Р Е Ш Е Н И Е
№151/10.1.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на тринадесети декември, през две
хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №19143 по описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е установителен иск от Т.Б.“ ЕАД, ***, Б П С, сграда 6 срещу Д. В. С. с ЕГН ********** и с адрес: *** за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 117,27 лева – главница представляваща
сбор от дължими и незаплатени месечни такси на стойност 45,36 лева и потребени услуги на стойност от 71,35 лева, за периода
05.03.2016г.-04.07.2016г., по договор за мобилни услуги
№*********/19.03.2016г., за мобилен номер **********, както и сумата от 225,36
лева –главница представляваща дължими двадесет и четири лизингови
вноски по договор за лизинг от 19.03.2016г. на мобилен апарат марка„Самсунг“, модел „Галакси J5 Голд“,
за периода месец март 2016г. – месец март 2018г., ведно със законната лихва
върху главниците считано от депозиране на заявлението в съда – 19.07.2018г. до
окончателно изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №5552/23.07.2018г., постановена
по гр.дело № 11099/2018г. на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се излагат
твърдения, че страните се намират обвързани по силата на договор за мобилни
услуги №*********/19.03.2016г., за мобилен номер **********, като ищецът е
изпълнил задължението и е предоставил мобилни услуги на ответника, който не е
заплатил стойността им в размер на 117,27 лева, от която сума месечни такси в
размер на 45,36 лева и потребени услуги на стойност
от 71,35 лева, за периода 05.03.2016г.-04.07.2016г.
Твърди, че между страните е
възникнало и облигационно правоотношение по договор за лизинг на мобилен апарат
марка „Самсунг“, модел „Галакси
J5 Голд“.
На това основание се претендира заплащане на сумата от общо 225,36 лева, от
които 37,56 лена съставляват стойност на дължимите лизингови вноски начислени с
месечните фактури за потребени мобилни услуги и
сумата от 187,80 лева – предсрочно изискуеми двадесет лизингови вноски по повод
предоставеното мобилно устройство. Предсрочната изискуемост твърди, че е
обявена на ответника с фактура №**********/05.08.2016г.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника чрез назначения му от съда особен
представител, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Намира
договорите за мобилни услуги и за лизинг за нищожни, като противоречащи на ЗЗП
предвид наличието на неравноправни клаузи с оглед това, че са уговорени пакетни
услуги без възможност за избор и наличието на прекомерна неустойка. Посочва, че
клаузите в договорите не са индивидуално уговорени. Оспорва претенцията по
размер.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представено е по делото Договор за мобилни услуги от 19.03.2016г., от който се установява,
че страните се намират в облигационно правоотношение, по силата на които ищецът
в качеството му на мобилен оператор е предоставил на ответника мобилни услуги
по мобилен номер +359*********, при определен в договора месечен абонаментен
план в размер на 10,99 лева.
Представен по делото е договор за лизинг от 19.03.2016г., от който се
установява, че ищецът е предоставил на лизинг на ответника мобилен апарат
марка„Самсунг“, модел „Галакси
J5 Голд“, който последния е следвало да заплати на
23 месечни вноски. Срокът на договорът страните са уговорили, че следва да бъде
в продължение на 23 месец.
Представена е ценова листа на оператора и декларация съгласие от ответника
от 19.03.2016г.
Представени са фактури от 05.04.2016г., 05.05.2016г.,
05.06.2016г., 05.07.2016г. и 05.08.2016г.
Приета по делото е съдебно – счетоводна експертиза на в.л. Д.П., в която се
посочва, че общото задължение на ответника възлиза на 342, 60 лева, от които
117,24 лева по договора за мобилни услуги и 225,36 лева по договора за лизинг. Констатира
се, че към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда и по двата договора не
са постъпвали плащания от страна на ответника.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с
правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума.
В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията
на пълно и главно доказване, че с ответника се намират
във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор за доставка на телекомуникационни
услуги, обстоятелството,
че се явява
изправна страна по договора, т.е.
е изпълнил задължението си да предостави същите на ответника. При установяване
на посочените обстоятелства
ответникът
носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението си, съответно всички
правопогасяващи или правонамаляващи обстоятелства.
От
съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното производство писмени
доказателства съдът приема, че ответникът има качество на потребител на
телекомуникационни услуги, което му качество се поражда от валидно възникналото
облигационно правоотношение, оформено в договор за далекосъобщителни услуги от 19.03.2016г. Не се оспорва, че ответникът е използвал услуги
предоставени му от ищеца за процесния период посочен в исковата молба, поради
което и предвид установеното валидно възникнало облигационно правоотношение
следва да бъде прието, че процесната сума под формата на стойност на реално
предоставени мобилни услуги се дължи на ищцовото дружество.
Съдът
не споделя възражението за нищожност на договора за предоставяне на мобилни
услуги, като противоречащ на ЗЗП, доколкото със същия на ответникът не се
предоставят пакетни услуги, без възможност същия да осъществи правото си на
избор, а е осъществено договаряне на абонаментен план с фиксирана стойност,
след като потребителят е запознат с
ценовата листа на доставчика, за което е положил и подпис, което обстоятелство
е видно на л.15 от делото. Операторът е запознал потребителя и с общите си
условия, довел е до знание на последния и ценовата си листа, при което с
изрична „декларация - съгласие“ от 19.03.2016г. ответникът е приел същите, след
което е сключен и процесния договор за мобилни услуги.
От
заключението на в.л. П. по назначената съдебно – счетоводна експертиза, която
се кредитира като обективно и компетентно дадена, съдът приема, че ответникът
не е заплатил стойността на реално предоставените му телекомуникационни услуги в
размер на 117,24 лева представляваща
сбор от дължими и незаплатени месечни такси на стойност 45,36 лева и потребени услуги на стойност от 71,35 лева, за периода
05.03.2016г.-04.07.2016г., поради което предявения иск следва да бъде уважен.
Установява
се от представения по делото договор за лизинг, че на 19.03.2016г. между
страните е възникнало и облигационно правоотношение по повод предоставяне от
страна на ищеца на ответника мобилен апарат, при условие на разсрочено плащане,
а т.е. на 23 месечни вноски. По силата на договора ответникът се е задължил да
заплати на ищеца сумата от 190 лева под формата на първоначално дължима
лизингова вноска при сключване на договора, съответно да осъществи и плащания
на 23 броя месечни погасителни вноски от по 9,39 лева, във връзка с
предоставеното му мобилно устройство.
От
представената по делото фактура от 05.04.2016г. (л.16) се установява, че
ответникът е приспадната сумата от 158,33 лева без ДДС, а с ДДС 190 лева, на
основание авансово заплатено стойност по продажба на устройство на лизинг. Така
посочената и приспадната от оператора сума изцяло съответства на уговорката в
чл.3, ал.1 от договора за лизинг, съобразно която първата лизингова вноска се
заплаща при сключване на договора, а т.е. на 19.03.2016г. Общата стойност,
която ответникът дължи по договор за лизинг е посочена в чл. 1, ал.1, изр.
последно, която сума възлиза на общо 405,97 лева. Анализа на уговорките в
цитирания договор води до заключението, че мобилния оператор е предоставил на
потребителя посочения мобилен апарат при условие на разсрочено плащане, като
първата уговорена и дължима лизингова вноска възлиза на 190 лева, а останалите
дължими 215,97 лева с ДДС се заплащат на равни 23 бр. месечни погасителни
вноски от по 9,39 лева.
В
заключението си вещото лице посочва, че дължимата стойност по договора за
лизинг възлиза на 225,36 лева, която стойност се определя от 23 бр. лизингови
вноски от по 9,39 лева с вкл. ДДС и 1 бр. допълнителна сума от 9,39 лева за
придобиване на мобилния апарат, която е уговорена в чл. 1, ал.2 от договора. Плащане
на сумата от 225,36 лева по договора за лизинг експерта не установява след
справка в счетоводството на ищцовото дружество.
Договорът
за лизинг е сключен на 19.03.2016г. със срок на действие 23 месеца, поради
което след изтичане на уговорения срок същия прекратява действието си, а т.е.
към 19.02.2018г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК е депозирано в съда на 19.07.2018г. или след падежа
на и на последното задължение по договора за лизинг, респективно и след падежа
на задължението за плащане на сумата по чл.1, ал.2 от договора. Няма данни по
делото предметът на договора за лизинг да е върнат на лизингодателя, поради и
което посочената в чл.1, ал.2 допълнителна такса за придобиване също е дължима.
В случая не става въпрос за вноски дължими поради предсрочна изискуемост, а
вноски с настъпил падеж доколкото не момента на издаване на фактурата е
определящ за възникване на задължението,а изтичане на уговорения в договора от
страните падеж на задължението. Към момента на сезиране на съда със заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
вземането на ищеца е ликвидно и изискуемо поради настъпил падеж на плащане на
задължението. Не се установява от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза на в.л. П. плащане на дължимата по този договор сума, поради което
претенцията следва да бъде уважена.
По отношение на разноските:
С
оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 988 лева, от които 628 лева съдебно – деловодни разноски и 360 лева
възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство, на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК. Следва да бъдат присъдена и сумата от 385 лева разноски в
заповедното производство, от която 25 лева държавна такса и 360 лева
възнаграждение за процесуално представителство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Д. В. С., ЕГН **********
и с адрес: *** дължи на „Т.Б.“ ЕАД, ***, Б П С, сграда 6 сумата от общо 342,60 (триста четиридесет и два лева и 60ст.) лева, от
която 117,24 лева – главница представляваща сбор от дължими и незаплатени месечни
такси на стойност 45,36 лева и потребени услуги на
стойност от 71,35 лева, за периода 05.03.2016г.-04.07.2016г., по договор за
мобилни услуги №*********/19.03.2016г., за мобилен номер **********, както и
сумата от 225,36 лева –главница по договор за лизинг от
19.03.2016г. на мобилен апарат марка„Самсунг“, модел
„Галакси J5 Голд“, за периода месец март
2016г. – месец март 2018г., ведно със законната лихва върху главниците считано
от депозиране на заявлението в съда – 19.07.2018г. до окончателно изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК №5552/23.07.2018г., постановена по гр.дело №
11099/2018г. на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Осъжда Д. В. С., ЕГН ********** и с адрес: *** да
заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ***,
Б П С, сграда 6 сумата от 988 (деветстотин осемдесет и осем) лева, от които 628 лева съдебно
– деловодни разноски и 360 лева възнаграждение за процесуално представителство
в исковото производство, както и сумата
от 385 (триста осемдесет и пет) лева
разноски в заповедното производство от която 25 лева държавна такса и 360 лева
възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :