№ 15817
гр. София, 04.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛА. Т. ПА.ЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛА. Т. ПА.ЙОТОВА Гражданско дело №
20241110155341 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 103315/24.03.2025г., наименувА., подадена от ответника
Е. М. Ц. за изменение на решение № 4677/18.03.2025 г. по гр.д.№ 55341/2025г. по описа на
СРС, 153 ти състав, в частта за разноските с искане да бъдат намалени присъдените на
ищцовото дружество разноски и в частност да не се присъждат разноски в размер на 300
лева за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Излагат се твърдения, че допуснатата
експертиза е била ненужна за изясняване на спора, доколкото още с отговора на исковата
молба е направено признание на предявените искове и е извършено плащане. Изрично е
посочено, че дори и да се приеме, че е било необходимо доказателствено средство, то тази
експертиза е била допусната поради оспорване от стрА. на ищеца на извършеното плащане
и именно той следва да понесе разноските за това.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещните страни по молбата – „. ЕАД изразява
становище, че молбата е неоснователна.
Като взе предвид изложените в молбата доводи и данните по делото, съдът намира
следното:
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок, (срокът за обжалване
на решението, доколкото решението е връчено на ответника на 28.03.2025г.), поради което се
явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно.
Производството по делото е образувано по искова молба на „. ЕАД срещу Е. М. Ц.,
като от ищцовото дружество са направени доказателствени искания за допускане на
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи. От името на ответника е бил
депозиран отговор на исковата молба, в който е направено искане за постановяване на
решение при признание на иска и се твърди, че е било извършено плащане на
претендираните суми. Във връзка с това се представя платежно нареждане, в което по
никакъв начин не е идентифицирано какво точно се заплаща освен че се касае за плащане за
абонатен номер .. Същевременно ищецът оспорва това плащане да касае именно
процесните суми. С определение постановено по реда на чл. 140 от ГПК съдът е допуснал
1
изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, като е указал на ищеца, че следва да
заплати депозит за вещото лице в размер на 300 лева. За заплащането на посочената сума от
„. ЕАД е представено доказателство – платежно нареждане. В това определение изрично е
посочено, че в доказателствена тежест на ответника е да установи плащането, с което е
погасено именно конкретните задължения.
С постановеното решение съдът е осъдил ответницата да заплати законна лихва върху
претендираните по делото главници, а исковете за главници и мораторни лихви са били
отхвърлени поради извършено плащане в процеса. Предвид това съдът е приел, че именно
ответницата е стА.ла повод за завеждане на делото, поради което и в нейна тежест са
възложени всички разноски, в това число и за допусната експертиза в размер на 300 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част. Следователно в случаите, в които искът, предявен
от ищеца, е бил частично уважен, какъвто е разглеждания случай, част от сторени от него
разноски, съразмерно с уважената част, се възлагат в тежест на ответника. Законодателят е
предвидил изключение от това правило в чл. 78, ал. 2 от ГПК, съгласно който ако ответникът
с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако е признал иска, разноските се
възлагат върху ищеца. Тази разпоредба обаче не намира приложение в настоящата хипотеза,
доколкото ответникът е признал предявените срещу него искове, направил е плащане, но е
дал повод за предявяване на исковете, тъй като не е заплатил дължимите суми
своевременно, а едва след като срещу нея са били предявени по съдебен ред искове.
С това си поведение ответникът Ц. е дала повод и за образуване на исковото
производство. Ирелевантно в случая е дали ответникът или ищецът са дали повод за
допускане на поискА.та от ищеца съдебно-счетоводна експертизи, доколкото законодателят
не е предвидил подобно изключение. Следва да се посочи и че именно в тежест на ответника
Ц. е било при условия на пълно и главно доказване да установи погасяване именно на
процесното вземане, което не е могло да се осъществи само с представяне на платежно
нареждане без наличие на конкретно отбелязване какво е платено с него. Същевременно за
да се установи дали в действителност е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 76 ЗЗД,
е било от значение да се докаже от стрА. на ответницата, че няма друго по-старо и по-
обременително задължение и че сумите платени от нея са били използвани за погасяване на
по-ново задължение. Предвид това съдът намира за неоснователни твърденията, че същата
не следва да заплаща разноски за допусната експертиза, защото не била дала повод за това.
Съдът отчита обстоятелството, че ответникът е възразил срещу допускането на експертизи,
но преценката дали дадени доказателства са допустими, относими и необходими за
изясняване на правния спор е на съда, разглеждащ делото, като в производство по чл. 248 от
ГПК не може да преценява дали определени доказателства са били необходими или не за
изясняване на делото.
От значение за присъждането на разноските в случая е единствено дали ищецът е
сторил в действителност тези разноски, като е представил и доказателства за това с оглед
2
разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № .г. на
ОСГТК на ВКС, а в настоящия случай страните не спорят, че сумата от 300 лева за вещо
лице по съдебно-счетоводната експертиза е била заплатена и за заплащането и от стрА. на „.
ЕАД са представени и доказателства.
С оглед изложеното Софийски районен съд приема, че именно ответникът в
производството, в което предявените срещу него искове са отхвърлени поради плащане,
следва да понесе отговорността за сторени от ищеца по делото разноски, в това число и
разноските направени от ищеца във връзка с допуснатите експертизи, като не е налице
основание тези разноски да бъдат оставени в тежест на ищцовата стрА.. Ето защо молбата
следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 103315/24.03.2025г на Е. М. Ц., ЕГН
**********, за изменение на решение № 4677/18.03.2025 г. по гр.д.№ 55341/2025г. по описа
на СРС, 153 ти състав, в частта за разноските, присъдени като възнаграждение за допусната
съдебно-счетоводна експертиза.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3