четириетажна жил.сграда с магазин и бистро, изградена до груб строеж, находяща се в с.Тополи, ул.д-р Ат.Липов №6, като не били договорени изрично видовете СМР и тяхната цена. Твърди, че договорената цена за хидроизолационни дейности била 33 330лв без ДДС, а за топлоизолационна система – 10 000лв без ДДС. Излага, че съгласно договорите е заплатила на ищеца до 16.01.19г. сумата от 26 212лв по договора от 13.10.18г., и сумата от 8000лв по договора от 17.12.18г. Общо заплатената сума по двата договора е сумата от 34 212лв.

Оспорва твърдението за извършено предявяване на актове обр.19 и издадените фактури, като излага, че е узнала за тях с получаване на исковата молба. Прави възражение по чл.265 ал.2 ЗЗД за лошо изпълнение, приравнено на пълно неизпълнение на СМР по двата договора. Това е така, тъй като не съответствали по качество, вид и количество на уговорените, и изпълнението било в отклонение на действащите нормативни актове, като оспорва влагането на качествени материали и професионалната квалификация на изпълнителите. Твърди, че не била водена необходимата техническа документация-липсват актове за скрити работи, които да установят вида на вложените материали, качеството на изпълнение и количеството. Твърди, че и към момента договорените СМР по двата договора са недовършени, като след направеното плащане на 16.01.2019год. изпълнителят внезапно и по свое усмотрение е спрял строителните работи, въпреки че същият е бил уведомен за  появили се течове и петна по стените и таваните; Освен по къщата, течове и петна се появили и по тавана на действащия търговски обект, който е завършен напълно и въведен в експлоатация като първи етап: Подовата настилка била неравномерно положена, което водело до събиране на вода; фугите били напукани или разрушени; на места плочите били отлепени; линейните отводнители били пълни с вода и не се оттичали; наклона на терасите не позволявал оттичането на водата; имало постоянни течове при връзката между борд и плоча, както и от вътрешната страна на прозорците; от покрива се отделяли и падали керемиди; обкрайчващите ламарини били откачени и част от тях паднали в съседния двор; не била изпълнена варовациментова замаска преди полагането на топлоизолацията по стените на фасадите, както било предвидено в проекта за енергийна и топлоефективност. Твърди, че своевременно е възразила за недостатъците на изпълнението и по двата договора, въз основа на мнението на компетентни лица. Предвид обстоятелството, че констатираните допуснати грешки при изпъленнието са неотстраними,  без демонтажни работии и повторното им изпълнение, на 24.03.19г. с нотариална покана, връчена на ищеца, прекратила договорите, направила изявление, че изцяло не приема извършените от дружестовто СМР, доколкото същите не могат да бъдат поправени, налага се демонтаж и повторно изпълнение на всички СМР. Със същата покана поканила дружеството да върне платените суми и премахне СМР за своя сметка. Сочи, че от своя страна дружеството изпратило покана, получена през месец април 2019г., в която признавало недовършеността и дефектите на работата.

С отговор оспорва твърденията, наведени с допълн.искова молба, като излага, че са правени многократно възражения за некачествено изпълнение, като липсвало приемане на работата. Твърди, че достъпа до обекта на работници не бил прекратен.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Предвид съвпадащите изявления на страните по делото безспорно се установява факта, че помежду им е сключен на 13.10.18г. договор за възлагане и изпълнение на СМР, по силата на който М.Б. като възложител е възложила на ХИДРО СТИЛ БЪЛГАРИЯ ООД изпълнението на СМР на покрив и покривна плоча, а именно- обработка и хидроизолационни дейности по покрив, покривно тенекеджийство и отводняване, включващи полагане на хидроизолац.запечатки по повърхности, доставка и монтаж на елементи за улучна система за отводняване, детайли от ламарина, обработка на отводнителни елементи. Няма спор още, че между страните на 17.12.18год. е сключен договор за изпълнение на СМР на топлоизолационна система-доставка и монтаж на Стиропор 10см, лепене, дюбелиране, шпакловка и фасадна мазилка. Страните не спорят, че по договорите не е посочена конкретна цена, като се препраща към оферта/приложение №1, вписана като неразделна част от тях. Представените са разходни касови ордери, двустранно подписани, от които се установява заплащане от възложителя на ответника–изпълнител на аванси по договорите, а именно: с РКО №1/16.10.18г., №2/15.11.18г. и №4/16.01.19г. са заплатени аванси по договор за изграждане на хидроизолация в общ размер на 26212лв, а с РКО №3/07.12.18г. и №5/16.01.19г. са заплатени аванси по договор за топлоизолация в общ размер на 8000лв. Представена е нотар. покана, отправена от ответницата до ищеца, връчена на 24.03.19г., с която същата е направила възражение за наличие на съществени грешки и недостатъци при изпълнение на договорите и е отправила изявление за развалянето на двата договора, като е поканила дружеството да върне авансово заплатените суми и да възстанови имота в състоянието отпреди сключването на договорите. Представена е и нотариална покана от ищеца до ответника  рег.№2340/01.04.19г., с която оспорва наличието на основания за разваляне на договора: Поискал е да му бъде осигурен достъп до обекта на 15.04.19г. за отстраняване на констатираните недостатъци и за изпълнение на задълженията по договора. Представен е констативен протокол №003226/19.03.19г. на Р-н Вл.Варненчик, общ.Варна, от който се установява, че по повод извършена по жалба проверка на обект – жил.сграда с магазин и бистро в с.Тополи, УПИ Х, са дадени предписания, сред които и  да се изпълняват стриктно инвест.проекти на строежа и да се изготви становище за отстраняване на нередностите по аварираните участъци.

Според  заключението по допуснатата по делото СТЕ, изготвена от в.л.С.К, изпълнението не съответства на одобрените проекти: Топлоизолацията е с по-голяма дебелина, а мероприятията по хидроизолирането частично не съответстват на предписаните по проект част ЕЕ и Архитектура: В проект Енерг.Ефект. не са изпълнени вароциментова мазилка по зидовете от тухли, преди полагавнето на битумен грунд, не са направени задължителните холкери при прехода между хоризонтални и вертикални повърхности за плавно полагане на рулонните материали. Според обясненияята на в.лице в с.заседание, неизпълнението на холкерите може да доведе до пречупване при самото преминаване от едната повърхнина в другата-т.е. в самия ъгъл на хидроизолацията, което да доведе до теч: Не е положено полиетиленово фолио върху горния пласт  топлоизолация, преди полагането на циментовата замазка.  В проект ЕЕ е предвидено да се положи 1 пласт полиетиленово фолио, а вместо това е изпълнено 2 слоя мазана хидроизолация, т.е. технологично не били спазени пластовете по проект. Дава заключение, че монтираните линейни отводнители не били подходящи за този тип монтаж, като те не предлагали система за водо-непропускливо снаждане между отделните сегменти, а на място същите били снаждани допълнително със силикон или полиуретанов мастик. Констатира се, че наклоните на отводнителите не са достатъчни и задържат вода. Вещото лице установява разминаване в нивата на съседни плочи и на места големи разстояния между отд.плочи на топлоизолационни материали, които не били попълнени с топлоизолационен материал; нямало изпълнени капаци по бордовете, като в по-голямата си част завършването било на поставена пароизолация, топлоизолация с частично шпакловане. Дава се заключение, че повредите се явяват от проникване на вода във вътрешността на сградата , по периферията на дограмата и по бордовете на балконите, като проникването по периферията на сградата било следствие на недовършени технологични процеси по оформянето на бордовете на балконите, недовършена топлоизолация; проникването на вода в помещенията счита, че се дължи на неподходящите линейни отводнители и тяхното недобро полагане, а по периферията на дограмата – следствие на незавършване на технолог.процеси по обръщане на страниците на дограмата и наличието на незапълнени фуги. В допълнителното заключение вещото лице сочи, че монтажът на линейните отводнители с монтажна пяна не е технически издържано, като както изпълнението на топлоизолационната система, така и на хидроизолационната и отводнителна система не е съобразно проектната документация. В допълнителното заключение вещото лице сочи, че констатираните недостатъци  свързани с отводняването на балконите могат да бъдат отстранени от строителя, като тяхната стойност възлиза на 6 324,24лв. На зададен въпрос дали изработеното е годно, или негодно за неговото договорно, или обикновено предназначение и каква е стойността на констатираните дефекти, вещото лице е дало отговор в два варианта.

Вещото лице е изготвило първи вариант и е дало оценка на изработеното на база договора и офертата: Според този вариант, изработеното е годно за неговото договорено или обикновено предназначение, с изключение на монтираните линейни отводнители. Установените течове от тавана на магазина, са следствие на грешно монтираните отводнители  и недовършване на технологичните процеси в областта на бордовете. Изпълнените СМР биха били основа за доизграждане на съществуващото положение, като е необходимо да се отстранят констатираните дефекти, свързани с изпълнението на линейните отводнители. Стойността на дейностите за отстраняване на дефектите, свързани с отводняването на балконите,  е 6324,24лв. с ДДС. Вещото лице е изготвло втори вариант на доп. Заключение, който е изготвен при съобразяване с проектната документация по проект ЕЕ. Според този вариант, за да се съобразят СМР с предвиденото по инвестиционните проекти, е необходимо да се демонтира голяма част от изграденото, като стойността на тези дейностти възлизана 15 434,87лв. В допълнителната СТЕ вещото лице посочило стойността на изпълнените работи, както и вида и количестното на същите, посочени в таблица на стр.412 и сл. И същите са на обща стойност  33 136,89лв.

От заключението по допуснатата повторна СТЕ, изготвена от в.л.Р.С, се установява, че одобрените инвест.проекти част Архитектурна са фаза техн.проект, наклоните не били коректно посочени, а покривните линии с неясно отводняване, и към същите липсвали подробни детайли за изпълнение, а посочените детайли в част Енерг.ефективност не кореспондирали с перата на чертеж Разрез 1-1- от част Архитектурна. Сочи се, че всички изпълнение работи по балкони, покриви и т.н. не били придружени с актове за скрити работи / прил.12 / от Наредба №3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Дава заключение, че предвид липсата на съставени актове за всички видове СМР, подлежащи на закриване, сградата не можела да се въведе в експлоатация, което налагало пълно разваляне на СМР и привеждане на сградата в първоначален вид за отстраняване на дефектите и съставяне на всички необходими актове. Вещото лице дава заключение, че на място е изпълнено външно водоотвеждане, посредством тръби с недостатъчно сечение и линеен отводнител, неприложим за тези покриви. Заключава, че причини за настъпилите повреди са неизпълнен съгласуван с проектантите детайл за плоски покриви, неправилно отводняване.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Претенцията на ищеца произтича от сключени между страните договори за изработка, поради което и с оглед на съвпадащите становища на страните относно това обстоятелство, съдът намира, че страните са били обвързани от валидни облигационни правоотношения.

Въпреки че офертите-представляващи приложение № 1 към всеки договор не са подписани от възложителя и са представени като приложения на исковата молба, съдът намира, че именно описаните в тях СМР-та са възложени на ищеца. Самата ответница в ПОИМ твърди, че дружеството е представило множество оферти с различни цени, като с договора от 13.10.са се договорили за цена на всички СМР в размер на 33330лв., а по втория договор -10 000лв.  В покозанията си св. П-син на ответницата, който е присъствал на сключването на двата договора, сочи, че преди подписване на договорите, ответницата е получавала оферти. Според свидетеля, договорът не е бил сключен по първите оферти, защото първите оферти са били с по-високи цени и не ги устройвали.  За това съдът прави извод, че договорът е бил сключен ведно  с приложение №1, в което са описани видовете СМР и цени, като следва да се направи извод, че страните са постигнали съгласие за извършване на описаните СМР. Следва да се отбележи, че ответницата не е представила Приложение № 1, по договорите които са били в нейно държане, поради което съдът прави извод, че страните  са се договорили за извършване на описаните СМР в представеното Приложение № 1 от ищеца. В подкрепа на този извод са и показанията на св. П, според които по представените от ищеца оферти страните са спорили само за цената на СМР.  Освен това, ищцата не е направила възражение, че конкретни СМР, описани в Приложение №1 не са били договорени, или съответно договорени СМР да не са намерили отражение в същото. За това съдът прави извод, че предмет на сключените договори са били именно СМР, описани в представените Приложение № 1 към всеки договор.

Наличието на облигационни отношения следва и от извършените плащания. Съобразно издадените и неоспорени РКО, по договора от 13.10.2018год. страната е заплатила общо сумата от 26 212лв., а по договора от 17.12.2018год.-сумата от 8 000лв. Претенциите на ищеца са формирани като разлика между така заплатените аванси и сумите, определени с издадените Акт 19 за извършени СМР.

Преди да се разгледат претенциите на ищеца по същество, съдът следва да се произнесе, дали ответницата е развалила договорите, поради лошо качество на извършените СМР.

Както се изложи, ответната страна в отговора си е релевирала възражение за лошо изпълнение, приравнимо на пълно неизпълнение, обусловило според нея правото й едностранно да развали сключените договори за изработка съгласно разпоредбата на чл.265, ал.2 ЗЗД. Ответната страна твърди, че е развалила сключените договори с нотар. покана, отправена от ответника до ищеца, връчена на 24.03.19г., с която ответникът е направил възражение за наличие на съществени грешки и недостатъци при изпълнение на договорите и е отправил изявление за развалянето на двата договора.  

За да възникне за възложителя  правото на разваляне на сключените договори, следва да е налице хипотезата на чл.265, ал.2 ЗЗД Същата възниква при наличието на некачествено изпълнение, при което недостатъците са толкова съществени, че правят работата негодна за използването й по предназначение. При доказване на тази хипотеза, от ответната страна, би се направил извод, че ответникът правомерно е упражнил правото си да развали сключените договори, респективно не дължи плащане по същите. 

Преди да се отговори на този въпрос, следва да се отговори на направеното възражение с ПОИМ че изпълнението не отговаря на законови и подзаконови нормативни актове, свързани със строителството:-ЗУТ, Наредба РД-02-20-2/08.06.2016год. относно хидроизолационните системи на строежите, Наредба № 3 /31.07.2003год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и  одобрените строителни книжа на обекта.                   Следователно, ответната страна твърди, че изпълнението не отговаря на изискванията на ЗУТ и цитираните подзаконови актове, като становището на ищеца е, че договорите са сключени в хипотезата на ЗЗД.  Съдът счита, че договорите не са сключени съобразно изискванията на ЗУТ, поради следното: Съобразно разпоредбата на чл.161 ал.1 ЗУТ възложителят осигурява всичко необходимо за започване на строителството, а съобразно ал.4 т.2. Възложителят носи отговорност за започване на строеж със  сключен договор за строителен надзор: т.4 -Започване на строеж със сключен договор за строителство със строител, който е регистриран по чл.3 ал.2 от Закона за Камарата на Строителите: т.5 За започване на  строежа възложителят следва да е сключил договор за авторски надзор на обекта. Съобразно чл.162 ал.2 ЗУТ,  Авторския надзор по време на строителството се осъществява от проектанта въз основа на договор с възложителя.

Видно е, че в процеса нито едно от тези условия възложителят не е изпълнил, поради което следва извода, че договорите за възлагане и изпълнение на СМР не са сключени в хипотезата на ЗУТ, поради което и посочените актове които се изискват по този закон, както и по цитиранитие подзаконови актове, са неотносими. За това сключените договори не са договори за строителство по ЗУТ,  а представляват договор за изработка по чл.258 ЗЗД, за които изискванията на ЗУТ, включително и относно съставянето на цитираните от вещо лице Р.С не важат. Впрочем и самият предмет на договора-който е за извършване на довършителни работи по сграда, завършена в груб строеж, не предполага и същият да отговаря на изискванията на ЗУТ, които са отнасят и са задължителни в процеса на строителството, до достигане на съответния строителен обект до етап -завършване на грубия строеж.  За това и становището на вещото лице Р.С, за необходимостта от пълно разваляне на СМР, поради несъставяне на всички необходими актове по Наредба № 3/2003год. не може да бъде споделено. В допълнение следва да се отбележи, че ответницата не е направила възражения че изпълнените от ищеца СМР, не са съообразени с изготвените инвестиционни проекти на сградата, а възраженията са свързани единствено с качеството на изработеното.  Следва да се отбележи също, че и в посочения предмет на договора не е посочено като изискване към изпълнителя договорените СМР да са съобразени с предвиденото по инвестиционните проекти.

.. Видно е, от заключението на вещото лице К, че ищецът е изпълнявал СМР съобразно сключения договор, а не според проектите, като не се доказа, че преди да изготви офертата, на ищеца е бил представен проекта за ЕЕ, за да изготви офертата според него, както и не се твърди, че ответницата е имала изискване, офертата да се изготви съобразно проектите за ЕЕ.

За пълнота следва да се отбележи, че самото отклонеие от проектите не е съществено. Според заключенито на вещото лице К по допълнителната СТЕ,  изпълнението не е следвало проектанта документация, а именно: По договора от 17.12.2018год. според вещото лице, разминаването на изпълнението се изразява в монтиране на топлоизолация с дебелина 10 см., вместо предвидената по проекта 7 см. Следва да се отбележи, че това отклонение от проекта е заложено в сключения с възложителя договор. Отклонението от проекта по договора от 13.10.2018год. е, че по него е предвидено озеленяване на балконите, а в предвиденото за това пространство е изпълнено с полагане на  гранитогрес. Разминаване с проекта има и при отводняването на балконите и покрива, като по проект е предвидено единствено с барбакани и наклони към тях, а е изпълнено чрез наклони към линейни отводнители.  Но както се отбеляза, ответницата не е направила възражение в този смисъл, а именно-че изпълнението е в отклонение на проектите.

 По изложените съображения от значение  между страните е  изпълнението на задълженията по сключените договори за СМР, респективно, с оглед на предмета на спора, следва да се разгледат налице ли са предпоставките за приложение на чл.265, ал.2 ЗЗД. Договорът за изработка може да бъде развален без предизвестие от поръчващия, когато изработеното е с недостатъци, които го правят негодно за употреба, , респ. безполезно, съгласно чл.265 ал.2 ЗЗД. Тогава за поръчващия възниква правото да развали договора и да претендира връщане на даденото.

Или, следва да се отговори на въпроса дали е налице некачествено изпълнение, при което недостатъците са толкова съществени, че правят работата негодна за използването й по предназначение. 

Съдът намира, че не се установява такова неизпълнение, което да сочи че СМР са негодни за използването им по предназначение, поради следните съображения:

Според основното  заключение на вещото лице К /отговор на задача 16  /202 стр./--Налице са дефекти и недовършени дейностти, но това не налага пълно разваляне на всички СМР.  Следователно, според вещото лице извършените СМР са  годни за ползване по предназначение. 

В допълнителното заключение на СТЕ, в отговор на девета задача-а именно-да отговори дали изработеното е годно, съответно негодно за неговото договорно или обикновено предназначение и каква е стойността на констатираните дефекти,  в.л. К е дало следните отговори: В изготвения първи вариант е дало оценка на изработеното на база договора и офертата: Според този вариант, изработеното е годно за неговото договорено или обикновено предназначение, с изключение на монтираните линейни отводнители. Установените течове от тавана на магазина, са следствие на грешно монтираните линейни отводнители и недовършване на технологичните процеси в областта на бордовете. Изпълнените СМР биха били основа за доизграждане на съществуващото положение, като е необходимо да се отстранят констатираните дефекти, свързани с изпълнението на линейните отводнители. Стойността на дефектите, свързани с отводняването на балконите, е 6324,24лв. с ДДС, които трябва да се отстранят във връзка с гаранционните условия.  В съдебно заседание също подчертава, че освен линейните отводнители, всичко останало може да се ползва. Изрично пояснява, че ако се ремонтират линейните отводнители и се довършат дейностите по ограждащите елементи,  където в момента влиза вода, ще бъде годна за ползване цялата сграда. В допълнителната СТЕ вещото лице е посочило стойността на изпълнените работи, които са видими, както и вида и количестното на същите, посочени в таблица на стр.412 и са на обща стойност сумата от 33 136,89лв.

Изложиха се съображения, че страните са обвързани с договори за изработка по чл.258 ЗЗД и е от значение за процеса изпълнението на договорените с тях СМР.  А както се посочи по-горе, изработеното според сключените договори е годно за неговото договорено и обикновено предназначение. Следователно, изпълнителят е изпълнил задължението си вменено с чл.261 ЗЗД, да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. Предвид направения извод, спрямо ответницата не е възникнало правото предвидено в чл.265 ал.2 ЗЗД за поръчващия да развали договора и да претендира връщане на даденото.

Предвид изложеното съдът прави извод, че, ответницата с отправената нотариална покана не е развалила сключените договори на основание чл.265 ал.2 ЗЗД.  От друга страна, с отправената нотариална покана за разваляне на договора, ответницата фактически е отказала да приеме изработеното. След направения извод, че изпълнителят е изпълнил задължението си вменено с чл.261 ЗЗД, да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение, съобразно чл.264 ЗЗД за поръчващия е възникнало задължение да приеме работата. Същото задължение, както се посочи, не е изпълнено, от ответницата, поради което е налице кредиторова забава по см. на чл.95 ЗЗД. Предвид направения извод, че изпълнението е извършено съобразно сключените договори за възлагане,  съобразно чл.258 ЗЗД, за ответницата е възникнало задължение за заплащане на извършените СМР.

При това положение, ответницата дължи възнаграждение изразяващо се в стойността на извършените СМР.

При определяне на дължимото възнаграждение съдът съобрази следното:За установяване на извършените за заплащане натурални видове СМР изпълнителят е представил по делото актове №19 от 05.02.19г. Твърдението на ищеца, че тези актове са били предявени на ответника лично и по електронен път не се установи по валиден начин по делото. Липсват доказателства посочения ел.адрес да е собствен на ответника, не е посочен като адрес за кореспонденция по договорите.  Не се доказаха и твърденията на ищеца, че  на посочената дата е представил посочените актове обр.19 на възложителя. За това съдът намира за недоказано твърдението, че на ответната страна са били представени посочените актове обр.19 за извършените СМР и тяхната стойност. Предвид предприетото оспорване в процеса на посочените актове от ответната страна, съдът намира, че същите, в качеството си на частни свидетелстващи документи, не удостоверяват описаните  в тях СМР по вид, количество и  стойност. Предвид изложеното, следва да се направи извод, че възложителят не е приел, респективно одобрил извършената работа, описана в цитираните актове.

В допълнителната СТЕ, неоспорена от страните,  вещото лице е посочило като стойност на изпълнените работи по двата договора, както и вида и количестното на същите, / посочени в таблица на стр.412 и сл./ сумата от 33 136,89лв. По договора за топлоизолация общата стойност за труд и материали е сумата от 16619,05лв.  без ДДС, респективно сумата от 19 942,86лв. с ДДС.

По договора от 13.10.  общата стойност на посочените от вещото лице видими СМР е на обща стойност 10995.02лв., или 13 194,02лв.с ДДС. По този договор  са установени дефекти, свързани с отводняването на балконите, на стойност 6324,24лв. с ДДС. Следва да се отбележи, че в процеса не е направено искане за отбив от цената, поради с тази сума не може да бъде редуцирана стойността на извършените СМР,

Общият сбора на труда и материалите по двата договора на видимите СМР е сумата от 27 614,07лв. без ДДС, или 33 136,89лв. За това, съдът прави извод, че ищецът е доказал, че извършените СМР по процесните два договора, са на обща стойност от 33 136,89лв. с ДДС. Понеже претенциите са за всеки договор поотделно, съответно и за всеки договор ответницата е плащала отделни суми, претенциите следва да се разгледат за всеки договор поотделно. По договора от 13.10., извършените СМР са на обща стойност 10995.02лв., или 13194,02лв.с ДДС. Установи се, че по този договор ответницата е заплатила сума в общ размер от 26 212лв. –следователно заплатената сума надвишава стойността на извършените от ищеца СМР. За това, претенцията за заплащане на сумата от 15 667,93лв. се явява неосноватлена и следвада се остави без уважение.

По договора за топлоизолационна ситема от 17.12.18год. извършените от ищеца СМР са на обща стойност 19 942,86лв. с ДДС. По този договор ответницата е заплатила сумата от 8 000лв. Следователно, останала е неплатена сума в размер на 11 942,86лв. Предвид изложеното, претенцията по фактура   **********/05.02.19г. на стойност 28 346,83лв. се явява основателна за сумата от 11 942,86лв. За горницата над тази сума претенцията е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Поради несъвпадане на изводи на настоящата инстанция с изводите на окръжния съд, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в съответните частти.

Разноски: С огдед изхода на спора, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответницата М.Я.Б. следва да заплати на ищеца „Хидро стил България“ООД , сумата от 1826,10лв.-направени разноски пред ВОС , както и сумата от 966,60лв.-извършени разноски пред ВАпС, съобразно уважената част от исковете. Ищецът на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да заплати на ответницата сумата от 2 927,3 лева, представляваща извършени разноски пред ВОС и сумата от 1956,40лв.-разноски пред ВАпС

 По изложените съображения Варненският апелативен съд                                                                  

                                     Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение No 264/13.04.2020 година, постановено по т.д.№ 674  по описа за 2019 година на Варненски окръжен съд В ЧАСТТА с която ОТХВЪРЛЯ иска за ХИДРО СТИЛ БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Младост, ж.к. Трошево, ул.Ивац №3, ет.3, ап.33, против М.Я.Б., ЕГН **********, с адрес ***, обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 във вр. с чл.258 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 11 942,86лв., представляваща дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по договор от 17.12.2018г. за обект - къща, находяща се в с.Тополи, общ.Варна, за което е издадена фактура №**********/05.02.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 02.05.2019г. до окончателното й плащане, както и в частта за присъдените разноски, за разликата над 2 927,30лв. до присъдените 4 010лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА М.Я.Б., ЕГН **********, с адрес ***,ДА ЗАПЛАТИ  ХИДРО СТИЛ БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Младост, ж.к. Трошево, ул.Ивац №3, ет.3, ап.33 сумата 11 942,86лв., представляваща дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по договор от 17.12.2018г. за обект - къща, находяща се в с.Тополи, общ.Варна, за което е издадена фактура №**********/05.02.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 02.05.2019г. до окончателното й плащане, на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 във вр. с чл.258 от ЗЗД:

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА М.Я.Б., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ХИДРО СТИЛ БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Младост, ж.к. Трошево, ул.Ивац №3, ет.3, ап.33 сумата от 2 792,7лв., представляваща направени по делото разноски за производството пред ВОС и ВАпС, съобразно уважената част от исковете, на основание чл.78 ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА ХИДРО СТИЛ БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Младост, ж.к. Трошево, ул.Ивац №3, ет.3, ап.33, ДА ЗАПЛАТИ на М.Я.Б., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1956,40лв., представляваща направените по делото разноски пред ВАпС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните, при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.