№ 14474
гр. София, 28.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110136849 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от ЗК „Л.И.“ АД, чрез юрисконсулт
И.Г., с която са предявени обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК срещу С.О. за
установяване дължимостта на вземането по ч. гр. д. 46242/2021г. на СРС, 57 състав.
Претендира сума за обезщетение: на основание чл. 410 от КЗ вр. чл. 422 ГПК 290,00 лева
главница ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и на
основание чл. 86 ЗЗД вр. чл. 422 ГПК мораторна лихва 83,70 лева.
Ищецът твърди, че на 03.05.2018г. около 10,30 часа в гр. София, на ул. „Х.Б.“ е настъпило
застрахователното събитие със застрахован при него автомобил : марка Ауди модел А3, с
рег. № СВ ******, управляван от В. В. Х., като водачът попада в необезопасено препятствие
на пътното платно /пропаднали и изпъкнали павета/. Твърди, че процесното МПС е имало
валидно Каско № 93001710086311 и срок на валидност 09.10.2017г. – 08.10.2018г.
Обезщетението било изплатено на застрахования и ищецът придобива право на регрес
срещу причинителя на щетата.
В срок ответникът С.О., чрез юрисконсулт А.В., оспорва исковете. Релевира подробни
съображения по валидността на договора за каско – застраховка, за механизма на ПТП,
както и прави довод за съпричиняване.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 03.05.2018 г. около
10:30 ч. в гр. София лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № СВ ****** се движил по ул. „Х.Б.“ в
1
посока от ул. „У. Г.“ към ул. „Хан Аспарух“ като в района на № 32 е попаднал в неравност
на пътното платно от пропаднали и изпъкнали павета, при което се е увредила предната
греда на автомобила. За процесното събитие е бил съставен Протокол за ПТП № 1710833 от
03.05.2018 г. от служител на МВР.
Приложена е комбинирана застрахователна полица с № 93001710086311, със срок на
валидност 09.10.2017 г. – 08.10.2018 г., видно от които процесното МПС е било
застраховано по застраховка „Каско“ при ищеца.
Приети по делото са уведомление за щета, опис-заключение по щета, съгласно които
определената за репариране на вредите сума е в размер на 280 лева, както и платежно
нареждане за тази сума в полза на собственика на застрахования автомобил.
Представена е регресна покана до ответника от 30.08.2018 г. относно процесното вземане.
От свидетелските показания на В. В. Х. /водач на застрахования автомобил/ се установява,
че след края на дупката, в която автомобилът е попаднал, едно от паветата било изпъкнало и
съответно е ударило предния мост на автомобила, изкривило го е, както и цялата предница
на автомобила била усукана. Свидетелят твърди, че е шофирал с ниска скорост, тъй като в
района е имало училище и често преминавали деца. Дупката била с височината на едно паве.
Свидетелят се опитал безуспешно да избегне препятствието. Твърди, че два дни след
произшествието, автомобилът не е бил в движение, след което било възможно да се
управлява, но със затруднения, тъй като се движел на една страна.
От изслушаната и приета САТЕ се установява, че механизмът на ПТП е както следва – на
03.05.2018 г. около 10:30 ч. в гр. София, лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № СВ ****** се
движил по ул. „Х.Б.“ в посока от ул. „У. Г.“ към ул. „Хан Аспарух“, като в района на № 32,
попаднал в неравност на пътното платно от пропаднали и изпъкнали павета, при което се
увредила предната греда на автомобила. В експертизата е посочено, че видът и степента на
увреждане на отделните части и системи на лекия автомобил били описани в опис-
заключението по заведената щета. Действителната стойност на щетите, при анализ на цени
на алтернативни части е както следва: за 2018 г., стойността на сервизния час е била 18 лв.
без ДДС, а стойността на необходимия ремонт за възстановяване е посочена в размер на
740,58 лв. Вещото лице е извело, че от така посочения механизъм, е налице причинно-
следствена връзка между начина на настъпване на произшествието и щетите по лек
автомобил „Ауди“ с рег. № СВ ******.
В открито заседание вещото лице е изложило устно заключението си като е посочило, че не
е налице възможност механизмът да е друг /т.е. не вследствие наличието на дупка/, тъй като
в случая ставало въпрос за увреден преден мост, който се намира много ниско и ударът е бил
отдолу. В случай че ударът е бил при досег с бордюр или друга неравност, уврежданията
биха били други, по гуми, амортисьори и т.н., а не в долната част.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1. причинителя на вредата,
в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или
2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, или 3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно
да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 ЗЗД.
Елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба, които подлежат на доказване,
са: наличие на застрахователен договор, възникване на застрахователно събитие - покрит
риск по застрахователния договор, изплащане на застрахователно обезщетение и встъпване,
съобразно закона, както и установяване причинителя на вредата и размера на същата.
В случая от представените по делото доказателства се установи, че е съществувал
застрахователен договор между увреденото лице и ищеца, като на 03.05.2018г. е възниквало
застрахователно събитие. Въпреки липсата на подпис в графа „застрахован“, в която насока
са възраженията на ответника относно липсата на застрахователно правоотношение между
ищеца и собственика на увредения автомобил, съгласно заключението на изслушаната и
приета по делото ССчЕ, следва да се приеме, че застрахователен договор е съществувал, тъй
като са заплащани премии от посоченото като застраховано лице с основание
„застрахователна полица с № 93001710086311“, т.е. процесното МПС е било застраховано
по застраховка „Каско“ при ищеца.
Относно възраженията на ответника по повод доказателствената сила на протокола за ПТП,
съдът намира за нужно да отбележи, че протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща
доказателствена сила на официален свидетелстващ документ по чл. 179, ал. 1 ГПК относно
механизма на ПТП и причинно-следствената му връзка с настъпилите вреди, доколкото в
тази си част протоколът не обективира изявления на длъжностното лице, което го съставя,
относно обстоятелства, които е възприел лично, а само доказва какви изявления за
механизма на ПТП е направил пред него участникът в пътния инцидент. Затова дори и за
настъпилото събитие да няма представен протокол за ПТП, обстоятелствата за механизма на
увреждането и причинната му връзка с вредите могат да бъдат установени с други
доказателствени средства. Регресната отговорност се обуславя от доказване на събитието,
довело до вредите, като законът не обуславя това доказване с наличието на протокол за
ПТП. Нещо повече - при ПТП с имуществени вреди и един участник, той няма задължение
да уведомява контролните органи, нито те са длъжни да посещават мястото на
произшествието и да съставят съответен протокол.
В случая от показанията на св. В. Х. и приобщените писмени доказателства, се установи, че
застрахователното събитие е настъпило при попадане на управлявания от свидетеля лек
автомобил в дупка и при наличие на изпъкнало паве, т. е. установен е механизмът на ПТП,
довел до увреждането на автомобила. Съгласно § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, "препятствие на
пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Във всички случаи
3
наличието на дупка на пътното платно представлява нарушаване на целостта на пътното
покритие и създава непосредствена опасност за движението, а изпъкналото паве следва да се
счита за предмет, намиращ се на пътя и създаващ опасност за движението.
Ответникът не доказа възраженията си за съпричиняване, поради което съдът намира, че
отговорността му следва да се ангажира изцяло.
По размер съдът намира претенцията за доказана с оглед посочения такъв по приетата
САТЕ.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Претенцията по акцесорния иск според настоящия състав е доказана по основание. По
размер същата е предявена за 83,70 лева - обезщетение за забава за периода от 01.10.2018 г.
до 04.08.2021 г.
По разноските
При този изход на спора, разноски се дължат само на ищеца. Представен е списък по чл. 80
ГПК - за държавна такса – 75 лева, 700 лева за депозити за възнаграждение на вещи лица, 40
лева депозит за свидетел и 100 лева - определено от съда юрисконсултско възнаграждение,
които следва да се присъдят в цялост – т.е. общо 915 лева за разноски в исковото
производство. Съдът следва да се произнесе и относно разноските в заповедното
производство – за държавна такса – 25 лева и за юрисконсултско възнаграждение – 50 лева,
или общо 75 лева разноски в заповедното производство.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. С.Ш. № 67, против С.О., ЕИК *********, с
адрес гр. София, ул. М. № 33, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 410, ал. 1 КЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С.О. ДЪЛЖИ на ЗК „Л.И.“ АД следните суми - 290,00 /двеста и
деветдесет/ лева главница /включително 10 лева ликвидационни разноски/, ведно със
законната лихва от 05.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и мораторна
лихва в размер на 83,70 /осемдесет и три лв.и и 70 стотинки/ лева за периода 01.10.2018 г. до
04.08.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
46242/2021 г. по описа на СРС, 57 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С.О. ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Л.И.“ АД сумата от
75 /седемдесет и пет/ лева, разноски в заповедното производство и сумата от 915
/деветстотин и петнадесет/ лева, разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
4
връчването му в препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5