№ 69
гр. Тутракан, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на осемнадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. П.а
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20223430200021 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 21-0362-000643 от 06.12.2021 г.
Началникът на РУ на МВР гр. Тутракан е наложил на М.М. П., с ЕГН
********** от *** за извършено на 21.11.2021 г. нарушение на чл. 23, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП
административно наказание „Глоба” в размер на 200.00 лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят П., който го обжалва в срок чрез адв. С.М. от АК ***. В с. з.
се явява процесуалният представител на жалбоподателя. Отправя искане НП
да бъде отменено.
Въззиваемата страна – Началник РУ на МВР гр. Тутракан не се
представлява в съдебно заседание и не взима становище по съществото на
спора.
Районна прокуратура гр. Силистра Териториално отделение гр.
Тутракан, не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
1
На 21.11.2021 г. жалбоподателя М. П. управлявал лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № ***, собственост на св.М. Д. М., по ул.
„Съединение“ в с. Старо село, обл. Силистра в посока към гр. Кубрат, обл.
Разград. Заедно с жалбоподателя в автомобила бил и М.. Пред автомобила,
управляван от жалбоподателя, се намирал лек автомобил „Субару Форестер“
с рег. № ***, управляван от св. Й.З.Д. от ***. Преди табелата за край на
населено място последвал сблъсък между двата автомобила,след който и
двата се озовали в лявата по посока на движението им крайпътна
отводнителна канавка.
Произшествието било посетено от актосъставителя В.А.П. и св. И.Д.Л.
– мл. автоконтрольори в РУ „Полиция“ гр. Тутракан. Същите извършили
оглед на възникналото ПТП, при което били установени материални щети и
по двата автомобила. На жалбоподателят и св. Д. била извършена проверка за
употреба на алкохол, като същата отчела 0.00 промила алкохол в кръвта на П.
и 0.14 промила в кръвта на Д.. На двамата водачи, в присъствието на св. Л.
били съставени АУАН. С последния на жалбоподателя е било повдигнато
обвинение „за това, че „на 21.11.2021 г. в 12:25 часа в с. Старо село, на ул.
„Съединение“, в непосредствена близост до ПЗ Д12 - край на населено място,
в посока към гр. Кубрат, управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг.
номер ***, собственост на М. Д. М. ЕГН **********, като не се движи на
такова разстояние от движещото се пред него МПС, а именна лек автомобил
„Субару“, с peг. номер ***, собственост на Й.З.Д. с ЕГН **********, че да
може да избегне удряне в него и го блъска в странично и двете МПС - та
излизат извън пътното платно в ляво по посока на движението. Допуска ПТП
с материални щети, с което виновно е нарушил чл. 23 ал. 1 от ЗДвП“. Акта
бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения.
На 06.12.2021 г. Началникът на РУ „Полиция“ гр. Тутракан, в
качеството си на АНО, е издал Наказателно постановление № 21-0362-
000643.След като възприел изцяло установената с АУАН фактическа
обстановка и квалификация на деянието,на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
179, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя П.
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв.
На 05.01.2022 г. жалбоподателят е получил препис от НП.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото
2
гласни доказателства - показанията на разпитания актосъставител В.А.П. и
свидетелите И.Д.Л., М. Д. М. и Й.З.Д., както и от писмените такива, които
съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечащи си и
приложените от актосъставителя снимки.
Анализирайки доказателствата, съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в
производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
АУАН, с който е сложено началото на административно наказателното
производство, е съставен от длъжностно лице, имащо съответните
правомощия. Актът съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити..
АУАН е подписан от нарушителя и препис от него му е връчен по надлежния
ред.
Атакуваното НП също е издадено от имащ съответните правомощия
държавен орган. Видно от приложената служебна бележка от ОД на МВР гр.
Силистра, НП е издадено от Началника на РУ на МВР гр. Тутракан, имащ
съответните правомощия.НП съдържа всички изискуеми от чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН реквизити. Подписано е надлежно от издателя и е връчен препис от
него на адресата.
Съдът намира,че при съставянето на АУАН и съответно издаването на
атакуваното НП неправилно е бил приложен материалния закон.
Актосъставителя е приел,че жалбоподателя П. е нарушил чл.23 ал. 1 от
ЗДвП,за което му е повдигнал обвинение със съставянето на АУАН. Съгласно
цитирания текст от ЗДвП, „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта
или спре рязко“.В конкретния случай липсват доказателства да е осъществен
от жалбоподателя цитирания фактически състав на административно
нарушение.Видно от приложените от актосъставителя снимки, на лекия
автомобил „Субару“ силно е деформирана предната лява врата,като има леки
деформации по задния ляв калник и задната лява врата.Налага се извода,че
основния удар по този автомобил при сблъсъка е в предната лява
врата.Разпитания свидетел Й.Д.,в показанията си пред съда посочва,че се е
3
движел с управлявания от него автомобил в дясната лента по посока на
движение и на двата автомобила и след като се убедил,че няма насрещно
идващи ППС и такива зад него,предприел маневрата завой наляво,с
намерението да навлезе в намираща се в ляво улица.След като предприел
маневрата, последвал сблъсъка с управлявания от жалбоподателя автомобил.
Св.М.М. посочва,че лекия автомобил „Субару“ е бил спрял на десния по
посока на движението на двата автомобила банкет с включени аварийни
светлини. При наближаването му от управлявания от жалбоподателя
автомобил,лекия автомобил „Субару“ започнал да навлиза в дясната по
посока на движението лента при което последвал сблъсък между двата
автомобила. Независимо,че има противоречия в показанията на двамата
свидетели, и двамата посочват,че преди сблъсъка лекия автомобил „Субару“ е
извършвал маневра,но не е намалявал скоростта си на движение или да спрял
рязко.Следователно и жалбоподателя не е нарушил вмененото му от чл.23 ал.
1 задължение да се движи на такова разстояние от движещото се пред него
МПС,че да може да избегне удряне в него,когато то намали или спре рязко.
От събраните доказателства се налага извода,че сблъсъка между двата
автомобила е в резултат на неправомерното поведение и на двамата водачи на
МПС.Водачът на лекия автомобил „Субару“ е предприел маневра за
навлизане по друг път,без да се убеди,че няма да създаде опасност за
участниците в движението,които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.С последното той нарушил
разпоредбата на чл.25 ал. 1 от ЗДвП. Административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя евентуално би могла да се ангажира за това,че
при управлението на посочения автомобил, е нарушил разпоредбите на чл.20
ал. 2 от ЗДвП,чл.25 ал.1 от ЗДвП или чл.42 ал. 2 т. 1 от ЗДвП,но не и за
нарушение на чл.23 ал. 1 от ЗДвП.
Възприемайки посочената от актосъставителя квалификация на
нарушението,АНО също неправилно е приложил материалния закон.
Последното винаги е основание за отмяна на издаденото НП.
Предвид изложеното съдът счита, че следва да отмени атакуваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно и обосновано.
В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя прави
4
искане за присъждане на основание чл.63 ал. 3 от ЗАНН, на направени по
делото разноски.От приложения договор за правна помощ е видно,че
жалбоподателя е направил разноски в административно-наказателното
производство в размер на 300 лв. за изплащане на адвокатски хонорар за
правна помощ.Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0362-000643 от 06.12.2021 г., с
което Началникът РУ „Полиция“ гр. Тутракан е наложил на М. М. П., с ЕГН
********** от *** за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 1795, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП административно наказание
„глоба” в размер на 200.00 /двеста/ лева, като незаконосъобразно.
На основание чл.63 ал. 3 от ЗАНН осъжда ОД на МВР-Силистра да
заплати на жалбоподателя М. М. П. , с ЕГН **********, от гр.***, *** сумата
от 300 /триста/ лева,представляваща направени от него разходи в съдебната
фаза на административно-наказателното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5