РЕШЕНИЕ
№ 1586
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20221000502091 по описа за 2022 година
Разгледа в съдебно заседание на 21.11.22г. /с участието на секретаря Георгиева/
въззивно гражданско дело № 2091/22г. и констатира следното:
С решение на СГС 1 - 15 състав от 05.05.22г. по г.д. № 12586/20г. е отхвърлен /изцяло –
за сума в размер на 26 000 лева – частична претенция от цяла такава в размер 50 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди/ иск по чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД на Р. В.
против „Антени Медия Груп“ ООД.
Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от Р. В..
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред
СГС и САС/.
Събраните по делото /в рамките на производството пред СГС/ писмени и гласни
доказателства /преценени в съвкупност, в контекста на твърденията – възраженията на страните и
правилата на чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ удостоверяват, че:
На 04.10.20г. ответникът е публикувал /в интернет сайт ***/ статия с наименование
„Разследват Ц. Ц. и братя В. за пране на пари“. Съдържанието на процесната /посочената/ статия
не е спорно по делото /същото е и удостоверено с писмени доказателства/. Ищецът поддържа, че
публикацията съдържа клеветнически и обидни твърдения, които му приписват престъпление и
засягат неговото добро име, чест, достойнство. С оглед това Р. В. претендира да бъде ангажирана
/при условията на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД/ имуществената отговорност на
ответника /до размера на сумата 26 000 лева – частично обезщетение за неимуществени вреди;
1
част от цяло такова в размер 50 000 лева/.
Искът /и жалбата/ са неоснователни /решението на СГС е постановено в съответствие
със закона/:
Не се спори /към момента; на този етап от процеса/, че имуществената отговорност на
ответника може /принципно/ да бъде ангажирана /в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45
от ЗЗД/. В тази насока са изложени конкретни доводи /съображения/ от първоинстанционния
съдия /и настоящият съдебен състав препраща към същите – при условията на чл. 272 от ГПК/. От
друга страна: СГС е очертал надлежно /коментирайки подробно и конкретно принципни
разпоредби от Конституцията на РБ – чл. 39, чл. 40, чл. 41, чл. 57, ал. 2; от Решения на КС на РБ -
№ 20 от 98г., в същата насока е и № 7 от 96г.; от КЗПЧОС – чл. 10/ разграничението /баланса/
между принципите на „свобода на словото“ и право на „добро име, на чест, на достойнство“.
Настоящият съдебен състав препраща /в хипотезата на чл. 272 от ГПК/ и към тези мотиви на съда.
Спорен в случая е въпросът: нарушен ли е /в ущърб на ищеца/ очертаният от съда
баланс между двата принципа; съдържа ли процесната публикация клеветнически твърдения,
които да уличават Р. В. в извършване на престъпление, които да засягат по недопустим начин
неговата чест, достойнство, добро име, репутация и т.н. В тази връзка:
Съдържанието на процесната публикация /преценена като цялостен текст, звучене и
смисъл, а не като отделни изречения, фрази, изрази, думи и т.н/ налага /обосновава/ извода, че:
статията е насочена приоритетно към /акцентира в/ личността не на ищеца, а на друго лице – Ц. Ц.
/публично известна политическа фигура и личност, чиято партийна и обществена дейност във
времето е била следена с внимание и интерес от страна на обществото/; личността на Р. В. в случая
се коментира /споменава, обсъжда/ само косвено /по повод участието му в новосъздаден партиен
проект на Ц. Ц., която политическа формация безспорно е попаднало в публичното полезрение и
интерес, но не заради личността на ищеца, а заради тази на партийния лидер/; връзката и
отношенията /така, както са очертани в статията/ между двата субекта /ищеца и Ц. Ц./ се
коментират единствено в контекста на вероятности /при отсъствие на директно твърдение или
извод, че Р. В. е извършил конкретно престъпление или, че се занимава с престъпна дейност/;
статията поставя /задава/ отворени въпроси /но не дава изричен отговор на същите, не насочва
еднозначно и директно към такъв, не формулира теза и т.н./.
В такава хипотеза /предвид изброените обстоятелства – преценени в съвкупност/ не
може да се направи /да се обоснове/ надлежен извод, че публикацията /начинът, по който същата
поднася спорната информация/ нарушава очертаният от закона /посочен по-горе/ баланс на
принципи /и засяга в недопустима степен доброто име, чест и достойнство на Р. В./. Поради това –
„поведението“ на ответника не може да се окачестви като „противоправно“ /по смисъла на чл. 49
от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД/, а липсата на тази предпоставка от състава на деликтната
отговорност – изключва възможността заявената претенция да бъде уважена /дори и да бъдат
обсъдени събраните в процеса гласни доказателства относно конкретното естество, измерение и
обем на претърпените от ищеца неимуществени вреди/.
С оглед изложеното: жалбата и искът следва да бъдат отхвърлени /решението на СГС
следва да бъде – потвърдено/.
Ответникът не претендира присъждане на съдебни разноски за производството пред
настоящата инстанция /съобразно изявлението на процесуалния му представител от съдебното
заседание на 21.11.22г./.
2
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1 - 15 състав от 05.05.22г. по г.д. № 12586/20г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3