Присъда по дело №955/2021 на Районен съд - Видин

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №6/04.02.2022 г. ПО НОХД № 955/2021г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Делото е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Видин срещу Н.
КР. С., роден на 11.07.1978г. в гр. Видин, с постоянен адрес- гр.Видин, ж.к, „Панония",
бл.10, вх.Б, ет.6, ап.34,и с настоящ адрес- гр.София, ж.к.Дружба-1, ул.“Тирана“-№ 25,вх.Б,
ап.44, българин, българско гражданство, разведен, със средно образование, безработн,
осъждан, ЕГН: ********** за това, че за времето от 01.05.2012г. до 15.12.2018г.,
включително в гр.Видин в условията на повторност, след като е осъден с присъда по НОХД
№ 903/2012г. по описа на Районен съд-Видин, влязла в законна сила на 10.08.2012г. за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК, след като е осъден с Решение № 138/23.09.2003г. по
гр.дело № № 206/2003г. по описа на ВРС да изплаща месечна издръжка на непълнолетния
си/ към онзи момент/ син- КР. Н. КР., роден на 15.12.2000г. в размер на 60.00лв. чрез
неговата майка и законна представителка М К А от гр.Видин, съзнателно не е изпълнил
задълженията си в размер на по-вече от 2 месечни вноски, а именно 79 и половина месечни
вноски в размер на общо 4770/ четири хиляди седемстотин и седемдесет/ лева-
престъпление по чл. 183, ал.1 от НК за което и на основание чл.183, ал.4 във вр. ал.1 от НК.
Представителят на РП Видин в съдебно заседание поддържа обвинението. Пледира за
наказание пробация с пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 НК в размер на две години.
Подсъдимият участва в процеса лично и с редовно назначен защитник. Признава вината си.
По тяхно искане е проведено съкратено съдебно следствие – хипотеза на чл.371 т.2 от НПК.
Защитникът пледира, че така поисканата от прокурора осъдителна присъда е в твърде
завишен размери моли съда да наложи наказание в минимален размер.
Съдът като прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства прие за
установени следните фактически обстоятелства:
Н. КР. С., ЕГН: **********, е роден на 11.07.1978 г. в гр. Видин, българин, български
гражданин, със средно образование, безработен, разведен, с постоянен адрес: гр. Видин, ж.к.
„Панония" 10, вх. Б, ет.6, ап.34. С. е бил осъждан - с Присъда по НОХД №903/2012 г. на PC
- Видин, влязла в сила на 10.08.2012 г., С. е бил осъден за престъпление по чл.183, ал.4 във
вр. с ал.1 НК с наложено наказание „Пробация" със следните пробационни мерки, а именно:
- задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на явяване и подписване пред
пробационен служител два пъти седмично за срок от 2 /две/ години; - задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 /две/ години; - безвъзмезден труд в
полза на обществото в размер на 100 /сто/ часа годишно за срок от 2 /две/ години.
Н.С. и св. М А имали сключен граждански брака, който приключил с развод през 2003 г. От
брака имат общо дете - КР. Н. КР., родена на 15.12.2000 г.
С решението за развода - Решение № 138/23.09.2003 г. по гр. дело № 206/2003 г. по описа на
ВРС, С. бил осъден да заплаща чрез М А, като законен представител на детето, месечна
издръжка в размер на 60 лева, считано от 18.07.2002 г. до отпадане или прекратяване на
основанието за заплащането й. От показанията на св. М А е видно, че същата не поддържала
никакви отношения с подсъдимия Н. КР. С. след развода. Същият бил осъден да изплаща
месечна издръжка, но никога не го бил правил. Издръжката на св. К.К. се плащала
ежемесечно от Община Видин. Парите се превеждали по банков път по сметка на св. А в
„Уникредит Булбанк". Когато детето навършило пълнолетие, а именно на 15.12.2018 г.
никой повече не изплащал издръжка, тъй като св. К. не се записвал да учи във ВУЗ.
Свидетелите А и К. били в Англия, където работели и живеели.
Св. К.К. завил, че ежемесечно получавал издръжката си от Община Видин, която била в
размер на 60,00 лв. Същият не познавал подсъдимия Н.С., никога не го бил виждал, не
1

желаел нищо от него и нямал никакви претенции спрямо биологичния си баща.
По този начин от 01.05.2012 г. до 15.12.2018 г. съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно - 79 и половина месечни вноски по 60
лева, в размер общо на 4770 /четири хиляди четиристотин и седемдесет и седем/ лева.
Според приложените справки, към настоящия момент С. не притежава движимо и
недвижимо имущество, няма регистрирани фирми и участие в търговски дружества и е
безработен.
Така възприетата фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство гласни и писмени доказателствени материали.
Горните факти се установяват при съвкупната преценка на събраните в хода на ДП писмени
и гласни доказателства – заверено копие Решение № 138/23.09.2003 г. по гр. дело №
206/2003 г. по описа на ВРС ,показанията на свидетелите; обясненията на подсъдимия,
дадени в хода на досъдебно производство, свидетелство за съдимост .
Съдът като преценени както поотделно, така и в своята съвкупност събраните в хода на ДП
доказателства, които подкрепят самопризнанието на подсъдимия, прие за установени
фактическите обстоятелства изложени в обвинителния акт - че за посочения в него период
подсъдимият не е плащал издръжка на детето КР. Н. КР., а именно 79 и половина месечни
вноски в размер на общо 4770/ четири хиляди седемстотин и седемдесет/ лева и то след като
е осъден за същото деяние с присъда по НОХД № 903/2012г. по описа на Районен съд-
Видин.
Правни доводи
При така установената фактическа обстановка съдът призна подсъдимия за виновен по
повдигнатото обвинение при следните съображения:
С разпоредбата на чл. 183 ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказателна
отговорност за лицата, осъдени да плащат издръжка на свои низходящи, когато съзнателно
не изпълняват задължението си в размер на две или повече месечни вноски.
Или за да е съставомерно едно деяние по чл.183 ал.1 от НК е необходимо от
обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима
съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от
два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от
дължащото алиментните задължения лице.
При събраните в хода на ДП доказателства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия се
установява, че макар и да е бил осъден с влязло в сила решение на граждански съд да
заплаща по 60.00лв. месечна издръжка за КР. Н. КР. същият не е изпълнявал това си
задължение за повече от две поредни месечни вноски за периода от 01.05.2012г. до
15.12.2018г., включително- 79 и половина месечни вноски в размер на общо 4770/ четири
хиляди седемстотин и седемдесет/ лева и то след като е осъден за същото деяние с присъда
по НОХД № 903/2012г. по описа на Районен съд-Видин.
Установи се от същите доказателства и от обясненията на подсъдимия, дадени на ДП, че
същият съзнателно не е изпълнил това си задължение. Родителят е длъжен да издържа
своите ненавършили пълнолетие деца, отказ от издръжка е нищожен и никакви взаимни
уговорки между родителите не освобождават осъдения от това му задължение.
При горните съображения съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение.
С бездействието си изразено в трайно и непрекъснато в продължение на пет години – 79 и
половина месечни вноски неплащане на издръжка на дето си , след като е бил осъден с
влязло в сила решение на граждански съд и след осъждане с влязла в законна сила присъда
за същото деяние подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на престъпление
по чл.183 ал.4 във вр. ал.1 НК. Престъплението по чл.183 от НК е продължено
2

престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то
трайно и непрекъснато в определен период от време, каквито са и събраните в хода на ДП
доказателства.
От субективна страна това задължение не е изпълнено съзнателно от дължащото
алиментните задължения лице.
Престъплението по чл.183 ал.1 от НК е на просто извършване. Законът не се интересува от
нищо друго освен от факта на неплащане на издръжката. Налице е безспорно установеният
факт на неплащане на издръжката за процесния период, за който е била дължима по силата
на влязъл в сила съдебен акт; това задължение е ежемесечно и не може да бъде прекъсвано,
налице е безспорно установеният факт, че съзнателно подсъдимият не е заплащала
определената му със съдебното решение издръжка за посочения в обвинителния акт период.
Без значение за съставомерността на деянието е обстоятелството, че подсъдимият не е
разполагал с достатъчно средства за издръжката на детето, доколкото не е поискал по
гражданскоправен ред намаляване размера на издръжката, за която е бил осъден с влязлото в
сила решение. Подсъдимият не е реализирал тези си права в продължение на шестдесет и
един месеца и през този период съвсем съзнателно не е давал издръжка на детето си.
Липсата на достатъчно средства по никакъв начин не отрича наличието на умисъл за
осъществяване на престъпното деяние. Има значение само при определяне размера на
наказанието. Всякакви други обстоятелства - трудовия статус, размер на получавано трудово
възнаграждение, задължения към кредитори, новото фактическо съжителство на осъдения да
плаща издръжка, наличието на други деца, поведението на родителя, комуто са възложени
родителските права, образувано ли е или не изпълнително дело, търсена ли е или не
издръжка от държавата са без значение. От наказателно-правна гледна точка са от значение
единствено следните обстоятелства: че в тежест на подсъдимия има парично задължение,
което се дължи на равни месечни вноски по силата на влязъл ви сила съдебен акт и че
същото не е изпълнявано съзнателно за повече от два месечни периода, т.е. в размер на две
или повече месечни /минимум две/ вноски.
Относно вида и размера на наказанието
Съобразно принципа за законоустановеност на наказанието следва да се вземе предвид
визираната в разпоредбата на чл.183 ал.4 във вр. ал.1 НК законна санкция за този вид
престъпление – “лишаване от свобода” до две години или “Пробация”. Съобразно принципа
за индивидуализация наказанието следва да се отчетат степента на обществената опасност
на деянието и на дееца.
Съдът като преценява обществената опасност на подсъдимия счита, че се касае за личност с
завишена степен на обществена опасност, с оглед от една страна на обстоятелството че
подсъдимият признава вината си, от друга страна Съдът взе предвид обстоятелството , че е
осъждан.
Тази на деянието съдът намира , че е завишена, тъй като се касае за изключително дълъг
период от време през който подсъдимия не е изпълнявал задължението си , макар и деянието
по чл.183 ал.4 от НК да не е тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК.
След анализ на посочените индивидуализиращи отговорността обстоятелства, изхождайки
от обществената опасност на деянието и личната опасност на подсъдимия, смекчаващите
вината обстоятелства - липсата на доказателства за лоши характеристични данни и
отегчаващите такива - дълъг натрупан период на неплащане на издръжка, в размер на
шестдесет и една вноски съдът прие, че следва да бъде наложено на подсъдимия наказание
по първата алтернатива на чл.183 ал.4 от НК - лишаване от свобода. Приема, че наказанието
пробация не е подходящо като санкция, предвид и конкретните фактически положения , а
именно , че след като е било наложено за същото деяние , то не е осъществило целите на
наказанието визирани в чл.36 от НК.
3

Съдът прие, че наказанието лишаване от свобода е напълно съответно на извършеното от
подсъдимия деяние, като на основание чл.54 от НК определи размера на същото около
средния предвиден в Закона , а именно Лишаване от свобода за срок от една година. С оглед
на начина по който е протекла производството , съдът на основание основание чл.58а от НК
наложи наказание „ Лишаване от свобода“ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА. Изпълнението на
така наложеното наказание отложи на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.Съдът намира , че така наложеното
наказание в пълна степен осигурява възможност за изпълнение, както на задълженията за
заплащане на издръжка, така и на целите на чл.36 от НК – да поправи и превъзпита осъдения
към спазване на законите и добрите нрави, както и да въздейства предупредително към него
и да му отнеме възможността да върши други престъпления, а освен това да въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
При тези доводи и съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	6
Дата:	4 февруари 2022 г. (в сила от 22 февруари 2022 г.)
Съдия:	Мариела Викторова Йосифова

Дело:	20211320200955
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 септември 2021 г.

Присъда по дело №955/2021 на Районен съд - Видин

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите