№ 519
гр. Варна , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100503607 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД срещу
Решение № 2608 от 22.10.2020г., постановено по гр.д.№ 13846 по описа за 2020 г. на Районен съд –
Варна, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между
страните, че М. М. А. не дължи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР„ АД, с ЕИК *********
сумата от 1313,88лв. по фактура от 31.07.2019г., представляваща начислена без правно основание
стойност на електроенергия за периода от 27.03.2018г. до 17.05.2019г., като въззивното дружество
е осъдено да заплати на М.А. 352,56лв, представляваща сторени в производството разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Изложени са доводи, че е налице е правно основание за възникване на вземането на
дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество
електроенергия, дължима на основание чл. 55 от ПИКЕЕ във връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.
Абонатът дължи заплащане на потребеното количество електроенергия, различно от отчетеното на
основание договорното правоотношение между страните. Вземането на „Електроразпределение
север“ АД е за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на която е било
отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било
фактурирано. Към датата на проверката действат ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019г.; безспорно
страните са били обвързани по силата на договор за достъп и пренос на ел. енергия през
електроразпределителните мрежи на „ЕРП Север“ АД; дружеството е било изправно по
задължението си да пренася и снабдява с ел. енергия обекта на клиента; електромерът е
демонтиран, подменен с нов и предоставен за метрологична експертиза в БИМ; от заключението
на метрологичната експертиза е установено, че при софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера – наличие на преминала енергия по тарифа 3, която не е
визуализирана на дисплея. При наличие на всички предпоставки и законосъобразно извършено
преизчисление на количеството ел. енергия, потребителят е длъжен да заплаща стойността на
използваната ел. енергия в обекта, поради което предявеният иск за недължимост е неоснователен
1
и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се ревизира обжалваното решение. Претендира
присъждане на разноските по делото
Насрещната страна не е депозирала писмен отговор на жалбата в срока по чл.263 ГПК. В
съдебно заседание чрез процесуален представител адв. А. оспорва доводите изложени в жалбата и
навежда други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да
се потвърди. Претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата
на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от М. М. А. срещу
„Електроразпределение Север“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на
дружеството ответник сумата от 1313,88 лева, начислена по партидата му в резултат на извършена
корекция на сметка за ел. енергия в обект на потребление в гр. Варна, кв.“****“, ул.“****“№2.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл: ищцата е
потребител на ел. енергия в обект на потребление в гр. Варна и редовно заплащал задълженията
си. На 17.05. 2019г., от служители на ответника е извършена проверка на СТИ, за която е съставен
КП и въз основа на който е била извършена корекция на сметката за консумирана електроенергия
за периода 27.03.2018г. – 17.05.2019г., като на това основание дружеството ответник претендира
исковата сума. Оспорва дължимостта на сумата, с аргумент за липса на правно основание, което да
обоснове вземане на дружеството, както и на нормативна възможност за едностранно коригиране
на сметката на потребителя. Оспорва също доказателствената стойност на съставения КП, както и
законосъобразността на предписаната процедура. Твърди, че СТИ е било изпратено в БИМ след
изтичане на 14 дневния срок от датата на проверката. Сочи, че корекционните процедури
съдържат неравноправни клаузи, както и, че СТИ не е било монтирано ново в обекта на
потребление, което прави вероятно потреблението в сумарния регистър да е натрупано от
предходен абонат. Отправил в тази връзка искане за постановяване на положително решение по
спора.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът
оспорил предявения иск. Навел твърдения, че исковата сума е цена на начисление на измерено
след монтажа на СТИ количество ел. енергия в невизуализиран регистър по смисъла на ПИКЕЕ
/Обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г./. Страните са обвързани от договор за пренос и достъп на ел.
енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД, по който
дружеството е изправно по задължението си да пренася и снабдява с ел. енергия обекта на ищеца.
При техническа проверка на измервателната система в последния, обективирана в съставен
констативен протокол е констатирано несъответствие при отчитането на потреблението на ел.
енергия от абоната. Електромерът е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за
експертиза в БИМ. От заключението на метрологичната експертиза е установено, че при
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие
на преминала енергия в тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. На това основание е
съставено становище за начисление на ел. енергия и издадена фактура за исковата сума в хипотеза
на чл. 55 от ПИКЕЕ. Така обосновал неоснователност на иска и отправил искане за отхвърлянето
му.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от Протокол за монтаж № 1293451 от 26.03.2018г. съставен от служители на
въззивното дружество, в обекта на ищеца е монтиран електромер с фабр. № 1114021162031498,
при посочените в същия показания за нощна и дневна ел. енергия, без данни за показанията, респ.
липсата на такива във върхова тарифа. Липсва запис на показанията в сумарния регистър.
На 17.05.2019г. служители на същото дружество извършили контролна проверка на
2
измервателните системи и свързващите ги инсталации на обекта на ищеца, за което е съставен
Констативен протокол № 1400972, в присъствие на един свидетел. При проверката електромерът е
демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият електромер е поставен в индивидуална
опаковка, запечатана с пломба № 588040. Протоколът е подписан от представители на
„Електроразпределение Север“ АД и от свидетеля.
Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1372/16.07.2019г., от
заключението на която се установява, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната
схема на електромера, изразяваща се в наличие на преминала електроенергия по тарифа 1.8.3.
Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерване на електрическа енергия.
Въз основа на последния е съставено Становище за начисление на електрическа енергия от
25.07.2019г. в размер на 6738 кWh за периода 27.03.2018г. – 17.05.2019г. на основание чл.55
ПИКЕЕ.
Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която и обясненията на вещото лице се установява
следното: процесният електромер е метрологично годен към датата на проверката; преминал
първоначална метрологична проверка през 2011г. и последваща през 2018г. СТИ е монтирано в
обекта на 26.03.2018г. с показания по видимите регистри 1.8.1 и 1.8.2/дневна и нощна тарифа/.
Извършеното неправомерно претарифиране по отделните регистри е с цел неотчитане в пълен
обем на енергията по двата видими регистъра; установеното неправомерно вмешателство е в
резултат на човешка намеса и цели да се пренасочат показания към скрит регистър 1.8.3;
електромерът е отчел цялото количество електроенергия от 6738 кВТч.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни
изводи:
В тежест на ответника по отрицателния установителен иск е да въведе в процеса и да
изчерпи всички основания, на които твърди, че вземането му е породено и съществува в отричания
от ищеца размер.
Правилно ВРС е приел, че между страните е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение, към което са приложими общите условия на ответника. Въведеното от ответника
основание за възникване на вземането му в исковия размер е извършено преизчисление на
количествата ел. енергия, вследствие на констатирано несъответствие при отчитането на
потреблението на ел. енергия от абоната. При преценка законосъобразността на извършената
корекция на сметка, за да се произнесе съдът съобрази следното:
По силата на законова делегация е предоставена възможност КЕВР да приеме Правила, по
силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по който тази електрическа
енергия ще се коригира. С изменението в ЗЕ, Обн. ДВ бр. 54/12г. съществува законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената ел. енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т.
6 от ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и на приети от КЕВР и действащи правила за измерване на
количеството ел. енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената ел. енергия, какъвто ред в случая съдът приема, че е предвиден в чл.
24 и чл. 25 от приложимите ОУ на ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“ АД.
Извършената от ответника проверка, обективирана в констативния протокол от
17.05.2019г., за установяване на неправилно/неточно измерена ел. енергия, е осъществена при
действието на ПИКЕЕ /Обн., ДВ, бр.35 от 30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./. Следователно, към
момента на проверката съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката
на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия.
3
Съгласно чл. 55, ал. 1 от цитираните ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на
средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Съгласно ал.
2 на чл. 55 от ПИКЕЕ преизчисляването по този ред се извършва въз основа на метрологична
проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49. Т.е. съгласно действащите Правила,
правомощието за преизчисление в уредените в Раздел IX от ПИКЕЕ хипотези е предоставено на
оператора на електроразпределителната мрежа, като страна по сделка с ел. енергия по смисъла на
чл. 92 от ЗЕ.
Законосъобразността на производството по преизчисляване на количеството електрическа
енергия, извършено при действащи Правила е обусловена от изпълнение на предвидените в
ПИКЕЕ общи положения, изисквания към измервателните системи, предпоставки, ред и методика
за извършване на преизчислението. В конкретния случай констатацията за несъответствие при
отчитането на потреблението на ел. енергия в обекта на въззиваемата е обективирана в
констативен протокол, съставен и удовлетворяващ изискванията за форма на чл. 49 от ПИКЕЕ.
Установено е от друга страна от съвкупността на доказателствата по делото, както и от
заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено,
неоспорено от страните, че към датата на монтажа през 2018г., уредът, отчитащ потреблението в
обекта на ищеца е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия. СТИ в обекта е
монтирано след метрологична проверка със посочени показания по видимите тарифи. Не са
ангажирани доказателства обаче, от които да се установява, че тези показания, са съответствали на
записаното в сумарен регистър, както и дали показанията в невидимите регистри са били нулеви.
Предвид посоченото, съдът намира, че не е изключено показанията във невидимите регистри на
електромера да са били различни от нулевите. Следователно, обоснован в тази връзка е изводът в
обжалваното решение, че не са доказани нулеви показания в невизуализираните за отчет регистри
към момента на монтажа на СТИ. Следва да се има предвид и обстоятелството, в протокола за
монтаж липсва посочване на показанията в скритите тарифи и сумарния регистър. От
представените по делото доказателства не се установява, че процесните количества ел. енергия,
предмет на извършеното преизчисление са доставени, реално потребени от клиента и отчетени в
скрит за ежемесечен отчет и то именно в периода след монтажа на процесния електромер. Ето
защо съдът приема, че в случая не се установява наличието на елементите от фактическия състав
на приложената от оператора методика за преизчисление. Ответникът не е установил конкретен
период на доставката на процесното количество електроенергия, както и дали това количество е
потребено по дневна или нощна тарифа.
По изложените съображения съдебният състав приема, че извършената от ответника
корекция на сметката за ползвана в имота на ищеца ел. енергия за минал период е
незаконосъобразна, поради което начислената чрез преизчисление сума не се дължи от клиента.
Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да се уважи. Обжалваното
решение като правилно следва да се потвърди.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззиваемият има право на
поискани разноски, доказани в размер на 300лв., съгласно представените доказателства.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2608 от 22.10.2020г., постановено по гр.д.№ 13846 по описа
за 2020 г. на Районен съд – Варна .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Електроразпределение Север” АД, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на М. М. А. ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща
съдебни разноски пред настоящата инстанция,.
4
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5