Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 23.12.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на четвърти октомври……………………………………
през две хиляди двадесет и втора година……………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ ЗДРАВКОВА
при секретаря Св. Петрова………………………………и
в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията ЗДРАВКОВА……….…………………………….гр.
дело 240 по описа за 2021г……………………………..и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи
съществуването на вземането на ищеца ОТП „Факторинг България” към
ответника Е.Х.П., за което вече му е издадена заповед за незабавно изпълнение
по ч.гр.д. 625 по описа на БРС за 2011 година.
Ищците ОТП „Факторинг България” твърдят,
че по силата на договор за кредит от 31.07.2008 година Банка ДСК АД
предоставила на ответника Е.Х.П. сума в размер на 15 000 лева. Заетата
сума следвало да бъде върната за срок от 120 месеца, заедно с договорената
възнаградителна лихва. Поради невнасяне на погасителни вноски, кредитът е
обявен за предсрочно изискуем и Банката предявила правата си в заповедно
производство. На 14.10.2011 година по ч.гр.д. 625 по описа на РС – Берковица за
2011 година съдът издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
сумите : 14 448,88 лева главница, платима ведно със законната лихва,
считано от 13.10.2011 година до окончателното й изплащане; 1788,63 лева договорна
лихва за периода от 15.12.2010 до 12.10.2011 година; 72,68 лева наказателна
лихва за периода 15.12.2010 до 12.10.2011 година; 326,20 лева държавна такса. 576,20
лева юрисконсултско възнаграждение. На 16.03.2012 година Банката прехвърлила на
ищеца пакет вземания, включително и процесното по силата на договор за цесия.
На това основание ищецът предявил правата по издадения изпълнителен лист за
събиране от ЧСИ. Длъжникът Х. и поръчителят Георгиев подали възражение в предвидения
срок по чл.415 ГПК. Ищецът твърди, че ответникът е започнал частично да погасява
вземането, но предвид подаденото от него възражение, предявява настоящия иск само
за сумата от 12 947.89 лева - главница и моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника вземането на ищеца за
сумата от 12 947.87 лева - главница по цитирания по – горе договор за
кредит, дължима ведно със законната лихва, считано от 13.10.2011 година до
окончателното плащане. Претендира разноските, направени в настоящото и в
заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът Е.Х.П. взема становище по предявения иск. Счита, че същият е
допустим, но неоснователен. Твърди, че не е уведомяван за извършената цесия,
както и че не е подписвал споразумение за разсрочване на задължението с ищеца
на 19.09.2016г. Твърди и че не е правил никакви вноски по цитирания кредит към
ищеца. Не е канен да заплаща такива нито от Банка ДСК ЕАД, нито от ищеца Не е
получавал уведомление или покана за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо.
Оспорва основанието и начина по който са определени сумите, както от Банка ДСК
АД, така и от ищеца. По издадения на 14.10.2011 г. Изпълнителен лист и Заповед
за изпълнение не е извършвал плащания, не е уведомяван за тези документи, за
съществуването им разбрал през 2020г., когато е образувано изпълнителното дело.
В периода от 14.10.2011 г. до получаването чрез роднини на покана за доброволно
изпълнение по образуваното през 2020г. изпълнително дело не е признавал никакви
вземания на молителя, поради което счита вземанията за погасени по давност на
основание чл. 110 вр.с чл. 114, ал. 1 от ЗЗД.
В
хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, изслушано е
заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза и съдебно-графологична
експертиза, които не са
оспорени и съдът ги възприема изцяло като обективни и професионално изготвени.
С оглед събраните писмени и гласни доказателства
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 31.07.2008
година Банка ДСК АД предоставила на ответника кредит за текущо
потребление в размер на 15 000 лева. Заетата сума следвало да
бъде върната за срок от 120 месеца, заедно с договорената възнаградителна
лихва. Към договора е приложен погасителен план с краен срок на издължаване -
25.07.2018г. С анекс към договора за кредит от 20.11.2009г. е уговорена нова крайна
дата за издължаване – 15.11.2019г. Поради спиране на плащанията банката е
предявила правата си в заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК през 2011г.
В заявлението не е посочена дата на предсрочна изискуемост и не са представени
доказателства за уведомяване на длъжника за настъпването й. В исковата молба ищецът
също не посочва дата на предсрочна изискуемост и не представя доказателства за
уведомяване на длъжника за настъпването й.
На
06.03.2012 година, след като се снабдила с изпълнително основание, Банка ДСК АД
прехвърлила на ищеца вземането си към ответника с договор за покупко-продажба
на вземания, за което ответникът е уведомен с писмо на лист 26 от делото.
На 19.09.2016г. между ОТП Факторинг
България ЕАД и ответника било сключено споразумение, с което страните
признават, че размера на задължението на ответника към тази дата е в размер на 14 191.16
лв. главница и 15.77 лева – лихва. Договорено е то да бъде изплатено, заедно
със съответните дължими лихви по главницата за срока на споразумението
- на равни 54 месечни вноски. Уговорено е че при неизпълнение на коя
да е част от споразумението то отпада автоматично и изпълнението ще продължи при
условията на образувано изпълнително производство. Автентичността на посоченото
споразумение е установено от съдебно-почерковата експертиза, според която
ответникът е подписал лично споразумението.
В периода от 06.04.2012г. до 05.02.2021г.,
ответникът е направил плащания в полза на ищеца ОТП Факторинг България
ЕАД в общ размер на 15 513.27 лева, видно от допълнителното
заключение на вещото лице, и от становището и на двете страни в съдебно
заседание на 03.10.22г.
Тъй като споразумението не е било изпълнявано
точно, ОТП Факторинг България ЕАД е образувал на 10.08.2020г.,
изпълнително дело по издадения изпълнителен лист на 14.10.2011г. в полза на
„Банка ДСК” ЕАД. По това дело до длъжника и поръчителите са изпратени съобщения
от съдебния изпълнител като в предоставения законов срок длъжниците са възразили.
Предвид постъпилото възражение по чл. 414 ГПК е образувано настоящото производство.
Настоящият
състав намира предявения иск за допустим, предявен в предвидения от закона срок
от активно легитимиран ищец. Редовността на цесията се установява от представените
документи. Ответникът е надлежно уведомен за настъпилата промяна в кредитора като
след цесията Е.П. е извършвал плащанията към новия кредитор, за което по делото
са налице доказателства, обективирани в заключението на съдебно-счетоводната
експертиза и признания на страните.
Облигационните
отношения между страните се регулират от сключения договор за потребителски
кредит на 31.07.2008г. с приложен погасителен план и анекс към него от 20.11.2009г.
с нов погасителен план и крайна дата за плащане 15.11.2019г. Неприложим в
отношенията между страните погасителния план към споразумението от 2016г., тъй
като основаниeто
на заповедното производство и настоящия установителен иск са дължими суми по
договора за потребителски кредит, а не по споразумението между ищеца и ответника.
Предмет на делото по установителния иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е
вземането, основано на представения документ – извлечението от счетоводните
книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът
и изискуемостта са определени от
страните при сключването му.
По
делото няма доказателства относно обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита на длъжника и не се твърдят дати, на които това се е случило. Предвид
това съдът приема, че към датата на образуване на заповедното производство не е
била настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Към настоящия момент обаче
е настъпил падежът на всички вноски съгласно погасителния план с краен срок
15.11.2019г. Съгласно възприето в Тълкувателно решение от
02.04.2019г. на ОСГТК по т.д. 8/2017г. при вземане, произтичащо от договор за
банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на
длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, не
може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за
кредит при условията, договорени между страните - кредитор и кредитополучател,
в т.ч. и сключените между тях анекси. Вземането произтича от договор за кредит
с определени срокове за плащане на отделните вноски, които са намерили
отражение в счетоводните книги на банката. Размерът и падежът на всяка вноска
са определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо
удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 ГПК. Липсата на точно
изпълнение, съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от
страните за погасяване на задължението - главница или лихви, следва да бъде
съобразено в рамката на исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост
на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът - ответник по иска, дължи
изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на която е
настъпил падежът, договорен от страните. В настоящия случай ответникът дължи
изпълнение на всички вноски, тъй като крайният срок за издължаването им е настъпил.
Съдът
приема за установено, че по сключения договор за кредит с Банка ДСК АД след
образуване на заповедното производство са направени 73 броя вноски на обща
стойност 15 513.27 лева на новия кредитор ОТП Факторинг България ЕАД.
Посоченото обстоятелство не е спорно между страните и е отразено в първата
приета съдебно-счетоводна експертиза. Спорно между страните е каква част от вземанията
са погасени с направените вноски, за което е допуснат допълнителен въпрос към
съдебно-счетоводната експертиза, приет в съдебно заседание на 04.10.2022г.
От
приетите по делото и неоспорени от страните съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна
такава, които съдът приема за точно, обективно и компетентно изготвени, се
установява размерът на закупените от ищеца задължения с договора за цесия от
06.03.2012г. и направените плащания от страна на ответника към ищеца след това.
След преглед на счетоводните записвания, предоставени от ищеца, вещото лице е проследило
кои задължения са погасявани с направените от ответника 73 броя вноски за
периода от 06.04.2012г. до 05.02.2021г.
на обща стойност 15 513.27 лева. Констатациите на вещото са обективирани в Приложение
1 към експертизата. От приложението е видно и вещото лице потвърди изрично в
съдебно заседание, че сумата от 11 420,29 лева, част от внесената обща сума от 15
513.27 лева, счетоводно е отнесена от ищеца за погасяване на задължение
наречено „фактуринг лихва за забава“, посочено в колона 6 от Приложение 1. В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че ищецът е закупил само редовна лихва като тя
не е открила информация как се изчислява посочената в счетоводните документи на
ищеца „факторинг лихва за забава“. Според вещото лице ищецът е закупил задължение
в общ размер от 16847.35 лева, ответникът е направил вноски в общ размер на
15513.26 лева и ако се приложи поредността на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД неиздълженият
остатък е в размер на 1539.59 лева. Разликата между тази сума и исковата
претенция идва от допълнително начисляваната за периода от 06.04.2012г. до 05.02.2021г.
„фактуринг лихва за забава“, която е видна от счетоводните извлечения на ищеца.
Съдът
възприема изцяло заключението на вещото лице относно извършените плащания като
при преценка на начина на погасяване на задълженията съдът не е обвързан от
счетоводните записвания на ищеца. Наред с това по делото не е заявена претенция
за „Фактуринг лихва за забава“ и няма никакви данни как се изчислява посочената
лихва и при какви условия. Предвид това едностранното счетоводно отнасяне от
ищеца на плащанията от ответника към „фактуринг лихва за забава“ е неотносимо и
не следва да бъде взето предвид. Съгласно Тълкувателно решение 3/2017г. по тълк.
дело 3/2017г. на ОСГТК за погасяването
на паричните задължения приложение намира специалното правило на чл.76, ал.2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най – напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата. Условие за прихващане по
реда на чл.76, ал.2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира
от поне два от посочените елемента, или според поставения за тълкуване въпрос –
от главница и лихви. Като
съдът съобрази разпоредбата на чл. 76 ал. 2 от ЗЗД и установената там поредност
на погасяване на задълженията намира, че след приспадане на направените
плащания от закупения дълг неизплатена остава сумата в размер на 1539.59 лева –
главница.
Съгласно
задължителните указания в т. 9 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
Тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС, съществуването на вземането по
издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235,
ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес. С оглед на това следва да бъдат
взети предвид направените плащания от ответника като от остатъка от дължимата
сума следва да бъдат приспаднати 3 броя вноски, направени по изпълнителното
дело, в общ размер на 793.27 лева или платената сума, която следва да бъде
взета предвид на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК е в размер на 14 720 лева.
Предмет на исковата молба обаче е само сумата от 12 947.89
лева – главница и при доказани по делото плащания след образуване
на заповедното производство в общ размер от 14 720 лева искът се явява
изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По възражението за давност на ответника съдът намира следното:
Заявлението по чл. 417 от ГПК от Банка ДСК АД е подадено на 13.10.2011г. и
по силата на разпоредбата 422 ал. 1 от ГПК установителният иск се счита предявен
от датата на подаване на заявлението т.е. 13.10.2011г. Процесният договор за
кредит е сключен на 31.07.2008г. т.е. по-малко от 5 години преди първата вноска
по кредита поради което възражението за погасяване на вземанията е неоснователно.
Съдът приема, че, плащанията по договор за кредит не са периодични плащания и
за тях е приложима общата 5-годишна давност спрямо главницата по погасителните
вноски. Началният момент на течението на давността е свързан с изискуемостта на
съответната погасителна вноска /в този смисъл Решение 45 от 17.06.2020г. по т.д.
237/2019г. на ВКС, ТК, Второ отделение/. Предвид датата на сключване на
договора 31.07.2008г. е видно, че по отношение дори на първата вноска от
кредита давността не е изтекла към 13.10.2011г.
Предвид изхода на спора право на
разноски за исковото производство има ответника. Тъй като плащанията по делото
са постъпили след образуване на заповедното производство и преди подаване на исковата
молба по настоящото дело съдът приема, че ответникът дължи разноските по
заповедното производство, за които по делото са налице доказателства за
плащането им. Ответникът не е дал повод за образуване на исковото производство,
тъй като плащанията са направени преди подаване на исковата молба. Направените
от ответника разноски възлизат на сумата от 830 лева – адвокатско възнаграждение
съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие и 250 лева -
депозит за вещо лице. Съдът констатира, че ответникът не е внесъл определения
от съда депозит за вещо лице в цялост и същият дължи сумата от 160 лева,
вносима по депозитната сметка на БРС.
По горните съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК от ОТП „Факторинг България” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, бул.
Княз Александър Дондуков № 19, ет.2 срещу Е.Х.П. с ЕГН **********
*** за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 12 947.89
лева - главница, дължима ведно със законната лихва,
считано от 13.10.2011 година до окончателното плащане, за която сума е издадена
заповед за незабавно изпълнение на парично изпълнение по ч.гр.д. 625/2011
година като неоснователен
ОСЪЖДА ОТП „Факторинг България”
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Оборище, бул. Княз Александър Дондуков № 19, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ НА Е.Х.П. с ЕГН **********
*** сумата от 1080 лв. направени разноски в настоящото производство
ОСЪЖДА Е.Х.П. с ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ по депозитната сметка на Районен съд Берковица сумата
от 160 лв. – депозит за вещо лице
Решението подлежи на обжалване пред ОС
Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението да се
докладва ведно с ч.гр.д. 625/2011 година за произнасяне по чл.416 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :