Решение по дело №589/2019 на Окръжен съд - Перник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 333

 

гр. Перник, 20.09.2019 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 20.09.2019 г., ІІІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр. д. № 00589 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 3914/15.07.2019г. от длъжника Г.Б. против разпореждане от 04.07.2019г. на ЧСИ, рег. № *** – район на действие ОС – Перник, с което е отказано да прекрати изп. дело № 20197510400153/2019г. по описа на същия ЧСИ. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа и че изпълнителното производство подлежи на прекратяване, които като цяло се свеждат до изначална недопустимост на изп. дело по следните съображения: към датата на образуване на изп. дело – 29.05.2019г., цесията между кредитора по изп. лист М.Й. и взискателя-цесионер Р.Ц. не е надлежно съобщена на длъжника съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД и на осн. чл. 99, ал. 4 ЗЗД няма действие за длъжника, което води до липса настъпило процесуално правоприемство по изп. дело съгласно императивното изискване на чл. 429, ал. 1 ГПК. Иска се от съда да отмени отказа на ЧСИ да прекрати изп. дело.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, взискателят Р.Ц. е подал писмени възражения, в които по подробно изложени съображения излага становище за недопустимост, евентуално - за неоснователност на жалбата и за оставянето й без уважение. Според взискателя налице са предприети действия от предишния кредитор за уведомяване на длъжника на 25.06.2019г. с връчване на нарочно уведомление с писмо с обратна разписка. Посочва се също, че действията на длъжника са в подкрепа на аргументите за знание за прехвърлянето, тъй като съществуват писмени доказателства – на 10.06.2019г. е подал  нарочно уведомление, в което е възразил за цесията, като на 20.06.2019г. му е връчена  и самата покана за доброволно изпълнение, поради което длъжникът е бил надлежно уведомен за цесията преди изтичането на срока за доброволно изпълнение. В заключение заявява, че фактът на прехвърляне на вземането е въпрос, който по никакъв начин не рефлектира върху дължимостта на вземането и не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Претендира разноски.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които излага своите действия, като посочва, че е извън правомощията на съдебния изпълнител да преценява прехвърлянето на вземането на кредитора по изп. лист на взискателя.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:

Жалбата като е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК /обжалваният отказ е постановен с нарочно разпореждане от 04.07.2019г. на ЧСИ, като съобщението за него е връчено на жалбоподателя на 10.07.2019г./ от легитимирана страна – длъжник по изп. дело и срещу акт подлежащ на обжалване съгл. чл. 435, ал.2, т. 6 от ГПК, е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Изп. дело № 20197510400153/2019г. по описа на ЧСИ, рег. № *** е образувано по молба на Р.Ц. от 29.05.2019 г. срещу длъжника Г.Б. с приложен изпълнителен лист от 19.02.2019 г. по нчхд № 959/2018 г. на РС – Перник, издаден в полза на М.Й. за сумата 250 лв. – разноски в производството. В молбата Р.Ц. е обосновала качеството си на взискател, поради това, че по силата на Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от *** е придобила удостоверените в изп. лист вземания срещу длъжника Г.Б.. Приложен е договор за прехвърляне на вземане от ***, сключен между М.Й. като цедент и Р.Ц. като цесионер, с който цедентът прехвърля на цесионера своето вземане в размер на 250лв., за която сума е издаден изпълнителен лист от 19.02.2019 г. по нчхд № 959/2018 г. по описа на РС – Перник. Също така е приложено уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от М.Й. до Г.Б., с което го уведомява, че вземането й срещу него в размер на 250 лв., произтичащо от изпълнителен лист от 19.02.2019 г. по нчхд № 959/2018 г. на РС – Перник е прехвърлено на Р.Ц., по силата на договор за прехвърляне на вземане от *** На 20.06.2019 г. на длъжника по изпълнението е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно с копие от изпълнителен лист, с което длъжникът е бил уведомен, че е осъден да заплати на взискателя Р.Ц. сумата по изп. лист, както и за наложения запор върху вземане по банкови сметки.

При така установеното, въззивният съд съобразява, че съгласно чл. 429, ал.1 от ГПК […] частните правоприемници на взискателя […] могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, като изключение от правилото, че страните в изпълнителния процес са тези очертани от изп. лист. Приемството […] се установява с писмени доказателства. В настоящият случай Р.Ц. е частен правоприемник на удостовереното в изп. лист вземане на М.Й. спрямо длъжника Г.Б., което правоприемство е възникнало въз основа на договор за цесия. Съгласно чл. 99, ал. 1 и 2 от ЗЗД договорът за цесия поражда действие между страните по същия със самото му сключване и вземането преминава веднага върху цесионера като уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. От процесуална гледна точка наличието на договор за цесия между цедента М.Й. и цесионера Р.Ц. е достатъчно и това обстоятелство безусловно валидира цесионера и като взискател, за когото по силата на чл. 429, ал. 1 ГПК възниква право на принудително изпълнение. С този договор за цесия ЧСИ следва да се съобрази и да конституира като взискател в изп. производство цесионера, тъй като цесията е довела до преминаването на задълженията на длъжника от М.Й. при Р.Ц., с което се изчерпва проверката на ЧСИ за проц. легитимация на взискателя, т.е. към момента на подаването на молбата по чл. 426 ГПК до ЧСИ за конституиране като взискател в изпълнителното производство Р.Ц. се легитимира надлежно като взискател, за да може последната да се конституира като такъв. Ето защо съдът приема, че конституирането на Р.Ц. като взискател в изп. производство е надлежно извършено от ЧСИ, поради което ЧСИ е предприел в съответствие със закона всички поискани от взискателя-цесионер действия по изпълнението срещу длъжника Г.Б..

Относно доводите в жалбата за неуведомяване на длъжника за цесията на вземането по изп. дело, действително такова надлежно уведомяване преди образуването на изп. дело не се установява нито от цесионера, нито от цедента. Това обстоятелство обаче е без значение за воденото срещу длъжника изп. производство, тъй като липсата на уведомяване има материалноправно, а не процесуалноправно значение, т.е. уведомяването на длъжника има значение за редовността на плащането от длъжника и по-конкретно на кого точно да плати доброволно, но то не рефлектира върху качеството на цесионера като взискател по изп. дело. Няма данни за доброволно плащане от длъжника на предишния кредитор преди образуването на изп. дело и такива оплаквания не са правени.

Неуведомяването на длъжника за цесията в рамките на изп. производство е без значение, защото не означава, че постъпилата по него сума следва да се върне на длъжника или съответно следва прекратяване на изп. производство, тъй като при образуван изп. процес длъжникът, респ. третото задължено лице, е длъжен да прави плащанията по сметката на съдебния изпълнител. Още повече, че в случая постъпилата по изп. дело сума е по запор върху вземане по банкови сметки, което не е доброволно плащане от длъжника, а чрез принудителен изпълнителен способ. Така или иначе с постъпване на сумата по сметката на съдебния изпълнител на суми от банковите сметки на длъжника е точно изпълнение; длъжникът изпълнява свое съществуващо задължение на сумата в изпълнителния лист и има погасително действие за задължението на длъжника в рамките на воденото срещу него изп. производство. Съдебният изпълнител следва да я изплати на лицето, което се легитимира като взискател - лицето посочено като кредитор в изпълнителния лист или цесионера, ако е налице цесия, съгласно чл. 429, ал.1 от ГПК. На кого ще се изплати постъпилата по неговата сметка сума е отговорност на съдебния изпълнител, който ако не изплати сумата правилно ще носи имуществена отговорност единствено и спрямо носителя на вземането, но не рефлектира върху редовността на плащането на длъжника в рамките на образуван и висящ изпълнителен процес поради дължимост на сумата в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство /така решение № 404 от 12.02.2016 г. по гр.д.№ 666/2015 г. на ВКС, IV г.о., решение № 209 от 28.11.2018 г. по к. т. д. № 2530/2017 г. на ВКС/.

С оглед всичко изложено, съдът приема, че в случая не е налице изначална недопустимост на изп. дело, респ. не е налице никое от предвидените в закона основания за прекратяване на изп. производство, поради което обжалваният отказ на съдебния изпълнител е законосъобразен. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По разноските

Съгласно чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне и по отношение разпределяне между страните на отговорността за разноските, поискани и направени в настоящото производство.

С оглед неоснователността на жалбата, на жалбоподателя-длъжник не се дължат разноски.

Взискателят претендира и доказва разноски пред въззивната инстанция общо 200 лв. – заплатено адв. възнаграждение (съгласно представените доказателства, включително в договора за правна защита и съдействие е отбелязано, че възнаграждението е платено изцяло в брой), които му се дължат от жалбоподателя изцяло, предвид неоснователността на жалбата.

По изложените съображения, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 3914/15.07.2019г. от длъжника Г.Б.Б., ЕГН ********** *** против разпореждане от 04.07.2019г. по изп. дело № 20197510400153/2019г. на ЧСИ Е.Д., рег. № *** – район на действие ОС – Перник, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство по изп. дело № 20197510400153/2019г. по описа на същия ЧСИ.

ОСЪЖДА Г.Б.Б., ЕГН ********** ***, да заплати на Р.Г.Ц., ЕГН **********, съдебен адрес: *** /чрез адв. Ж.Н. от САК/, сумата 200 лв. – разноски за производството пред ОС - Перник.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437, ал.4, изр. второ ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.