Решение по дело №2717/2021 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр. Варна, .............................2022 г.

 

  

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ състав в открито съдебно заседание,  проведено на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                      СЪДИЯ: СТАНИСЛАВА СТОЕВА

 

при участието на секретаря Деница Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Ст. Стоева административно дело № 2717/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалбата на В.Д.П. *** срещу Решение № Ц2153-03-56/21.09.2020 г. заместник директора на Териториално поделение /ТП/ – Варна на Националния осигурителен институт /НОИ/, с което е отхвърлена жалбата му с вх. № Ц1012-03-138/19.08.2020 г. срещу Разпореждане № **********/02.07.2020 година на ръководителя на „Пенсионно обслужване“ в Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което е изменен размера на пенсията му на 485.03 лева, считано от 02.03.2020 г.

С Решение № 484/16.04.2021 г. по адм. дело № 2312/2020 г. по описа на Административен съд – Варна, съдът е отменил обжалваното Решение на Директора на ТП на НОИ Варна и е прогласил нищожността на потвърденото с него разпореждане на Ръководителя на „Пенсионен отдел“ при ТП на НОИ Варна. Постановено е и Решение № 618/12.05.2021 г., с което е допусната поправка на ОФГ в частта с разноските.

С Решение № 12544/08.12.2021 г. по адм. дело № 6983/2021 г. по описа на ВАС на РБ, са отменени постановените решения на Административен съд – Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд – Варна.

Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че постановеният акт е необоснован, тъй като административният орган не е основал изводите си на всички относими факти. Твърди, че при определяне на индивидуалния коефициент органът не е съобразил стажа му за периодите 27.08. – 30.08.1981 г. и 01.05.2000 – 01.01.2001 г. Твърди, че органът не е посочил размер на средната работна заплата за страната за периода м. март 1983 г. – м. февруари 1985 г., поради което не е ясен начина на изчисляване на индивидуалния коефициент. Твърди, че средната работна заплата за страната за този период възлиза на 7 277 лева, поради което индивидуалният коефициент възлиза на 1,4888. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт и да върне преписката за ново произнасяне.  

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата. Твърди, че неправилно е изчислен размерът на пенсията, тъй като административният орган не е изчислил правилно положеният при първа категория труд в такъв – трета категория, както и че не  са взети предвид внесените за 2005г. осигурителни вноски. Прави искане за присъждане на направените за всички инстанции съдебно-деловодни разноски, за което прилага списък.

 

Ответникът - Директорът на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че обжалваното решение е постановено при спазване на процедурата и при правилно приложение на материалния закон въз основа на данните, които жалбоподателят е представил, тъй като заверката на осигурителната книжка на самоосигуряващо се лице е негово задължение. Това становище се поддържа и в съдебното заседание. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за размера на претендираните от жалбоподателя разноски.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

 

С Разпореждане № **********/07.04.2020 година на Ръководителя на „Пенсионен отдел“ в Териториално поделение - Варна на Националния осигурителен институт на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 219.43 лева, считано от 02.03.2020 г. Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 19.05.2020 г.

Разпореждането е оспорено с жалба от 04.06.2020 г. по отношение на определения с него общ осигурителен стаж на жалбоподателя.  Горестоящият административен орган по чл. 117, ал. 1 от КСО – Директорът на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт,  в срока по ал. 3 не се е произнесъл. С писмо от 03.07.2020г. е уведомил жалбоподателя, че е издадено разпореждане от 02.07.2020г. с посочен зачетен осигурителен стаж.

С Разпореждане № **********/02.07.2020 г. на Ръководителя на „Пенсионен отдел“ в ТП - Варна на НОИ размерът на отпуснатата на жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е изменен на 485.03 лева. За да постанови този резултат органът е приел, че жалбоподателят има осигурителен стаж от І-ва категория труд - 7 години, 5 месеца и 1 ден; от ІІІ-та категория – 27 години, 3 месеца и 15 дни и осигурителен стаж по чл. 104 ал. 6 от КСО - 3 години и 6 месеца. След превръщане на осигурителния стаж към ІІІ категория труд, органът е приел, че жалбоподателят има общ осигурителен стаж в размер на 46 години, 7 месеца и 27 дни. Органът е приел, че за периода 01.03.1982 г. – 28.02.1985 г. общото брутно трудово възнаграждение е 10 751 лева; а за периода 01.01.1997г. – 29.02.2020г. – 101896.53 лева. Приел е, че средномесечния осигурителен доход за страната за периода м. март 2019 г. - м. февруари 2020 г. възлиза на 1 000.79 лева. Въз основа на осигурителния стаж и доход органът е приел, че индивидуалният коефициент, изчислен по реда на чл. 70 ал. 4-7, 10 т. 1 и 11 от КСО, съгласно нормативната уредба, приложима до 01.01.2019г. е 0.867, а индивидуалният коефициент, изчислен по рада на чл. 70 ал. 8-9, 10 т. 2 и 11 от КСО, съгласно нормативната уредба, приложима след 31.12.2018г. е 0.7678. Приел е, че по-благоприятен е коефициентът, изчислен по реда на чл. 70 ал. 4-7, 10 т. 1 и 11 от КСО – 0.867 и е определил размера на пенсията въз основа на него.

Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 20.07.2020 г. Срещу него е депозирана жалба вх. № Ц1012-03-138/19.08.2020 г.

С Решение № Ц2153-03-56/21.09.2020 г. Директорът на ТП - Варна на НОИ е отхвърлил жалбата на В.П.. За да постанови този резултат органът е приел, че пенсионният орган е зачел осигурителния стаж и доход на лицето и правилно е определил размера на дължимата лична пенсия. Посочил е, че на основание чл. 40 ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Според органа, съдържанието на документ, удостоверяващ осигурителен стаж се оспорва самостоятелно по реда на чл. 117 ал. 1 т. 5, вр. с ал. 2 т. 2 от КСО, поради което въз основа на представените данни, правилно е зачетен по категориите осигурителния стаж и правилно е определен индивидуалният коефициент, съответно размерът на пенсията.

При горните фактически констатации, настоящият състав на Административен съд - Варна, направи следните правни изводи:

 

Нормата на чл. 118, ал. 1, изречение първо от КСО регламентира, че Решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд. Решението е връчено на оспорващия на 25.09.2020г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 08.10.2020г.,  т. е. в регламентирания 14-дневен срок за обжалване, поради което и като подадена от лице, чиито права и законни интереси са накърнени, е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

Оспореното Решение № Ц2153-03-56/21.09.2020 г. е постановено от компетентен административен орган по чл. 117, ал. 3 КСО, в законоустановения едномесечен срок, в изискуемата се форма и при спазване на процесуалните правила. В административната преписка се съдържат Заповед № 1130-03-18#1/31.01.2020г. и Заповед № 25874/10.09.2020г., установяващи компетентността на лицето, подписало оспореното Решение за директора на ТП – Варна на НОИ.

В производството е релевирано едно основно възражение – незачитане на осигурителен стаж – първа категория за периода 27.08.1981г. – 30.08.1981г., като военнослужещ в българската армия и трета категория за периода 01.05.2000г. – 01.01.2001г., като председател на УС на земеделска кооперация „Съгласие“, с. Войводино. В резултат на това осигурителният стаж, който служи за база за изчисление както на индивидуалния коефициент така и съответно за размера на пенсията, е неправилно определен. Допълнително, в хода на съдебното производство е наведен и довод за неправилно определен осигурителен доход за 2005г.

За установяване на твърденията, по искане на жалбоподателя по делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза, приета като доказателство по делото. Вещото лице по нея, като е съобразило всички приложени по делото документи е установило, че при определяне на осигурителния стаж, съответно на пенсията, административният орган е взел предвид стажа на П. като председател на УС на земеделска кооперация „Съгласие“. По отношение на твърдението за незачетен стаж от първа категория труд, по делото са налични документи с различно съдържание. Така, в удостоверение № 611/07.09.1992г. /л. 6 от адм. преписка/, издадено от под. 72360, е посочено прослужено време от 30.08.1981г. до 31.07.1992г., като е посочен общия стаж – 10 години, 11 месеца и 2 дни, а в удостоверение №  1616/29.03.2019г. /л. 25 от адм. преписка/ от Дирекция „Държавен военноисторически архив“ е посочено прослужено време от 27.08.1981г. до 31.03.1985г. Вещото лице е посочило, че корекцията в броя дни стаж първа категория, преобразуван в трета категория не би довела до промяна на индивидуалния коефициент на лицето, но би довела до увеличаване на общия осигурителен стаж от 46 години, 7 месеца, 27 дни на 46 години 8 месеца, 1 ден, което би довело пък до корекция на стойността на параметъра, определен по чл. 70 ал. 1 от КСО от 55.90% на 56%. Така пенсията би била вместо 485.03 лева – 485.90лева.

По отношение на повдигнатото в хода на съдебното производство възражение за неправилно определяне на осигурителния доход на жалбоподателя за 2005г., вещото лице е установило, че ако се зачете доход от 6105 лева за 2005г., а не само декларирания авансов такъв – 2640 лева, би се увеличил индивидуалният коефициент на лицето. Дадена е таблица за сравнение.

В заключение вещото лице е посочило, че ако се приеме, че началната дата на осигурителния стаж е 27.08.1981г., а не 30.08.1981г. и осигурителният доход за 2005г. е 6105 лева, а не 2640 лева, то размерът на пенсията би бил по-висок от определения с Разпореждането, потвърдено с оспореното Решение – 501.39 лева, а не 485.03 лева.

 

Съгласно чл. 40, ал. 1 НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец.

По отношение на незачитането на спорните дни за периода 27.08.1981г. – 30.08.1981г. съдът приема, че възражението на жалбоподателя е основателно. По делото, освен посочените два документа -  удостоверение № 611/07.09.1992г. и удостоверение №  1616/29.03.2019г., е налично и копие от военно-отчетна книжка, представена от жалбоподателя и приета като доказателство по делото в о.с.з. на 22.01.2021г., в която са посочени всички години стаж в българската армия /л. 68 от адм. дело 2312/20г./. Спорните дни попадат в период, отразен в книжката като време прослужено като курсант, като този факт, заедно с различното съдържание на двете удостоверения е следвало да бъде изяснен от административния орган. Противоречието в приложените документи, както посочва вещото лице, оказва влияние върху размера на пенсията, поради което следва да бъде безспорно установено правилно както времето на положения като първа категория труд, така и произтичащите от това и релеванти за размера на пенсията индивидуален коефициент и процента по чл. 70 ал. 1 от КСО.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при определяне общия осигурителен стаж, не е взе предвид този в периода 01.05.2000г. – 01.01.2001г., като председател на УС на земеделска кооперация „Съгласие“, с. Войводино. В заключението на вещото лице е установено, че този стаж – 8 месеца, е зачетен като труд трета категория от органа.

По отношение на неправилно определения осигурителен доход за 2005г., съдът счита следното: Установяването на осигурителния стаж и доход на самоосигуряващите се лица е регламентирано в чл. 41 ал. 1 НПОС. Съгласно разпоредбата на чл. 41 ал. 1 от НПОС - осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица се установяват с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно изр. второ на посочената разпоредба за времето след 31 декември 2006 г. самоосигуряващите се лица могат да установяват осигурителен стаж и осигурителен доход и въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. За времето след 1 януари 2016 г. самоосигуряващите се лица установяват осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. Между страните не се спори, че в хода на административното производство, развило се по подаденото от жалбоподателя заявление за отпускане на пенсия, от него не е представено доказателство за извършеното доплащане на осигурителния доход за 2005г., като в осигурителната книжка е отразено само и единствено внесения авансов такъв /л. 29 от адм. преписка/. Жалбоподателят в хода на административното производство не е оспорил размера на осигурителния доход за посочената година, нито е ангажирал доказателства за това, че е направил постъпки да отрази в осигурителната книжка за 2005г. окончателен осигурителния доход, а не както е отразено в нея – авансовия такъв. Така длъжностното лице по пенсионното осигуряване е издало разпореждане въз основа на наличните документи и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО.  

В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя, лично и чрез процесуалния представител, са представени документи – данъчна декларация за 2005г. и вносни бележки за извършени доплащания. Настоящият съдебен състав намира, че същите не представляват нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК. Тези документи са били налични, като единствено от волята на жалбоподателя е зависело представянето им, с оглед правилното определяне размера на отпуснатата пенсия. Въпреки това, съдът приема, че е налице материална незаконосъобразност на оспореното решение, защото и в приетата по делото експертиза, вещото лице  установява неправилно изчисление на определената с потвърденото разпореждане пенсия. Разлика, според него, би се получила ако бъде установено начало на осигурителния стаж 27.08.1981г., а не 30.08.1981г. и размер на осигурителния доход за 2005г. 6105 лева. В хода на административното производство, както вече посочи съдът, жалбоподателят не е представил доказателства за отразяване на осигурителен доход, различен от този в осигурителната книжка за 2005г. Следва обаче да се отбележи, че към жалбата му срещу Разпореждане № **********/02.07.2020г. са приложени два броя справки от НАП. Едната от справките е с данните за осигуряването на П. за периода 01.01.2000г. до 31.12.2008г. и в нея е отразен като осигурителен доход за 2005г. 508.75 лв. за всеки месец. Това доказателство, което съдържа друга информация, различна от представената осигурителна книжка с посочената в нея сума за същата година 220 лв. за всеки месец, също е следвало да се обсъди от пенсионния орган. Като не е извършил това, решаващият орган е постановил неправилно решение.

Жалбата е основателна и оспореното решение следва да бъде отменено, като преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне.

При този изход на спора следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на стораните от него разноски по делото, представляващи възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорари за процесуално представителство за един адвокат, вкл. и пред Върховен административен съд, които съгласно представения списък са в размер  общо на 1100 лева. Възражението от страна на процесуалния представител на ответника за прекомерност на възнаграждението съдът не споделя.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, вр. чл.173 ал. 2 от АПК и чл. 143 ал. 1, вр. чл. 226 ал. 3 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № Ц2153-03-56/21.09.2020 г. заместник директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалбата на В.Д.П. срещу Разпореждане № **********/02.07.2020 година на ръководителя на „Пенсионно обслужване“ в Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт.

ВРЪЩА преписката за ново произнасяне съгласно указанията на съда по прилагането на материалния закон.

ОСЪЖДА Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт да заплати на В.Д.П. сумата от 1100 лева, представляваща съдебно – деловодни разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.

 

 

СЪДИЯ: