МОТИВИ към присъда № 38 / 14.07.2011 година, постановена по НОХД
42 / 2011 г.по описа на Районен съд- Ардино.
РП - Ардино е внесла обвинителен акт по реда на чл. 247 от НПК, срещу Т.Ш.М. , ЕГН: **********, български гражданин, роден на *** ***, живущ ***, разведен, осъждан, със средно специално образование, безработен, за
извършено престъпление по смисъла на чл. 183, ал. 1 от НК,
за това че :
след като е бил
осъден с Решение № 25 / 30.06.2010 г по гражданско дело № 41 / 2010 г на РС- Ардино, влязло в законна сила на 20.07.2010 година да издържа свои низходящи- децата си С. Т.М., ЕГН: ********** и М. Т.М.,
ЕГН: **********, да заплаща ежемесечна издръжка за С. – 120 лв. и за М. – 80 лв., чрез тяхната майка и законна
представителка Ш.М.Х.,***, съзнателно не е изпълнил това свое
задължение и за двете
си деца в размер на две и повече месечни вноски, а именно в размер на 5 / пет / месечни вноски за периода
от м. Януари 2011г. до м. Май 2011 г. включително, възлизащи на обща стойност
1000 лева.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа обвинението така, както е било повдигнато на обвиняемия във фазата на
досъдебното производство. Счита обвинението за доказано по несъмнен начин и
предлага да се наложи справeдливо наказание от алтернативно
предвидените в разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК, като относно видът и
размерът на наказанието оставя по преценка на съда, с оглед неприложимостта на привилегирования
състав на ал. 3 от същият член на наказателния закон.
Подсъдимият Т.Ш.М., редовно призован, явява се лично в съдебно
заседание и не се представлява.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно с чл. 14,
ал. 1 от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
През 1998 г. подсъдимият Т.М. сключил граждански брак със свидетелката по
делото Ш.Х. и съжителствали заедно до 2010 г. От брака им се родили две деца:
през 1999 г. С. Т.М., с ЕГН: ********** и през 2003 г. М. Т.М.., с ЕГН: **********.
Взаимоотношенията между двамата родители се влошили и брака им е прекратен с Решение № 25 / 30.06.2010
г. По гр.д. № 41 / 2010 г. по описа на РС – Ардино. С посоченото Решение съдът
предоставя упражняването на родителските права
над родените от брака деца С. М. и М. М. на майката – свидетелката Ш.Х.,
а обвиняемият Т.М. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на своите
непълнолетни деца, чрез тяхната майка и законна представителка, а именно за С. Т.М.
в размер на 120.00 лв. и за М. Т.М. в размер на 80.00 лв. Решението влязло в
законна сила на 20.07.2010г.
При извършената
проверка от органите на държавното обвинение и проведеното предварително
разследване срещу подсъдимото лице Т.М. е било установено, че той не изпълнил
задължението си по плащане на ежемесечна издръжка на свои низходящи, изпаднал в
забава за периода от м. Януари 2011 г. до м. Май 2011 г, включително и за двете
деца, с което не е изпълнил задължението си в размер на 5 / пет / месечни
вноски, равняващи се на сумата от 1000 / хиляда /лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така
изложената фактическа обстановка, този съдебен състав прие за установена въз
основа на приетите от съда при условията на чл. 283 от НПК писмени
доказателства по досъдебното производство, от които по един безспорен и несъмнен начин се установява
осъществения от подсъдимия Т.М., състав на престъплението по смисъла на чл.
183, ал. 1 от НК и се подкрепя напълно от тях.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При така
приетата фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Т.Ш.М. е осъществил
от обективна и субективна страна елементите от състава на престъплението по чл.
183, ал. 1 от НК. До постановяване на присъдата от подсъдимото лице не се
представиха доказателства, относно изплащането на неизплатените задължения по
издръжката на детето, с оглед приложението на привилегирования състав на чл.
183, ал. 3 от НК;
ОТНОСНО ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ДЕЯНИЕ:
Изпълнителното деяние
на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК се свързва с наличието на съдебно
решение, без да съществува изискване да е образувано изпълнително производство
за събиране на вземанията или наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна давност.
Съдебните решения
относно заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват доброволно от
родителя, който е задължен да намери начин за престиране
на сумите, при условията, посочени в решението на съда. С чл. 183, ал. 1 НК, са
създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения
относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел
да се създадат възможно най- благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на
образование. Защитено е и правото на родителя за принос и оказване материална
подкрепа на неговото дете. Законът изрично не изисква като задължителен признак
на престъплението наличието на изпълнително производство. Такъв извод не се
налага и при тълкуването на състава по смисъла на чл. 183, ал. 1 от НК.
Аргумент за такова тълкуване може да се изведе и от разпоредбата на чл. 183,
ал. 3 НК, в която изрично е посочено, че деецът не се наказва, ако преди
постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са
настъпили други вредни последици за пострадалия. Това означава, че
освобождаването от отговорност е свързано с доброволно изпълнение на съдебното
решение. С оглед на изложеното следва да се приеме, че наказателна отговорност
по чл. 183, ал. 1 НК възниква, независимо от това дали е образувано
изпълнително производство за изпълнението на съдебното решение относно
заплащане издръжка на низходящ или не.
ОТ
ОБЕКТИВНА СТРАНА:
За да е съставомерно едно деяние по чл. 183, ал. 1 от НК от
обективна страна, е необходимо да е налице издръжка на лицата от кръга на
посочените в нормата, да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански
съд, да не е платена за период не
по-малко от два месеца. Въз основа на така приетите по делото доказателства,
този съдебен състав достига до единствен извод, че от обективна страна, от
подсъдимото лице са осъществени всички елементи от състава на престъплението,
за което му е било повдигнато обвинение.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Елемент от субективната
страна на престъплението по смисъла на чл.
183, ал. 1 от НК е виновното (съзнателно) неизпълнение на задължението на осъденото лице, в размер на повече
от две месечни
вноски, като тук се визира
извършването на престъплението при форма на вината-
пряк умисъл. От всички събрани
и приобщени по делото доказателства са налице данни
за съзнателно неизплащане на дължимите месечни вноски през инкриминираният период от
време. Не са представени доказателства в насока- липса на субективната страна
от състава на престъплението, а именно - Съзнателното неизпълнение на
задължението.
Подсъдимият
Т.Ш.М. е извършил престъплението при условията на пряк умисъл– същият е
съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал и целял тяхното
настъпване.
Налице е умисъл на дееца– при осъществяването на
действията си е имал съзнанието, че извършва престъплението, като е искал от тази дейност да настъпят желаните общественоопасни последици.
Престъплението по
чл.183 от НК е продължено престъпление, което се осъществява с бездействие и то
трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението
по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да
издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен
длъжник, най- малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява
довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за
издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите, посочени в Семейния кодекс.
Данните по конкретното дело сочат за едно осъществено престъпно деяние по чл.
183, ал. 1 от НК- За периода от м. Януари 2011 г.- до м. Май 2011 г.,
включително. Необходимият обективен минимум от неплатени, поне две месечни
вноски, за да възникне отговорността по чл. 183, ал. 1 НК, е налице.
ПО ОТНОШЕНИЕ
НА ВИДА И РАЗМЕРА
НА НАКАЗАНИЕТО:
След като е налице
обективна и субективна невъзможност за приложението на привилегированата норма,
визирана в разпоредбата на ал. 3, от чл. 183 от НК, този съдебен състав
определи на подсъдимия Т.Ш.М. наказание, предвидено в чл. 183, ал. 1 от НК. При
определяне на видът и размерът на наказанието, съдът взе предвид видовете и
пределите на наказателната санкция от материалния закон, предвидени за
съответното престъпление, степента на обществена опасност на деянието и на
дееца, подбудите за извършване на деянието, смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства. Съдът също така се съобрази при определянето на наказанието и с
целите, предвидени за него в чл. 36 от НК, както и с наличните по делото данни.
При тези обстоятелства, този съдебен състав
стигна до извод, че като най- справедливо наказание на подсъдимото лице следва
да се наложи алтернативно предвиденото в чл. 183, ал. 1 от НК наказание
„Пробация”, което с оглед на многобройните смекчаващи вината обстоятелства и на
основание чл. 55, ал. 1, т. 2, бук. „В” от НК, да бъде заменено с наказание
„Глоба” в размер на 200 лева. Съдебния състав разгледал делото е на мнение, че
така определеното по вид и размер наказание на подсъдимия, най- добре ще
спомогне за постигане на ефективна наказателна репресия спрямо него, ще му
въздейства предупредително и ще му отнеме възможността да извърши други
престъпления, както и ще въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите членове на обществото.
Мотивиран
от така изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: