Р Е Ш Е Н И Е
Номер 556 11.10.2019
година гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa 11 септември две
хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ПЕНКА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от зам. председателя
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.гр.д. № 1275 по описа за
Производството е по реда на чл.258 от
Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от
„БАНКА ДСК“ ЕАД гр.София, представлявана от юрисконсулт П.П.Ф.–С. против решение № 22 от
23.04.2019г., постановено по гр.д. № 687/2018 г. по описа на Чирпанския РС.
Въззивникът обжалва решението на ЧРС
изцяло и счита, че същото е неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че искът им е установен и доказан по безспорен начин
не само по основание, но и по размер с приетото и неоспорено по делото
заключение на вещото лице. Съдът бил отхвърлил иска само и единствено на
основание неприемане на наследството, оставено от наследодателя й А.К.М., а твърдения в тази посока от страна на ответницата
нямало направени в отговора на исковата молба. Правейки вноска по кредита М.Х.А. е встъпила в дълга на майка си и е
показала, че й е известно наличието на такъв кредит. По този начин според
въззивника по категоричен начин е заявено ясно и недвусмислено волята и
намерението ѝ да приеме наследството, оставено от
нейната майка. С оглед на това молят да бъде отменено изцяло обжалваното
решение № 22 от 23.04.2019г.,
постановено по гр.д. № 687/2018 г. по описа на Чирпанския РС и вместо него бъде
постановено друго, с което да се признае за установено, че ответникът М.Х.А.
дължи сумите на „БАНКА ДСК“ ЕАД
гр.София, така както са посочени в исковата молба. Молят да им бъдат присъдени
направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от М.Х.А..
Същата не се явява и в съдебно заседание и не взема становище по въззивната
жалба.
Съдът, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата
на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото,
намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба ищецът „БАНКА ДСК“ ЕАД
гр.София твърди, че ответницата М.Х.А. е наследник на починалата А.К.М.. Твърди, че на 07.10.2011г. бил сключен Договор за
кредит за текущо потребление между „Банка ДСК" ЕАД гр.София, от една
страна като кредитор и А.К.М. с ЕГН ********** като
кредитополучател за сумата от 1000 лева, със срок на издължаване от 120 месеца.
Кредитът бил изцяло усвоен на същата дата 07.10.2011г. Кредитът бил обслужван
съгласно подписания погасителен план до месец март 2013г. чрез автоматични
удръжки от получаваната пенсия, превеждана по разплащателна сметка на А.М. към заемната сметка на
кредита. На 07.03.2013г. минал последният трансфер от разплащателната сметка на
Атанаса Минкова към кредита й в размер на 15.50 лева като удръжка от
преведената на кредитополучателката последна месечна пенсия от НОИ, след което
било преустановено обслужването на кредита. След опити за връзка с титуляра по
кредита се установило, че кредитополучателката била починала и имала законни
наследници. Проведено било производство по чл. 51 от ЗН, по което било
образувано ч.гр.д. № 1824 от 2015г., 4 гр.с. на РС - Асеновград, в което
банката помолила да бъдат призовани наследниците й от първи ред, които да
заявят дали приемат наследството. Съгласно Удостоверението за наследници с
изх.№ 162 от 04.12.2013г. на община Садово, село Поповица било видно, че А. била починала на 04.03.2013г. и нейни законни
наследници били М.Х.А. - дъщеря и трима внуци /по заместване на починала нейна
втора дъщеря преди нея през 2012г./ - А.Н.П., Г.Н.Г. и М.Н.Г.. Съгласно протокол от
01.06.2016г. по горното ч.гр.д. М.Х.А. и М.Н.Г. редовно призовани не са
се явили, за да направят волеизявление относно откритото наследство и съдът
постановил да се впише в особената книга на съда, че двамата са загубили
правото да го приемат, а по отношение на другите двама наследници нередовно
призовани, съдът прекратил производството, тъй като волеизявлението по чл. 51
от ЗН бил строг личен акт и за него не можело да се назначава особен
представител. В същото време обаче били налице доказателства, че след смъртта
на А.М.,
дъщеря й М.А. била приела наследството на своята майка чрез конклудентни
действия на основание чл. 49, ал. 2 от ЗН, доста преди „да се откаже" от
наследството. Твърдят, че А.К.М., освен цитирания
процесен договор за кредит от 2011г. била сключила с „Банка ДСК" ЕАД клон
Асеновград и друг Договор за кредит за текущо потребление от 23.09.2009г., с
който на починалата бил предоставен кредит в размер на 5900 лева, със срок на
издължаване 108 месеца. Кредитът бил изцяло усвоен на същата дата 23.09.2009г.
И този Кредит бил обслужван съгласно подписания погасителен план отново чрез
автоматични удръжки от получаваната пенсия, превеждана по разплащателната
сметка на А.М. към
заемната сметка на кредита. На 08.04.2013г. минал последният трансфер от
наличната сума по разплащателната сметка на А.М. към кредита й в размер на 87.55 лева, след което било
преустановено обслужването и на този кредит. Твърди се също така, че на
05.07.2013г. наследницата, дъщерята М.Х.А. в клон Чирпан на БДСК ЕАД направила
лично вноска по кредита в размер на 30 лева директно по заемната сметка №
17619125, по която се осчетоводявал кредитът по ДК от 23.09.2009г. с операционна
бележка № 2306/514/41 от 05.07.2013г. Твърди се, че плащането на вноската по
кредита било извършено преди да се депозира отказ от наследството - видно от
представеното Удостоверение за отказ от наследство от РС Асеновград с изх.№
3955 с дата 27.11.2013г., което М.А. била приложила към възражението си срещу
издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, т.е. същата вече била
приела наследството на 05.07.2013г., няколко месеца преди да депозира „отказ от
наследство" в РС Асеновград. Навежда се, че плащането на вноска от
наследника М.А. по кредитно задължение на починалия й наследодател А.М. безспорно било действие,
което несъмнено предполагало намерението й да приеме наследството и признание
на дълга, каквато била и константната практика на съдилищата в страната и
същата на основание чл. 49 ал. 2 от ЗН мълчаливо, с конклудентни действия била
приела наследството на майка си А.М.. Навежда се довод, че наследствената маса включвала
всички права и задължения, включително и задълженията по всички кредити на
починалата и когато наследникът приемал наследството, той придобивал цялата
наследствена маса, а не само отделни нейни елементи, права или задължения,
приемането за част от наследството било недействително - чл. 54, ал. 1 от ЗН.
Тъй като М.Г. бил
загубил правото да приеме наследството, неговата наследствена квота уголемявала
по равно дяловете на другите трима наследници М., А. и Г. /последните двама си
запазвали правото да приемат или да се откажат от тяхната наследствена квота за
в бъдеще, като тяхната наследствена квота била по 1/4 за всеки от двамата/,
т.е. наследствената квота/дял на приелия наследник М.Х.А. била 1/2, или
половината от цялата наследствена маса, включително и половината от
задължението по кредита от 07.10.2011г., т.е. М.Х.А. отговаряла разделно за 1/2
от задължението по кредита. Твърдят още, че общият брой на неплатените/частично
платени месечни вноски по лихва и/или главница до датата на предсрочна
изискуемост на кредита бил 64 броя. Начислена била и санкционна лихва върху
всяка от неплатените на падеж отделни вноски по главница. Кредиторът бил
изпратил уведомление до наследницата, че поради неизпълнение на договора за
кредит и забава в плащанията на повече от 3 месеца, обявява кредита за
предсрочно изискуем, което й е било надлежно връчено на 25.06.2018г., лично на
нея. На 20.07.2018г. кредитът бил осчетоводен като изцяло и предсрочно изискуем
поради неплащане на 64 броя вноски на основание чл. 60 и следващите от ЗКИ,
както и чл. 19.2. и сл. от раздел VII, Отговорности и санкции на Общите
условия, неразделна част от Договора за кредит от 07.10.2011г. Изнасят също
така, че на дата 20.07.2018г. се начислявали и дължимата такса за „оперативно
обслужване на кредити в случаите, когато станат изискуеми" в размер на 120
лева, дължима съгласно Тарифа за видове такси - физически лица. Твърдят, че на
25.07.2018г. кредиторът бил предприел действия за принудително събиране на
вземането си, като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу наследницата М.Х.А.. Заявлението било уважено и по ч.гр.д.№
561 от 2018г. по описа на Районен съд – Чирпан, срещу длъжницата била издадена
Заповед за изпълнение № 186/27.07.2018г. за претендираните суми: сумата от
927.65 лева, съставляваща главница, сумата от 696.28 лева редовна лихва за
периода 07.04.2013г. до 24.07.2018г., санкционна лихва 82.56 лева за периода
07.04.2013г. - 24.07.2018г., 123 лева дължими заемни такси, законна лихва върху
главницата от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 26.07.2018г., съдебни разноски по делото 36.59 лева и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед за изпълнение постъпило
възражение от длъжника. Молят съда, да признае за установено спрямо М.Х.А., че
дължи на Банка ДСК ЕАД половината от сумите: 927.65 лева, съставляваща
главница, сумата от 696.28 лева редовна лихва за периода 07.04.2013г. до
24.07.2018г., санкционна лихва 82.56 лева за периода 07.04.2013г. -
24.07.2018г., 123 лева дължими заемни такси, законна лихва върху главницата от
датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
26.07.2018г., съдебни разноски по делото 36.59 лева и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на ИМ от ответника, в който се оспорва претенцията на ищеца, като се
твърди, че иска е неоснователен. Навежда подробни доводи и възражения. Моли
съда да отхвърли предявения иск, тъй като е неоснователен и недоказан.
По делото е представен Договор за кредит за
текущо потребление от 7.10.2011 год.,
сключен между ищеца, като кредитор и А.К.М., наследодател на
ответницата, като кредитополучател, съгласно който кредитора е отпуснал на
кредитополучателя кредит в размер на 1000 лева, със срок на издължаване 120
месеца, считано от датата на неговото усвояване, уговорено е погасяване чрез заемна сметка в БДСК с №
19815008, падежна дата за издължаване на кредита 7-мо число на месеца. Към
договора са приложени Общи условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, които представляват неразделна част от него.
От удостоверение за наследници с изх. №
162/04.12.2013 год. на Община Садово, обл. Пловдив /приложено по ЧГД № 561/2018
год. по описа на Районен съд - Чирпан/ се установява, че А.К.М. е починала на 04.03.2013 год., за което е бил издаден
Акт за смърт № 0033/05.03.2013 год. като е оставила за законни наследници
ответницата М.Х.А. – дъщеря, Й.Х.Г. – дъщеря, която е починала на 10.01.2012г. и оставила
като законни наследници А.Н.П.– дъщеря, Г.Н.Г. – син и М.Н.Г.– син.
С Протоколно определение от 01.06.2016 год.
по гр.д. № 1824/2015 год. по описа на Районен съд – Асеновград, в производство
по чл. 51 от ЗН, съдът е постановил прекратяване на производството по отношение
на А.Н.П., и Г.Н.Г., както и да се впише в
особената книга на съда по реда на чл. 49, ал. 1 от ЗН, на основание чл. 51,
ал. 1 от ЗН обстоятелството, че М.А.Х., е загубила правото си да приеме
наследството на нейната майка А.К.М., починала на
04.03.2013г., че М.Н.Г., е загубил правото си да приеме наследството на
неговата баба по майчина линия А.К.М., починала на
04.03.2013г.
Видно от приложеното ч.гр.д. № № 561/2018
год. по описа на Районен съд – Чирпан е, че в полза на ищеца „Банка ДСК” ЕАД
гр. София по настоящото дело против ответницата М.Х.А. е била издадена Заповед
№ 186/27.07.2018 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за
сумата от 927,65 лв. към 25.07.2018г., неплатена редовна лихва – 696,28 лева от
07.04.2013г. - 24.07.2018г. неплатена санкционираща лихва – 82,56 лева от
07.07.2013г. – 24.07.2018г., заемни такси – 123,00 лева, ведно със законната
лихва от 26.07.2018г. до окончателно изплащане на задължението, както и
направените по делото разноски в размер на 36,59лв. - ДТ и 50.00 лв. -
адвокатско възнаграждение. Ответницата е получила по надлежния ред заповедта за
изпълнение и в срока по чл. 414 от ГПК същата е подала възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, като в последното е посочила, че се е
отказала от наследството на майка си А.К.М..
По делото е представено заверено копие на
извлечение от 25.07.2018 год. по сметка № …на А.К.М. за направено на 05.07.2013 год. плащане по сметката на
сумата 30.00 лв. с посочен в документа платец - М.Х.А..
По делото е изслушано заключение, изготвено
от вещото лице М.К.К., по назначената първоначална и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда. Видно
от последното е, че на 07.10.2011 год. потребителският кредит в размер на 1000
лева е бил усвоен изцяло от кредитополучателя А.К.М.. До 07.03.2013 год.
кредитът е погасяван в уговорените съгласно договора за кредит и погасителен
плана вноски и срокове. До 07.03.2013 год. са погасени следните суми: главница
-72,37 лева, договорна лихва – 191,13 лева и такса – 119,55 лева. След датата
на предсрочната изискуемост на кредита погасителни вноски по кредита не са
постъпвали. През периода от 07.03.2013
год. до датата на предсрочната изискуемост 20.07.2018 год. са просрочени 64
броя месечни погасителни вноски. Общата сума на законната лихва за забава е
105,22 лева. Размерът на непогасената главница, включваща непогасени на падеж
вноски и предсрочно изискуема главница е 927,63 лева. Размерът на неплатената
(възнаградителна) лихва за периода от първо неплащане до датата на подаване на
заявление по реда на чл. 410 от ГПК – 25.07.2018 год. е 667,99 лева. Общата сума на законната лихва
за забава е 105,98 лева.
Вещото лице е отговорило и на поставения
допълнителен въпрос, както следва: Размерът на дължимите санкционни лихви върху
всяка от неплатените на падеж отделни вноски по главница за периода от първото закъснение
до 26.07.2018 год., общо лихва за забава е 253,63 лева.
При така събраните по делото доказателства
се установява, че между ищеца и починалия наследодател на ответницата – А.К.М. е бил сключен Договор за кредит за текущо потребление
на 07.10.2011 год., по силата на който банката е отпуснала кредит на последната
в размер на 1000.00 лева за задоволяване на лични и на семейството й нужди.
Съгласно договора А.К.М. е поела задължение да върне кредита в уговорените
срокове, ведно с дължимите такси, разноски и лихви в срок не по-късно от 120
месеца, считано от датата на усвояване на кредита. Към договора са приложени
Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, които
представляват неразделна част от него. В чл. 19.2 от последните е уговорена
автоматична предсрочна изискуемост на кредита при възникване на просрочено
плащане на задължение по договора със забава над 90 дни. Договорът е валиден и
е породил правните си последици. Кредитът е усвоен, респективно - банката е
изпълнила задължението си по договора, а кредитополучателят е останал задължен
по него.
От приложеното по делото удостоверение за
наследници с изх. № 162/04.12.2013 год. на с. Поповица, Община Садово, обл.
Пловдив, се установява, че кредитополучателят А.К.М. е починала на 04.03.2013
год. и е оставила като наследници по закон децата си, т. е. ответницата М.Х.А.
– дъщеря, Й.Х.Г. –
дъщеря, която е починала на 10.01.2012 год. и оставила като наследници трима
внуци А.Н.П.– дъщеря, Г.Н.Г.– син М.Н.Г.– син.
Съгласно разпоредбата на чл. 60 ал.1 от ЗН
наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които
то е обременено, съобразно дяловете, които получават, а съгласно ал. 2
наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на
полученото наследство.
По силата на чл. 49 ЗН приемането може да стане изрично - с
писмено заявление до районния съдия, или мълчаливо – чрез конклудентни действия
– когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото
намерение да приеме наследствено имущество. Според ППВС №4/64 г., мълчаливо
приемане е налице , когато от действието на наследника се разбира
непоколебимото му намерение да приеме наследството. Отказът на наследство на
свой ред се извършва единствено чрез писмено заявление до районния съдия, като
извършването му след като наследството вече е прието, води до неговата
недействителност, т.к. наследникът не може да се откаже от извършеното приемане
на наследството.
Представеното от ищеца заверено копие на
извлечение от 25.07.2018 год. по сметка № …на А.К.М. за направено на 05.07.2013 год. плащане по сметката на
сумата 30.00 лв. с посочен в документа платец - М.Х.А. съдът намира, че е
достатъчно да обоснове извод, че на 05.07.2013 год. ответницата М.Х.А. е
направила цитираното по-горе плащане. Извършвайки плащане на вноска по кредит
на наследодателката й А.М.– действие, което несъмнено предполага намерението й
да приеме наследството и да признае дълга, каквато е константната практика на
съдилищата в страната, ответницата е приела по недвусмислен начин оставеното ѝ наследство от А.К.М.. Наследствената квота на приелия наследник М.Х.А. е
1/2 или половината от цялата неследствена маса, включително и половината от
задължението по кредита от 07.10.2011г., т.е. М.Х.А. отговаря разделно за 1/2
от задължението по кредита. Приемането на наследството е извършено преди
депозиране на отказа от наследство в РС-Асеновград, т.е. същия е
непротивопоставим и недействителен спрямо въззивника. Позоваването на грешка от
страна на наследницата е несъотносимо, тъй като съгласно чл.54 от ЗН приемането
не може да се оспори поради погрешка. Заключението на вещото лице установява по
безспорен начин вземането на банката по основание и размер.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд приема,
че в качеството си на наследник ответницата е приела наследството на майка си с
факта на плащане на вноска по кредита на 05.07.2013г. Съдът намира, че това
несъмнено съставлява задължение, попадащо в наследствената маса. Предвид това
извършения от нея отказ на наследство на 01.06.2016 год., който е последващ по
отношение на приемането, се явява недействителен и правните последици от него
не могат да бъдат зачетени.
Размерът на задължението е установено от
вещото лице, както бе посочено по-горе. Поради това съдът намира, че срещу
ответницата е налице изискуемо вземане на банката за заплащане на
претендираната главница, възнаградителни лихви, както и на наказателна лихва в
претендирания от ищеца размер. Исковете за тези суми следва да бъдат уважени.
Въззивният съд намира за неправилни и
незаконосъобразни изводите, направени от първоинстанционния съд, че от
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
ответницата М.Х.А. не е приела наследството, оставено от нейната майка –
кредитополучателят А.К.М., а се е отказала от
него, както и че ответницата е направила отказ от наследство, който е бил
вписан по реда на чл. 52 във вр. с чл. 49, ал. 1 от ЗН, под № 37/26.11.2013
год. в специалния регистър, воден в Районен съд - Асеновград. Съответно е
приел, че тъй като ищецът не е доказал, че ответницата М.Х.А. е приела
наследството, оставено от наследодателя ѝ А.К.М., то предявеният иск с
правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Наследникът, който е призован към
наследяване, може да се откаже от наследството, като той може да направи това,
само ако не го е приел. Извършеният след приемане на наследството отказ е
недействителен и на тази недействителност могат да се позоват заинтересованите
трети лица.По силата на чл.49 от Закона за наследството приемането на
наследството може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района по
местооткриването на наследството или мълчаливо, с извършването на действие от
страна на наследника, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме
наследството, или когато укрие наследствено имущество. Спорният между страните
въпрос е представляват ли извършените от въззиваемата М.Х.А. частични погашения
на задълженията, произтичащи от договорите за банкови кредити на
наследодателката ѝ А.К.М., конклудентни действия, от които несъмнено се
предполага намерението за приемане на наследството или същите представляват
действия на управление на наследственото имущество по смисъла на чл.58 от ЗН.
Наследството на починалото лице включва както притежаваните от него приживе
имуществени и облигационни права и фактически състояния, така и неговите
задължения. Настоящият въззивен състав приема, че частичното погасяване на
наследствено задължение представлява действие на разпореждане с наследствената
маса, което води до увеличение на чистия актив на наследството, а не действие
на управление на наследственото имущество, с което се цели съхраняването й. По
своето правно действие погасяването на задължението засяга пряко обема и
размера на наследствената маса и от тази гледна точка може да бъде приравнено с
обратен знак на фактическо разпореждане с наследствено имущество, което
съдебната практика несъмнено приема като конклудентно действие по приемане на
наследството. Ето защо, като е направила вноски за обслужване на кредитите на А.К.М. след смъртта ѝ, съзнавайки, че действа като неин наследник и извършва погашения на
задълженията ѝ към банката, то въззиваемата е извършила
действия, които несъмнено предполагат намерението й да приеме наследството на
своята майка, т.е. тя го е приела мълчаливо. Поради това и извършеният след
мълчаливото приемане отказ от наследството се явява недействителен, което
обуславя основателността на предявения иск.
С оглед на гореизложените съображения
въззивният съд намира, че следва да бъде отменено обжалваното решение изцяло и
вместо него бъде постановено друго, с което се признае за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищеца процесните суми.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, искането на ищеца
за присъждане на разноски по настоящото производство е основателно и следва да
се уважи съгласно чл.78 ал.1 от ГПК. Въззивникът - банка има право на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, което определено по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК и чл.23, т.4 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да е в размер на 100 лв.. за всяка една съдебна
инстанция или общо в размер на 200 лв.
Водим
от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 22 от 23.04.2019г., постановено по
гр.д. № 687/2018 г. по описа на Чирпанския РС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО спрямо М.Х.А. ЕГН ********** *** п.к.6255, че дължи на „БАНКА
ДСК“ ЕАД гр.София с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Московска № 19, представлявана от юрисконсулт П.П.Ф.–С. с ЕГН **********,
законен представител В.М.С., с ЕГН ********** – изпълнителен директор и Д.Н.Н., с ЕГН ********** - изпълнителен директор, регионален център Пловдив на „Банка ДСК“ ЕАД
София, със съдебен адрес:***, половината от сумите: 927.65 лева, съставляваща
главница, сумата от 696.28 лева редовна лихва за периода 07.04.2013г. до
24.07.2018г., санкционна лихва 82.56 лева за периода 07.04.2013г. -
24.07.2018г., 123 лева дължими заемни такси, законна лихва върху главницата от
датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
26.07.2018г., съдебни разноски по делото 36.59 лева и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издадена Заповед № 186/27.07.2018 год. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 561/2018год.
по описа на Районен съд - Чирпан.
ОСЪЖДА М.Х.А. ЕГН ********** *** п.к.6255
да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК № **********, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Московска № 19, представлявана от юрисконсулт П.П.Ф.–С. с ЕГН **********,
законен представител В.М.С., с ЕГН ********** – изпълнителен директор и Д.Н.Н., с ЕГН ********** - изпълнителен директор, регионален център Пловдив на „Банка ДСК“ ЕАД
София, със съдебен адрес:***, сумата от
200 лв./ двеста лева/ - съдебно-деловодни разноски във въззивното и
първоинстанционното производство за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.