Р Е
Ш Е Н
И Е
№ __162___
гр. Кубрат, 26.09.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в публично заседание на осемнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 358 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, предявени по реда на чл.415 ГПК, във вр. с чл.240 и чл. 86 ЗЗД. На основание чл.78, ал.1 ГПК претендира разноски по заповедното и настоящото дело.
Ищецът - „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.клон
България”, ЕИК *********, с адрес – гр. София 1715, район „Младост”, ж.к.
„Младост –
Ответникът - П.В.П., ЕГН ********** ***, редовно уведомен по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК ос.представител адв. Пл. Х., АК – Разград, изпраща писмен отговор в срока за това, с който заявява становище за допустимост на исковата претенция, а относно нейната основателност, заявява оспорване изцяло – твърди, че вземанията на ищеца към ответника така, както са посочени, не съществуват; счита, че клаузите на договора за потребителски заем № PLUS-14147725/ 18.11.2016 г. са нищожни, поради противоречие с императивните норми на ЗПК; липсват доказателства за получаване на сумата по кредита от ответника, а също така и за плащане размера на застраховката, посочена в исковата молба; не са представени доказателства, досежно неизпълнението на договорни задължения на ответника. Моли за отхвърлянето им, макар и да не сочи конкретни факти и обстоятелства, съставляващи правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи възражения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От приложените към исковата молба и приложеното гр.дело № 169/ 2019 г.по описа на РС – Кубрат, приети като доказателство по делото в заверени фото-копия, Договор за потребителски заем № PLUS-14147725 от 18.11.2016 г., условия по договора - л. 16 - л. 22; сертификат за сключване на застраховка „защита на плащания“ и Общи условия към нея - л. 23 - л. 34 от делото, се установи по несъмнен начин, че на посочената дата между ищцовото дружество и ответника са сключени два договора - договор за кредит и договор за покупка на застраховка „Защита на плащанията“. Договорът за кредит е за 8 000.00 лв., по силата на който, ответникът се е задължил да върне заемната сума на 64 равни месечни вноски с оскъпяване, с краен падеж 20.03.2022г.. Договорен е ГПР - 47.75%, лихвен процент 38.68%, удържана е такса ангажимент 200.00 лева и застрахователна премия от 2 867.20 лева.
Договорът, носи подписите на двете страни, и относно неговата автентичност по делото не се спори.
От приложеното към исковата молба, неоспорено от ответника, извлечение по кредит № PLUS-14147725 от 18.11.2016 г., л. 35 – 40 от делото, се установява, че по договорения между страните погасителен план за периода 20.12.2016 г. до 08.10.2017 г. е изплатил 10 вноски, всяка една в размер на 340.08 лева, и преустановил плащанията по кредита.
Тъй като не платил следващите две месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска – 20.11.2017 г., вземането на кредитора е станало изискуемо в пълен размер, считано от посочената дата, за което кредитополучателя е уведомен по реда и условията на чл. 9 от договора с изпратено му на посочения от него адрес за кореспонденция между страните уведомление и покана за доброволно изпълнение, връчена 19.03.2018 г., удостоверено с неоспорена от ответника товарителница 8201803160086, с положен от него подпис за получател на изпратената му покана – предсрочна изискуемост, л. 42 от делото.
След обявяване на ответника на реализираното от ищеца негово право на предсрочна изискуемост на всички вземания по договора за кредит, видно от цитираното по – горе извлечение по кредита, на 30.04.2018 г. ответника е платил по сметка на ищеца еднократно сумата 200.00 лева.
Ищцовото дружество, позовавайки се на договореното с ответника свое право на предсрочна изискуемост, на 20.02.2019 г. предявило целия дълг за плащане с Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в гр. дело № 169/ 2019 г. по описа на местно компетентния съд – Районен съд – Кубрат.
Срещу издадената по цитираното гражданско дело Заповед № 128 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.02.2019 год. ответника не е възразил, но тя е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което налага на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията по цитираната.
Приетия като писмено доказателство Договор за потребителски заем № PLUS-14147725 от 18.11.2016 г., съставляващ частен диспозитивен документ, подписан и от двете страни, е годно доказателствено средство, относно съдържащите се в него изявления на посочените договаряли лица. Съгласно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК този документ, не оспорен от ответника, има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на него са установени фактите по делото, както те се твърдят от ищеца, относно удостовереното от ответника с подписването на договора изпълнение на ищеца по процесния договор за потребителски кредит – по негова сметка е постъпила част от разрешения му кредит в размер на 8 000.00 лева, на 18.11.2016 г., след удържане от същата сума на застрахователна премия в размер на 2 867.20 лв. и т.нар.такса ангажимент в размер на 200.00 лева, т.е. сумата 4 932.80 лева.
Във връзка с заявените от ответната страна, чрез назначения й особен представител, в писмения отговор на исковата молба възражения, че вземанията на ищеца към ответника така, както са посочени, не съществуват, тъй като клаузите на договора за потребителски заем № PLUS-14147725/ 18.11.2016 г. са нищожни, поради противоречие с императивните норми на ЗПК; липсват доказателства за получаване на сумата по кредита от ответника, а също така и за плащане размера на застраховката, посочена в исковата молба, съдът установи, че: 1/ видно от представените в заверени от страната фото-копия на оригинали договор за потребителски заем/кредит, условия по договора и договора за застраховка са изписани на шрифт в размер по-малък от законоопределения с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК – 12, а именно в размер 9 и 10; 2/ не са представени доказателства за извършено от ищцовото дружество в полза на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД плащане на посочената в договора застрахователна премия, за сметка на ответника, на сумата 2 867.20 лева; 3/ изложения в договора на стр.първа – л. 16 от делото, погасителен план не съдържа съответните реквизити на погасителен план, както те са посочени в т. 12 на чл. 11 ЗПК, а именно разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; 4/ в процесния договор за потребителски паричен кредит кредиторът е посочил единствено като абсолютни стойности лихвения процент по заема – 38.27 %, годишният процент на разходите на заема – 47.75 %, като липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 47, 75 %.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното: Безспорно установено по делото е, че страните по същото са установили помежду си облигационно правоотношение, произтичащо от сключения между тях на 18.11.2016 г. договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14147725. По силата на същия ищцовото дружество е превело по сметка на ответника сумата по кредита в размер на 8 000.00 лева, след удържане от същата сума на застрахователна премия в размер на 2 867.20 лв. и т.нар.такса ангажимент в размер на 200.00 лева, т.е. сумата 4 932.80 лева, която той, ведно с възнаградителна лихва, се е задължил да върне в сроковете и размерите на задължителни месечни вноски по погасителен план. Ответникът за периода 20.12.2016 г. до 08.10.2017 г. е изплатил 10 вноски, всяка една в размер на 340.08 лева, и една непълна в размер на 200.00 лева от 30.04.2018 г., след като е уведомен от ищеца за обявената от него предсрочна изискуемост на всички вземания по договора с покана за плащане, връчена му на 19.03.2018 г., но останал задължен за 54 погасителни вноски, вкл. и до сега, поради което следва да се приеме, че не е изпълнил задължението си по чл. 240 ЗЗД в претендирания от ищеца размер. В тази насока е и извършеното доказване на иска.
Страните са сключили договор за потребителски кредит, който попада под защитните клаузи залегнали в ЗПК и ЗЗП. Сключили са и договор за застраховка „Защита на плащанията“, дължимата застрахователна премия по който в размер на 2 867.20 лева е отнесена към главницата.
Установената съдебна практика (Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др.) приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
На първо място, съдът счита, че при сключване на двата договора не е спазено изискването за форма. Видно от представените в заверени от страната фото-копия на оригинали договор за потребителски заем/кредит, условия по договора и договора за застраховка са изписани на шрифт в размер по-малък от законоопределения с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК – 12, а именно в размер 9 и 10, като неспазването на изискванията на цитираната разпоредба, съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, ги прави недействителни.
Договорът за потребителски кредит е недействителен, ако към него не е бил приложен погасителен план, съгласно императивното предписание на закона - чл. 11, т. 11 и т. 12, вр. чл. 22 от ЗПК. Погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК е императивна, като същата постановява, че щом не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В процесния казус се поставя въпроса дали уговореното в договора като размер на ежемесечно плащане от 340.08 лева и посочени падежи на 64 на брой месечни погасителни вноски за периода 20.12.2016 г. - 20.03.2022 г., съставлява погасителен план, по см. на чл. 11, т. 11 и т. 12 ЗПК.
За да бъде прието, че определена уговорка между страните представлява погасителен план по см. на цитираните правни норми, следва да се съдържа на първо време информация за съответните плащания и срокове за това. Това изискване съдът намира, че не е спазено, доколкото при ясно посочен размер на кредита – 8 000.00 лева, е посочено, че общия размер на дължимата по договора сума от 21 765.12 лева следва да бъде заплатена на 64 месечни вноски от по 340.08 лева; уговорен е падежа на първата дължима погасителна вноска, както и на всяка една последваща такава, т.е. първата предпоставка е спазена, но процесния погасителен план не съдържа съответните реквизити на погасителни план посочени в т. 12 на чл. 11 ЗПК, а именно: разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. Анализа на цитираната норма на ЗПК предпоставя две изисквания, за да бъде приета една уговорка за погасителен план, а именно от една страна да е ясен размера на съответните плащания и срокове за това, а от друга да е осъществено разбиване по пера на това задължение, от която разбивка да е ясно какво е задължението за главница, за лихви и допълнителни разходи по договора за кредит, като такива се предвиждат. Във втората хипотеза на правната норма, съдът намира, че уговорката обективирана в процесния договор за потребителски кредит не отговаря на императивните изисквания за закона, доколкото липсва разбивка на погасителните вноски. Не става ясно как се формира сумата от 340.08 лева, съставляваща размер на месечна погасителна вноска, какъв е размера на главницата, на лихвите и на допълнителните разходи.
Предвид изложените съображения, договорът за потребителски паричен кредит е недействителен – нищожен, поради противоречие със закона, на осн. чл. 11, т. 11 и т. 12, вр. чл. 22 от ЗПК.
На следващо място, поведението на ищцовото търговско дружество – кредитор на ответника, освен, че пряко нарушава закона, противоречи и на добрите нрави, относно уговорения годишен лихвен процент и размера на възнаградителна лихва. Действително съгласно чл.240, ал.2 ЗЗД страните могат да уговарят писмено задължението на длъжника – заемател, за заплащане на лихва, а съгласно чл.10, ал.2 ЗЗД размерът й не е ограничен нормативно. Съдебната практика приема обаче, че максималния размер, до които съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законовата такава(в този смисъл решение №378 от 18.05.2006г. на ВКС по гр.д.№315/2005г.,II г.о.). В случая, договорената между страните годишна лихва в размер на 38.27 % е в нарушение на добрите нрави, тъй като надвишава драстично размера на законовата такава, поради което тази уговорка е нищожна, още повече че ищецът претендира възнаградителна лихва за целия период на договора, от датата на сключването му до 20.03.2022 г., макар да е обявил, че кредита е предсрочно изискуем, считано от 20.11.2017 г. – съгласно твърденията, изложени в исковата молба, или считано от 19.03.2018 г. – когато е достигнало до ответника изявлението на ищеца за обявяване на вземания по кредита за предсрочно изискуеми. Договорения ГПР също не е конкретизиран, а при това, видно от първа страница на договора, кредитора като към главницата прибавя и удържаната такса „ангажимент“ в размер на 200.00 лв. и застрахователната премия в размер на 2 867.00 лв., както е сторил ищеца, то ГПР нараства над договорените и отразени в договора 47.75 %. Всичко това не позволява на потребителя – ответник по делото, да прецени икономическите последици от сключването на договора, и пред вид разпоредбата на чл. 143, т.18 ЗЗП тези клаузи, съдът приема за неравноправни.
Съгласно чл. 23 ЗПК, ако договорът е недействителен, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При така установената нищожност на договорни разпоредби, на които се основава значителна част от претендираните като дължими суми по договора, приложение намира по арг. на обратното правилото на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, съгласно което нищожността на отделни части води до нищожност на целия договор, тъй като в случая не може да се предположи, че сделката би била сключена без недействителните й части.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 20.02.2019 г., в периода 20.12.2016 г. до 08.10.2017 г., ответникът е изплатил 10 вноски, всяка една в размер на 340.08 лева, както и че на 30.04.2018 г. е превел по сметка на кредитора сумата 200.00 лева, или общо сумата от 3 600.80 лв. При положение, че не дължи лихва или други разходи по кредита, чийто несъмнено установен размер възлиза на разрешени му 8 000.00 лева, намалени със сумата 2 867.20 лева – удържана застрахователна премия, за която липсват доказателства да е платена на посочения застрахователен агент „Директ Сървисис“ ЕАД, + 200.00 лева – удържана такса ангажимент, чистата стойност на дадения кредит възлиза на 4 932.80 лева. При тези съображения претенцията за главница се явява частично основателна, доколкото от общо заетата сума от 4 932.80 лева следва да бъде осъществено прихващане със заплатеното от ответника в размер на 3 600.80 лева, при което се установява, че ответника дължи връщане на главница в размер на 1 332.00 лева. За разликата над уважения размер от 1 332.00 лева до предявения размер от 7 782.93 лева – главница, както и за сумите: 8 386.19 (осем хиляди триста осемдесет и шест лева, деветнадесет стот.) лева – възнаградителна лихва начислена за периода от 20.10.2017 г. до 20.03.2022 г.; 772.42 (седемстотин седемдесет и два лева, четиридесет и две стот.) лева – мораторна лихва начислена за периода от 20.11.2017 г. до 11.02.2019 г., всички съставляващи неплатени задължения по недействителния Договор за потребителски заем № PLUS-14147725/ 18.11.2016 г., сключен между П. П. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“ рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.клон България”, за които суми е издадена Заповед № 128/ 22.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 169/ 2019 г. по описа на РС – Кубрат, претенциите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Върху уважената главница в размер на 1 332.00 лева, на основание чл. 86 ЗДД, следва да бъде присъдена лихва за забава считано от депозиране на заявлението в съда – 20.02.2019 г., до окончателно изплащане на задължението.
По отношение на разноските: С оглед изхода на спора в полза на ищеца се дължат съдебно – деловодни разноски, съразмерно на уважената част на предявените искове, съставляваща по закръгление 8 % от цялото, като за заповедното производство се дължи сумата от 31.11 лева( 8 % от 388.83 лева), а за исковото производство се следват 63.83 лева( 8% от 797.93 лева), на осн. чл. 78, ал. 1, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.В.П., ЕГН **********
***, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК особ.представител
адв. Пл. Х., АК – Разград, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.клон
България”, ЕИК *********, с адрес – гр. София 1715, район „Младост”, ж.к.
„Младост –
ОСЪЖДА П.В.П., ЕГН ********** ***, да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.клон
България”, ЕИК *********, с адрес – гр. София 1715, район „Младост”, ж.к.
„Младост –
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Районен съдия: /П/ - Д.Петрова-Енева