№ 89
гр. Русе , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на десети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Балков
Членове:Юлиян Стаменов
Росица Радославова
при участието на секретаря Тодорка Недева
в присъствието на прокурора Радослав Владимиров Градев (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Юлиян Стаменов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214500600370 по описа за 2021 година
Производство по гл. XXI от НПК.
С присъда № 1/21.01.2021 г. по н.о.х.д. № 1454/20 г. на РРС -
единадесети нак. състав
всеки от подсъдимите М. С. Ц. и Н.К. И. е признат за невинен и
оправдан по инвокираното от РРС обвинение в престъпление по чл. 191 ал. 3
вр. ал. 2 от НК, за това, че на 7.09.2018 г., в гр. Русе, като пълнолетно лице, в
съучастие помежду си като съизвършители, улеснил лице от мъжки пол -
С.М.С., род. на 14.05.2005 г. и лице от женски пол - И. Й.а Д., род. на
6.07.2004 г., което не е навършило 16 годишна възраст, да заживеят
съпружески, без да са сключили граждански брак,, като деянието е извършено
с лице, ненавършило 14 годишна възраст - С.М.С., род. на 14.05.2005 г.
Присъдата е протестирана от прокурор при РРП В.С., с конкретизирани
оплаквания за неправилности по подробно изложени съображения и искане за
отмяна и постановяване на осъдителна такава в съответствие с тезата на
прокурора в първата инстанция.
1
В съдебно заседание протестът се поддържа, като е допълнен и с
оплакване за съществени нарушения напроцесуалните правила обуславящи
отмяна и връщане на делото за ново разглеждане в РРС.
Подсъдимите и защитникът им считат, че протестът е неоснователен.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на
страните и независимо от последните служебно провери изцяло правилността
на обжалваната присъда, въззивната нстанция прие следното:
Протестът е процесуално допустим като подаден от легитимен и
оправомощен за това правен субекти - страна в процеса - при спазване на
законоустановените срок, форма и ред.
Въззивната инстанция прие, че
протестът се явява основателен в частта му относно наличието на
основание за отмяна на присъдата и връщането на делото за ново
разглеждане в първата инстанция на формално основание - допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждането на
делото и постановяването на присъдата.
Така
основателни са доводите на прокурора, че мотивите към присъдата
съдържат вътрешни противоречия, непълноти и неясноти от правно-
логическо естество, както и такива досежно обосновката им в
доказателствата по делото, които правят трудна или невъзможна
проверката на правилността и въобще начина на формиране на
решаващата воля на първоинстанционния съд. Тези пороци са пряко
свързани и с нарушение на процесуалните правила относно събирането и
анализа на доказателствата по делото, вкл. и на основните принципи по
чл. 13 и 14 от НПК за базиране на вътрешното убеждение на съда на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,
като се ръководят от закона и за разкриване на обективната истина по реда и
със средствата, предвидени в НПК, при полагане на максимални усилия вкл. и
от съда в рамките на компетентността му. Нарушени са най-сетне правата
държавното обвинение като страна в процеса, с корелативните му задължения
2
на съда, да получи произнасяне съответствуващо и адекватно на
заявения с обвинителния акт предмет, с обсъждане и даване на отговор
на заявените от обвинението съображения и доводи на база ангажираните
доказателства в целостта им.
Процесното обвинение е формулирано от фактическа страна като /в
съизвършителство от двамата подсъдими/
извършено на 7.09.2018 г. улесняване на посочените ненавършили
16 годишна възраст лица, а момчето /син на подсъдимите/ ненавършило
14 годишна възраст, да заживеят съпружески. В обстоятелствената част на
обвинителния акт е детайлизирано, че на тази дата подсъдимите, заедно с
родителите на момичето и други роднини и близки, провели сватбено
тържество по ромските обичаи на момчето и момичето /С. и Й.а/. Сватбеното
тържество протекло без официална процедура по сключване на граждански
брак, тъй като подсъдимите /и родителите на момичето/ отлично знаели, че
законът не допуска сключване на брак на лица под 16 годишна възраст.
Тържеството се предхождало от продължителен период, след запознаството
на момчето и момичето по интернет, последвало влюбване помежду им,
последвали техни и на родителите и раднините им срещи, уговаряне на
„жетнитбата“ по ромските обичаи, изплащане на „парична сума за булка“ и
при тези предпоставки заживяване на момчето и момичето от 24.05.2018 г. в
жилището на момчето и родителите му /подсъдимите/, с уговорка между
семействата за съпружеско заживяване след „сватбата“. След последната пък
на посочената дата 7.09.2018 г., момчето и момичето защители като съпрузи в
предоставената им за целта стая от подсъдимите в жилището им, на тяхна
издръжка и грижи. Това продължило 8 месеца, след което момичето /Д./
напуснало „семейното“ жилище и се върнало при родителите си.
Видно от мотивите към присъдата, както правилно се сочи по протеста
и от прокурора в настоящото производство,
първоинстанционният съд от една страна изцяло е възприел
съществената фактология по обвинителния акт, очертаваща вмененото
на всеки от подсъдимите съставомерно деяние, а именно безспорно
проведената „сватба“ по ромските обичаи на инкриминираната дата 7.09.2018
г., както и предоставеното от подсъдимите за обитаване вече като семейство
3
тяхно собствено жилище в гр. Русе.
Тази фактология всъщност изчерпва процесната формулировка относно
визирането на процесното изпълнително деяние - улесняване на
горепосочените ненавършили 16, респ. 14 годишна възраст лица от мъжки и
женски пол да заживеят съпружески без законно склучен брак.
Наред с това първоинстаницонният съд е възприел и значителна част от
останалите заявени от обвинението обстоятелства преди и след „сватбата“,
очевидно сочещи, че се касае за уговаряне между ромските семейства на
легализирането на съпружеското съжителство между С. и Д., действителното
провеждане на „ромска сватба“ и предоставяне на „семейството“ на
материална база и издръжка.
Въпреки тези констатации, първоинстанционният съдебен състав е
приел, че обвинението е недоказано и се крепяло единствено на косвени
доказателства. Не нужно тук да се обсъждат рутинни теоретични положения
относно дапустимостта и досдтатъчността на косвените доказателства. По
делото, обаче, са налице изобилни преки доказателства в подкрепа на
обвинението, сред които очебийното провеждане на ромска сватба.
Същевременно първоинстанционният съд е възприел и обсъждал
заявените с обвинението относими предхождащи и последващи „сватбата“
обстоятелства /контакти и „преговори“ между родителите на младите,
плащане на пари за „булката“, продължителния съвместен живот на С. и Д. в
жилището на подсъдимите преди сватбата и след нея, причината за
напуснакето на Д./ като част от изпълнителното деяние. Третирайки ги като
такива е извършил обстоен анализ, при което е приел едновременно,
от една страна, чече не са доказани по несъмнен и категоричен начин и
от друга същевременно е изложил обстоен анализ, че те не визират
улесняване на съпружеско заживяване без сключен брак по смисъла на чл.
191 от НК. Очевидно е, че ако не са доказани от фактическа страна, не е
нужно да се обсъжда дали от правна те визират инвокирания пресътпен
състав.
Така, видно от мотивите към присъдата, след като /правилно/ изрично е
4
изяснил невъзможността да се съобразяват дадените на досъдебното
производство показания на св. С.Д. /бащата на непълнолетната „булка“/ и С.
С. /малолетния „младоженец“/ поради откази съгл. чл. 119 от НПК,
първоинстанционният съд напълно е игнорирал в съществените им
относими главния факт части показанията на свидетелите И. Д.
/“младоженката“, Д. и В. К., Йорд. Г. и Н.К. /майката на „младоженката“/ Тези
свидетели са посочени само чрез изброяване на имената им в мотивите към
присъдата, наред с горните, и то като неправилно според съда обосновали
процесното обвинение. Липсва какъвто и да било анализ, дори посочване на
казаното от тези свидетели при разпитигте им относно предварителното
посещение на родителите на момчето при тези на момичето, вкл. даване на
18000 лв. по вече сключените договорки за процесната „сватба“,
кореспондиращо напълно с подадената лично от подсъдимата приложена в
делото жалба до полицията против получилия сумата баща на
„младоженката“, обстоятелствата, че С. и Д. живели в дома на подсъдимите
продължитнелен период преди и след „сватбата“ /близо година според К./ и
останалите показания натези свидетели, напълно противоречащи на изводите
на първоинстанционния съд, че по делото не било доказано съпружеско
заживяване между С. и Д.. За разлика от тези на свидетелите Д. и В. К.,
показанията на св. К. дадени на досъдебното проидзводство, съществено
разлиачаващи се от тези в съдебно заседание, не са приобщени по реда на чл.
281 от НПК. Тези на св. К. пък са, както се посочи напълно игнорирани в
горепосочените им съществени части.
Неясно и противоречива е и правната интерпретация на приутата
фактическа установеност. Както се посочи, приемайки, че твърденията по
обвинителния акт не са доказани по несъмнен и категоричен начин /с горните
обструкции, че всъщност РРС е приел всичко съществено по обв. акт/,
пъвоинстанционният съдебен състав е развил съображения, че процесното
престъпление принципно не можело да се формулира по про;цесния начин
/като извършено на една дата 7.09.2018 г./. Следвало,
споредпървоинстанционния състав, „да се посочи и докаже съществуването
във времето на един продължителен период на на изпълнителното деяние
/продължено престъпление“, и да се отбележи, че „изначално не може да има
еднократно събитие във връзка с повдигнатото обвинение /на 7.09.2018 г.,
5
когато се провело тържеството по ромския обичай. Тези, на първо място,
съждения не могат да бъдат споделени. Протяжността във времето е
относителен критерий и не може да се лимитира, при т.н. престъпления на
продължено извършване формално до дни, часове или месеци. Следва случая
да се преценява конкретно. В процеснсия случай деятелността на всеки от
подсъдимите, обхващаща провеждането на „ромската сватба“, с безспорно
осигуреното и налично в деня на сватбата предоставяне на „семейно
жилище“, както и издръжка и грижа за „оженените“ по ромските обичаи С. и
Д., и с е достатъчно по протяжност за да визира и изчерпи изпълнително
деяние от вида по чл. 191 ал. 2 от НК на всеки от подсъдимите.
Същевременно тази трактовка очевидно не кореспондира и се отклонява от
прочесната формулиравка на обвинението. Следователно налице е неясно
формулирана воля на съда, всъщност и разминаваща и неадекватна на
внесеното обвинение, произнасяне по предмет различен от очертания с
обвинителния акт по делото. И при тази неправилна постановка
първоинстанционният съд е допуснал неправилно третиране, както и пълно
игнориране на налични по делото доказатества, което е довело и до
необосновани и изведени в нарушение на процесуалния закон фактически
констатации.
Неудачни по мнение на настоящата инстанция са препратките към
легалните дефиниции касаещи съпружеското заживяване в ЗПКОНПИ и
ЗЧРБ. Спецификата на целите, основанията и способите на тези два закона
обуславят и спецификата на възприетите в тях „работни“ дефиниции. Тя е
неприложима към защитаваните с разпоредбата по чл. 191 и въобще разд.
втори на гл. четвърта от НК обществени отношения и ценности. Последните,
съгласно правилните съображения в протеста, защитават обществените
отношения по повод правилното и пълноценно физическо, психическо и
нравствено развитие на младежите, отчитайки липсата им на готовност за
пълноценна житейска изява и нуждата от обгрижването им до определена
възраст, с особен акцент на важността и често непоправимостта на вредните
последици от преждевременно съпружеско заживяване, респ. отговорността
ва тази насока на родителите. Процесният престъпен състав по никакъв начин
не обхваща като съставомерни признаци продължителността на съпружеското
живеене, спецификата на общото домакинство, камо ли имуществени релации
6
в него /такива биха имали значение при определени условия евентуално за
тежестта на санкцията/. Не може да бъде споделено съжданието от мотивите
към присъдата, че не било пречка да се възприеме изискването по
дефиницията ЗКПКОНПИ изискването в нея лицата да са пълнолетни и да са
живели повече от две години в едно домакинство. Очевидна е връзката на
тези изсквания с целите /борба с корупцията, с различна специфика, вкл.
свързани лица/ на ЗКПКОНПИ, които са съвсем встрани от спецификата и
целите оп чл. 191 и въобще разд. втори на гл. четвърта от НК. За щастие в
мотивите към присъдата не е възприето изискванвето за двегодишен срок от
дефиницията по ЗКПКОНПИ, каквото не се наблюдава в рамзпоредбата по
члр. 191 от НК. Не е нужно допълнително детайлизиране тук по въпросите, че
за съпружеското заживяване по см. на чл. 191 от НК е без съществено
значение дали и какво домакинство, имущество имат „младоженците“, че на
непълнолетната им възраст такова едва ли може да са придобили. Павилни са
и доводите по протеста, че становището на първоинсатционния съдебен
състав би могло да бъде резонно при гражданскоправни спорове по повод
им,уществени отношения между „младоженците“ – делби, родителски права,
режима на лични отношения и пр., но са напълно неотносими и неприложими
в светлината на защитаваните от разпоредбата по чл. 191 от НК обществени
отношения. Безспорното обстоятелство, че С. и Д. са разчитали изцяло на
имуществото, подкрепата и издръжката на подсъдимите / и родителите на Д.,
както и горепосочениете редица съществени относими гласни доказателства,
е истанало извън вниманието на РРС при това обсъждане.
Поради изложените нарушения, концентрирани около горепосочените
протворечия и неясноти в мотивите на РРС, протестираната присъда следва
да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждне от друг състав на РРС.
Ето защо окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 1/21.01.2021 г. по н.о.х.д. № 1454/20 г. на РРС -
единадесети нак. състав и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РРС от стадия
на разпоредителното заседание.
7
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8