Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 11.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23 състав, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет и шести януари през две хиляди
и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа материалите по гр.д. №9509/2017г. по описа на СГС, докладвано от
съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.226 от от Кодекса за
застраховането(отм.).
ИЩЦАТА- Т.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана
от адв. П.К. от САК, със съдебен
адрес: адрес за призоваване: гр. Казанлък ул. ******, твърди, че на 25.12.2015 г., около 11.30
часа, в гр. Сливен, по ул. „Оборище“, се движил л.а „Опел Вектра” с peг. № ******АК, управляван от водача М.С.М., който,
достигайки района на кръгово образувано с ул. „А.“, нарушава правилата за
движение по пътищата, като не се съобразява с пътен знак Б-2 „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“ и отнема предимството на движещия се по път
с предимство л.а. „Мерцедес Г720“ с peг. № ******КК, управляван от нея, в резултат на което последвал удар между
двете МПС. Излага, че по случая е образувано НОХД № 793/2016 г. по описа на PC - Сливен, водено срещу М.С.М., приключило с присъда № 157/30.08.2016 г., с
която водачът на увреждащия автомобил е признат за виновен по повдигнатото му
обвинение. Навежда, че в резултат от процесното ПТП са и причинени следните
тръвматични увреждания: счупване на раменната кост на дясната ръка и
контузия в областта на таза. Твърди, че възстановяването от получените
при процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия момент, не се чувства
добре физически и емоционално. Вследствие на инцидента е получила счупване на
раменната кост на дясната ръка, което е довело до трайно затруднение на
движението на горен крайник за дълъг период от време. Контузията в областта на
таза е довело до разстройство на здравето, неопасно за живота. Вследствие на
травмата е трябвало дълго време да спазва режим на покой, да не натоварва
ръката, имала е ограничени движения, оплаквания за болки в областта на ръката и
таза, като за известен период от време е разчитала на близките си за
задоволяване на елементарните си жизнени потребности в ежедневието. Преди
процесното ПТП е била в отлично здравословно състояние, работоспособна, грижила
се е за всичките си задължения, но след инцидента животът й напълно се променя.
Към настоящия момент все още не се е възстановила и продължава да изпитва болки
в увредените места и редица неудобства в ежедневието си. Освен болките при
инцидента е изживяла и изключително силен стрес, който ще остане за цял живот в
съзнанието й. Ищцата заявява, че за увреждащия л.а „Опел Вектра” с peг. № ******АК, управляван от водача М.С.М., има сключена
застраховка “Гражданска отговорност”, полица № 15115000184791/05.01.2015 г., със
срок на валидност една година, считано от 06.01.2015г. до 05.01.2016 г. със З.
“Д.з. АД, ***. Предвид това намира, че следва да се ангажира отговорността на
ответника и същият да бъде осъден да и заплати обезщетение за причинените и
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на настъпване на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- “Д.З.” АД, ЕИК********, с адрес: гр. София, бул. “********,
чрез процесуален пълномощник: юрисконсулт Г.Р., не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение за риска „гражданска отговорност” за процесното
МПС. Не оспорва и че на 25.12.2015 г. в гр. Сливен, на кръстовището между ул.
„Арсеналска” и ул. „Оборище” е реализирано ПТП, с участието на посочения по -
горе л.а. „Опел Вектра” с ДК№ ******АК, управляван от М.С.М., при което са
причинени телесни увреждания на Т.Д.Т.. Оспорва обаче допустимостта на
претенцията, като твърди, че липсва извънсъдебно сезиране до него, което е
задължителна процесуална предпоставка за допустимост на исковата молба.
Евентуално твърди, че посоченото ПТП не е довело до твърдените в исковата молба
вреди, като оспорва и характера и вида
на същите. Заявява възражение за съпричиняване на ПТП от страна на ищеца, като
твърди, че същата е била без поставен предпазен колан и е управлявала своя
автомобил с превишена скорост към момента на настъпване на ПТП. Оспорва размера
на иска, претендира разноски.
Съдът,
след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Не се спори между страните, че към момента на
настъпване на ПТП за процесния лек автомобил е бил налице валиден
застрахователен договор за риска „гражданска отговорност” при ответното
застрахователно дружество.
Като спорни обстоятелства според отговора на
ответника се очертават: механизмът на настъпване на ПТП; видът и характерът на причинените вреди и
наличието на причинно –следствена връзка
между тях и процесното ПТП; размерът на обезщетението; размерът на
обезщетението за законна лихва.
Безспорно е и обстоятелството, като същото се установява и от
представените писмени доказателства, че е
образувано НОХД№793/2016 г. по описа на PC- Сливен, водено срещу деликвента М.С.М., по което същият е признат за виновен с Присъда №157 30.08.2016г. по
повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление във връзка с
причиняване на пронесното ПТП.
Представени
са и медицински документи за проведено лечение на ищцата, които са от значение
за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да ги обсъжда отделно, тъй като за
целта са необходими специални знания.
От заключението на комплексната
съдебно-медицинска
експертиза, ценено от съда изцяло като компетентно и
обосновано, се установява, че в резултат на
процесното ПТП ищцата е
получила- счупване на шийката на дясната раменна кост
при процесното ПТП. Проведено е консервативно домашно-амбулаторно лечение - на 25 12 2015 г
ищцата е прегледана в Спешно отделение и е направена рентгенова снимка.
Установено е счупване на шийката на дясната раменна кост и е поставена
обездвижваща превръзка „Дезо" на горния крайник. Била е в отпуск по болест
от 28 12 2015 г до 25 02 2016 г. Оздравителният процес е продължил около 2
месеца. Състоянието на ищцата е стабилизирано. Като остатъчно явление може да
се приеме ограничението на движенията на дясната раменна става с 15 %.
Пострадалата може да се самообслужва с десния горен крайник. Видно от
заключението на ATE, че увреждащият л.а. „Опел
Вектра" е навлязъл в опасната зона на движение на л.а. „Мерцедес".
Според вещото лице техническата възможност за недопускането на ПТП от страна на
водача на л.а. „Мерцедес" е движение със скорост не по-висока от 6 км/ч.
Скоростта на л.а. „Мерцедес" преди настъпването на ПТП е била около 48
км/ч, която скорост е позволена при движение в градски условия, според вещото
лице. Видно от ATE, процесният лек автомобил „Мерцедес" е
модел 2003 г. и същият е оборудван фабрично с предпазни колани, както следва:
на предните седалки с два триточкови инерционни колана с пиротехническо действие
и с два триточкови инерционни кола на задните седалки. Вещото лице е посочило,
че според описания в исковата молба механизъм на процесното ПТП, при правилно поставен предпазен колан,
водачът на л.а. „Мерцедес" би получил травматичните увреждания, които са
установени по делото.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Разпитаният свидетел Тодор Терзиев, син на ищцата, установява, че ищцата е била психически и физически зле след ПТП.
Доказателства
за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Искът е основателен.
Разпоредбата
на чл.226 от КЗ(отм.) дава право на увреденото лице при пътно-транспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”.
По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно
поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно.
По отношение на деликтната
отговорност на виновния водач настоящият съдебен
състав зачита по правилото на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда по НОХД№793/2016 г. по описа на PC- Сливен, от които е видно, че водачът на процесния
автомобил М.С.М.,е извършил противоправно и виновно деяние.
Безспорно
са установени неимуществените вреди,
търпяни от ищеца в резултат на ПТП, реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и
страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите е извън
съмнение с оглед заключенията на СМЕ.
Не се оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение.
Неоснователно
е възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на ищеца. В тази
насока не се събраха доказателства.
Досежно
размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. В изложената по-горе фактическа обстановка са
посочени травматичните увреждания, тяхната продължителност, възстановителния
период, болките и страданията, причинени на ищцата. Отчитайки травматичните увреждания на ищцата, непълното възстановяване на ищцата(ограничението
на движенията на дясната раменна става с 15 %.), отчитайки и икономическите условия в страната,
установения застрахователния лимит, както и установената практика на САС винаги
да увеличава определените от
първоинстанционния съд обезщетения, настоящият съдебен състав определя обезщетение
в размер на 30 000 лв., за колкото искът следва да се уважи, а за разликата да
се отхвърли.
По правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се
счита в забава за обезщетяване на причинените от него вреди от момента на
увреждането. Отговорността на застрахователя е функция на отговорността на
застрахования – каквото дължи той, това следва да изпълни и застрахователят.
Поради това ответникът е в забава от момента на увреждането-25.12.2015г.
Видно
от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се
съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за
размера на адв. възнаграждение приема, както и с уважената част от иска,
намира, че адв. възнаграждение е в размер на 1258лв. (858лв.+400лв ДДС) При
това решение на съда и ищецът, и ответникът имат право на разноски ––
съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от исковете. Съразмерно с отхвърлената
част от исковете ответникът има право на 200лв. от 500лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса върху уважената част на иска по
сметка на СГС в размер на 1200лв., както
и 300лв. разноски на СГС за възнаграждение на вещи лица.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА “Д.З.” АД, ЕИК********, с адрес: гр. София, бул. “********, да
заплати на Т.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана от адв. П.К. от САК, със съдебен адрес: адрес
за призоваване: гр. Казанлък ул. ******, по иск с правно основание
чл.226 от КЗ(отм.) обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер 30 000 лв. (тридесет хиляди
лева), ведно със законната лихва от датата на ПТП-25.12.2015г.-до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 30 000 лв.
(тридесет хиляди лева) до пълния предявен размер от 50 000лв.(петдесет хиляди лева).
ОСЪЖДА “Д.З.” АД, ЕИК********, с адрес: гр. София, бул. “********, да
заплати на адв. П.К. от САК, със съдебен адрес: адрес
за призоваване: гр. Казанлък ул. ******, адвокатско
възнаграждение в размер на 1258лв. (хиляда двеста петдесет и
осем лева).
ОСЪЖДА Т.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана
от адв. П.К. от САК, със съдебен
адрес: адрес за призоваване: гр. Казанлък ул. ******, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на “Д.З.”
АД, ЕИК********, с адрес: гр. София, бул. “********, направените разноски по делото в размер на 200лв.(двеста лева).
ОСЪЖДА “Д.З.” АД, ЕИК********, с адрес: гр. София, бул. “********, да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер на
1200 лв.(хиляда и двеста лева),
както и 300(триста)лева разноски
за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок
от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: