Р Е Ш Е Н
И Е
№ ……………/…………………..…, гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на шести юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря София Маринова,
като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 2127 по описа за 2020год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на К.Ю.Л. ЕГН **********, подадена чрез
адв. А.Д. от ВАК, против НП № 20-0460-000273 от 12.05.2020год. на началника на
V РУ Златни пясъци, ОДМВР Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 140, ал.1
от ЗДП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от същия закон й е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 200лв., както и адм. наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е незаконосъобразно като навежда доводи за субективна несъставомерност на
нарушението за което е наложена санкция. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивницата поддържа жалбата, а във фазата по същество пледира
за отмяна на НП поради субективна несъставомерност на нарушението.
За въззиваемата страна, редовно
призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото
са постъпили писмени бележки от ю.к. *, в които същата изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение като
претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. В условията на
алтернативност в случай че се претендират разноски от ответната страна, отправя
искане за определяне на такива в по-нисък размер.
Варненска районна прокуратура,
редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На
18.04.2019год. въззивницата закупила л.а. „*“ с рег.№ В*КН, като сделката била
изповядана от нотариус О. С. с рег. № 196 на Нотариалната камера и информация
за същата била подадена по електронен път в Сектор ПП-Варна. Въпреки
задължението за пререгистрацията в двумесечен срок /т.е. до 18.06.2019г./
новият собственик – въззивницата Л., не изпълнил законовите си задължения и не
заявил в Сектор ПП по местоживеене,***, промяната в собствеността, поради което
и на 19.06.2019г. регистрацията на лекият автомобил била прекратена служебно по
реда на чл. 143, ал.15 от ЗДП.
На
01.11.2019год. в гр.Варна, с техническо средство TFR1-М 513 бил заснет клип за
превишена скорост № 1006 на лек автомобил „*“ с рег.№ В *КН. След извършена
справка в информационната система „АИС КАТ - регистрация“ се установило, че
МПС-то е със служебно прекратена регистрация от 19.06.2019год. на основание чл.
143, ал.15 от ЗДП (служебно с отбелязване в автоматизирана информационна система
се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство).
Образувана
била преписка ЗМ № 22/17.01.2020год. по описа на V РУ ОД на МВР Варна, която на
29.01.2020год. била изпратена на ВРП по
компетентност с оглед преценка за образуване на наказателно производство за
престъпление по чл. 342, ал.2 от НК. С постановление от 02.03.2020год. прокурор
при ВРП отказал да образува наказателно производство с основен аргумент липса
на умисъл за извършено престъпление у
лицето, тъй като лицето което било управлявало автомобила (без яснота кое е
това лице ) не било уведомено за служебно прекратената регистрация. С
постановлението прокурорът постановил препис от същото ведно с материалите по
преписката да бъдат изпратени на V РУ ОД МВР Варна за сведение и преценка за
наличието на адм. нарушение, съответно предприемане на действия по налагане на
административно наказание.
На
11.05.2020год. въззивницата попълнила декларация по чл. 188 от ЗДП в която
посочи, че на 01.11.2019год. около 11:23ч.
тя е управлявала л.а.
На
12.05.2020год. началникът на V РУ ОД МВР Варна издал срещу въззивницата
атакуваното НП за това, че „на 01.11.2019г. в гр.варна, с техническо средство *
бил заснет клип за превишена скорост №1006 на лек автомобил фолксваген голф с
рег.№в*кн. след извършена справка в "АИС КАТ- регистрация" се
установило, че МПС е със служебно прекратена регистрация от дата 19.06.2019г.
на основание чл.143.ал.15 от ЗДвП. /служебно, с отбелязване в автоматизирана
информационна система, се прекратява регистрация на регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство“, приел че е нарушена
разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП й
наложил адм. наказание глоба в размер на 200лв., както и адм. наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В НП наказващия орган
посочил, че издава същото на основание постановление на РП Варна с № */2020год.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени постановление за отказ да се образува наказателно производство
от 02.03.2020год., справка за нарушител, заповед № 8121з-515/14.05.2018год. на
Министъра на вътрешните работи и декларация по чл. 188 от ЗДП.
Като писмени доказателства
допълнително в хода на съдебното следствие са приобщени препис от материалите
по ЗМ № 22/2020год. по описа на V РУ Варна, писмо от началника на V РУ ОД на
МВР Варна ведно с приложени към него справка от АИС-КАТ – История на
регистрацията“, клип № 1006, снимка, удостоверение за одобрен тип средство на
измерване № 10.02.4835 както и протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства както писмени ката и ВДС, които са
последователни, взаимно обвързани и непротиворечиви и анализирани в съвкупност
не налагат различни изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът направи следните
правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок, от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна по следните
съображения:
Наказателното
постановление №20-0460-000273/12.05.2020год. е издадено от компетентен орган и
в срока по чл.34 от ЗАНН. В същото време обаче съдът констатира, че НП не
съдържа формалните реквизити предвидени в нормата на чл.57 от ЗАНН.
На първо място в обст. част на НП липсва описание на нарушението за което е
наложена санкция на въззивницата както от обективна, така и от субективна
страна. В случая нарушението за което е наложено наказание се състои в
управление на нерегистрирано МПС като факти свързани с подобно деяние не са
описани в НП. Там е посочено единствено, че на конкретна дата с техническо
средство било засечено управление на МПС за което след проверка в АИС КАТ било
установено че МПС-то било със служебно прекратена регистрация от 19.06.2019год.
на основание чл. 143, ал.15 от ЗДП, след което следва цитат на нормата на чл.
143, ал.15 от ЗДП. Нещо повече в НП не е посочено дори кой е бил сбоственик на
процесното МПС към съответната дата доколкото цитираната по-горе норма на чл.
143, ал.15 от ЗДП влече неблагоприятни последици за собственика на МПС-то.
На следващо място в
НП липсва посочване и на доказателства които подкрепят обвинението.
Съдът намира ,че
посочените по-горе нарушения на процес. правила са съществени такива и са
достатъчно основание за отмяна НП на процес. основание тъй като водят до грубо
нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от
възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено, при
какви приети за установени факти за да организира адекватно защитата си срещу
повдигнатото обвинение. Следва да се отбележи, че защитата се осъществява срещу
фактите, а не срещу правната им квалификация, а в случая минимални предпоставки
за това липсват. Налице е пълна неяснота във волята на АНО досежно това въз
основа на какви факти и доказателства е приел наличието на неправомерно
поведение от страна на въззивницата и защо в края на краищата й налага санкция.
В постановлението е посочено, че НП се издава въз основа постановление на РП
Варна. Такова постановление действително е приложено към преписката –
постановление за отказ да се образува наказателно производство. Постановлението
на прокурора за отказ да се образува наказателно производство обаче само по
себе си не представлява доказателство в подкрепа на адм. наказателното
обвинение, то не се ползва със сила на присъдено нещо и не обвързва по никакъв
начин АНО върху който лежи задължението да прецени има ли извършено нарушение,
какво е то, кога е извършено и кой е неговия автор. От НП предмет на ревизия, а
и от материалите приложени към АНП не личи такава преценка да е била правена.
Отделен е въпроса, че видно от приложения към АНП прокурорски акт там
прокурорът не е изложил нито фактически констатации, нито правни изводи досежно
това кой е водача на МПС-то към 01.11.2019год., ако и да е приел липса на
субективна съставомерност. Поначало буди недоумение защо прокурорът след като е
приел, че липсва вина - субективен елемент е изпратил
материалите на АНО за реализиране на административно-наказателна отговорност.
Липсата на виновно поведение - било то умишлено или непредпазливо, изключва
както наказателната, така и административно наказателната отговорност.
Доколкото с НП на въззивницата е
наложено наказание за това, че на 01.01.2019год. е нарушила нормата на чл. 140,
ал.1 от ЗДП (макар и описание от фактическа страна на такова нарушуние да не е
налице) съдът след преценка на събраните по делото доказателства събрани
основно по силата на служебното начало съдът счете, че такова нарушение е било
извършено от въззивницата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДП,
действала към момента на извършване на нарушението – по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал. 3,
пр. 1 ЗДП предвижда санкция за лице, което управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
От доказателствата
по делото (материалите по служебно изисканите от съда материали по ЗМ
22/2020год. по описа на V РУ ОД на МВР Варна и приложената към АНП декларация
по чл. 188 от ЗДП изходяща от въззивницата) по безспорен и категоричен начин се
установява, че на 01.11.2019год. въззивницата е управлявала собственият си
автомобил. В тази насока е приложената към АНП декларация по чл. 188 от ЗДП в
която тя изрично е декларирала този факт.
От друга страна по
категоричен начин се установява, че към тази дата управлявания от въззивницата
автомобил не е бил регистриран по надлежния ред.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП сочи, че служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано ППС на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването, не изпълни задължението
си да регистрира превозното средство.
В случая от
приложения към делото договор за покупко-продажба на МПС (приложен към
материалите по ЗМ 22/2020год.) се установява, че автомобилът е бил закупен от
въззивницата на 18.04.2019г. и тя е била длъжна в двумесечен срок да го
регистрира, което не е сторила. Последният факт се установява по категоричен
начин от приложената към материалите по делото справка от АИС „КАТ – История на
регистрацията“.
Поради това и на
19.06.2019г. регистрацията на превозното средство е била служебно прекратена и
е била направено съответното отбелязване в информационната система. И
доколкото прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по
волята на административен орган, то изобщо не е било необходимо контролните
органи да информират въззивницата за прекратяването на регистрацията /законът
не им вменява и такова задължение/. Всеки гражданин е длъжен да познава закона,
поради което и няма как да се сподели тезата, че въззивницата не е знаела, че
регистрацията на автомобила е била прекратена при положение че именно нейно е
задължението като собственик да регистрира МПС-то и самата тя е бездействала в
продължение на 2 месеца от придобиването на автомобила. В тази връзка съдът не
споделя изразеното от защитата становище за субективна несъставомерност.
Напротив според настоящия съд доколкото в ЗДП е предвидена норма вменяващи
задължение на приобритателя да регистрира придобитото МПС в определен срок
(чл.145, ал.2), както и норма регламентираща какво става в случаите когато
пререгистрация не е направена в 2-месечен срок, а именно регистрацията се
прекратява служебно – по силата на закона) то нарушението е извършено умилено
тъй като въззивницата е съзнавала всички елементи от обективната страна на
състава на нарушението, а именно че към конкретната дата е управлявала МПС
което не е регистрирано по надлежния ред. За каквато и да било грешка по
смисъла на чл. 14 от НК и дума не може да става.
По разноските.
Доколкото НП подлежи на отмяна като издадено в нарушение на
процесуалния закон, то искането на процес. представител на въззиваемата страна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и следва
да бъде оставено без уважение.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-0460-000273 от 12.05.2020год. на началника на V РУ Златни Пясъци при ОДМВР,
с което на К.Ю.Л. ЕГН ********** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. както и адм.
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за
нарушаване нормата на чл.140, ал.1 от ЗДП.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на въззиваемата страна - ОД на МВР Варна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните, че решението
и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: