Решение по дело №2579/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262829
Дата: 29 август 2022 г. (в сила от 29 август 2022 г.)
Съдия: Калина Кръстева Анастасова
Дело: 20211100502579
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№……………..

гр. София, 29.08.2022 г.

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно  заседание на единадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

        МЛ.СЪДИЯ: ГОСПОДИН ТОНЕВ

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 2579 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение 20253328 от 16.11.2020  г. по гр.д. № 19571/2019 г. по описа на СРС, 154 с-в са отхвърлени като неоснователни предявените от Е.С.М. срещу Е.Б.Р., А.Г.Г., М.Б.Р. искове с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, с които се претендира солидарно заплащане на обезщетение в размер на 5000.00 лв. за причинените на ищцата неимуществени вреди /болки и страдания/изразили се във влошено здравословно състояние след принудителното й извеждане от обитаваното от нея жилище и психически тормоз, оказван върху нея от ответниците.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищцата Е.С. Маламов с излагане на доводи, че решението е неправилно и необосновано; постановено в противоречие със събраните доказателства, материалния закон и процесуалните правила. Неправилно съдът е приел за недоказано в производството противоправното поведение на ответниците, причинно-следствена връзка и претърпяна вреда. Сочи, че чрез събраните в производството доказателства – полицейски преписки и показания на разпитаните пред първата инстанция свидетели установяват посочените обстоятелства. При преценка събраните в производството гласни доказателства съдът не е изложил мотиви защо кредитира показания на някои от свидетелите, а други – не. От своя страна продължителността и интензитета на извършените от ответниците вредоносни действия спрямо ищцата й причиняват влошаване на здравословното състояние, което е установено чрез представеното в производството ЕР на ТЕЛК.

Моли за отмяна на постановеното решение, като неправилно и уважаване на исковете като основателни в цялост. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответниците Е.Б.Р., А.Г.Г., М.Б.Р., в който изразяват становище за неоснователност на жалбата. Заявяват, че постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема следното:

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК

, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Във връзка с доводите за неправилност на постановеното решение изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от Е.С.М. против Е.Б.Р., А.Г.Г., М.Б.Р., с която са предявени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ изразяващи се във влошено здравословно състояние причинени след принудителното й извеждане от обитаваното от нея жилище и психически тормоз, оказван върху нея от ответниците.

Ищцата твърди, че повече от 25 години е живяла на семейни начала с Б.Г.в неговата къща, находяща се в гр. Нови Искър, ул.*****до смъртта му на 13.06.2016 г. Поддържа, че предсмъртното желание на Б.било да остане да живее в неговата част от къщата. Твърди, че децата на Б.Г.не се съобразили с това негово желание и настоявали тя да се изнесе от жилището, като на 18.04.2018 г. М. Р.я посетила, за да й предложи транспорт, за да я изхвърли от къщата, като взела тогава ключовете от вратата и избягала. На 13.06.2018 г. след престой в болницата се прибрала в къщата, но не успяла да влезе, тъй като били сменени патроните на входната врата, а на двора бил изхвърлен личния й багаж. Твърди, че имала покъщнина на стойност 15 000.00 лева, която била унищожена. Поради това, че била унижена, обиждана и заплашвана претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000.00 лева. В допълнителна молба уточнява, че вредоносното деяние е извършено на 13.07.2018 г., когато били сменени бравите и патронниците на входните врати, а багажът й бил изхвърлен на двора, а на 15.07.2018 г. установила, че цялата й покъщнина била изхвърлена на улицата, като дървените и металните вещи били напълно унищожени. Опитала на 19.07.2018 да си прибере част от багажа, но от него нямало и следа. Прилага опис на имуществото си, предмет на иска на стойност 21 532 лв., от които с исковата молба претендира 15 000 лева. В първото по делото открито съдебно заседание ищцата конкретизира, че претендира от ответниците солидарно сумата от 5 000 лева, обезщетение за причинените й неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, настъпили в резултат на влошено здравословно състояние след принудителното й извеждане от обитаваното от ищцата жилище и психически тормоз, оказван върху нея.

Ответниците в отговора на исковата си молба оспорват изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани. Възразяват, че не отговарят на истината изложените в исковата молба фактически обстоятелства, освен обстоятелството, че ищцата е съжителствала с Б.Г.в неговата къща, находяща се в гр. Нови Искър, ул.*****до смъртта му. Твърдят, че по вина на ищцата не успели да влязат във владение на наследствения им имот, за което са поискали освобождаването му от нея с нотариална покана, както и са сезирали органите на полицията. Оспорват изложените факти за това, че ответниците са унищожавали и повреждали вещи на посочените в исковата молба дати, оспорват и факта, че описаните в допълнението към исковата молба вещи са били собственост на ищцата. Твърдят, че представеното саморъчно завещание е неистинско и не спазена изискуемата от закона форма за съхранението и обявяването му, поради което няма правна стойност.

С постановеното решение съдът е приел, че от събраните в производството доказателства не се установява по несъмнен начин, че ответниците са извършили описаните противоправни и увреждащи ищцата действия. Приел е за недоказани в производството елементите от фактическия състав на непозволено увреждане, а именно - настъпването на описаните в исковата молба неимуществени вреди, които се намират в прака причинно-следствена връзка с неправомерното деяние на ответниците.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, т.е. елементите на фактическия състав на деликтната отговорност са: 1. противоправно поведение, 2. настъпването на вреди, 3. причинна връзка между тях и 4. вина у причинителя. Докато наличието на последния от четирите се предполага по силата на оборимата презумпция на, ал. 2 от цитираната разпоредба /вината/, то останалите три подлежат на доказване чрез предвидените в ГПК способи.

Настоящата инстанция също намира, че по делото не са налице елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.

Чрез събраните пред първата инстанция доказателства – преписки образувани пред 02 РУ – СДВР - № 226р-14299/12.07.2018 г. и пред СРП - № 14947/2018 г. и показанията на изслушаните пред първата инстанция свидетели не се установяват фактическите твърдения на ищцата, че на посочената дата 13.07.2018 г., когато били сменени бравите и патронниците на входните врати, багажът й бил изхвърлен на двора, а на 15.07.2018 г. цялата й покъщнина била изхвърлена на улицата, като дървените и металните вещи били напълно унищожени, както и че Е.М. принудителното е извеждана от обитаваното от нея жилище и й е оказван психически тормоз от страна на ответниците.

Така, чрез образуваната при 02 РУ – СДВР се установява спор за ползването на имота – къща в гр.Нови Искър, ул.“*****между ищцата Е.М., която е живяла на семейни начала с Б.Р., починал през м.юни 2017 г. и неговите наследници по закон – М.Р.. Във връзка с този спор по реда на чл.64 ЗМВР на М. е съставен протокол за полицейско разпореждане.

Чрез образуваната в СРП преписка се установява, че между страните е налице спор във връзка с ползването на имота, доколкото след смъртта на Б.Р., Е.М. е продължила да ползва фактически имота без надлежно учредено или прехвърлено право за това.

Във връзка с установеното чрез посочените преписки по делото пред СРС е представена и нотариална покана от 05.02.2018 г. изпратена от наследниците по закон на Б.Р. - ответници в производството до ищцата за освобождаване на имота.

Съответно, чрез събраните в производството гласни доказателства не се установява извършване на описаните вредоносни и противоправни действия от ответниците. Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, чрез показанията на свидетеля В.М.се установява, че през месец август на 2017 г. ищцата му се е обадила да го помоли да й помогне да си пренесе вещите, които били изнесени от къщата. Наел камион и като отишъл на място установил, че „всичко било нарязано“ и поради тази причина не натоварил други вещи в камиона, освен инструменти от гаража, които закарал в с.Пролеша, а от там във Филиповци.

Чрез показанията на свидетеля Е.К.не се установяват факти релевантни за спора, а именно такива свързани с изнасяне, рязане на вещи, които са били в къщата, както и факти свързани с изгонването на ищцата от жилището.

Чрез показанията на свидетеля Р. Б- служител на 2 РУ – СДВР се установява изготвянето на докладна записка, по която е образувана преписка и съставянето на протоколи и на М. и на Р. по реда на чл.64 ЗМВР. Не се установява извършване на конкретно вредоносно и противоправно поведение от страна на ответниците, в т.ч. и от описаните от ищцата в исковата молба и допълнителна молба- уточнение.

При тези данни, след като не е установено авторството за извършване на описаното противоправно поведение на ответниците, то не е налице първата предпоставка на чл. 45 ЗЗД-противоправното поведение.

Не са налице и останалите предпоставки на чл. 45 ЗЗД, включително причинно-следствена връзка между настъпилите вреди за ищцата и описаните деяния.

С оглед това като неоснователни и недоказани предявените искове по чл.45 ЗЗД подлежат на отхвърляне.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание чл. 271, ал. 1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответниците следва да бъде присъдена сумата 900.00 лв. –разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20253328 от 16.11.2020  г. по гр.д. № 19571/2019 г. по описа на СРС, 154 с-в.

ОСЪЖДА Е.С.М. ЕГН **********, с адрес: ***, район Илинден да заплати на Е.Б.Р. ЕГН **********, А.Г.Г. ЕГН **********, М.Б.Р. ЕГН ********** сумата от 900.00 лв., представляваща сторените от тях разноски по делото за въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:           ЧЛЕНОВЕ:    1.                     2.