№ 19277
гр. София, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110134895 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от Р. Л. П. против И. А.
в., с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
360,56 лева, представляваща лихва за забава върху главница за присъдено обезщетение
за неимуществени в размер на 2000,00 лева, за периода от 02.07.2021 г. /дата на
причиняване на увреждането/ до 11.04.2023 г. /дата на изплащане на обезщетението/.
В исковата молба ищцата твърди, че с влязла в сила присъда по НОХД №
12661/2021 г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав, ответникът бил признат за виновен
за това, че на 02.07.2021 г. виновно й причинил лека телесна повреда – престъпление
по чл.130, ал.1 НК, като бил осъден да й заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 2000,00 лева. Поддържа още, че въз основа на
издадения й изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 256/2023 г. по
описа на ЧСИ [**********], с район на действия СРС, в хода на което – на 11.04.2023
г., дължимата сума била събрана от длъжника – настоящ ответник. Ищцата поддържа,
че с предявения в наказателното производство граждански иск претендирала
единствено обезщетение, но не и лихва, тъй като се надявала ответникът да изрази
съжаление за стореното. Тъй като ответникът, който бил неин зет, не само, че не
съжалил за случилото се, но продължил да заплашва семейството й, ищцата счита, че
за нея е налице правен интерес да претендира и дължимото върху главницата
обезщетение, считано от датата на уврежданото до датата на изплащане на
обезщетението за неимуществени вреди.
1
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът изразява становище за
нередовност на исковата молба, тъй като не е посочена банкова сметка за заплащане на
претендираната сума по осъдителния иск. По същество изразява становище за
основателност на иска и признава същия. Моли съда да не възлага направените от
ищцата разноски в негова тежест, тъй като счита, че с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност
на претенцията на ищеца за разноски, в случай, че надвишават законоустановения
минимум.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен заверен препис от присъда от 22.06.2022 г., постановена
по НЧХД № 12661/2021 г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав, влязла в законна сила
на 09.01.2023 г., с която И. А. в. /настоящ ответник/ е признат за виновен в това, че на
02.07.2021 г., около 15:30 часа, в с. [**********], в близост до [**********] чрез
нанасяне на удар с дясната ръка, нанесен под формата на шамар, в областта на лявата
страна на лицето на Р. Л. П. /настоящ ищец/, причинил на последната лека телесна
повреда, изразяваща се в кръвонасядане в левия долночелюстен ъгъл и хематом на
лявата тъпанчева мембрана, което е довело до реализиране на медикобиологичния
признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по
чл.130, ал.1 НК, поради което и на основание чл.130, ал.1, вр. чл.78а НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 1 000 лева. Със същата присъда И. А. в. е осъден да заплати на Р. Л. П. сумата от
2000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени на последната
неимуществени вреди, които са пряка последица от извършеното противоправно
деяние, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 5000,00 лева, като
неоснователен.
По делото е приложено удостоверение, издадено на 02.06.2023 г. по изп.д.№
20238480400256 по описа на ЧСИ [**********], с район на действие СГС, от което се
установява, че въз основа на издадения изпълнителен лист по НЧХД № 12661/2021 г.
по описа на СРС, НО, 112-ти състав, с взискател Р. Л. П. и длъжник И. А. в.,
дължимата сума в размер на 2000,00 лева е събрана от длъжника на 11.04.2023 г.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД - при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата.
В доказателствена тежест на ищеца по така предявения иск е да установи при
2
условията на пълно и главно доказване наличието на главен дълг и изпадането на
ответника в забава.
В конкретния случай между страните не се спори, че с влязла в сила присъда
ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение в размер на 2000,00 лева за
причинени неимуществени вреди в резултат от виновно и противоправно деяние от
02.07.2021 г. Обезщетението за забава при неизпълнение на вземане, произтичащо от
непозволено увреждане, е дължимо от момента на настъпване на правопораждащия
вредите юридически факт – увреждането, т.е. длъжникът се смята в забава и без
покана.
Видно от приложената по делото присъда е, че върху обезщетението не е
присъдена лихва, поради което няма пречка ищецът да я претендира в настоящото
производство под формата на обезщетение за забава. Изчислено при предпоставките на
чл.162 ГПК и с помощна на калкулатор за законна лихва, находящ се на интернет
адрес: www.calculator.bg, обезщетението за забава върху главницата в размер на
2000,00 лева за периода от 02.07.2021 г. /дата на причиняване на увреждането/ до
11.04.2023 г. /дата на изплащане на обезщетението/, възлиза на 368,53 лева.
С оглед предходното искът следва да бъде уважен в предявения размер от 360,56
лева, тъй като в противен случай ще е налице произнасяне „свръх петитум“.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищцата. Възражението на ответника, че с поведението си не е дал повод за образуване
на делото е неоснователно, тъй като както бе посочено и по-горе - вземане,
произтичащо от непозволено увреждане, е дължимо от момента на настъпване на
увреждането.
В депозираната по делото преди провеждане на открито съдебно заседание
молба, ищцата претендира разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, за
които по делото са налице доказателства за тяхното извършване. С оглед предходното,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от общо 450,00 лева
/50,00 лева платената държавна такса и 400,00 лева адвокатско възнаграждение/.
Претендираното и заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение е в минималния
предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. размер, поради което направеното с писмения
отговор в условията на евентуалност възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК,
не следва да бъде разглеждано.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. А. в., ЕГН ********** да заплати на Р. Л. П., ЕГН **********, на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 360,56 лева, представляваща лихва за забава
3
върху главница за присъдено обезщетение за неимуществени в размер на 2000,00 лева
по НЧХД № 12661/2021 г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав, за периода от
02.07.2021 г. /дата на причиняване на увреждането/ до 11.04.2023 г. /дата на изплащане
на обезщетението/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И. А. в., ЕГН ********** да заплати на
Р. Л. П., ЕГН ********** сумата от общо 450,00 лева, представляваща направени по
производството разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4