О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ......... , 05.07.2020г., гр.Исперих
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На пети юни през 2020 година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Наталия Тодорова,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 20 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по постъпила
искова молба вх.№ 146/16.01.2019г. от И.Х.С., ЕГН-********** ***, съдебен адрес:*** (чрез адв.Св.Д.) против А.Х.С., ЕГН-********** ***, като
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответницата, несъществуването на правото й на собственост мърху Поземлен
недвижим имот, находящ се в чертите на с.Хума, съставляващ имот с пл.№ 108 от
кв.15, отреден за парцел ІІІ-108, с начин на трайно предназначение на
територията - урбанизирана, с площ от 1890 кв.м., каквото право на собственост
й е признато с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давност. Ищецът претендира да бъде отменен и издаденият в полза на ответницата
нотариален акт (НА) № 151, том ІІ, рег.№ 1962, нот.дело № 292/2016г. по описа
на Нотариус, рег.№ 688 на Нотариалната камара, с район на действие
РС-гр.Исперих. Ищецът твърди, че ответницата е негова сестра. Процесният имот
(празно дворно място) бил наследствен от дядо им по бащина линия С. Мустафов
Ибишев, починал на 16.03.1963г., с когото живяли заедно в един дом. До
изселването им в Турция през 1989г., ищецът твърди, че лично заедно с баща си е
обработвал това дворно място, за разлика от ответницата, която никога не го е
работила, тъй като заминала да живее в дома на мъжа си, след като се омъжила.
По разписен лист имотът се водел на името на дядото, като впоследствие той го
оставил на сина си, с когото живеели в едно домакинство. При изселването в
Турция, бащата на страните предоставил имота за стопанисване (да се грижи за
него и да го обработва) на неговия
племенник Мехмед Садулов (първи братовчед на страните). Ищецът през няколко
месеца се завръщал в България, като отсядал в дома на този свой братовчед в с.Хума.
Ходел често и до имота, който сега е запустял и необработваем. По неизвестни за
ищеца причини, в края на дните си баща им отишъл да живее при дъщеря си –
ответницата, на която завещал цялото си имущество. Това станало повод
впоследствие да водят съдебно дело с нея за отмяна на завещанието до размера на
запазената част на ищеца, като исковата му претенция била уважена от съда.
Твърди, че ответницата се снабдила с нотариален акт и за всички земеделски
имоти. Така узнал и за процесния нотариален акт, с който е призната за
собственик по давност на процесното дворно място. Ищецът твърди, че
нотариалният акт не е верен, тъй като собствеността върху дворното място била
придобита по наследство от всички наследници на С. Мустафов Ибишев. Ответницата
никога не е владяла имота за себе си, не го е обработвала, нито е информирала
останалите наследници, че има намерение да владее имота само за себе си. По
този начин, ако е била призната за собственик по наследство, нотариалният акт
щял да е верен до размера на наследствената й част, но в случая ищецът го
оспорва изцяло, тъй като сестра му е призната за собственик въз основа на
давностно владение, след като никога не е текла в нейна полза придобивна
давност. Претендира за разноските по делото, освен при признание на иска.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответницата А.Х.С., ЕГН-********** ***, първоначално неустановена на
регистрирания постоянен адрес в страната, но впоследствие уведомена за
предявените срещу нея искове по реда на чл.42, ал.4 от ГПК на посочен от
страната електронен адрес за създаване на личен потребителски профил в Единния
портал за електронно правосъдие, представя отговор вх.№ 4017/30.09.2019г.,
допълнен с вх.№ 4191/09.10.2019г., като счита предявените искове за недопустими
поради липса на правен интерес за ищцата. Оспорва предявения отрицателен
установителен иск и като неоснователен.
Не оспорва твърдението, че процесният имот е принадлежал на дядото на страните
- С. Мустафов Ибишев, починал през 1963г.,
като след неговата смърт имотът е наследен от сина му – баща на страните, който
се грижил за него докато е живял в България, а след заминаването му в Турция
продължил да заплаща дължимите данъци и такси за имота. Ответницата твърди, че
от 2011г. до настоящия момент тя заплаща тези данъци и такси. Твърди, че ищецът
никога не е работил имота, тъй като до изселването му в Труция живял в гр.Русе
и само по празниците много рядко идвал в с.Хума. За разлика от него, тя след
като се развела през 1978г. до изселването, винаги е живяла със семейството си,
а след изселването в Турция през 1989г. продължили да живеят в имота заедно с
баща си до смъртта му. През 2014г. баща й завещал цялото си движимо и недвижимо
имущество, което завещание било предмет на съдебен спор между страните по
гр.д.№ 619/2016г. на РС-гр.Исперих, като твърди, че с решението е призната за
универсален наследник на покойния си баща и собственик по наследство и
завещание на процесния недвижим имот. Счита, че дори и да не съществува това
завещание, с брат си имат равни наследствени права, поради което е абсурдно да
се иска отричане на правото й на собственост върху имота в пълен обем. С оглед
акцесорния характер на иска по чл.537, ал.2 от ГПК, счита, че също следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира за разноските по
делото.
Съдът, за да се произнесе, съобрази
следното: Страните по делото са законни наследници – внуци на С. Мустафов
Ибишев, б.ж. на с.Хума, обл.Разградска, починал на 16.03.1963г. Посоченият
наследодотел, починал като вдовец и е оставил преки наследници по закон – трите
си деца: Салим Салиев Мустафов, Севда Стоянова Борисова и Х. Салиев Мустафов
(представено Удостоверение за наследници изх.№ 11/24.01.2019г., изд. от
Кметство-с.Хума, Община-Самуил).
Последният
- Х. Салиев Мустафов, е баща на страните по делото, починал като вдовец на
19.04.2015г., като след смъртта си е оставил преки законни наследници – трите
си деца: С. Хасанов Салиев, ищецът И.Х.С. и ответницата А.Х.С. (представено
Удостоверение за наследници изх.№ 012/30.01.2019г., изд. от Кметство-с.Хума,
Община-Самуил).
Не
се спори между страните, че процесният Поземлен недвижим имот, находящ се в
чертите на с.Хума, съставляващ имот с пл.№ 108 от кв.15, отреден за парцел
ІІІ-108, с начин на трайно предназначение на територията - урбанизирана, с площ
от 1890 кв.м., е принадлежал на техния
дядо С. Мустафов Ибишев, на чието име е записан в Разписния лист към
регулационния план на с.Хума, одобрен със Заповед № 671/1945г. Твърдят, че до
смъртта си дядо им владял този имот, след което баща им продължил да владее
имота до неговата смърт, тъй като живеели с дядото в едно домакинство.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Азем Хълми Шакир и Неджит
Мехмедов Ахмедов, непротиворечиво се установява, че в периода до изселването на
цялото семейство в Турция през 1989г., основно бащата на страните – Х. Салиев
Мустафов е обработвал това дворно място. В този период – преди 1989г., ищецът И.
***, но много често си идвал на село и заедно с баща си също работел ясака. По
отношение на ответницата А. се установи, че в обсъждания период също е живяла
извън с.Хума, като се е върнала в селото след развода с мъжа си, но не беше
уточнено кога е станало това. Не се съобщават данни в този период лично да е
обработвала процесното място. При изселването на всички в РТурция през 1989г.,
бащата на страните предоставил имота на техния роднина Мехмед Садулов да го
стопанисва и той поддържал и обработвал ясака до преди 4 години, когато
ответницата А. се снабдила с нотариален акт, че имотът е нейна собственост. В
периода след изселването И. *** гостувал в дома на този техен братовчед Мехмед
Садулов. Ответницата А. също си идвала в България за две седмици и пак
заминавала, но отсядала в с.Стражец, където имала нова къща. В с.Хума ходела на
гости, вкл. в дома на свидетеля Неджит Ахмедов.
На 15.07.2016г. ответницата А.Х.С. се снабдила с констативен нотариален акт
№ 151, том ІІ, рег.№ 1962, нот.дело № 292/2016г. по описа на Нотариус, рег.№
688 на Нотариалната камара, с район на действие РС-гр.Исперих, с който е
призната за едноличен собственик на процесния имот на основание давностно
владение. В хода на делото заявява претенции, че е собственик на същия имот по
наследство и завещание, предвид, че през 2014г. баща й завещал цялото си
движимо и недвижимо имущество. Представя препис от Завещание, съставено под
диктовка, рег. №16529 от 04.06.2014г., заверено от Двадесет и
осми Нотариат на Бакъркьой, РТурция, Нотариус Филиз
Шансал, което е било предмет на съдебен спор между страните по гр.д.№
619/2016г. по описа на РС-гр.Исперих. Делото е приключило с влязло в сила на 04.07.2018г.. Решение № 180/08.06.2018г. на РС-гр.Исперих, което обвързва
съда и в настоящото производство (арг. чл.297 от ГПК).
По силата на Завещанието, обсъдено в цитираното съдебно решение, бащата на страните Х. Салиев Мустафов,
известен в РТурция с имена Х. Йълмаз, е завещал на дъщеря си А.Х.С., известна в
РТурция с имената А. Йълмаз, цялото си движимо и недвижимо имущество, което
притежавал и се водело на негово име в Република България – лозя, градини –
ниви, къща, магазини и др. В съдебното решение са изложени доводи, че
завещанието не страда от пороци от формална страна и е валидно завещателно
разпореждане.
В производството по делото ищцовата страна е направила съдебни и деловодни
разноски в размер на 725.00 лева, включващи: 50.00 лева – заплатена ДТ при
образуване на делото, 10.00 лева – заплатена ДТ за вписване на исковата молба,
20.00 лева – заплатената ДТ – за издадени 4 броя съдебни удостоверения, 45.00
лева – такси за адм. услуги на Община-Самуил и Кметство-с.Стражец за снабдяване
с документи във връзка с воденото дело (представени квитанции) и 600.00 лева –
заплатено адв.възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от
04.10.2019г. Ответната страна е направила деловодни разноски в размер на 500.00
лева - заплатено адв.възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от
02.10.2019г.
Въз основа на гореизложеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи: Предявените в условията на обективно съединяване искове са с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК -
отрицателен установителен иск, с който ищецът търси съдебна защита чрез
отричане със сила на присъдено нещо на претендираното от ответницата
самостоятелно право на собственост върху процесния имот и поради наличието на
конкуриращо основание за собственост върху същия имот в полза на ищеца, който
заявява права по наследство върху имота, както и иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна като
незаконосъобразен на ползващия ответницата и оспорван от ищеца охранителен акт
– издаден въз основа на обстоятелствена проверка констативен нотариален акт
(НА) № 151, том ІІ, рег.№ 1962, нот.дело № 292/2016г. по описа на Нотариус,
рег.№ 688 на Нотариалната камара, с район на действие РС-гр.Исперих, за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение.
Обсъждайки доводите на страните и
въз основа на представените от тях доказателства, съдът прецени, че предявеният
отрицателен установителен иск е
недопустим поради липсата на правен
интерес у ищцата за водене на същия. Ответната страна е направила възражение в този смисъл,
което следва да бъде уважено.
По въпроса относно правния интерес
от воденето на такъв иск е постановено Тълкувателно
решение № 8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№ 8/2012г., ОСГТК, т.1, което и задължително за съда. То регламентира, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или
има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск
ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът -
фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес
производството се прекратява.
Според указанията
по Тълкувателното решение, съдът дължи проврека по допустимостта на иска още с предявяването му и следи за правния интерес при всяко положение на делото, но съобразно обоснованите
твърдения, заявени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва
да докаже фактите, от които те произтичат. Когато се отрича право на собственост или друго вещно право, какъвто е
процесния случая, правото – предмет на иска не се индивидуализира само с вещта,
върху която съществува и с лицето, което е негов носител, но следва да се държи
сметка и за придобивното основание като белег, индивидуализиращ това право и
разликата в правния режим на правото на собственост, извеждано от първични и
производни придобивни способи. При отрицателния установителен иск за
собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва
да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. При
уважаване на иска това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на
конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни
негови основания.
В
настоящото производство ищецът И.Х.С. обосновава правния си интерес от исковата
претенция, като претендира, че процесният имот принадлежи на всички наследници
на С. Мустафов Ибишев, в чиито наследствен кръг участва и самият той, поради
което сестра му – ответницата А.Х.С. не е могла да
придобие този имот по давност, както се афишира с оспорения констативен НА №
151/2016г., тъй като никога не е владяла имота за себе си, не го е обработвала,
нито е информирала останалите наследници, че има намерение да го владее само за
себе си. По този начин ищецът заявява правата си върху спорния имот чрез
притежанието му в собственост на наследодателя – негов дядо С. Мустафов Ибишев
и по силата на наследственото правоприемство - на всички негови наследници, в
т.ч. бащата на страните Х. Салиев Мустафов, чиито последващи правоприемници по
наследство се явяват и страните по делото.
Ответницата от своя страна, обаче, противопоставя като основание за
придобиване на собствеността върху спорния имот не само давностното владение,
оповестено с ползващия я охранителен акт – издадения въз основа на
обстоятелствена проверка констативен НА № 151/2016г., но също претендира
собствени права върху имота по наследство от дядо си и от баща си, като се
легитимира като универсален правоприемнки на своя баща по силата на извършеното
от него през 2014г. завещателно разпореждане. Това завещание не беше оспорено в
настоящото производство по отношение на правата, които предоставя на
ответницата върху процесния имот, поради което то автамотично изключва ищеца И.Х.С.
от кръга на възможните наследници на имота, вкл. по отношение на наследственото
правоприемство от дядото С. Мустафов Ибишев, което е опосредено чрез
наследяването от бащата Х. Салиев Мустафов. Това от своя страна изключва и
правния интерес на ищеца от водене на делото за отричане правата на ответницата върху процесния имот. Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1 от Закона за
наследството, завещателното разпореждане, по силата на което завещателят се
разпорежда посмъртно в полза на едно лице с цялото си имущество, съставлява
основание за универсално правоприемство, установено по силата на закона. Т.е.,
от момента на откриване на наследството лицето, което е назначено (посочено) за
наследник по силата на универсалното завещателно разпореждане, придобива и
става титуляр на целия комплекс или идеална част от него наследими, прехвърлими
имуществени права на завещателя наследодател, респ. и на задълженията му. При
липса на оспорване на завещанието от страна на наследника по закон, какъвто е
ищецът по делото, универсалният правоприемник по завещанието (ответницата) го
измества в наследяването.
Защитата
на правата, които ищецът претендира върху процесния имот, предполага не само
отричане на правата на ответницата върху имота, а съдебно установяване, че имотът принадлежи на всички наследници на С. Мустафов Ибишев с произтичащите от това последици за ответницата А.Х.С., която се е
оповестила за едноличен собственик на същия имот.
Липсата на правен
интерес от водене на иска е абсолютна процесуална предпоставка за предявяването
му, поради което е основание за прекратяване на образуваното по него исково
производство. Този изход на делото се следва и за обективно съединения акцесорен иск по чл.537, ал.2 от ГПК, който
няма самостоятелен характер.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.4 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати
претендираните от ответната страна разноски, направени по делото и доказани в
размера от 500.00 лева.
Воден от изложените съображения,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по
гр.д.№ 20/2019г. на РС-гр.Исперих, образувано по постъпила искова молба вх.№
146/16.01.2019г. от И.Х.С., ЕГН-********** ***, против А.Х.С., ЕГН-********** ***, за признаване за установено по
отношение на ответницата, несъществуването на правото й на собственост мърху
Поземлен недвижим имот, находящ се в чертите на с.Хума, съставляващ имот с пл.№
108 от кв.15, отреден за парцел ІІІ-108, с начин на трайно предназначение на
територията - урбанизирана, с площ от 1890 кв.м., каквото право на собственост
й е признато с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давност и за отмяна на издадения в полза на ответницата нотариален акт (НА) №
151, том ІІ, рег.№ 1962, нот.дело № 292/2016г. по описа на Нотариус, рег.№ 688
на Нотариалната камара, с район на действие РС-гр.Исперих, поради НЕДОПУСТИМОСТ на исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.4 от ГПК, И.Х.С., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ на А.Х.С., ЕГН-**********, сумата от 500.00 (петстотин) лева – направени разноски по настоящото производството.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба през Разградски окръжен съд в
1-седмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: