РЕШЕНИЕ
№ 680
гр. Варна, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно
дело № 20253110200691 по описа за 2025 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба на Й. А. Х., чрез адв. И. Д. против НП
№ 24-8703-001721/29.11.2024 г., издадено от ВПД Началник на сектор
„Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл.
175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
200 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6/шест/ месеца
за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
В депозираната жалба се излага становище, че атакуваното НП е необосновано,
неправилно и постановено в противоречие със закона. Оспорва се посочената в НП
фактическа обстановка. В жалбата въззивникът твърди, че не е възприел подаденият
сигнал със стоп-палка своевременно поради липсата на видимост към
местоположението на длъжностното лице с контролни функции. Сочи, че
длъжностните лица са били позиционирани в тревните площи на изхода на кръговото
движение на бул. Княз Борис І до Паркмарт, били са достатъчно скрити, поради което
и предвид тъмната част от денонощието, в което са се развили процесните събития и
липсата на ползвана от същите светлоотразителна жилетка, не са били забелязано от
жалбоподателя. Излага се аргумент, че фактическата обстановка е описана лаконично ,
съотв. процесното деяние не е описано в достатъчна степен ясно, за да се гарантира
възможността жалбоподателят да разбере за какво нарушение е привлечен към
административнонаказателна отговорност. С оглед липсата на надлежно описание на
нарушението в АУАН, се сочи наличие на допуснато съществено процесуално
нарушение н хода на административнонаказателното производство. Навеждат се
доводи, че АНО не е изложил никакви мотиви, обосноваващи налагането на санкция
1
по-висока от минималната предвидена такава, като посочените мотиви е недопустимо
да се извеждат по тълкувателен път. Иска се НП да бъде отменено изцяло, а при
условията на евентуалност, същото да бъде изменено като се намали размерът на
наложените санкции. Претендира се присъждане в полза на въззивника на сторените
от него по делото съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. И. Д., която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по
същество пледира, че се констатират противоречия между събраните гласни
доказателства по делото чрез разпита на полицейските служители, в частност относно
мястото на извършване на нарушението, поради което е налице недоказаност на
обвинението за извършеното деяние и издаване на НП в противоречие със закона.
Пледира да се присъдят в полза на въззивника сторените от същия разноски в
производството пред съда.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е
писмено становище от юк Л.-А. с аргументи по същество. Излага се становище, че
издаденото НП е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. Сочи се, че нарушението не са отличава с по-ниска степен на обществена
опасност с сравнение с други такива нарушения, поради което липсва основание за
прилагане нормата на чл. 28 б.а. от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да
бъде присъдено заплащането от жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от
наказаното лице, съдът я прие за разглеждане като допустима.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 12.11.2024 г., около 21.15 ч. въззивникът управлявал л.а. БМВ 540 с рег. № В
******* по бул. Васил Левски в посока бул. Княз Борис І в гр. Варна към кк „Златни
пясъци. На около 50 м преди Паркмарт, в банкета на пътя, се намирали полицейските
служители при сектор „СПециализирани полицейски сили“ към ОД на МВР-Варна –
свид. М. Й. и свид. Я. Ф., които осъществявали контрол във връзка с възложена им
специализирана полицейска операция по линия на пътния травматизъм. Полицейските
служители били с униформи със светлоотразителни части върху тях, с надпис
„Полиция“ и бадж със съответен номер. Към момента, в който въззивникът се
включвал в пътното платно от бул. Васил Левски на бул. Княз Борис І, свид. Й. му
подял Я. сигнал за спиране със стоп палка. Последният вдигнал високо едната си ръка,
държаща палката, а с другата ръка посочил на въззивника къде вдясно от платното за
движение да спре управлявания от него автомобил. Въззивникът не спрял на
подадения от свид. Й. сигнал на указаното му от свид. Й. място или в най-дясната част
на пътното платно, поради което бил последван от полицаите със служебния им
автомобил и установен и спрян на ул. Арх. Й.. След като е установена самоличността
на въззивника, свид. Й. му съставил процесния АУАН за извършено нарушение на чл.
103 от ЗДвП за това, че на 12.11.20254 г. в гр. Варна на бул. Княз Борис І ,до
Паркмарт, в посока кк „Златни пясъци“, управлява л.а. БМВ 540 с рег. № *******, като
не спира на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение при
подаден сигнал за спиране от контролен орган, а именно – на подаден Я. сигнал със
стоп палка по образец.
В законоустановения срок не е постъпило възражение от въззивника срещу
2
съставения му акт.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание на
процесния акт АНО е издал обжалваното НП, с което за описаното в АУАН нарушение
по чл. 103 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя на основание чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП като му са му наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят – св. М. Й. и свидетелят по акта – св. Я. Ф.. Приобщени са към
материалите по делото материалите по АНП, както и представения от адв. Д. договор
за правна помощ и съдействие.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждне.
В наказателно постановление № 24-8703-001721/29.11.2024 г. е посочено като
издател компетентно длъжностно лице, съгласно т.3.7 от приобщеното по делото копие
на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.12 от ЗДвП.
Административнонаказателното производство се е развило в рамките на давностните
срокове, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.
В хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.П осочени са нарушените материално правни норми, като
наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Както АУАН, така и НП съдържат императивно изискуемите реквизити,
предвидени в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, вкл. надлежно описание на
нарушението, Съдът не споделя доводите на въззивника за неясно описание на
нарушението. В АУАН и в НП е посочено в какви конкретни действия се изразява
неправомерното ползване на пътя, като е индивидуализиран и пътния участък, в
рамките на който нееднократно са реализирани противоправните действия от
жалбоподателя. Описанието на нарушението е ясно и недвусмислено, поради което
доводите в този смисъл са необосновани.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно чл. 103 ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи
водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания. Тълкуването на диспозитива на цитираната
разпоредба сочи, че водачът на пътно превозно средство при подаден сигнал за
спиране няма право на преценка, а дължи незабавно да предприемане на плавно
спиране на управляваното от него МПС в най-дясната част на платното за движение
или на мястото, което му сочи полицая. Водач, който в отговор на подадения му сигнал
3
със стоп-палка не предприеме незабавно плавно спиране в най-дясната част на
платното за движение или на мястото, посочено му от полицая, а продължи
движението на автомобила, осъществява от обективна и субективна страна състава на
деянието, възведено в чл. 103 ЗДвП като административно нарушение поради
осъществен отказ да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението, за което следва да му бъде наложена административна санкция по чл.
175, ал. 1, т. 4 ЗДвП.
От събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства
безспорно се установи, че свид. Й., в качеството му на контролен орган, е подал по
отношение на въззивника Я. за възприемане сигнал за спиране, с оглед на което за
същия, съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, е възникнало задължение да спре
управлявания автомобил плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посочено от контролните органи място, в случай че такова е указано, което същият не
е сторил.
Понятието "подаден сигнал за спиране" е визирано в разпоредбите на чл. 170,
ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от ППЗДвП, които задължават контролният орган да подаде
своевременно Я. сигнал за спиране със стоп - палка, при който за водача на ППС да е
оформено убеждението, че този своевременно подаден Я. сигнал е предназначен за
него. Видно от показанията, както на актосъставителя, така и на свидетеля по акта,
подаденият сигнал за спиране по отношение на жалбоподателя от свид. Й. е бил Я. и
са съществували всички обективни предпоставки да бъде възприет, че е относим към
него, доколкото от цитираните гласни доказателства се установява, че в процесния
времеви интервал по платното за движение едновременно с процесното превозно
средство не са се придвижвали други автомобили, полицейските служители са били с
униформено облекло с отразителни елементи върху същото, както и на осветен пътен
участък.
Неоснователно е и възражението, че деянието е останало недоказано. Доказан е
начинът, по който е подаден сигналът от контролния орган, а именно чрез стоп палка,
който представлява един от начините, регламентирани в гр. 170, ал. 3 от ЗДвП за
подаване на такива сигнали. Не се установяват в случая твърденията на
жалбоподателя, че полицейските служители са се намирали извън пътното платно, в
рамките на тревната площ, като относно тези твърдения не са ангажирани каквито и да
е доказателства от въззивника. Друг е въпросът, че житейски недостоверно е
излагането от Х. на твърдения на относно местонахождението на полицейските
служители предвид доводите му , че не е възприел действията на последните.
Не се споделят и възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че се констатира противоречие между гласните доказателства досежно
мястото на извършване на нарушението, доколкото от показанията на разпитаните
полицейски служители еднопосочно се установява, че подаването на сигнала за
спиране от свид. Й. е осъществено на бул. Княз Борис І при навлизане в платното за
движение на въззивника от бул. Васил Левски към първия посочен булевард и именно
в участъка на последния е бил длъжен за спре жалбоподателя, поради което правилно
е индивидуализирано осъщественото деяние по място с оглед дължимия резултат,
който въззивникът е игнорирал с бездействието си.
Поради изложеното, съдът намира, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на въззивника на основание чл. 175 ал.1
т.4 от ЗДвП, доколкото същата предвижда осъщественото от въззивника деяние в
диспозицията си.
4
Съдът намира, че с оглед установените по делото факти е видно, че деянието е
умишлено извършено, предвид констатациите, че при конкретните условия
въззивникът е възприел присъствието на полицейските служители на банкета на
пътното платно и подадения му сигнал от свид. Й. и не го е изпълнил като е съзнавал,
че с бездействието си не изпълнява конкретното полицейско разпореждане и е искал
настъпването на посочения резултат. Дори да се приеме, че липсват доказателства за
съзнателно нарушаване на нормата на чл. 103 от ЗДвП безспорен е изводът, че водчът
е бил длъжен и е могъл, при положена достачъна грижа и внимание в хода на
извършеното управление, да възприеме контролните органи и конкретното отправено
сигнал със стоп палка.
Съдът намира, че наложените на жалбоподателя санкции на основание чл. 175,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП, а именно - "лишаване от право да управлява от МПС" за срок от 6
(шест) месеца и "глоба" в размер на 200 лева, са адекватни на установеното
противоправно поведение на жалбоподателя и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, съотв. на конкретната обществена опасност на дееца, и в този смисъл не
са налице основания за редуцирането им.
В случая не са изложени съображения, които да мотивират редуциране на
наложеното наказание. Липсва и основание за налагането им в минималния възможен
размер, доколкото от представените характеристични данни /справка за нарушител/ се
установява, че по отношение на същия са издадени и влезли в сила 10 бр. наказателни
постановления и 10 бр. фишове, за различни нарушения на ЗДПв. Не без значение за
конкретната обществена опасност на извършеното нарушение е и фактът, обективиран
в справката да нарушител, че на процесната дата е издаден и друг АУАН по отношение
на въззивника, за извършени четири нарушения на ЗДвП. Поради изложеното, съдът
намира индивидуализираните две санкции съответстват на обществената опасност на
дееца и налагането им кореспондира на целите на наказанието, съгласно чл. 12 ЗАНН,
съотв. същите най – адекватно ще обезпечат функцията на лична и генерална
превенция на наказанието.
С оглед на изложените съображения съдът намира, че НП следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и обосновано.
При този изход на спора, своевременно направеното искането в писменото
становище на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 4
АПК, приложим на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗАНН въззивникът Х.
следва да заплати на ответната страна ОД на МВР-Варна сумата от 80 лв. за
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което е минималния размер
по чл. 27а НЗПП във вр. с чл. 37 ЗПП и съответства на фактическата и правна
сложност на спора.
С оглед изхода на делото, съдът намери, че следва да остави без уважение
искането на процесуалния представител на въззивника за присъждане на сторените от
същия разноски по делото.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.2 т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-8703-001721/29.11.2024 г. , издадено от ВПД
Началник на сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР-Варна, с
което на Й. А. Х. на основание чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6/шест/ месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Й. А. Х. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-Варна сумата от
80 /осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр.
чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за присъждане на
сторените от същия разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6