№ 572
гр. София, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
като разгледа докладваното от Силвия Тачева Въззивно гражданско дело №
20211100507100 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20044639, постановено на 16.02.2021г. от СРС, 63 – ти състав, по
гр.д. № 12327 по описа за 2019г. са уважени предявените от М.Т. С., ЕГН: **********
срещу „Е.С.О.“ ЕАД, ЕИК: **** искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, като е отменено уволнението, извършено със заповед №
502/04.01.2019г. на директора на „Е.С.О.“ ЕАД, ищецът е възстановен на длъжността
„старши юрисконсулт“, отдел „Подготовка и провеждане на обществени поръчки“,
управление „Обществени поръчки“ в „Е.С.О.“ ЕАД и му е присъдено обезщетение по
чл. 225, ал. 1 КТ за оставяне без работа вследствие незаконното уволнение за периода
07.01.2019г. до 07.07.2019г. в размер на 11366,94 лв., ведно със законната лихва от
28.02.2019г. – датата на подаване на исковата молба до погасяване на задължението.
Ответникът е осъден за разноски.
Решението се оспорва от ответника в първоинсатнционното производство
„Е.С.О.“ ЕАД, чрез упълномощен представител адв. И.С.. Във въззивната жалба се
излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на
материалния закон. Оспорва изводите на районния съд, че насрещната страна е
разполагала със синдикална закрила. Поддържа, че подборът е бил законно извършен.
Иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови съдебен акт, с
който да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски. Не прави
доказателствени искания.
Въззиваемият ищец е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата и
моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
1
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
По делото не се спори, а и от приложените писмени доказателства (л. 35-38) се
установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало
въз основа трудов договор от 03.02.2017г„ по силата на който ищцата е заемала
длъжността „Специалист обществени поръчки” в отдел „Подготовка и провеждане на
обществени пръчки“, „Управление на обществени поръчки“, която впоследствие е
изменена на „юрисконсулт“ в отдел „Подготовка и провеждане на обществени пръчки“
въз основа допълнително споразумение per. № ЧР- 256/01.06.2017г., считано от
08.02.2017г„ и на „старши юрисконсулт“ в „Подготовка и провеждане на обществени
пръчки“ въз основа допълнително споразумение per. № ЧР-519/29.09.2017г.
Не се спори и за това, че трудовото правоотношение е било прекратено със
заповед № 502/04.01.2019г на изпълнителния директор на „Е.С.О.“ ЕАД на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 07.01.2019г.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза
/л. 221 и след. по гр.д. № 12327/2019г. по описа на СРС/ се установява, че полученото
от ищцата брутно трудово възнаграждение през последния пълен отработен месец се
равнява на 1894,49 лв., включващо основна заплата от 1690,00 лв. и допълнително
възнаграждение за ПТСПО от 204, 49лв. Размерът на обезщетението на ищцата по чл.
225, ал. 1 КТ за период от шест месеца възлиза на 11366,94лв.
От извършена от СРС констатация в съдебно заседание на 05.12.2019г. в
трудовата книжка на М.Т. С. се установява, че след прекратяване на трудовото
правоотношение между страните по делото, ищцата е встъпила в трудово
правоотношение на 15.07.2019 г. с работодател Камара на ЧСИ, на длъжност
„юрисконсулт“, с трудово възнаграждение в размер на 1 200 лева.
От приложения по делото колективен трудов договор /л.68 и след. по гр.д. №
12327/2019г. по описа на СРС/ от 02.03.2018г. е видно, че страни по него са ответникът
в качеството му на работодател и „Национална федерация на енергетиците - КНСБ,
Синдикат „Електропренос“, Фирмена синдикална организация на федерация
„Енергетика“ Подкрепа, Независима синдикална федерация на енергетиците в
България - КНСБ, Съюз на енергетиците в България и СО, НПС „Промяна“,
Национална професионална федерация на енергетиците, като синдикални организации.
От приложеното заявление (л. 65) и признанието на ответника, обективирано в
отговора на исковата молба (преценявано от съда по реда на чл. 175 ГПК), е видно, че
М.Т. С. - Б. се е присъединила към сключения колективен трудов договор въз основа
писмено заявление по чл. 57, ал. 2 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ:
В случая, договорът на ищеца е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ –
поради съкращаване в щата. Понятието "съкращаване в щата" като основание за
едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя с
предизвестие на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ се свързва с намаляване на отделни
бройки определени за щатни длъжности или с общо намаляване на работните места по
щата, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции. Решението на
работодателя дали да извърши съкращение в щата е негово субективно право, което
той осъществява ръководен от нуждите на развиваната дейност и не подлежи на
съдебен контрол. В тежест на работодателя е да установи, че законосъобразно е
2
упражнил правото си на уволнение на това основание, че има реално съкращение в
щата и съответната длъжност като трудова функция действително е съкратена или е
съществено променена и че промяната в щата е извършена по законоустановения ред.
При прекратяване на трудовия договор на това основание, работодателят е
длъжен да провери дали уволняваният работник се ползва със закрила. Основният
спорен въпрос между страните, който се въвежда и във въззивната жалба, е дали
ищецът се е ползвал със закрила по смисъла на КТД, след като не е член на синдикална
организация и следвало ли е преди уволнението работодателят да поиска
предварителното разрешение на синдикалната организация.
Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ, на която се позовава ищецът, когато
това е предвидено в КТД, работодателят може да уволни служителя поради
съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното
съгласие на съответния синдикален орган в предприятието.
Съгласно ТР № 4 от 17.12.2013 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС,
„разпоредбите на КТ относно уволнението на работниците и служителите, вкл.
разпоредбите относно закрилата при уволнение имат императивен характер.
Единствено изключение от този принцип е чл. 333, ал. 4 КТ. Законодателно е уредена
възможност за страните по колективното трудово договаряне да предвидят закрила при
уволнение и на работниците и служителите - членове на синдикална организация,
която е страна по КТД, както и на работниците и служителите, присъединили се към
КТД по реда на чл. 57, ал. 2 КТ".
Според разбирането, което възприема ВКС, въпросът, дали е предвидена в
разпоредба на съответния КТД закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ или не е предвидена,
следва да се реши от съдебния състав при произнасяне по иска за защита срещу
незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, ако работникът или служителят се е
позовал на нейното нарушаване на посоченото основание.
В процесния случай, при наличие на изрична клауза в чл. 5, ал. 1 КТД, че
същият разпростира действието си и по отношение на присъединилите се работници и
служители, следва правният извод, че и клаузата на чл. 14, ал. 3, т. 4 КТД, респ.
предвидената там закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ, се прилага не само по
отношение на работниците и служителите, които са членове на синдикати (както
буквално е посочено в клаузата), а и по отношение на всички работници и служители,
които са се присъединили към КТД с писмено заявление по реда на чл. 57, ал. 1 КТ.
Т.е. закрилата по чл. 14, ал. 3, т. 4 КТД се прилага и по отношение на ищцата.
Предвид изложеното въззивният състав споделя извода, до който е достигнал и
СРС, че към датата на уволнението ищецът се е ползвал от предварителната закрила по
чл. 333, ал. 4 от КТ. Същата не е била преодоляна от ответника - работодател, който,
въпреки надлежно дадените му указания с доклада на първоинстанционния съд, не
твърди и не ангажира никакви доказателства да е искал и да е дадено предварително
съгласие за уволнение на ищеца от ръководството на синдикалната организация при
ответното ЕАД.
При това положение, съгласно изричната разпоредба на чл. 344, ал. 3 от КТ, в
случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие
на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди
уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това
основание, без да разглежда трудовия спор по същество.
Поради изложеното не се налага да се обсъжда по същество законосъобразното
прилагане на разпоредбите, касаещи законността на извършения подбор.
При направените изводи, искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ законосъобразно и в
3
съответствие с материалния закон е приет за основателен и е уважен.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Уважаването на първия иск е обусловено от признаване уволнението за
незаконно и неговата отмяна. От изложеното и доколкото уволнението е признато за
незаконно с оспореното решение, искът за възстановяване на служителя на предишната
длъжност също е основателен, както приема и СРС.
Правото на обезщетение за оставане без работа възниква отново при отмяна на
заповедта за уволнение и оставане без работа за срок от 6 месеца след уволнението.
Доколкото заповедта е незаконосъобразна и ще бъде отменена и по делото са
ангажирани доказателства, че ищеца е останал без работа след прекратяване на
договора, искът за заплащане на обезщетение също е основателен в установения по
делото размер. СГС споделя изводите на СРС по отношение на иска по чл. 225, ал. 1
КТ и препраща към тях, на основание чл. 272 ГПК.
Понеже решаващите изводите на въззивният съд съвпадат изцяло с тези на СРС,
решението следва да бъде потвърдено. Този извод се отнася и до частта на разноските.
По разноските пред СГС: С оглед изхода от спора (жалбата няма да бъде
уважена), право на разноски в производството има ищеца. За въззивното производство
са събрани доказателства /л. 18- 19/ за договорено и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 970,00 лв. за процесуално представителство на
въззиваемия, поради което тези разноски следва да бъдат присъдени на страната.
Предвид цената на исковата претенция и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
решението на въззивния съд е окончателно.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20257705/21.11.2020г., постановено по гр. д. №
36962/2019г. по описа на Софийски районен съд, гражданско отделение, 36 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Е.С.О.“ ЕАД, ЕИК: **** да заплати
на М.Т. С., ЕГН: ********** сумата от 970,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4