№ 11
гр. С., 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
в присъствието на прокурора М. Б. Ст.
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211800600535 по описа за 2021 година
С присъда №23 от 04.06.2021г., постановена по НОХД №78/2021 г. по
описа на Районен съд- гр. С., подс. Д. В. Д. е признат за виновен в това, че на
29.11.2020 г., около 23.20 часа, на ул. „Искър“, село Г., община С. е
управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „М.“, с рег.
№СО****АС, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно с концентрация 1, 27 на хиляда, установено по надлежен ред с
протокол за химическо изследване за определяне на концентрация на алкохол
в кръвта №694 от 02.12.2020г. на УМБАЛ- „С. А.“- гр. С.- престъпление по
чл. 343б, ал.1 НК.
Първоинстанционното производство е проведено по особените правила
на съкратеното съдено следствие- чл. 371, т. 2 НПК, поради което на
основание чл. 58, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 НК първоначално определеното
наказание на подсъдимия лишаване от свобода в размер на 1 /една/ година, е
намалено с 1/3 и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8
/осем/ месеца, което на основание чл. 66, ал.1 НК е отложено за изтърпяване с
изпитателен срок от 3 /три/ години. На подсъдимия са наложени и
кумулативно предвидените наказания глоба в размер на 200 лв/двеста лева/ и
лишаване от право за управление на МПС за срок от 9 /девет/ месеца, като за
последното е зачетено и времето, през което е бил лишен от това право по
1
административен ред.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК присъдата е обжалвана с въззивна
жалба подадена от страна на адв. Е.М.- САК, явяваща се упълномощен
защитник на подсъдимия Д. В. Д.. В жалбата се навеждат твърдения за
необоснованост и неправилност на присъдата с оглед факта, че от
материалите по делото не е установено подсъдимият Д. да е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Твърди се, че в хода на
проведеното наказателно производство е констатирано нарушение на
процедурата по установяване на употреба на алкохол предвиден в Наредба
№1 от 19.07.20217 г. за реда за установяване концентрация на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози и по
специално разпоредбата на чл. 27, ал. 3, съгласно съдържанието на която се
регламентира възможността в седемдневен срок от връчването на
наказателното постановление или от предявяването на обвинението,
изследваното лице да има право да поиска за своя сметка повторно
извършване на химическия анализ чрез органа на производството. В хода на
проведеното досъдебно производство е било отправено такова искане в срока
по чл. 26, ал. 4, но същото е оставено без уважение. Предвид констатираното
нарушение на процедурата предвидена в Наредбата за установяването по
надлежен ред на концентрацията на алкохол в кръвта при подс. Д., то според
защитника се установява несъставомерност на деянието, за което му е
повдигнато обвинение.
Към въззивната инстанция е отправено искане да бъде отменена
присъда №23 от 04.06.2021 г., постановена по НОХД №78/2021г. по описа на
Районен съд- С. и да бъде постановено нова, с която подсъдимият да бъде
оправдан.
Пред въззивния съд защитникът адв. М.- поддържа подадената жалба на
изложените в нея доводи.
Подсъдимият Д. не се е явил пред втората съдебна инстанция, като
според изричното изявление на неговият защитник адв. М. той е бил редовно
призован и не желае да вземе участие в процеса.
В съдебно заседание пред Софийски окръжен съд прокурор от
Софийска окръжна прокуратура оспорва подадената жалба, като иска да бъде
потвърдена постановената присъда от първия съд, като правилна и
законосъобразна.
Софийски окръжен съд, след като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на
2
атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Срещу подсъдимия Д. В. Д. с внесения за разглеждане в Районен съд- С.
обвинителен акт е повдигнато обвинение за това, че на 29. 11. 2020 г., около
23.20 часа, на ул. „Искър“, село Г., община С. е управлявал моторно превозно
средство- лек автомобил марка „М.“, с рег. №СО****АС, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляди, а именно с концентрация 1, 27 на
хиляда, установено по надлежен ред с протокол за химическо изследване за
определяне на концентрация на алкохол в кръвта №694 от 02.12.2020г. на
УМБАЛ- „С. А.“- гр. С..
Производство е проведено по особените правила на съкратеното съдено
следствие- чл. 371, т.2 НПК, като подс. Д. е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и е било
дадено изрично съгласие от негова страна да не се събират нови
доказателства по делото.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
На 29/30.11.2020 г. служителите на Районно управление- С.-
свидетелите А. Д. и А. Н. били на работа нощна смяна. Двамата
осъществявали контрол на пътното движение на територията на община С.,
като около 23.20 ч. на 29.11.2020 г. се намирали на ул. „Искър“ в село Г.,
община С.. Свидетелите спрели за проверка движещия се по улицата лек
автомобил марка „М.“, рег.№СО****АС, представили се и поискали
документите на водача за проверка. Свидетелите установили самоличността
на подсъдимия Д. В. Д.. Свидетелят Д. изпробвал подсъдимия с техническо
средство „Дрегер Алкотест“ ARNA 7510, фабричен номер №0161 за наличие
на алкохол в издишвания въздух, като уредът отчел положителен резултат от
1.47 промила.
Подсъдимият Д. не се съгласил с резултата от техническото средство.
На подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване №0018497 от
свидетеля Д. и във ФСМП – гр. С. била взета кръвна проба. За проведеното
изследване на пробата бил изготвен протокол за химическо изследване за
определяне на алкохол в кръвта, от който е видно, че във взетата от
подсъдимия проба кръв е установено наличието на етилов алкохол в
количество от 1, 27 % промила.
Подсъдимият Д. е правоспособен водач на МПС и притежава СУМПС
№*********, валидно до 05.01.2021г. Видно от изготвената справка за
нарушител, същият има наложени множество наказания за извършени
нарушения на Закона за движение по пътищата през годините.
Въззивният съд споделя извода на Районен съд- С., че изложената
фактическа обстановка се подкрепя от събраната доказателствена съвкупност
3
по делото – показанията на свидетелите Д. и Ников и писмените
доказателства- протокол за химическо изследване, талон за изследване и
протокол към него, справка за нарушител/водач, справка от КАТ, справка за
преминали последваща проверка анализатори, характеристична справка и
свидетелство за съдимост, които са подкрепящи направеното в процедурата
па чл. 371, т.2 НПК признание на подсъдимия Д.. По своята същност
доказателствата по делото са взаимнодопълващи се и безпротиворечиви и
позволяват пълноценно изясняване на фактическата основа, на която да бъдат
постигнати категорични отговори по значимите правни положения.
В съответствие с доказателствата, направеният от първоинстанционния
съд извод, че подсъдимият Д. В. Д. е осъществил обективните и субективни
признаци на състав на престъпление, наказуемо по чл. 343б, ал.1 НК, е
правилен и законосъобразен.
Съгласно действащата правна уредба в страната установяването на
употребата на алкохол или друго упойващо вещество се извършва чрез
технически средства или медицински изследвания. В настоящия случай, това
е било сторено по реда на Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техните аналози.
Направеното в производството пред настоящата съдебна инстанция
възражение от страна на защитника на подс. Д., за опорочаване на
процедурата по установяването на концентрацията на алкохол в кръвта му,
поради това, че не е било уважено направеното в досъдебното производство
искане за извършването на повторен химичен анализ на пробата кръв е
недопустимо. При провеждане на диференцираната процедура по чл. 372, ал.
4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК не са допуснати процесуални нарушения. Делото е
било разгледано по този ред след изрично изявление от страна на подсъдимия
Д., отразено в протокола от съдебно заседание на 04.06.2021 г., че разбира
обвинението, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, и е съгласен за тях да не се събират доказателства.
Районният съд стриктно е изпълнил задължението си по чл. 372, ал. 1 от НПК
да разясни на подсъдимия правата му и последиците от направеното
самопризнание. Съдебното производство е протекло с участието на защитник
на подсъдимия, като декларацията на последния е била направена след
консултации със защитника. На следващо място, в хипотезата на чл. 372, ал. 4,
вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът проверява и дали самопризнанието на
подсъдимият се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното
производство, което свое задължение съставът на Районен съд- С. също
прецизно е осъществил и е дал положителен отговор, надлежно
аргументиран и в мотивите към присъдата. Съгласно разпоредбата на чл. 373,
4
ал. 4 от НПК, за установена фактология на деянието са приети фактическите
обстоятелства, залегнали в обвинителния акт, обхванати от самопризнанието
по чл. 371, т. 2 от НПК. Именно изискването на чл. 372, ал. 4 от НПК, в
разглеждания казус стриктно спазено от съдебния състав, е гаранцията за
спазване на забраната, прогласена от чл. 31, ал. 2 от КРБ и възпроизведена в
чл. 116, ал. 1 от НПК, че никой не може да бъде осъден само въз основа на
самопризнанието му. Изложеното дотук обуславя извод за липса на
допуснати процесуални нарушения при провеждане на диференцираната
процедура по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК. Изхождайки от това,
личното волеизявление на жалбоподателя-подсъдим е направено при
стриктно спазване на процесуалните изисквания, изпълнението на които
гарантира, че отразяват свободната му воля и пълното съзнаване на
съответните правни последици. При осигурени гаранции за независимостта и
свободата на лично изразената от подсъдимият суверенна воля за провеждане
на диференцираната процедура с ясното разбиране за последствията от това,
решението му да признае фактите в обвинителния акт и отказът й от събиране
на доказателства за тях са окончателни. Щом съгласието на подсъдимият е
доброволно формирано и недвусмислено изразено към момента на
провеждане на диференцираната процедура, последващата промяна на
намеренията му и преоценка на решението му въз основа на каквито и да е
субективни фактори, няма правно значение. В хода на първоинстанционното
съдебно производство подсъдимият без колебание е признал всички факти на
обвинението, включително и тези, рефлектиращи върху формата на вината
му, така и относно начина, по който е било установено съдържанието на
алкохол в кръвта му. Предприето пред въззивната инстанция искане от страна
на защитника на подсъдимия, представлява по своята същност частичен отказ
от самопризнанието и оспорване на фактите във връзка със съставомерността
на деянието на подсъдимия, поради което се явява недопустимо.
Правилно първият съд е определил наказанието което да наложи на
подсъдимия Д., съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК, като са отчетени
както смекчаващите, така и отегчаващите вината обстоятелства. Като
смекчаващи такива правилно са отчетени липсата на предишни осъждания,
добри характеристични данни на подсъдимото лице, признанието на вината от
негова страна и процесуалната активност.
Отегчаващите вината обстоятелства са предишните нарушения на
Закона за движение по пътищата, които по своя характер разкриват
обществена опасност към обичайната за нарушенията.
Преценката на изложените смекчаващи и отегчаващи вината
5
обстоятелства дава основание за извод за значителен превес на първите,
поради което настоящия съд намира, че основателно в конкретния случай
съставът на РС- С., по реда на чл. 54 от НК е определил като съответстващо
на деянието наказание в минимален размер, предвиден за деянието по чл. 343
б, ал.1 НК, а именно от една година лишаване от свобода.
Правилно е редуцирано това наказание по реда на чл. 58а, ал. 1 НК,
като е определено за изтърпяване наказание "лишаване от свобода" за срок от
осем месеца.
Законосъобразно е приложен института на чл. 66, ал. 1 НК, който е
обусловен от преценката дали целите на наказанието биха се постигнали и
при отлагане изпълнението на наказанието "лишаване от свобода", при
изпълнение на формалните предпоставки по цитираната разпоредба, а именно
налагане на наказание до три години и липса на предходно осъждане, при
което е наложено наказание лишаване от свобода. Формалните предпоставки
в случая са налице. В тази насока въззивният съд отчита, че подсъдимото
лице не е с трайно установено престъпно поведение и навици, като с оглед
личността му не е необходимо да бъде търсена форма на въздействие за по-
дълъг период от време. Поради което правилно е бил определен тригодишен
изпитателен срок, в който угрозата да изтърпи отложеното наказание при
извършване на друго престъпление ще стимулира подсъдимото лице към
правомерно поведение при управление на моторно превозно средство, а и не
само в тази насока.
В санкцията на чл.343б, ал.1 НК, е предвидено кумулативното налагане
и на наказание глоба. С обжалвания акт е била определена глоба в
минималния размер на 200 лева, което наказание в еднаква степен би
въздействало върху личността на подсъдимия, но в същото време не би
оказало в повече от необходимото влияние върху неговото имуществено
състояние.
По отношение на последното наложено наказание, а именно лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 9 месеца, то
първоинстанционният съд правилно е преценил личността на подсъдимия,
отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства по делото, както и
разпоредбите на чл.49 НК.
При цялостната проверка на атакуваната присъда не се установиха
нарушения на материалния или процесуалния закон, обуславящи изменение
или отмяна на съдебния акт на първата инстанция. Мотивите на съда
6
съдържат цялостен анализ на събраните доказателства, въз основа на които са
направени подробни и законосъобразни правни изводи. В тях са посочени
установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали е
направил съдът изводите си и какви са правните съображения за присъдата.
По изложените съображения и на основание чл. 338 НПК, Софийски
окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №23 от 04.06.2021г., постановена по НОХД
№78/2021 г. по описа на Районен съд- гр. С..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7