Решение по НАХД №1688/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 235
Дата: 17 юни 2021 г.
Съдия: Анатоли Йорданов Бобоков
Дело: 20212120201688
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. Бургас , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. М. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20212120201688 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на М. С. М. ЕГН*** против наказателно постановление № 11-
01-473/04.02.2020 г., издадено от Директор на Агенция за държавна финансова инспекция, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 539,64
лева на основание чл. 256, ал. 1 от Закона за обществените поръчки, във връзка с чл. 53, ал. 1
от Закона за административните нарушения и наказания, за нарушение по чл. 17, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 3, т. 2 вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП.
В жалбата се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон. Моли се за отмяна на НП.
В с.з. жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Същата се представлява от
адв. М., който в дадения ход по същество пледира за отмяна на издаденото НП, по
съображенията, изложени в жалбата. Допълнителни аргументи за това развива в
представени писмени бележки.
Въззиваемата страна АДФИ, чрез процесуалния си представител юрк. Карастанчев
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с материалния и
процесуалния закон.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите
на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателката М. С. М. била ректор на *** и възложител на обществени поръчки
по смисъла на. чл. 5, ал.2, т. 14 от Закона за обществените поръчки. При извършена проверка
1
от служители на АДФИ било установено, че тя не е приложила предвидения в закона ред за
възлагане на обществените поръчки за доставката на електрическа енергия за обектите
извън обхвата на договор № 595/12.11.2018 г. чрез събиране на оферти с обява или покана до
определени лица при условията и по реда на Глава двадесет и шеста от ЗОП, въпреки че са
били налице всички законови основания за това. Вместо това, през периода от 01.01.2019 г.
до 31.12.2019 г. за доставка на електрическа енергия за обектите извън обхвата на договор
595/12.11.2018 г. за нуждите на *** - Бургас са извършени разходи на обща стойност 44
969,61 лв. без ДДС, 53 963.53 лв. с ДДС, отчетени въз основа на 36 бр. фактури, издадени от
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, в резултат на което поръчката за
доставка на електрическа енергия за обектите: „СОС ПЕРАЛНЯ“, „Медицински институт”,
„Педагогически факултет-Кафе“ „НХК кв. ***, ,ПНИЛ-секция1, ПНИЛ-секция2“. „Почивна
база-Котел“ е възложена при по-облекчен от предвидения в закона ред.
Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 17, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3, т. 2 вр.
чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП.
Препис от акта бил връчен лично на жалбоподателката, която вписала, че ще представи
възражение. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпило писмено възражение.
Въз основа на горепосочения акт, след като подаденото възражение било преценено
като неоснователно, било издадено атакуваното НП № 11-01-473/04.02.2020 г. от Директор
на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на жалбоподателя при
възпроизвеждане на фактическите констатации от АУАН е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 539,64 лева на основание чл. 256, ал. 1 ЗОП.
Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и от показанията на
актосъставителя.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално допустима, тъй
като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от легитимирано лице и е срещу
административно -наказателен акт, който подлежи на обжалване.
Съдът констатира, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП изхождат
от съответните длъжностни лица, в пределите на тяхната материална и териториална
компетентност по смисъла на чл. 261, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът счита, че при съставяне на АУАН
и издаване на атакуваното НП е спазена изискуемата писмена форма и реквизити. Спазени
са и давностите срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е
редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
За да възникне основание за прилагане на ЗОП следва да са налице няколко
кумулативно дадени изисквания по отношение на обект, субект и стойност на обществената
поръчка. Предоставянето на услуги е обект на обществена поръчка съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3
ЗОП. Жалбоподателят Миткова е възложител на обществени поръчки съгласно чл. 7, ал. 1 от
ЗОП, вр.чл. 5, ал. 4, т. 2 вр. чл. 123, т. 1 от ЗОП.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 3, т. 2 ЗОП възложителите прилагат реда за
2
възлагане чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица, когато
обществените поръчки имат прогнозна стойност – при доставки или услуги – от 30 000 лв.
до 70 000 лв. Доставката на електрически услуги има характера на периодично повтарящи се
услуги по смисъла на чл. 21, ал. 8, т. 1 ЗОП. Последната разпоредба сочи начина за
изчисляване на стойността на обществената поръчка с цел определяне на реда за нейното
възлагане, именно – при обществени поръчки за доставки или услуги, които са регулярни
или подлежат на подновяване в рамките на определен период, прогнозната стойност се
определя на базата на действителната обща стойност на поръчките от същия вид, които са
възложени през предходните 12 месеца, коригирана с евентуалните промени в количеството
или стойността, които биха могли да настъпят за период от 12 месеца след възлагането на
поръчката.
От доказателства по делото категорично се установява, че за университета са отчетени
разходи за ел. услуги на обща стойност 44969,61 лева, без ДДС. Отчетените разходи попадат
в стойностния праг на чл. 20, ал. 3, т. 2 ЗОП. Предвид изложеното, може да се направи
обоснованият извод, че в случая че не са били спазени изискванията на ЗОП относно избор
на изпълнител, като същият е бил определен без да са събирани оферти с обява при
условията и по реда на Глава 26 ЗОП. Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗОП възложителите са длъжни
да приложат предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са
налице основанията за това.
Към датата на първата фактура за ел. услуги за 2019 г. , жалбоподателят като
възложител на обществени поръчки не е приложил реда за възлагане на обществени поръчки
чрез събиране на оферти с обява или покана при условията и по реда на Глава 26 ЗОП за
възлагане на обществена поръчка за предоставяне на ел. услуги на обща стойност, която
попада в стойностния праг на чл. 20, ал. 3, т. 2 ЗОП, въпреки че са били налице
законоустановените предпоставки за това. Вместо това за посочения периода въз основа на
разходооправдателни документи /фактури/, издадени от доставчика са извършени разходи за
ел.енергия на обща стойност 44969,61 лева, без ДДС чрез директно договаряне.
С това свое поведение жалбоподателят виновно е осъществил състава на
административно нарушение по чл. 20, ал. 3, т. 2 вр. чл. 17, ал. 1 ЗОП. Нарушението е от
категорията на формалните такива, за чието извършване не е необходимо настъпването на
общественоопасни последици.
Като санкционна разпоредба от наказващия орган е приложена нормата на чл. 256, ал.
1 от ЗОП, съгласно която възложител, който възложи поръчката при по-облекчен ред от
предвидения в закона съобразно нейната стойност, се наказва с глоба в размер 1 на сто от
стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор – глобата е
1 на сто от извършения разход или от поетото задължение за извършване на разход, но във
всички случаи не повече от 10 000 лв. От тази разпоредба е видно, че наказуемо е
възлагането на поръчка при по-облекчен ред от предвидения, т. е. нарушението се извършва
чрез действие, като ирелевантно за съставомерността е дали за целта е сключен или не
писмен договор. От друга страна нарушената разпоредба е тази на чл. 17, ал. 1 от ЗОП
предвиждаща задължение за възложителите да приложат предвидения в закона ред за
възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за това. От обективна
страна съставът на нарушението по чл. 17, ал. 1 от ЗОП се осъществява чрез бездействие –
непредприемане на действия за провеждане на обществена поръчка при наличие на
основанията за това. С оглед на това се налага извод, че в случая е налице противоречие
между нарушената норма и приложената от наказващия орган санкционна норма, доколкото
поставя нарушителя в невъзможност да разбере в какво се изразява неправомерното
поведение, за което е наказан – за това, че не е предприел правнодължимо действие или
напротив, предприел е действие в противоречие с установените за това правила.
3
Доста хаотично и неясно е описано нарушението в НП. АНО е приел, че са извършени
разходи за услуги с посочена стойност, в резултат на което е възложена поръчка при по –
облекчен ред от предвидения в закона. В края на НП е посочено, че "като не е приложила
реда за възлагане чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица, за
възложените услуги с посочена стойност, въз основа на разходооправдателни документи
/фактури, издадени от доставчиците на услугите/ и попадащи в стойностния праг по чл. 20,
ал. 3, т. 2 от ДОП, Миткова е възложила поръчка при по облекчен от предвидения в закона
ред. Налице е противоречие относно дали деянието е извършено с действие или с
бездействие.Това ограничава правото на защита на наказаното лице, което не би могло да
разбере срещу какви факти следва да се защитава.
В съставения АУАН и в обжалваното НП се приема, че жалбоподателят е възложила
обществена поръчка при по-облекчен ред от предвидения в закона, без обаче да става ясно
коя от процедурите, предвидени по чл. 18, ал. 1, т. 1-11 от ЗОП е била проведена.
Същевременно в други части от санкционния акт е прието, че в посочения период
предоставените услуги са извършвани без проведена процедура по ЗОП, чрез директно
договаряне. Налице е неправилно приложение на материалния закон, доколкото
разпоредбата на чл. 256, ал. 1 от ЗОП е приложима в хипотезите, когато възложителят
проведе обществена поръчка при по-облекчен ред от предвидения в закона съобразно
нейната стойност, а сключването на договор без провеждане на процедура по възлагане на
обществена поръчка при наличие на основания за това е наказуемо съобразно разпоредбата
на чл. 256, ал. 2 от ЗОП.
За настоящия състав има и неяснота относно размера на наложеното от АНО
административно наказание, с оглед механизма за определянето му, регламентиран в текста
на чл. 256, ал. 1 от ЗОП. Съгласно санкционната норма на чл. 256, ал. 1 от ЗОП глобата е в
размер 1 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен
договор –глобата е 1 на сто от извършения разход или от поетото задължение за извършване
на разход, но във всички случаи не повече от 10 000 лв. Липсва индивидуализация на
наложеното административно наказание – същото е посочено единствено по размер, без да
се изложени от страна на АНО каквито и да било мотиви за начина, по който е определен
размера на глобата -като процент от общата стойност на направените разходи за услуги
върху която сума е начислен ДДС, и коя точно от двете суми със или без ДДС.
Санкционираното лице следва да е наясно, както с вмененото му административно
нарушение и със законните разпоредби, които АНО счита за нарушени, така също и с вида и
размера на наложеното му наказание, съобразно съответстващата му санкционна норма.
По тези съображения НП следва да се отмени.
Така мотивиран на основание чл. 63, ал. 1, предл. ІІI от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-473/04.02.2020 г., издадено от Директор
на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на М. С. М. ЕГН*** е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 539,64 лева за нарушение по чл. 17, ал. 1
вр. чл. 20, ал. 3, т. 2 вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
Бургас, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5