№ 157
гр. Варна, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлозар Г. Георгиев
Членове:Станчо Р. Савов
Даниела Михайлова
при участието на секретаря Катя К. Апостолова
в присъствието на прокурора П. Ил. Х.
като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно частно наказателно
дело № 20253100600501 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 342 и сл. от НПК и е образувано във
връзка с частна въззивна жалба от адв. А. Д. от ВАК, защитник на осъдения Н.
Н. Н., ЕГН:**********, против протоколно определение от 14.03.2025г. по
НОХД №104/2025г. по описа на РС Провадия постановено по реда на чл.306
ал.1 от НК с което съдът е осъдил Н. Н. да заплати в полза на държавата, по
сметка на РС- Провадия, сумата от 1559.00 лв. , представляваща
равностойността на превозното средство – лек автомобил, марка „Опел“,
модел „ Корса“ с рег. № ***, послужило за извършване на престъплението по
чл. 343,,б,, ал. 1 от НК.
В жалбата сe изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния
съд, като се твърди, че доколкото престъплението е формално, то не следва да
се приема, че МПС е средство за неговото извършване. Твърди се, че е
нарушен принципа на пропорционалност, доколкото ограничението на
правото на собственост следва да е съразмерно на преследваната цел, но не и
да надхвърля необходимото за нейното постигане, както е в случая. Поради
тези и други съображения се иска отмяна на атакуваното определение.
В съдебно заседание, защитникът на Н., а именно адв.Д. поддържа
1
жалбата като отново сочи, че разпоредбата на чл.343 „б“ ал.5 от НК
противоречи на Конституцията на Р. България и на редица разпоредби на
правото на ЕС. В заключение отново се иска отмяна на определението на РС
Провадия.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, прокурорът изразява
становище, че жалбата е неоснователна, тъй като нормата на чл.343 „б“ ал.5 от
НК има императивен характер и следва да се приложи директно. Смята също,
че в конкретния казус не е налице нарушение на принципа на
пропорционалност. Поради това и пледира определението да бъде потвърдено
.
След като се запозна с материалите по делото, въззивната
инстанция намери за установено следното:
С Определение от 14.03.2025г. е било одобрено споразумение, с което
подс.Н. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343
„б“ ал.1 от НК и на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК му е било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, изтърпяването на което
на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от 3
години.
С Определение от 14.03.2025г. след одобряване на споразумението по
делото, първоинстанционният съд се е произнесъл по реда на чл.306 ал.1 т.1
от НК, като е постановил на основание чл.343 „б“ ал.5 от НК обвиняемият Н.
да заплати в полза на Държавата сумата в размер на 1559лева представляваща
равностойността на моторното превозно средство, послужило за извършване
на престъплението по чл.343 „б“ ал.1 от НК –лек автомоболи марка ,,Опел,,
модел ,,Корса,, с рег. №***, който не е собственост на обвиняемия.
При преценка на тези факти настоящият съдебен състав споделя изцяло
становището на първоинстанционния съд относно приложението на чл.343
„б“ ал.5 от НК.
Тази разпоредба сочи, че съдът отнема в полза на Държавата моторно
превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е
собственост на дееца, а когато деецът не е собственик се присъжда
равностойността му.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че подс. Н.
не е собственик на гореописаното превозно средство, като в същото време е
безспорно, че той е извършил престъпление по чл.343 „б“ ал.1 от НК, за което
2
му е било наложено и съответното наказание.
В този смисъл за първоинстанционния съд са били налице всички
предпоставки, визирани в нормата на чл.343 „б“ ал.5 от НК , поради което и
същата е приложена правилно.
Не се споделят възраженията в жалбата на адв.Д. изложени в нея по
следните съображения:
Върховния съд в ТР № 84/01.12.1960г. е дал дефиниция за това какво е
вещ, послужила за извършване на престъплението, като е прието, че това са
вещи, които реално са били използвани за неговото извършване и по своята
правна същност при този вид транспортни престъпления е винаги техен
предмет. Поради това, вземайки предвид принципното положение относно
правната природа на превозното средство при престъплението по чл.343 „б“
ал.1 от НК, то отнемането му следва да се преценява съгласно чл.53 ал.1 б. „б“
от НК, а не по чл.53 ал.1 б. „а“ от НК, доколкото и отнемането му е изрично
предвидено в особената част на НК. В този смисъл е и ТР № 18/ 14.11.1977г.
по н.д. № 13/76 на ОСНК
С оглед на това и съобразявайки правната норма на чл.343 „б“ ал.5 от
НК , която е действаща и към момента, въззивният съд приема, че след като
превозното средство не е било собственост на подс.Н. и той в същото време е
извършил престъпление по чл.343 „б“ ал.1 от НК , за което му е било
наложено съответното наказание, то правилно първоинстанционния съд е
присъдил обвияемиянт Н. да заплати равностойността на превозното
средство.
Неоснователни са възраженията на адв.Д. за нарушение на принципа за
пропорционалност.
Въззивният съдебен състав намира, че в случая този принцип за
пропорционалност е спазен. Нормата на чл.343 „б“ ал.5 от НК е приета за
регулиране на обществените отношения свързани с безопасността на
транспорта, като критериите, при които се прилага са обективни, ясни и
недискриминиращи. Императивно предвиденото отнемане на МПС обаче не е
наказание, а мярка, която е общественополезна и е приета от законодателя по
установения ред, в кръга на компетенциите му. Поради това и правилно е била
приложена от първоинстанционния съд.
3
Действително и към момента е налице висящ спор пред
Конституционния съд по отношение на този въпрос, но съгласно чл.151 ал.2
от КРБ в случая, че нормата бъде обявена за противоконституционна, тя се
прилага от деня на влизане на решението в сила с което е сторено това, като
силата на присъдено нещо на съдебните актове, влезли в сила, не се
разколебава.
С оглед на изложеното до тук , настоящия въззивен състав намира, че
съдебният акт на РС Провадия е правилен и законосъобразен и като такъв
следва да бъде потвърден, поради което
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.03.2025г. по НОХД №104/2025г. по
описа на РС Провадия постановено по реда на чл.306 ал.1 от НК с което съдът
е осъдил Н. Н. Н. да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС-
Провадия, сумата от 1559.00 лв. , представляваща равностойността на
превозното средство – лек автомобил, марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. №
***, послужил за извършване на престъпление по чл. 343,,б,, ал. 1 от НК
Определението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4