РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Тутракан, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на шестнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20213430100489 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба на В. П. Т. с
ЕГН ********** срещу В. Д. М. с ЕГН ********** и В. В. М. с ЕГН
********** за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу издръжка
и гледане от 28.02.1991, сключен с Нотариален акт вх.рег.№ 75, акт № 59, том
I, дело № 157/ 1991г. на Тутраканския районен съд. От своя страна
ответниците по първоначалния иск са предявили в условията на евентуалност
насрещен иска за обезщетение за лишаването им от правото на ползване на
имота.
Касае се за сделка, с която е прехвърлена собствеността върху
недвижим имот, описан в атакувания нотариален акт, като находящ се на
адрес гр. Тутракан, ул. „Родопи” № 5 – дворно място, с площ от 345 кв.м,
находящо се в кв. 23, пл. № 162 по плана на гр. Тутракан, заедно с
построената в него масивна жилищна сграда – 60 кв.м., и с индивидуализация
на имота съобразно скица, издадена от АГКК: Поземлен имот с
идентификатор 73496.500.1632 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Тутракан, одобрени със Заповед № РД-18-6/04.02.2008г. на ИД
на АГКК гр. София, находящ се на адрес: ***, целият с площ от 596 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план:
5011632, квартал 232, при съседи за целия поземлен имот: имоти с
идентификатор 73496.500.688, 73496.500.1633, 73496.500.1626,
1
73496.500.1627, 73496.500.711, 73496.500.1628, 73496.500.1629,
73496.500.1631, заедно със следните, построени в имота сгради: сграда с
идентификатор 73496.500.1632.1 и застроена площ от 63 кв.м., брой етажи 2,
предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор
73496.500.1632.2 и застроена площ от 9 кв.м., брой етажи 1, предназначение:
друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор 73496.500.1632.4 и
застроена площ от 18 кв.м., брой етажи 1, предназначение: промишлена
сграда; сграда с идентификатор 73496.500.1632.5 и застроена площ от 18
кв.м., брой етажи 2, предназначение: селскостопанска сграда.
Делото не е за установяване правото на собственост върху земята и
постройките, които са прехвърлени с договора, чието разваляне се иска. Ето
защо събраните за тях доказателства са неотносими към спорния предмет.
Притесненията, които ответниците имат от разминаването между описанието
на имота по нотариален акт и по скица, намери своето разрешение в доклада
по делото, неоспорен от страните в тази му част, а именно, че следва да се
приеме за ненуждаеща се от доказване идентичността на имота, описан в
Нотариален акт с вх.рег.№ 75, акт № 59, том I, дело № 157/ 1991г. на
Тутраканския районен съд, и описан в Скица № 15-1094835/08.10.2021.
Предвид местоположението на имота и размера на данъчната му оценка,
която е 13591,10 лева, делото е местно и родово подсъдно на Тутраканския
районен съд на основание чл. 109 и чл. 103 вр. чл. 104, т. 4 ГПК.
Ищецът В.Т. твърди, че със съпругата си Г. П. Т.а с ЕГН **********,
бивш жител на гр. Тутракан, починала на 16.08.2006, са имали едно дете –
дъщеря им Л. В. Т.а. През 1991 той и съпругата му решили да прехвърлят на
дъщеря си собствеността на жилището в гр. Тутракан, срещу нейно
задължение да ги гледа и издържа до края на живота им. След сключването на
договора тя не започнала да изпълнява задълженията си. През 1997 същата се
омъжила за ответника В.М. и заживели в гр. Русе, а от брака им се родил
ответникът В.М.. Въпреки че в периода след 1997 г. ищецът и неговата
съпруга били пенсионери, нито дъщерята, нито съпругът и са ги подпомагали
̀
финансово, не са заплащали техните комунални сметки. Не са полагали
никакви грижи за тях, родителите. Няколко години по-късно съпругата на
ищеца – Г. Т.а, заболяла от онкологично заболяване, но дъщерята и нейното
семейство не са полагали грижи за Г. Т.а по време на боледуването и. След
̀
нейната смърт ищецът бил в сравнително добро здравословно състояние,
издържал се от пенсията си. Дъщеря му и семейството и продължили да
̀
живеят в гр. Русе, не давали средства за неговата издръжка, нито са полагали
каквито и да било грижи за него. През 2014 Л. Т.а-М.а също заболяла от
онкологично заболяване и на 20.05.2014 починала. След нейната смърт
ответниците продължили да живеят в гр. Русе, без да поддържат никакви
отношения с ищеца. От години не са го търсили дори по телефона. Ищецът
обобщава твърденията си, че от сключването на договора за издръжка и
гледане през 1991 г. до настоящия момент нито дъщеря му, нито след нейната
смърт ответниците, не са заплатили нито една битова сметка - негова и на
2
съпругата му, не са дали нито лев за нужните им лекарства, не са им купували
топливо за отопление през зимата, нито по някакъв начин са полагали грижа
за него, или за покойната му съпруга. Ищецът пояснява още, че живее сам в
жилището, което със съпругата си са прехвърлили на тяхната дъщеря. Преди
години прекарал инфаркт, заради който се наложило извършване на
оперативна намеса. С всеки изминал ден здравословното му състояние се
влошавало. Поради напредналата възраст от около 8 месеца има нужда от
ежедневна помощ и от физическо обгрижване, което не получавал от
ответниците, а от съседи.
Ищецът Т. моли съда да развали сключения между него и съпругата му
Г. Т.а, от една страна, и дъщеря им Л. В. Т.а-М.а, от друга страна, нотариален
акт за прехвърляне на недвижимия имот, поради пълното неизпълнение на
задължението за издръжка и гледане от страна на приобретателката –
приживе, и от нейните наследници – ответниците по делото. Претендира
разноски.
В.М. и В.М. не оспорват индивидуализацията на имота и факта, че
същият е прехвърлен на тяхната наследодателка срещу задължение от нейна
страна да издържа и гледа прехвърлителите, но оспорват, че трите сгради с
идентификатори 73496.500.1632.2; 73496.500.1632.4 и 73496.500.1632.5 са
били обект на процесния прехвърлителен договор. Вместо това заявяват, че са
били изградени след него и така те са станали тяхна собственост, поради
което считат иска в тази част за неоснователен само на това основание.
Категорично възразяват на твърденията в исковата молба, че не са полагали
грижи за ищеца, а докато е била жива и спрямо неговата съпруга. В тази
връзка изтъкват, че абсолютно безвъзмездно В.Т., а докато била жива и
съпругата му Г. Т.а, са ползвали целия прехвърлен поземлен имот и
жилищната сграда, а след като били построени – и другите три сгради. Те ги
ползвали самостоятелно, независимо, че не са тяхна собственост. Живеели в
имота, и понастоящем ищецът живее там, без за това да са заплащали
обезщетение. Докато Л. М.а била жива, ответниците редовно посещавали
родителите и в гр. Тутракан, помагали им в ежедневието, обработвали двора,
̀
заедно приготвяли зимнина. Винаги са ги питали какво им е необходимо и са
се старали да им го доставят. Ответниците оспорват твърдението, че Л. се
разболя през 2014 г. Седем години по-рано, малко след смъртта на майка и, тя
̀
била диагностицирана с рак на гърдата. Преминали през много тежък период,
в който всичките им усилия били насочени в борбата за нейния живот.
Нямало как да продължат със същата интензивност да посещават баща и в
̀
Тутракан, но поддържали постоянна връзка с него и при необходимост от
помощ, винаги са се отзовавали. Изцяло заплатили с техни средства
необходимите суми за оперативното му лечение в резултат на получения от
него инфаркт. Дали му пари за операцията, която си направил на окото. След
като тяхната съпруга и майка – Л. Т.а-М.а, се стабилизирала здравословно,
подновили постоянните си посещения в Тутракан, като подпомагали ищеца с
всичко необходимо. Закупили му климатик на стойност 800 лв., за който
3
осигурили специализирана фирма да го монтира в къщата. Редовно правели
текущи ремонти по къщата, поправяли възникналите повреди. След смъртта
на Л. Т.а-М.а усилията на ответника В.М. били насочени по отглеждането и
възпитанието на сина му, като признава, че двамата са поограничили
посещенията си в Тутракан, но и ищецът ясно им е дал да разберат, че не иска
да го посещават. Продължил да живее сам в имота, като ги е лишил напълно
от възможността да ползват двора и сградите, но въпреки неговото
нежелание, В.М. често го търсел и при необходимост му помагал. След
смъртта на Л. Т.а-М.а ответниците многократно са предлагали на ищеца да се
премести в гр. Русе при тях, за да могат да полагат грижи за него. В.Т.
постоянно отклонявал тези предложения. Постепенно с времето, той се
дистанцирал от зет си и внука си и прекъснал връзката с тях. Те правили
многократни, но безуспешни опити да подновят взаимоотношения си, но
липсвал отклик от негова страна.
Ответниците възразяват срещу искането за пълно разваляне на
процесния договор, молят за цялостно отхвърляне на иска и за присъждане на
разноски. В условията на евентуалност молят да бъде отхвърлен за ½ ид.ч. от
процесния имот, тъй като в тази част искът е погасен по давност, започнала да
тече от смъртта на Г. Т.а. Процесуалният представител на ответниците
развива подробни правни доводи в тази насока, по-точно за неделимостта на
задълженията.
В срока за отговор В.М. и В.М. предявяват евентуален насрещен иск
за обезщетение в размер на 3600 лева, основано на твърдението им, че за
периода от 01.12.2018 г. до 30.11.2021 г. В.Т. абсолютно безвъзмездно ползва
целия поземлен имот и жилищните сгради в него, без каквото и да е правно
основание, като по този начин лишава от възможността ответниците да
ползват собствените си имоти. Според тях това е довело до неоснователно
увеличаване имуществото на В.Т. за сметка на тяхното имущество, а размерът
на иска изчисляват на база 100 лева пазарен наем на месец. Вътрешно
процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск е уважаване на
исковата претенция за разваляне на процесния договор до ½ ид.ч. от дворното
място и къщата.
В отговор на насрещния иск В.Т. чрез процесуалния си представител
счита същия за допустим, но неоснователен, моли за неговото отхвърляне.
Оспорва твърдението, че три от сградите в поземления имот били построени
след прехвърлителната сделка от 1991 г. Напротив, твърди, че той ги е
построил със собствени сили и средства и нито дъщеря му, нито нейният
съпруг или син са участвали с пари или труд в изграждането им. Освен това
навежда правния довод, че ако искът за разваляне на прехвърлителния
договор бъде уважен, същият има обратно действие, т.е. възстановява се
правното положение отпреди сключването на договора за издръжка и
гледане, поради което прехвърлителят не дължи обезщетение на
приобретателя по договора (или неговите наследници) за ползването на
собствения си имот. Оспорва, че средният месечен наем за имота е в размер
4
на 100 лева. Оспорва да е лишил ищците по насрещния иск от възможността
да ползват имота, като изтъква, че в посочения в насрещната искова молба
период: от 01.11.2018 - 31.10.2021 никой от ответниците не е демонстрирал
желание да ползва имота.
В становище относно твърденията в отговора на ответниците към
първоначалния иск В.Т. чрез процесуалния си представител оспорва, че при
всяка нужда от помощ на него и съпругата му Ганка, когато е била жива, Л.
Т.а-М.а и съпругът и са се отзовавали. Оспорва, че ответниците са платили за
̀
операцията на окото му и за операцията след инфаркта. Поддържа, че за да
осигури средства за лечението си, е продал собствен недвижим имот през
2002. Оспорва да му е предлагано да се премести в гр. Русе. Счита, че искът
за разваляне на процесния договор не е погасен по давност за ½ ид.ч. от
имота, като навежда правни доводи във връзка с неделимостта на
задълженията.
В съдебното заседание страните поддържат исковете и възраженията си,
като ответниците правят предложени по чл. 87, ал. 3 ЗЗД да „вземат“ ищеца в
гр. Русе и да полагат грижи за него, с което предложение последният не е
съгласен. Предвид становището на ищеца, който трябва да е съгласен да
окаже съдействие за преместването си в гр. Русе, съдът не намери за
необходимо да дава срок за изпълнение на договора.
След преценка на твърденията и признанията на страните, техните
искания и събраните по делото доказателства съдът намира от
фактическа и правна страна следното:
Главният иск е с правна квалификация по чл. 87, ал. 3, изр. първо във
връзка с ал. 2, предл. последно във вр. ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите. Според тези нормативни текстове, когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която
той отговаря, кредиторът може да развали договора, без да даде срок за
изпълнение, ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в
уговореното време. Развалянето на договорите, с които се прехвърлят,
учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти,
става по съдебен ред.
Срещу този иск, до 1/2 от правата, които се защитават с него, е
предявено възражение от ответниците за изтекла погасителна давност.
Техният насрещен иск е с правна квалификация по чл. 59 ЗЗД: всеки,
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В случая
обогатяването/обедняването е пазарният наем за ползването на имота от
страна на прехвърлителя по атакуваната сделка.
На 28.02.1991 г. с Нотариален акт, вх.№ 57, акт № 59, том I, дело №
157/1991г. на Тутраканския районен съд ищецът В.Т. и неговата съпруга Г.
Т.а прехвърлят процесния недвижим имот на тяхната дъщеря, тогава с
имената Л. В. П., срещу нейно задължение да се грижи за гледането и
5
издръжката на родителите си до края на живота им (л. 6).
Вещно-прехвърлителният ефект по отношение правото на собственост
върху имота настъпва незабавно със сключването на договора в надлежната
форма, в случая – с нотариален акт. Насрещното задължение е с
продължително действие, трябва да се осъществява достатъчно често и в
обема, който е уговорен, без да е сигурно колко дълго ще продължи. Щом
страните не са уговорили ограничения в обема на дължимата издръжка и
грижи, както е в случая, дължи се цялата необходима издръжка и всички
необходими грижи. Издръжката включва изцяло храна, режийни разноски,
дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя, и полагане на грижи за
здравето, хигиената и домакинството му – така в Решение № 20 от 22.07.2015
г. на ВКС по гр. д. № 1853/2014 г., IV г. о.
Когато нуждата на кредитора от грижи и издръжка е останала
неудовлетворена, налице е неизпълнение, което се счита за съществено и
поражда право за разваляне на целия договор, а не само до обем, определен с
оглед времето на неизпълнението – така в Решение № 327 от 25.02.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 1205/2014 г., IV г. о. Следователно задължението за
предоставяне на издръжка и грижи е неделимо по естеството си за длъжника
и неговите наследници, съгласно чл. 128, ал. 1 ЗЗД. По отношение на
кредиторите, когато са неколцина, неделимостта по чл. 129, ал. 1 ЗЗД е
относителна – тя може да се уговори само изрично в договора, тъй като от
естеството (природата) на задължението не следва неделимост за
кредиторите, каквито и да са отношенията между тях, още повече тези
отношения може да бъдат променени. Дори да е уговорена неделимост по
отношение на кредиторите, ако задължението към единия се погаси,
например поради смъртта му, последващото неизпълнение по отношение на
другия кредитор не е основание за развалянето на целия договор – така в
Решение № 82 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о.
В настоящия казус прехвърлителите по договора са били съпрузи.
Прието е с доклада по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване,
че правата на В.Т. и Г. Т.а в собствеността на прехвърления имот са били
равни. Тяхната дъщеря Л. Т.а-М.а е приела наследството на майка си Г. Т.а,
която е починала на 16.08.2006 г.; а ответниците М.и – съпругът и синът на Л.
Т.а-М.а, са приели наследството на последната, починала на 20.05.2014 г.
Към актива на наследството на Г. Т.а се отнася правото на иск за
съдебно разваляне на договора. С нейната кончина се прекратява
имуществената общност между нея и ищеца Т., на основание чл. 26, ал. 1 от
Семейния кодекс (отм.2009), в резултат на което и на основание чл. 5, ал. 1 и
чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството половината от нейното право на иск е
наследено от дъщеря им Г. Т.а, а след нейната смърт, на същото правно
основание, то е преминало у ответниците М.и. Следователно за 1/4 от обема
на правата и задълженията, предмет на вещно-прехвърлителната сделка,
чието разваляне се иска, ответниците имат едновременно качеството на
6
кредитор и длъжник, което води до погасяване на правото на иск за разваляне
на договор до този размер. По-важното обаче е, че тази част от правото на иск
не принадлежи на ищеца Т. и затова до размера от 1/4 искът му е
неоснователен.
За другата 1/4 от правото на иск на Ганка Т.а за разваляне на договора,
която част е наследена от ищеца Т., възражението на ответниците М.и, че
искът е погасен по давност, е основателно. Дори да се приеме, че е налице
неизпълнение на задължението за гледане и издръжка спрямо прехвърлителя
Г. Т.а, давността по иска за развалянето на договора е петгодишна, считано от
всеки ден неизпълнение. Последният ден, в който е било възможно да се иска
изпълнение към Г. Т.а е 16.08.2006. Петгодишната погасителна давност по чл.
110 ЗЗД е изтекла на 16.08.2011 г., т.е. много преди да бъде предявена
настоящата искова молба.
По отношение на личния иск на В.Т. за разваляне на процесния договор
до 1/2 от обема на правата, прехвърлени с него, същият е основателен.
В тежест на приобретателя е да докаже, какво е изпълнил по договора.
Прехвърлителят не е длъжен да посочва в какво се състои неизпълнението,
нито да доказва липсата на изпълнение. Той е изпълнил задължението си да
прехвърли правото на собственост, с което установява задължението на
приобретателя да предостави уговорените грижи и издръжка – така в Решение
№ 217 от 26.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 999/2010 г., III г. о. При смърт на
приобретателя той/тя може да се замества при изпълнението на всички по
съществото си заместими задължения от правоприемниците му/и. Съгласно
̀
чл. 60 ЗН наследниците ще отговарят пред прехвърлителя до размера на
наследствения им дял и под страх от евентуалното прекратяване на договора
поради неизпълнение от тяхна страна като правоприемници следва да
обезпечават издръжката и грижите, още повече че заради наследяването
вещните права и собствеността са станали тяхно притежание (т. 4 от ТР № 30
от 17.VI.1981 г., ОСГК).
Ответниците М.и не доказаха те или тяхната наследодателка – Л. Т.а-
М.а, да са изпълнявали точно задължението си към ищеца В.Т.. Впрочем, те
не доказаха задължението за издръжка и гледане да е изпълнявано и към
Ганка Т.а, но тъй като нейното право на иск бездруго е погасено, за което
съдът изложи мотиви по-горе, тази част от твърденията на ищеца няма да
бъдат обсъждани. Същият успешно доказа, макар да не беше длъжен, че от
около 8 месеца се налага да бъде обгрижван, а не получава помощ от
задължените за това.
Свидетелят М. М. споделя впечатленията си, че след като е починала
дъщерята на ищеца (20.05.2014), той вече започнал „да не може“, но полека-
лека сам ходел. После почнал да ползва такси, за да ходи до болница, до
магазин, и от година и нещо почнал да има нужда някой да му помага,
краката не го държат, болят го. Нуждата от помощ се изразява в покупки и
хранителни продукти. В момента ищецът не може да отиде да си получи
7
пенсията. Разбрал се е с едни комшии да му взимат пенсията, с пълномощно.
За ежедневните покупки друг му пазарува. Плащат му сметките с неговите
средства. Т. прави списък какво му трябва. Вземат му мляко, лекарства, ако
трябва. Последно свидетелят е видял ответниците да идват преди няколко
години.
Впечатленията на свидетелката Н. М. – съседка на ищца, са, че като че
ли последните една-две години не е виждала ответниците да са идвали в
Тутракан при ищеца Т.. Последната една година, заради напредналата
възраст, на Т. му намалели силите и трудно се движил. Преди ходел, но в
последно време по-трудно. С мъжа и (свид. М.) му вършели услуги, като
̀
такива да му вземат мляко, да го сварят и да му го занесат, да платят някоя
сметка. За пазаруването се грижи другата съседка – В. Често М. вижда В. да
влиза при Т.. Всеки ден тя с торбичката му пазарува и се връща. Пенсията я
получава дъщерята на В., тя плаща битовите сметки на ищеца. Когато се
налага посещение при лекар, В. и Б. го карат с тяхната кола. Кръвното
налягане В. му мери. Някой път, като е идвал у М., и те са му го мерили.
Налагало се.
Показанията на свидетелите И. Д. и Б. Б. – също съседи на ищеца,
допълват показанията на другите двама свидетели. От година и половина Д. е
човекът, който ходи всяка седмица да пазарува на Т., същото прави и свид. Б.
На дъщеря им миналата година Т. направил пълномощно да получава
пенсията му, тъй като той вече не може да се придвижва, нито да носи тежко.
Помолил ги като съседи и те не са отказвали, всяка седмица той пише на едно
листенце какво му е необходимо, а Д. ходи да му го взема. Ходи при него,
когато се налага. И два пъти седмично ходи понякога. Всеки месец ходи на
аптека на 23-то число. Той постоянно е с високо кръвно и всеки ден по два
пъти ходи специално кръвното да му мери. Кръвното му е 180-170, варира, на
долна граница от 100 до 105. Не знае какви хапчета взема. Тя ги купува, а той
си знае какво да взема. Като има проблем или не се чувства добре, Т. звъни на
свидетелката Д. В последно време вече не може да излиза. Само до вратата.
Когато той иска нещо, дава и пари от пенсията си и тя му връща касови
̀
бележки. Свидетелят Б. ходи едни-два пъти в месеца минерална вода да му
доставя, защото ищецът пие ищецът. От около година и половина сметките за
ток и вода на ищеца ходи да ги плаща Д.
Показанията на всички свидетели са еднопосочни, логични,
последователни, без вътрешни противоречия и такива едни с други, поради
което съдът ги приема за достоверен доказателствени източник. Нещо повече,
те кореспондират с признанията на ответника В.М., че от две години и
половина не е ходил в Тутракан и не е виждал ищеца Т.. Останалите
признания на ответника съдът не намира за необходимо да обсъжда, само ще
акцентира върху това, че ходенето събота и неделя за наглеждане на
собствения имот, не отговаря на описаното по-горе задължение за издръжка и
гледане на прехвърлителя нито като характер на действията, с които да се
изпълнява това задължение, нито би отговаряло по обем (честота), ако все пак
8
грижите и издръжката бяха адекватни по характер. Не става въпрос за
частично неизпълнение на договорните задължения от страна на ответниците,
за да се коментира дали същото е незначително с оглед интереса на кредитора
(чл. 87, ал. 4 ЗЗД). Касае се за пълно неизпълнение по отношение на ищеца Т.,
впрочем и спрямо починалата му съпруга, защото ответниците не доказаха
нито едно тяхно или на тяхната наследодателка Л. М.а действие, с което да са
изпълнявали задълженията си спрямо прехвърлителите по процесния договор.
Не представлява изпълнение на договора за издръжка и гледане
обстоятелството, че абсолютно безвъзмездно В.Т., а докато е била жива и
съпругата му Г. Т.а, са ползвали целия прехвърлен поземлен имот и сградите
в него. Вярно е, че те не са си запазили правото на ползване, каквато клауза
обичано се включва в такива договори, но трябва да се има предвид, че
вещното ограничение е насочено към евентуалните трети лица, последващи
приобретатели. Задължените да полагат издръжка и гледане не могат по свое
усмотрение и без съгласието на кредитора да го отстранят от прехвърления
имот, ако към момента на сделката той е живеел и впоследствие продължава
да живее в него. Задължението за „гледане“ е специфично спрямо другите
прехвърлителни договори. Приобретателите, ако те са задължените да гледат
и издържат прехвърлителя, трябва да се съобразяват преди всичко с
необходимостта да осигурят условия за точното изпълнение на своето
задължение. Съдът приема за доказано твърдението на ответниците, че на
ищеца е било предложено да се премести в гр. Русе. Само че те са целели да
им е по-удобно на тях да го гледат, а както става ясно от показанията на
свидетеля П., по-точно ответникът В.М. е искал ищецът да му помага или да
си помагат взаимно. Първоначално отричан, фактът на предложението в
последното заседание е признат от ищеца Т., но това не променя с нищо
правния извод на съда, защото прехвърлителят по договор за издръжка и
гледане няма задължение да съдейства на насрещната страна за изпълнение на
нейните задължения. И дума не може да става за приложение на чл. 95 ЗЗД –
забава на кредитора. Според константната практика на ВКС, намерила израз в
Решение № 24 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5287/2007 г., IV г. о.
същността на договора изисква преди всичко от длъжниците да се
приспособяват към кредитора; приобретателите по такъв вид договор трябва
да са наясно с възможните проявления, които затрудняват общия живот и
дори могат да го направят неприятен.
Отказът на кредитора Т. да се премести в гр. Русе не освобождава
ответниците от отговорността им за неизпълнение и по друга причина. Ако
кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение
на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи
изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация – така в Решение
№ 82 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о. Такова
твърдение за трансформация на задължението нито е наведено, нито е
доказано. Според съда ответниците изобщо не са направили опит да
предложат изпълнение в натура на задължението за издръжка и гледане на
9
място в гр. Тутракан, още по-малко на трансформирано изпълнение в пари.
Твърдението им, че не са били допускани до имота, остана недоказано. От
обясненията на М. по-скоро личи, че на него така му е било изгодно да
възприеме желанието на тъста си спрямо себе си и другия ответник. Един вид
демонстрация на обида от критични бележки на Т. към поведението им,
когато са му гостували.
Докато Л. М.а е била жива редовното посещение през уикендите за
обработване на двора (собствения и) и приготвянето на зимнина (за ползване
̀
от ответниците), първо, не е ежедневно посещение, и, второ, няма отношение
към изпълнението на задълженията за издръжка и гледане. Възможно е част
от зимнината и най-вече почистването на къщата, каквото се твърди, че е
правено, да се отнесат към задълженията на ответниците, но на фона на
останалото неизпълнение, касае се за незначително по обем частично
изпълнение, което не би могло да доведе до друг правен извод от вече
приетия, че искът на Т. е основателен до 1/2 от обема на правата, които са
прехвърлени с процесния договор.
Ответниците не доказаха да са правили разходи за операции на ищеца,
но и да бяха, те пак не санират последващото неизпълнение, което е
съществено с оглед интересите на кредитора.
Плащането на данъците за собствения на ответниците имот не е част от
задълженията им за издръжка и гледане.
Насрещният иск е неоснователен, защото, на първо място, няма как Т.
да е ограничил достъпа на ответниците до имота, след като самият В.М.
признава, че не е стъпвал там от две години и половина. Второ, последният
призна пред съда, че всъщност не е бил ограничаван да ползва имота. Трето,
както съдът вече изложи, това че Т. живее и ползва имота, който е
прехвърлил, и в който е живеел към момента на сделката, без да го е напускал
никога след това, не означава, че следва да плаща нещо на приобретателите,
които имат задължението да го издържат и гледат. Щом ищецът не иска да
сменя местожителството си, М.и са длъжни да се съобразят с това негово
желание, а не той с техните. В тази връзка, доводът в устните състезания за
липса на толерантност от страна на ищеца са неоснователни. Колкото до
становището, че няма логика за осигуряване на безвъзмездното ползване на
имота в Тутракан, съдът напомня, че процесният договор е възмезден и
ищецът е изпълнил своята част от него.
С оглед изхода на делото, ответниците дължат половината от
разноските на ищеца по главния иск, и обратното. Ищецът представя списък
на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за платени общо 1168,85 лева,
относими само към първоначалния иск (така е записано в разписката за
получения адвокатски хонорар от 980 лева); следва да му се присъдят 584,43
лева. Ответниците представят списък на разноските и доказателства за платен
адвокатски хонорар в размер на 600 лева. Договорът за правна защита и
съдействие е за отговор на исковата молба по делото и за насрещен иск и
10
процесуално представителство. Предвид липсата на разграничение каква сума
е за защита по главния иск и каква по насрещния, съдът съобразява
материалния интерес и определя на основание чл. 162 ГПК, че от целия
хонорар на адв. Г. 500 лева са за главния иск и 100 за насрещния. На
ответниците следва да се присъдят 250 лева и да бъдат осъдени да платят
държавна такса върху размера на насрещния иск, който е заведен в условията
на евентуалност, а именно 144 лева, колкото са 4% от 3600 лева.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ по иска на В. П. Т. с ЕГН ********** срещу В. Д. М. с ЕГН
********** и В. В. М. с ЕГН ********** договора за прехвърляне на имот
срещу издръжка и гледане от 28.02.1991, сключен с Нотариален акт, вх. рег.№
75, акт № 59, том I, дело № 157/ 1991г. на Тутраканския районен съд, между
В. П. Т. и Г. П. Т.а, от една страна, и Л. В. П. (Т.а-М.а), от друга страна, до
размера на 1/2 (една втора) от правата и задълженията, прехвърлени и
създадени с него и
ОТХВЪРЛЯ иска за разваляне на договора за другата 1/2 (една втора)
част.
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск на В. Д. М. с ЕГН ********** и В. В. М. с
ЕГН ********** против В. П. Т. с ЕГН ********** за плащане на 3600 лева
(три хиляди и шестстотин лева) обезщетение за невъзможността да ползват
имота, прехвърлен на тяхната наследодателка с горецитирания нотариален
акт, за периода от 01.12.2018 г. до 30.11.2021 г.
ОСЪЖДА В. Д. М. с ЕГН ********** и В. В. М. с ЕГН ********** да
платят по сметка на Районен съд Тутракан държавната такса за насрещния
иск общо в размер на 144 лева (сто четиридесет и четири лева).
ОСЪЖДА В. Д. М. с ЕГН ********** и ВЛ. В. М. с ЕГН ********** да
платят общо 584,43 лева (петстотин осемдесет и четири лева и четиридесет и
три стотинки) на В. П. Т. с ЕГН ********** за сторените разноски по гр.д.№
489/2021 на ТнРС.
ОСЪЖДА В. П. Т. с ЕГН ********** да плати общо 250 лева (двеста и
петдесет лева) на В. Д. М. с ЕГН ********** и В. В. М. с ЕГН ********** за
сторените разноски по гр.д.№ 489/2021 на ТнРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред
Окръжен съд Силистра.
УКАЗВА на ищеца, че в шестмесечен срок от влизането на решението в
сила трябва да го представи в СВ-Тутракан за отбелязване към вписаната
искова молба с вх.рег.№ 2090/14.10.2021, акт № 144, том II.
11
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
12