№ 39636
гр. София, 06.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110149403 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П. Г. Н. срещу „П.К.Б.“ ЕООД.
Предявен е главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски
кредит „Профи Кредит Стандарт” № 40015020645 от 25.01.2023 г., сключен между П. Г. Н. в
качеството й на кредитополучател и „П.К.Б.“ ЕООД в качеството му на кредитодател.
В условията на евентуалност, в случай, че се отхвърли главният иск, се предявяват
обективно съединени:
- установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл.
19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за
потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40015020645 от 25.01.2023 г., сключен
между страните, в частта му относно клаузите „Фаст“ и „Флекси“;
- установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността
на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №
40015020645 от 25.01.2023 г., сключен между страните, в частта му относно
възнаградителната лихва.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили процесния Договор за потребителски
кредит „Профи Кредит Стандарт № 40015020645“ на 25.01.2023 г., за сумата от 2700 лв.
със задължение за връщането й на 36 погасителни вноски, при фиксиран лихвен процент на
кредита в размер от 0,11 % на ден. В договора е посочено, че ГПР е в размер на 48,48 %, а
ГЛП е в размер на 41 %, при общо дължима сума по кредита в размер на 4733,12 лв.,
страните са уговорили и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер
на 1485 лв., която услуга е уредена в чл. 6 от договора и в чл. 15 от ОУ. Ищцата твърди, че
след закупуване на допълнителната услуга, общият размер на задължението е 6218,12 лв.,
общият размер на вноската - 172,72 лв., при дата на погасяване: 5-ти ден от месеца. Твърди,
че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1,
1
т. 10 ЗПК, тъй като таксите за услуги „Фаст“ и „Флекси“ не са включени в ГПР, поради
което има неправилно посочване на ГПР, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Освен това
посочва, че не е упоменато кои разходи са включени точно в ГПР и кой разход какъв
процент от ГПР формира. Ищцата навежда, че клаузата (чл. 6 от договора), предвиждаща
допълнителни възнаграждения за услугата „Фаст“ и за услугата „Флекси“ е нищожна,
доколкото е договорена в нарушение на материалния закон - ЗПК, а по арг. от чл. 24 ЗПК и в
нарушение на ЗЗП. Счита, че атакуваната клауза от договора е установена в противоречие с
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с управление на кредита.
Същевременно заплащането на допълнително възнаграждение за изпълнение на основното
задължение на заемодателя представлява скрито оскъпяване на кредита и води до
неоснователно обогатяване на кредитора, което безспорно е в нарушение и на добрите
нрави. На следващо място твърди, че уговореният размер на възнаградителната лихва
противоречи на добрите нрави, тъй като договорената между страните лихва в размер на 41
% годишно надхвърля повече от 3 пъти законната лихва за забава, с което е и в разрез с
принципа за добросъвестност. Предвид тези и други доводи, моли съда да постанови
решение, с което да уважи главния иск за прогласяване нищожността на целия договор за
кредит, а при условията на евентуалност – клаузата на чл. 6 от него, в която са уговорени
такси за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ и възнаградителна лихва. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който оспорва предявените
искове. Не оспорва, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
40015020645, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата заем в
размер на 2700 лв., а ищцата се е задължила да върне на кредитора така предоставените
парични средства заедно с договорна възнаградителна лихва и възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Фаст“ съгласно условията на договора. Счита, че всички императивни
изисквания на закона (ЗПК) са спазени, поради което сключеният договор е действителен.
Твърди, че не е необходимо посочването на взетите предвид допускания на ГПР, доколкото
в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане - възнаградителна лихва, което
не се променя. Счита, че дори да се приеме, че ГПР е изчислен неправилно, то това не би
довело до недействителност на целия договор за кредит. Посочва, че закупувайки
посочените в договора за кредит допълнителни услуги, кредитополучателят си осигурява
допълнителна възможност във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на
всички предоставени услуги, но закупуването на допълнителни услуги не е условие за
сключване на договора за кредит, нито за получаването на кредита при конкретните
условия. Твърди, че услугата „Фаст“ осигурява приоритетно разглеждане и становище по
искането за потребителския кредит, поради което потребителят се е възползвал от нея при
сключването на кредита и възнаграждението за тази услуга не следва да се включва при
изчисляване на ГПР, който е уговорен в размер, който не надвишава предвидения в чл. 19,
ал. 4 ЗПК. По отношение на размера на възнаградителната лихва счита, че той не
противоречи нито на закона, нито на добрите нрави. Посочва, че доколкото е небанкова
2
институция, възнаградителните лихви са по-високи от тези в банковите институции. Твърди,
че възникналото между страните правоотношение отговаря на формалните изисквания за
действителност, установени в ЗПК, поради което твърденията на ищцата, че целият договор
за потребителски кредит, както и че отделни негови клаузи са недействителни, са
неоснователни, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищцата е да докаже, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит „Профи Кредит Стандарт № 40015020645“ на 25.01.2023 г., който е нищожен на
твърдените в исковата молба основания – поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както
и че клаузата от договора, сключен с ответника – конкретно чл. 6 от договора в частта за
допълнителна услуга „Фаст“ е нищожна на заявените с исковата молба основания, а именно
поради нарушение на императивни норми на закона – чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 5 ЗПК,
че клаузата от договора, сключен с ответника – конкретно чл. 6 от договора в частта за
възнаградителната лихва е нищожна на заявените с исковата молба основания, а именно
поради накърняване на добрите нрави, както и че клаузата има неравноправен характер. В
тежест на ответника е да докаже направените в отговора на исковата молба възражения.
СЪДЪТ ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1,
т. 4 ГПК обстоятелството, между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
40015020645 от 25.01.2023 г., по силата на който ответното дружество е представило на
ищцата заем в размер на 2700 лв., а ищцата се е задължила да върне на кредитора така
предоставените парични средства заедно с възнаградителна лихва при годишен лихвен
процент от 41 % и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на
1485 лв., съгласно условията на договора.
По доказателствата:
Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
Следва да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставения
в исковата молба въпрос: какъв би бил размерът на ГПР по договора за кредит, ако в него се
включат всички разходи, включително такса „Фаст“, като отговорът на втория поставен
въпрос не е необходим за изясняване на предмета на спора.
Ищецът е направил искане по чл. 190 ГПК, което следва да бъде отхвърлено, доколкото
посочените доказателства не са необходими за изясняване на спора.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 13.12.2023 г. от 13:45
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на настоящото
3
определение.
УКАЗВА на ищцата в срок до откритото съдебно заседание да обоснове правния си интерес
от иска за прогласяване за недействителна на клаузата, предвиждаща такса за услуга
„Флекси“, при положение, че в договора не е уговорено заплащането на възнаграждение за
такава услуга, като при неизпълнение на указанията съдът ще приеме, че се претендира
недействителност на клаузата на чл. 6 от договора само по отношение на услугата „Фаст“.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза по въпроса: какъв би бил
размерът на ГПР по договора за кредит, ако в него се включат всички разходи по договора,
включително за такса „Фаст“.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 250 лв., вносими от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Т.Б., специалност: съдебно-счетоводни и финансово-ценови
експертизи, която да бъде уведомена за допуснатата експертиза и за датата на съдебното
заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на ищеца.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват
медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4