Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 29.08.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на единадесети април две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ГОСПОДИН
ТОНЕВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 2579 по описа за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20253328 от 16.11.2020 г. по гр.д. № 19571/2019 г. по описа на СРС, 154 с-в са
отхвърлени като неоснователни предявените от Е.С.М. срещу Е.Б.Р., А.Г.Г., М.Б.Р. искове с правно основание чл.45 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/, с които се претендира солидарно заплащане на обезщетение
в размер на 5000.00 лв. за причинените на ищцата неимуществени вреди /болки и
страдания/изразили се във влошено здравословно състояние след принудителното й
извеждане от обитаваното от нея жилище и психически тормоз, оказван върху нея
от ответниците.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищцата Е.С. Маламов с излагане на доводи, че
решението е неправилно и необосновано; постановено в противоречие със събраните
доказателства, материалния закон и процесуалните правила. Неправилно съдът е
приел за недоказано в производството противоправното
поведение на ответниците, причинно-следствена връзка и претърпяна вреда. Сочи, че чрез събраните
в производството доказателства – полицейски преписки и показания на разпитаните
пред първата инстанция свидетели установяват посочените обстоятелства. При
преценка събраните в производството гласни доказателства съдът не е изложил
мотиви защо кредитира показания на някои от свидетелите, а други – не. От своя
страна продължителността и интензитета на извършените от ответниците вредоносни
действия спрямо ищцата й причиняват влошаване на здравословното състояние,
което е установено чрез представеното в производството ЕР на ТЕЛК.
Моли за отмяна на
постановеното решение, като неправилно и уважаване на исковете като основателни
в цялост. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответниците
Е.Б.Р., А.Г.Г.,
М.Б.Р., в който изразяват становище за неоснователност на жалбата.
Заявяват, че постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Софийският градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства
и наведените от страните доводи по реда на
въззивното производство и при така очертания
от жалбите предмет, приема следното:
Софийският градски съд, като
обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК
, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Във връзка с доводите
за
неправилност на постановеното решение изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Производството
е образувано по искова молба подадена от Е.С.М. против Е.Б.Р., А.Г.Г., М.Б.Р., с която са предявени искове с правно основание
чл. 45 от ЗЗД за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди /болки
и страдания/ изразяващи се във влошено здравословно състояние причинени след
принудителното й извеждане от обитаваното от нея жилище и психически тормоз,
оказван върху нея от ответниците.
Ищцата
твърди, че повече от 25 години е живяла на семейни начала с Б.Г.в неговата
къща, находяща се в гр. Нови Искър, ул.*****до
смъртта му на 13.06.2016 г. Поддържа, че предсмъртното желание на Б.било да
остане да живее в неговата част от къщата. Твърди, че децата на Б.Г.не се
съобразили с това негово желание и настоявали тя да се изнесе от жилището, като
на 18.04.2018 г. М. Р.я посетила, за да й предложи транспорт, за да я изхвърли
от къщата, като взела тогава ключовете от вратата и избягала. На 13.06.2018 г.
след престой в болницата се прибрала в къщата, но не успяла да влезе, тъй като
били сменени патроните на входната врата, а на двора бил изхвърлен личния й
багаж. Твърди, че имала покъщнина на стойност 15 000.00 лева, която била
унищожена. Поради това, че била унижена, обиждана и заплашвана претендира
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000.00 лева. В
допълнителна молба уточнява, че вредоносното деяние е извършено на 13.07.2018
г., когато били сменени бравите и патронниците на входните врати, а багажът й
бил изхвърлен на двора, а на 15.07.2018 г. установила, че цялата й покъщнина
била изхвърлена на улицата, като дървените и металните вещи били напълно
унищожени. Опитала на 19.07.2018 да си прибере част от багажа, но от него
нямало и следа. Прилага опис на имуществото си, предмет на иска на стойност 21
532 лв., от които с исковата молба претендира 15 000 лева. В първото по делото
открито съдебно заседание ищцата конкретизира, че претендира от ответниците
солидарно сумата от 5 000 лева, обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, представляващи болки и страдания, настъпили в резултат на влошено
здравословно състояние след принудителното й извеждане от обитаваното от ищцата
жилище и психически тормоз, оказван върху нея.
Ответниците в отговора на исковата си молба оспорват изцяло
предявените искове, като неоснователни и недоказани. Възразяват, че не
отговарят на истината изложените в исковата молба фактически обстоятелства,
освен обстоятелството, че ищцата е съжителствала с Б.Г.в неговата къща, находяща се в гр. Нови Искър, ул.*****до смъртта му.
Твърдят, че по вина на ищцата не успели да влязат във владение на наследствения
им имот, за което са поискали освобождаването му от нея с нотариална покана,
както и са сезирали органите на полицията. Оспорват изложените факти за това,
че ответниците са унищожавали и повреждали вещи на посочените в исковата молба
дати, оспорват и факта, че описаните в допълнението към исковата молба вещи са
били собственост на ищцата. Твърдят, че представеното саморъчно завещание е
неистинско и не спазена изискуемата от закона форма за съхранението и
обявяването му, поради което няма правна стойност.
С
постановеното решение съдът е приел, че от събраните в производството
доказателства не се установява по несъмнен начин, че ответниците са извършили
описаните противоправни и увреждащи ищцата действия.
Приел е за недоказани в производството елементите от фактическия състав на
непозволено увреждане, а именно - настъпването на описаните в исковата молба неимуществени
вреди, които се намират в прака причинно-следствена връзка с неправомерното
деяние на ответниците.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Независимо от това
и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, т.е. елементите на фактическия състав на деликтната
отговорност са: 1.
противоправно поведение, 2. настъпването
на вреди, 3. причинна връзка между тях и 4. вина у причинителя. Докато наличието на последния от
четирите се предполага по силата
на оборимата презумпция на, ал. 2 от цитираната
разпоредба /вината/, то останалите три
подлежат на доказване чрез предвидените в ГПК способи.
Настоящата инстанция също намира, че
по делото не са налице елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Чрез събраните
пред първата инстанция доказателства – преписки образувани пред 02 РУ – СДВР - №
226р-14299/12.07.2018 г. и пред СРП - № 14947/2018 г. и показанията на
изслушаните пред първата инстанция свидетели не се установяват фактическите
твърдения на ищцата, че на посочената дата 13.07.2018 г., когато били сменени
бравите и патронниците на входните врати, багажът й бил изхвърлен на двора, а
на 15.07.2018 г. цялата й покъщнина била изхвърлена на улицата, като дървените
и металните вещи били напълно унищожени, както и че Е.М. принудителното е
извеждана от обитаваното от нея жилище и й е оказван психически тормоз от
страна на ответниците.
Така, чрез
образуваната при 02 РУ – СДВР се установява спор за ползването на имота – къща
в гр.Нови Искър, ул.“*****между ищцата Е.М., която е живяла на семейни начала с
Б.Р., починал през м.юни 2017 г. и неговите наследници по закон – М.Р.. Във
връзка с този спор по реда на чл.64 ЗМВР на М. е съставен протокол за
полицейско разпореждане.
Чрез
образуваната в СРП преписка се установява, че между страните е налице спор във
връзка с ползването на имота, доколкото след смъртта на Б.Р., Е.М. е продължила
да ползва фактически имота без надлежно учредено или прехвърлено право за това.
Във връзка с
установеното чрез посочените преписки по делото пред СРС е представена и
нотариална покана от 05.02.2018 г. изпратена от наследниците по закон на Б.Р. -
ответници в производството до ищцата за освобождаване
на имота.
Съответно,
чрез събраните в производството гласни доказателства не се установява
извършване на описаните вредоносни и противоправни
действия от ответниците. Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, чрез
показанията на свидетеля В.М.се установява, че през месец август на 2017 г.
ищцата му се е обадила да го помоли да й помогне да си пренесе вещите, които
били изнесени от къщата. Наел камион и като отишъл на място установил, че
„всичко било нарязано“ и поради тази причина не натоварил други вещи в камиона,
освен инструменти от гаража, които закарал в с.Пролеша, а от там във Филиповци.
Чрез
показанията на свидетеля Е.К.не се установяват факти релевантни за спора, а
именно такива свързани с изнасяне, рязане на вещи, които са били в къщата,
както и факти свързани с изгонването на ищцата от жилището.
Чрез
показанията на свидетеля Р. Б- служител на 2 РУ – СДВР се
установява изготвянето на докладна записка, по която е образувана преписка и
съставянето на протоколи и на М. и на Р. по реда на чл.64 ЗМВР. Не се
установява извършване на конкретно вредоносно и противоправно поведение от
страна на ответниците, в т.ч. и от описаните от ищцата в исковата молба и
допълнителна молба- уточнение.
При тези данни,
след като не е установено авторството за извършване на
описаното противоправно поведение на ответниците, то не е налице първата предпоставка на чл. 45 ЗЗД-противоправното поведение.
Не са налице
и останалите предпоставки на чл. 45 ЗЗД, включително причинно-следствена връзка между настъпилите
вреди за ищцата и описаните деяния.
С оглед това
като неоснователни и недоказани предявените искове по чл.45 ЗЗД подлежат на
отхвърляне.
Крайните изводи на
двете съдебни инстанции съвпадат. На основание чл. 271, ал. 1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
При този изход
на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответниците
следва да бъде присъдена сумата 900.00 лв. –разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20253328 от 16.11.2020 г. по гр.д. № 19571/2019 г. по описа на СРС,
154 с-в.
ОСЪЖДА Е.С.М. ЕГН **********, с адрес:
***, район Илинден да заплати на
Е.Б.Р. ЕГН **********, А.Г.Г. ЕГН **********, М.Б.Р. ЕГН ********** сумата от 900.00 лв., представляваща
сторените от тях разноски по
делото за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.