Р Е Ш Е Н И Е
№ 1274/24.6.2019г.
гр.Варна, 24.06.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД – тридесет и
седми наказателен състав в публичното съдебно заседание на дванадесети юни през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Пл. Караниколов
Секретар Петранка
Петрова,
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2007 по
описа на ВРС за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на „В.“ ЕООД ***, ЕИК
*********, представлявано от Д. Любенов Димитров, ЕГН **********, против НП № 413970 - F 470611/27.02.2019 г. на Началник
Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на дружеството, за
нарушение на чл.33 ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1000.00 лв. /хиляда/ лева, на основание чл.185 ал.5,
вр. чл.185, ал.4 от ЗДДС.
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от
съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е
неправилно, незаконосъобразно и несправедливо. Излагат се различни становища
относно разпоредбите на чл.185 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, които са неотносими към настоящия казус и издаденото НП, с което е
наложена имуществена санкция по чл.185 ал.5 вр. ал.4 от ЗДДС. Твърди се, че
АУАН не отговаря на изискванията на чл.42 ал.1 т.3 и т.4 от ЗАНН. Същото се
твърди и за НП, че не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Правят се искания за отмяна на НП, като
незаконосъобразно и издадено в нарушение на административно производствените
правила и материално правните разпоредби. Алтернативно моли съда да намали наказанието към неговия минимум.
В съдебно
заседание въззивното дружество се представлява от адв.С., ВАК. В пледоарията си по същество моли
съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно на основанията, посочени
в жалбата.
Представителят на органа, издал НП, оспорва жалбата, а в хода на делото
по същество моли за потвърждаване на НП, като аргументира доказаност
и съставомерност на нарушението, справедливост на наложеното административно
наказание в границите на предвидения от закона минимум.
След
преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа
обстановка:
На 30.01.2019
г. служители на ТД на НАП - Варна извършили проверка в обект – бензиностанция,
находяща се в гр.Варна, ул.“Девня“, ЗПЗ, стопанисван от „В.“ ЕООД ***, ЕИК
*********. При проверката се установило: Разчетена е касова наличност от ФУ в
обекта – 4 151.00 лева. Фактическа наличност – в размер на 151.00 лева /по
опис/. Въведена сума от ФУ, видно от дневен финансов отчет № 754801/30.01.2019
г. в размер на 2150.00 лева. Изведена сума от ФУ, видно от дневен финансов
отчет № 754801/30.01.2019 г. в размер на 621.87 лева.
Фискалното устройство притежава функциите
„служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.
Установената
промяна в касовата наличност на обекта е била 4 000.00 лева, което не е
отчетено във фискалното устройство в момента на извършването с точност до
минута. В този смисъл била констатирана разлика между фактическата наличност в
касата и тази, отразена от фискалното устройство, в размер на /- 4000.00 лв./.
След
извършената фактическа и документална съпоставка на паричните средства с отчета
от фискалното устройство, било прието за установено, че сума в размер на 4
000.00 лв. не е била отразена във ФУ като изведена, респективно, че в
проверения търговски обект е нарушена отчетността на касовата наличност и
дружеството, стопанисващо обекта не е изпълнило задължението си извън случаите
на продажба, да отбележи всяка промяна в касовата наличност на ФУ, чрез операциите „служебно въведени” и
„служебно изведени” суми.
Като
доказателство за резултатите от проверката е бил съставен Протокол за проверка
и са били иззети като доказателства междинен финансов отчет от ФУ и опис на
наличните парични средства в касата.
Тъй като
констатираното по време на проверката в търговския обект съставлявало нарушение
на разпоредбите на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на
финансите, въз основа на резултата от проверката и събраните доказателства, на
08.02.2019 г. бил съставен АУАН, срещу „В.“ ЕООД ***, ЕИК *********. АУАН бил връчен надлежно на представляващия
дружеството управител, който го подписал без възражения. В законоустановения
срок са били депозирани писмени възражения. Преценявайки, че с възраженията,
вписани в АУАН не се оспорват констатациите на органа по приходите, АНО приел
липса на спорни обстоятелства, поради което, въз основа на материалите по
преписката на 27.02.2019 г., Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Варна в
ЦУ на НАП, издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка, като е преценил,
че нарушението е извършено при условията на повторност. В НП правилно е
посочено и в материалите по преписката е приложено копие на НП № 315240 – F365463/29.01.2018 г., влязло в
законна сила на 22.06.2018 г., с което въззивното дружество е било
санкционирано за друго извършено нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/2006 г.
на МФ. Безспорно е установено, че настоящото нарушение е извършено в двугодишен
срок от влизане в сила на НП, за допуснато друго такова нарушение.
С НП е
наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лева на въззивното дружество,
на основание чл.185 ал.5, вр. с чл.185, ал.4 от ЗДДС – минимума, предвиден от
закона.
Съдът
изцяло кредитира и писмените материали от АНП, приобщени към доказателствата по
делото, тъй като същите са непротиворечиви помежду си и кореспондират с
установената по делото фактическа обстановка, която не е била оспорена в нито
един момент.
Гореизложеното се установява от Протокол
за извършена проверка, опис на парични средства, междинен финансов отчет и от
останалите, приложени и приети писмени доказателства по делото, съдържащите се
в АНП.
Като
прецени изложената фактическа обстановка, с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, настоящият състав на ВРС, достигна до
следните правни изводи:
Актът за
установяване на нарушението, както и издаденото въз основа на него НП, са
издадени от оправомощени лица, при спазване на
регламентираните от ЗАНН срокове и са законосъобразни от формална страна.
Съдът
намира, че както в АУАН, така и в НП, нарушението е достатъчно точно и ясно
описано, визирани са обстоятелствата, при които е било извършено това
нарушение, ясно и точно е посочено, кога и какво е констатирано от
проверяващите, както в АУАН, така и в НП са визирани и събраните в хода на АНП
доказателства, които го подкрепят Неоснователни са възраженията за ограничено
право на защита. За съдът е ясно, че процедурата по извършване на проверката и
констатиране на нарушението, по единствено възможния за това начин, чрез
изготвяне на междинен отчет от ФУ и извършване проверка на фактическата
наличност в касата изключва наличието на какъвто и да било субективен елемент
от страна на проверяващите. Несъответствието в касата на обекта е безспорно
доказано и за съдът е ирелевантно обстоятелството, довело до този резултат.
Предвид изложеното и не намери за нужно да допуска до разпит и да разпитва в
качеството на свидетел лицето, което е било на работа в обекта към момента на
проверката.
Безспорно също така е установено, че за същото нарушение дружеството
вече е било надлежно санкционирано и процесното нарушение е извършено в
условията на повторност. Това обстоятелство въпреки малката сума на
несъответствие определя значително по-високата степен на обществена опасност на
деянието и нарушителя, поради което е предвидена и по-строга административна
отговорност. Настоящия случай не се отличава по нищо от други такива нарушения
и правилно не е квалифициран от АНО като маловажен случай.
За съдът е
безспорно, че АНО е отчел малката стойност на несъответствие на касовата
наличност и вероятно поради същата е определил размера на санкцията в границите
на предвидения за това минимум от закона.
Предвид горното,
съдът намира, че в хода на АНП не са допуснати процесуални нарушения, които да
налагат отмяната на НП. Същото съдържа всички необходими реквизити, в АУАН са
били вписани възражения, които съгласно съдържанието на НП, АНО е преценил,
като е приел, че липсват спорни обстоятелства и не следва да бъде провеждано
разследване по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН. АНО е обсъдил и посочил в НП
събраните в хода на АНП доказателства изчерпателно, с което е изпълнил
задълженията си по смисъла на чл.57 от ЗАНН.
Безспорно от събраните в с.з. гласни
доказателства и от писмените, приложени по преписката се установява, че ФУ,
въведено в експлоатация в проверения обект е имало възможност да извърши
съответните операции, още повече, че това обстоятелство и не се оспорва по
делото. Чл. 33 от Наредба Н-18/2006 г. визира два начина за отразяване на
разликата между фактическата касова наличност и тази, разчетена от ФУ, а
именно, чрез регистриране във ФУ чрез операциите „служебно въведени” и „служебно
изведени” суми или в случай, че ФУ не притежава възможност за извършване на
горните операции - чрез отразяване на разликата в книгата за дневните финансови
отчети. В този смисъл е ирелевантно възражението, че за липсващата сума не са
били снети обяснения от работещите в обекта лица. Същите са присъствали по
време на проверката и при съставянето описа на паричните средства. Фактът, че фиска не е ощетен, съдът също намира за ирелевантен.
Нарушението е формално и не изисква настъпването на съставомерен
резултат, поради което наличието или липсата на вредни последици не касае
извода за съставомерност.
Правилно
АНО е наложил административно наказание на основание чл.185 ал. 5 вр. ал.4 от ЗДДС и доколкото наложеното наказание е в минимално предвидения от санкционната
норма размер, съдът го намира за справедливо. При цялостната служебна проверка
на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН, съдът не
установи пороци на НП, които да налагат отмяната му.
По гореизложените съображения, съдът
намира, че издаденото Наказателно постановление следва да бъде потвърдено,
поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 413970 - F 470611/27.02.2019 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ
на НАП, с което на „В.“ ЕООД ***, ЕИК *********, за нарушение на чл.33 ал. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1000.00 /хиляда/лева, на основание чл.185 ал.5, вр. ал.4 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съд - Варна в
четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
След
влизане в сила на решението, АНП да се върне по компетентност на наказващият
орган.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :