Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………
гр. К.о, 21.03.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
К.ски районен съд трети
граждански състав
на двадесет и първи февруари две хиляди и
седемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: А.Г.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 820 по описа за 2015 година
и за да се произнесе, взе
предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО
е по иск обективно и субективно съединени искова с правно основание член по
член 124 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 77 от ЗС и правно основание чл. 54,
ал.2 от ЗКИР.
ИЩЦИТЕ К.Т.К. с
ЕГН ********** и М.Х.К. с ЕГН **********,*** твърдят, че са съпрузи от 1971г.
На 06.07.2004г. сключили предварителен договор, по силата на който В.И.Ц. и
Л.К.Ц., действащи в качеството си на наследници на К. В. Ц., се задължили да им
продадат следния техен съсобствен недвижим имот, а именно: нива с площ от 350
кв.м ведно с построената в нея сезонна постройка с площ от 20 кв.м, находящи се
в местността „Б.Р.“ в землището на гр.К., К. община, при граници и съседи:
река, Н.К., Н.К. и Б.К., който имот съгласно представения нотариален акт № 131,
том IV, дело № 1588/1995г. на К.ски районен съд имал пл. № 8 (осми). Към тази
дата било невъзможно да сключат окончателен договор, с който да им бъде
прехвърлена собствеността на имота, тъй като се оказало, че в землището на
гр.К. били предоставяни за ползване отделни имоти. Поради тази причина не бил
изработван план по §4к ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно - при изработването на
картата на възстановената собственост на гр.К., публикувана 8 ДВ
бр.29/05.04.1996г. в същата не са били отразени имотите, закупени от техните
ползватели по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Този въпрос многократно бил поставян
пред Община К.о, но и до настоящия момент не бил разрешен. По силата на чл.2 от
предварителния договор от 06.07.2004г. владението на имота им било предадено от
момента на сключване на Договора. В резултат те владеели и ползвали този имот
от 06.07.2004г. и до настоящия момент, без никой, в това число и ответника по
какъвто и да било начин да е смущавал тяхното владение и да е предявявал
някакви претенции по отношение на имота. През всички изминали години имотът им
бил ограден и го владеели и ползвали в границите, в които го закупили. Съсед на
закупения от тях имот от изток бил Н.В.К., който видно от преписка изх.№ 362 от
10.12.1992г. на Община К.о, закупил по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ
предоставеното му за ползване място ведно с построената в него сезонна
постройка. Сезонните сгради в закупения от ищците имот и в този на Н.К. били
построени като къщи-близнак на границата между двата имота. На ищците била
западната сграда, а Н.К. бил собственик на източната. Съсед на техния имот от
юг бил ответникът по настоящото дело. Видно от представения нотариален акт №
49, том III, дело № 1023/1995г. на К.ски районен съд било, че същият закупил по
реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ земеделска земя с площ от 200 кв.м в местността
„Б.Р.“ в землището на гр.К., при граници и съседи: от север К. Ц.
(наследодателят на техните праводатели), от юг И. и Ф.Л., от изток път и от
запад р.Б.Р., който имот имал пл. № 7 (седми). Съседи от юг на ответника били
И. и Ф.Н.Л., собственици на имот с пл. № 6 (шест) с площ от 200 кв.м, видно от
представения нотариален акт № 50, том III, дело № 1024/1995г. на К.ски районен
съд и скица № 575/23.08.1995г. на Община К.о, въз основа на която бил издаден
описаният нотариален акт. При изработване и одобряване на КВС, описаните
по-горе общо четири имота попаднали в имот № 050001, целият с площ от 1,544 дка
по КВС на гр.К.. За този имот е бил съставен Акт за частна общинска собственост
№ 3565/26.06.2014г. През 2014г. ответникът както и неговите съседи от юг, И. и
Ф.Н.Л., предприели действия за попълване КВС на гр.К. със закупените от тях
имоти по реда на §4 от ЗСПЗЗ. При възлагане заснемане границите на двата имота,
те посочили граници, площи и местонахождение на имотите, различни от тези,
които са им били предоставени за ползване и съответно - са закупили по реда на
§4 от ЗСПЗЗ. И. и Ф.Л. очертали имот с площ от 253 кв.м, вместо 200кв.м, като
заснетият от тях имот бил по-тесен от този по скица № 575/23.08.1995г., за
сметка на това северната му граница била изместена значително на север там,
където бил имотът на ответника по делото. Ответникът, от своя страна, при извършеното
геодезично заснемане посочил, че закупеният от него имот участва в имот с обща
площ от 701 кв.м. Посоченият от него имот съвпадал напълно по граници и площ с
имотите на ищците и на Н.К.. Т.е. в резултат на извършеното от ответника и
неговите съседи от юг заснемане на имотите, техните два имота не само били
увеличени като площ, но и били изместени на север и североизток върху имота на
ищците и този на Н.К.. В резултат на извършеното от ответника и неговите съседи
от юг (И. и Ф.Л.) геодезическо заснемане Общински съвет К.със свое Решение №
1749 взето с Протокол № 38 от заседание на Общински съвет К.о, проведено на
24.07.2014г. одобрил разделянето на имот № 05001, целият с площ от 1.544 дка,
по НТП - друга селищна територия, на следните имоти: ПИ № 050023 с площ от
0,701 дка, по НТП - друга селищна територия; ПИ № 050024 с площ от 0,253 дка по
НТП - друга селищна територия и ПИ № 0500025 с площ от 0,590 дка по НТП — друга
селищна територия. ПИ № 050023 с площ от 0,701 дка по НТП - друга селищна
територия, съвпадал изцяло по граници и площ с техния имот и този на Н.К.. След
приключване на процедурата по разделяне на горните имоти, ответникът както и
съседите му от юг поискали да изкупят частите на Община К.в първите два имота.
С Договор № В-309/03.12.2014г. И. и Ф.Н.Л. изкупили от Община К.53/253 идеални
части от имот № 050024, целият с площ от 253 кв.м в м. „Б.Р.“ в землището на
гр.К.. С Договор № В-334/19.12.2014г. ответникът изкупил от Община К.501/701
идеални части от имот № 050023. Считат, че ответникът не е станал собственик на
процесния имот и Договор № В-334/19.12.2014г. не е произвел необходимия
вещно-правен ефект - да прехвърли правото на собственост на ответника, тъй като
имотът още през 1995г. бил закупен от наследодателя на техните праводатели, а
към настоящия момент ищците го придобили по давност в резултат на осъщественото
давностно владение в периода от 06.072004г. до настоящия момент. От служители
на Община К.разбрали, че след като общинската администрация узнала за
допуснатата грешка е поискала разрешаване на проблема с ответника, който
признал че при възложеното от него геодезическо заснемане е посочил имота на
ищците, но същевременно е отказал каквото и да било съдействие. Отделно, пискал
издаване на по чл.34 от ЗСПЗЗ срещу ищците.
МОЛЯТ съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че ищците са собственици е собственик по
силата на давностно владение продължило повече от десет години през периода от
06.07.2004г. до момента на предявяване на иска, на следния недвижим имот: НИВА
с площ от 350 (триста и петдесет) кв.м, ведно с построената в нея сезонна
постройка с площ от 20 (двадесет) кв.м, находящи се в местността „Б.Р.“ в
землището на гр.К., К. община, при граници и съседи: река, Н.К., Н.К. и Б.К., който
имот съгласно представения нотариален акт № 131, том IV , дело № 1588/1995г. на
К.ски районен съд е имал пл. № 8 (осми), а по сега действащата КВС на гр.К.
представлява западната половина от имот № 0500023, ведно с построената в тази
половина западна половина от сезонна постройка-близнак (вила). Претендират се
разноските по делото.
ОТВЕТНИКЪТ
Ч.Д.Ч. с ЕГН ********** ***, р-н „И.“, ж.к. „Д.“ № **, вх. **, ет.**, ап. ** счита иска за недопустим поради
неучастие на задължителен другар. Оспорва го като неоснователен. Излага
следните възражения срещу иска: От документите, приложени с исковата молба на
ищците било видно, че с нотариален акт нотариален акт № 131, том IV, дело №
1588/1995г. на К.ски районен съд лицето
К. В. Ц. е признат за собственик на недвижим имот, придобит по § 4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ, а именно: Нива с площ от 350 кв.м ведно с построената в нея сезонна
постройка с площ от 20 кв.м, находящи се в местността „Б.Р.“ в землището на
гр.К., К. община, при граници и съседи: река, Н.К., Н.К. и Б.К., който имот има
пл. № 8 (осми). Ищците твърдели, че с предварителен договор от 06.07.2004г.,
нотариално заверен, са закупили посочения имот, собственост на Ц.. Съгласно чл.
21 от ЗЗД договорите пораждали действие само между страните, които са ги
сключили, а спрямо трети лица - само в предвидените от закона случаи. Поради
това счита, че предварителният договор не е породил и не поражда отношения за
собственост между него и ищците. Проблем на самите ищци било, че не предявили
иск за обявяване на предварителния договор за окончателен, защото законът
повелявал, че сключеният предварителен договор се обявявал от съда за
окончателен и се считал сключен в момента на влизане на решението в сила.
Такова решение на съд липсвало, поради това липсвала легитимация на ищците да
водят срещу него иск за собственост на земя. Другото основание, наведено в
исковата молба било придобивната давност. Този иск можел да предяви само
собственикът на имот по документи или неговите наследници. Искът не можел да се
предявява срещу трети лица, какъвто бил ответника. Ползвателят на имот не бил
собственик, поради което нямал правна на защита нито с констативни, нито с
ревандикационни искове срещу трети лица.
Ищците приложили нотариален акт № 49, том III, дело № 1023/1995г. на К.ски
районен съд, с който ответникът бил признат за собственик на основание § 4а от
ПЗР на ЗСПЗЗ на земеделска земя с площ от 200 кв.м в местността „Б.Р.“ в
землището на гр.К., при граници и съседи: от север К. Ц. (наследодателят
на техните праводатели), от юг И. и Ф.Л., от изток път и от запад р.Б.Р., който
имот имал пл. № 7 (седми), ведно с построената в него сезонна постройка. С Акт
за частна общинска собственост № 3565 от 26.06.2014г., на основание чл.2
ал.1.т.1 от Закона за общинската собственост въз вр.с чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ, на
основание удостоверение изходящ № 386 от 26.06.2014г. на Общинска служба
„Земеделие“ К., община К.актувала поземлен имот № 050001 с площ от 1544 кв.м за
общинска частна собственост – селищна територия. В акта било посочено
местонахождение на имота в землището на
град К., местността „Х. Б.Р.“, ПИ 050001. Актът бил вписан в Службата по
вписванията. В актувания имот – частна общинска собственост попадал имотът на
ответника, както и имотите на други лица. Като последица от актуването, на
19.12.2014г. закупил от Община К.с Договор за продажба на недвижим имот 501/701
идеални части от имот пл. № 050023 по картата на възстановената собственост в
град К., местност „Х. Б.Р.“, по начин на трайно ползване – друга селищна
територия с площ от 0.701 дка, актувани с Акт за частна общинска собственост №
3753 от 28.08.2014г. при граници на имоти – имоти №№ 050025, 050024, 050011,
050002 и 050003. В договорът изрично било посочено, че имот № 050023 не е
обременен с права на трети лица. При сключване на договора му била издадена и
скица, в която с удебелени линии бил означен продаденият от Община К.недвижим
имот. Що се отнасяло до имота на Ц., доколкото знаел той не го идентифицирал
поради това от Общината отказали да издадат скица. Извършеното актуване с
посочените в актуването основания до момента не било оспорено от нито едно
лице, собственик на имот включен в частната общинска собственост. Двамата ищци,
които били сезонни ползватели на чужд имот предявявали иск срещу ответника за
собственост, макар че по документи община К.била собственик на тези имоти, а
тя продала един от тези имота на ответника. В предявения иск липсвала Община
К.като ответник. Липсвал и иск по Закона за административното производство за
отмяна на извършеното от общината актуване на имоти.
МОЛИ съда да
отхвърли иска като неоснователен. Претендират се разноските по делото.
В
ПРОИЗВОДСТВОТО, по реда та чл. 212 от ГПК
е предявен от ищците и приет за съвместно разглеждане инцидентен
установителен иск с правно основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР, като при изложените
вече обстоятелства, ищците МОЛЯТ съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника, че в картата на възстановената
собственост за землището на гр.К. с ЕКАТТЕ ****, К. община, местността „Х.
Б.Р.“, публикувана в ДВ бр.29/05.04.1996г. е налице непълнота, изразяваща се в
ненанасяне на имот с пл.№ 8 с площ от 350 кв.м (триста и петдесет кв.м)
съгласно помощния план на същата местност, който имот е бил закупен от
наследодателя на техните праводатели - К. В. Ц., по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
както и грешка по отношение на нанасянето на построената в горния имот сезонна
постройка, нанесена като една постройка заедно със сезонната постройка,
находяща се в съседния имот с пл.№ 7, съгласно приложената към настоящата молба
скица на Община К.о.
ОТВЕТНИКЪТ
счита иска за недопустим, оспорва го като неоснователен. Въвежда следните
възражения срещу иска: Същественото било, че ако към дата 20.12.1995г., когато
бил изповядан нотариалният акт за собственост на Ц., имотът е бил с пл. 8 по
земеразделителния план на града, но в последствие при опитите за изпълнение на
сделката по прехвърляне собственост на имота по предварителния договор от
06.08.2004г. Ц. не могъл да прехвърли собствеността на имота на ищците поради
липса на скица. Това означавало, че ищците знаели, че за придобИ.е на правото
на собственост следва да извършат действия, подробно урегулирани със закон и
правилника за прилагането му. До лятото на 2015г. в продължение на единадесет
години двамата ищци не извършили подобни действия. Те били длъжни да поискат
попълване на картата на възстановената собственост, могли служебно да изискат
скица от общината чрез нотариус и да бъдат отстранени неяснотите по собствеността
им. Тъй като инцидентния установителен иск бил в компетентността на
административния съд, поставя въпроса какво е неговото правно положение в
бъдещото административно производство. Задълженията на ищците да се снабдят със
скица на имота по предварителния договор не било задължение на ответника,
защото не бил административен орган и представител на общината, нито на
органите по кадастъра. Ищците следвало да спазят предвидения в закона ред и
тогава било възможно Решение № 1749, взето с протокол № 38 от 24.07.2014г. от
заседанието на Общински съвет К.да бъдело друго. Решението касаело отразяването
на земеделски имоти и разделянето на поземлен имот № 501 съгласно проект за
делба. Инцидентния установителен иск следвало да се бъде между други страни, а
ответникът да бъде само заинтересована страна в производството и бил
недопустим. Не можело ответникът да носи отговорност за виновното и
незаинтересувано поведение на ищците в процеса, нито да му се търсят суми.
Ищците имали виновно поведение, че се стигнало до настоящото положение имотът
да не е нанесен като собственост в необходимите книги, скици и регистри.
Узаконяването на имота на ищците и попълването на кадастъра не било ограничено
със срок. Те можели и понастоящем да поискат попълване на кадастъра и другите
регистри по предвидения в закона административен ред. И това обезсмисляло наличието на правен спор
за местонахождение на имота. В настоящото производство съществували безумия –
ищците не притежавали документ, че са носители на материалното право на собственост,
което се придобивало по предвидения в закона ред. Налице бил предварителен
договор, който от много години назад не бил реализиран. Те в първоначалния иск
молели съдът да ги признае за собственици само срещу него, неясно на какво
основание, а следвало наличието на материално право да има обратна сила, не от
деня на признаването им за собственици с решение на съда, а от по-ранен момент
– преди датата на решението на съда. И това следвало да е установено към датата
на исковата молба, за да се види че е налице спор за материално право и от там
– делото е подсъдно на гражданския съд.
От събраните по делото доказателства съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Ищците са
съпрузи, сключили граждански брак с акт № 57 от 09.09.1971г. на ГНС Добрич
(тогава – Т.), видно от представеното удостоверение за граждански брак.
С нотариален
акт № 131, том ІV, нот. дело № 1588/1995г. по описа на КрлРС, К. В. Ц. е бил признат за собственик на основание §4а
от ПЗР на ЗСПЗЗ, на следния недвижим имот: НИВА с площ от 350 (триста и
петдесет) кв.м, ведно с построената в нея сезонна постройка с площ от 20
(двадесет) кв.м, находящи се в местността „Б.Р.“ в землището на гр.К., К.
община, при граници и съседи: река, Н.К., Н.К. и Б.К., който по плана на град К.
има пл. № 8 (осем). По делото е представена скица № 765, издадена на
10.12.1995г. (л.79) от Община К.о, за на имот пл. № 8 в местността „Б.Р.“ с
посочена площ 350 кв.м. В нотариалния акт е отразено, че стойността на имота в
размер на 7000 лева К. Ц. е заплатил с квитанция № 79 от 28.09.1994г. в касата
на Общината. К. В. Ц., бивш жител *** е починал на 27.01.1998г. като е оставил
наследници по закон съпругата си В.И.Ц. и сина си Л. К. Ц.. По делото са
изпратени от Община К.документите по преписката за закупуване на процесния имот
от К. Ц., съдържащи удостоверение за ползване, оценителен протокол, молба,
декларация, заповед (л.129-134).
На 06.07.1994г.
В.И.Ц. и Л. К.ов Ц. от една страна като продавачи и М.Х.К. (ищец) като купувач
сключили предварителен договор за продажба на имота, останал в наследство от К.
В. Ц.. Владението върху имота било предадено в момента на сключване на
договора, съгласно условието на чл. 2, ал.1 от същия. Страните се задължили да
сключат окончателен договор в еседмдневен срок от издаване на и скица на имота.
Не се спори, че такъв не е бил сключен до предявяване на иска. Договорът е с
нотариална заверка на подписите от 06.07.2004г.
Не се спори и
се установява от представения нотариален акт № 49, том ІІ, дело № 1023/1995г.
по описа на КрлРС, че ответникът е признат за собственик, на основание §4а от
ПЗР на ЗСПЗЗ, на следния недвижим имот: земеделска земя с площ от 200 (двеста)
кв.м, находяща се в землището на град К., в местността „Б.Р.“, при граници и
съседи: от север - К. Ц., от юг – И. и Ф.Л., от изток – път и от запад – река
Б., ведно с построената в него сезонна постройка, съставляваща имот пл. № 7 (седем). По делото е представена
скица № 575 от 23.08.1995г. за имот пл. № 7 на ответника, както и документите,
съдържащи се в преписката по закупуване на имота.
С нотариален
акт № 50, том ІІІ, дело № 1024/1995г. по описа на КрлРС И. и Ф.Л. били признати
за собственици на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на имот пл. № 6 с площ от 200
кв.м в същото землище и местност. По делото е представена скица № 575 от
23.08.1995г. за имота на Л..
С нотариален
акт № 36, том І, нот. дело № 60/1996г. по описа на КрлРС, Н.К. е бил признат за
собственик, на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на имот пл. № 8 с площ от 350 кв.
метра в същото землище и местност. По делото са представени документи по
преписката от закупуване на имота на Н.К. (л.10-14), както и скица № 775 от
20.09.1994г.
Представен е по
делото акт за частна общинска собственост № 3565 от 26.06.2014г., с който е
актуван поземлен имот № 050001 целият с площ от 1.544 дка по НТП – др. селищна
територия, находящ се в землището на град К., местността „Х. Б.Р.“, ЕКАТТЕ
****. В акта е отразено, че няма съставяни предходни актове са общинска или
държавна собственост, няма съсобственици на имота и по отношение на същия са
предоставени права за управление на Кмета на Община К.о, на основание чл. 12,
ал.5 от ЗОС. По делото е представена преписките, въз основа на които са взети
две решения на ОбС К., касаещи процесния имот. От приложените заявление и
геодезическо заснемане, включващо обяснителна записка и графична част (л.
207-214) се установява, че ответникът е възложил геодезическо заснемане на
имотната граница и едноетажна сезонна сграда, попадащи в имот 050001 по КВС на
землище К.. Целта на заснемането била попълване и актуализиране на
кадастралната основа на картата. При заснемането били установени имотни
граници, описващи площ от 701 кв.м, застроена площ на жилищната сграда – 58 кв.
метра и на пристройка - 17 кв.м. Въз основа на заснемането, на 08.07.2014г. ответникът
подал заявление до Община К.о, с което поискал попълване на кадастралната карта
за закупения от него по реда на §4а имот с площ от 200 кв. метра, изявил е
желание да остане съсобственик с община К.на останалата част, след което да я
закупи. Посочил е, че имотът му с площ от 200 кв.м попада в част от имот 050001
с площ от 701 кв.м. Към преписката е приложена скица проект за делба на имот
050001 от 10.07.2014г., в частта относно отделяне на имот № 050023. Въз основа
на постъпилото заявление, на 14.07.2014г. е съставена докладна записка в която
е отразено желанието на ответника за нанасяне на закупения от него имот в КВС,
като е посочено че площта на ползвания от ответника имот по границите на
ползване е с площ от 0.701 дка с проектен номер 050023. Предложен е проект за
решение от ОбС К. С Решение № 1750, взето с протокол № 38 от 24.07.2014г.,
Общински съвет К.е одобрил разделянето на поземлен имот № 05001, целият с площ
от 1.544 дка по НТП – др. селищна територия, записан като частна общинска
собственост съгласно проект за делба № 03421 от 10.07.2014г., като от имот №
05001 се образуват три нови имота: имот № 050023 с площ от 0.701 дка, имот №
050024 с площ от 0.253 дка, имот № 050025 с площ от 0.590 дка, всички по НТП –
др. селищна територия. Постановено е в регистъра към КВС, имот № 050023 с площ
от 0.701 дка, да се запише по вид собственост на: 200/701 ид. части на
Ч.Д.Ч.,***. След приемане на решението е съставен АЧОС № 3753 от 28.08.2014г.
за имот № 050023, в който ответникът е посочен като съсобственик с права
200/701 ид. части, а общината с права – 501/701 ид. части. Приложена скица от
08.09.2014г. на новообразувания имот № 050023.
Със заявление от 12.09.2014г. ответникът е пожелал да закупи собствената
на община К.идеална част от имот № 9509923. С договор за продажба на недвижим
имот от 19.12.2014г. Община К.е продала на ответника 501/701 ид. части от имот
№ 050023. По делото са представени
решения на ОбС К.и преписките по тях, включващи АЧОС за останалите имоти, които
са били образувани от имот 050001. Подробното им обсъждане не се налага
доколкото те не касаят предмета на спора. Установява се, че КВС на гр. К., и
местността „Х. Б.Р.“ е обнародвана в ДВ 29/1996г.
По делото е
извършен оглед на място на имот, находящ се във вилна зона, съставляваща понастоящем,
съгласно последно действащия план на град К., земеделски имот, с № 050023, в
землището на град К., местността „Х. Б.Р.”.
По време на огледа присъстваха страните и техните пълномощници, вещото
лице и се разпитаха свидетели.
При огледа
съдът направи следните констатации: Западната граница на процесния имот
представлява естествен слог, обрасъл с растителност. Няма трайно изградена
ограда по него. След слога има денивелация с голяма височина (по преценка на
вещото лице денивелацията е приблизително 8-10 метра). Южната граница на
процесния имот е оградена с метална мрежа, поставена на дървени и циментови
колове. Входът на имота е от южна страна. Представлява два дървени кола,
укрепени с метални колове, без врата. След тях южната граница продължава. На
място източната граница на имота се вижда в далечината част, която е обрасла с
храсти и треви. На място се вижда, че източната граница е обрасла с храсти и
дървета. В източния и северния ъгъл, където се заключват границите, се вижда,
че същите образуват образува ъгъл. В имота има построена барака с общ покрив, с
обща стена отвън. В едната част до сградата има излята бетонова площадка,
ситуирана на юг и запад, която представлява вход откъм западната и южната
страна на бараката. В бараката се влиза през врата от запад и при поглед вътре
се вижда, че има изградена стена, отговаряща на разстояние 3,57 м (според
преценката на вещото лице) от запад посока изток към сградата. В източната част
на изградената барака има самостоятелен вход, който е заключен, има и навес. В
северната част на сградата е залепена дървена барака с ламаринен покрив, който
е скосен на север, като има денивелация. Северната граница на оглеждания имот
представлява естествен слог. По преценка на вещото лице условната граница между
имота, който се твърди да е собственост на ищците и имота на съседа му, минава
през средата на изградената паянтова сграда. Съществува фуга в общата стена,
която започва от най-високата част на покрива от юг и по сведение на вещото
лице там се намира и преградната стена между двете части на бараката, която
разделя частите от сградата, стопанисвана от ищците и техния съсед от изток.
При сочената условна граница, според преценката на вещото лице, входът към
дворното място попада изцяло в частта, стопанисвана от ищците. Условната
граница започва от лявата греда, определяща входа на имота, гледаща посока от
север на юг. Извън двора, според
настоящото му ограждане, по продължение на южната ограда се забелязва чупка,
която продължава и в най-югоизточния ъгъл на имота, според това как е ограден,
има изградена дървена барака, за която се сочи, че представлява тоалетна. Двете
граници се сключват във формата на остър ъгъл и от дясна страна, гледано на
запад, има голяма денивелация. В ниското долу се наблюдава реката.
По време на
огледа съдът изслуша ответника по реда на чл. 176 от ГПК по поставения въпрос:
Ответникът да опише имота, който му е бил предоставен за ползване и в
последствие закупил по реда на §4. Ответникът заяви, че е бил ползвател на имот по §4, заключен до южната
граница на процесния имот, представляваща оградна мрежа от левия дървен стълб
за начало на вратата, гледан от юг на север, в посока на запад до ъгъла
приключващ със слог. Западната граница на имота по параграф 4, представлява
продължение на слога и на западната граница на процесния имот. Южната граница е
ситуирана с оградна мрежа – метална и с метални колове, а източната граница е
отворена и се установява единствено от състоянието на тревата, почвата и на
налични части дървени колове и храсти. Приблизителната площ на предоставения му
имот не можела да бъде изчислена окомерно от вещото лице в момента, но според
същото площта отговаряла на тази по документ за собственост. В северозападния
ъгъл на имота му имало остатъци от бунгало, имало засадено дърво – орех, малък
на височина и остатъци от строителни материали – камъни и керемиди, като
ответникът посочва местонахождението им.
В показанията
си св. Ц. заявява, че познава имота от около 1999г. Познавал К. Ц. и синът му
Л. Ц.. Знаел, че К. Ц. притежава документи за имота, виждал някои от тях.
Същевременно свидетелят бил в близки приятелски отношения с ищците, които
живеели в Д., обичали балкана и го помолили да потърси място в района за
закупуване. Свидетелят влязъл във връзка с Л. Ц. – това се случило след смъртта
на баща му, защото Л. искал да продава вилното място. Договорили се, ищците
упълномощили свидетеля и от тяхно име закупил мястото за 3000 лева. От 2004г.
насетне ищците ползвали имота, идвали пет-шест пъти годишно, а през останалото
време свидетелят се грижел за имота и получавал възнаграждение от ищците за
труда си. Благоустройствата били извършени с труда на свидетеля. С К., съсед от
изток, заедно правили ремонт на покрива, защото бил общ за двете части на
бунгалото. През целия период от време никой друг не влизал в имота, не
предявявал претенции или да го стопанисва. От 2004г. до момента спорове за
имота нямало. Когато ищците купили имота бил ограден, приз миналата година
(2015г.) дошли К.ци и предявили претенции за три метра в южната му част. Разрушили
южната граница и навлезли на около три метра на север в имота, като завзетата
част засягала повече имота на К., отколкото на ищците. Свидетелят се принудил
да постави нова мрежа, за да не влизат животни в имота. Когато ищците купили
имота, от изток било бунгалото, до средата му. Между дворовете на ищците и К.
имало някога ограда, но паднала, виждала се дупката от кол, на който била
закрепена. Оградата започвала от видима фуга между двете части на бунгалото и
свършвала при южната ограда. Понастоящем имотите на ищците и К. били с обща
врата към двора, но навремето всеки имал вход. Преди ищците да купят имота, с
К. Ц. мерили площта му с ролетка – била около 350-360 кв.м. Навесът към
пристройката от север бил строен от ищците през 2010-2011г. за изграждането му
имали конструктивно становище, понеже бил временен строеж, нямало други
строителни книжа.
От показанията
на св. К. се установява, че е син на Н.К. и познава имота, в който се намираме
по време на огледа още от времето когато теренът бил разчистен. На това място
през 1976-1977г. на баща му бил предоставен за ползване имот по Постановление №
1. Мястото било пустеещо и двамата го разчистили и започнали да го ползват като
земеделска земя. Баща му и К. Ц. се познавали и бащата на свидетеля поканил Ц.
да ползват имота общо, тогава заговорили и за обща постройка. По-късно си го
разделили. По онова време в западната част на имота имало сипей, който Ц.
запълнил, защото имало дупка от около 100-150 кв.м. От север границата си била
същата – по ръба на денивелацията. На изток границата била определена от
техници, които отбелязали като отделен парцел местата. На К. Ц. бил предоставен
имот в следните граници: на юг – двойна врата, чиято среда разделяла двата
имота – на Ц. и на баща му, между двата имота имало мрежа, поставена според
замерванията на техниците, от вратата нататък, на южната граница Ц. сложил
телена мрежа, от югозапад границата си била същата – по синора, на изток била
описаната по-горе ограда и в другата част – през средата на къщата. Сградата
била построена след като разделили имота с К. Ц., била с обща стена и общ
покрив, всяка част със самостоятелен вход. Бащата на свидетеля починал през
2008г. и оттогава той не посещавал имота, живеел в С.. До 2008г. често го
посещавал заедно с баща си. Свидетелят не познавал ищците, баща му се срещал с
тях, но когато идвал в имота с баща си, виждал, че се стопанисва, за него
нямало спорове за собственост. Не познавал и ответника, познавал баща му,
имотът на юг от техния бил предоставен на бащата на ответника за ползване, не
знаел да е имало спорове за границата.
От неоспорените
първоначално и допълнително заключения на вещото лице се установява следното:
На база
извършеното геодезическо заснемане, скиците от поземлена комисия и окомерни
скици № 575/23.08.1995г. и № 765/10.12.1995г., вещото лице съставя три броя
комбинирани скици (две по първоначалното и една по допълнителното заключение),
в които отразява констатациите си.
Скица № 1
показва резултатите от преките геодезически замервания, изчертани в цвят зелен
и действащата КВС за гр. К. в цвят черен, показани са и заснетите подробни
точки с техните номера и коти.
Скица № 2 е
резултат от направеното геодезическо заснемане, като на нея са показани отново
геодезическото заснемане в цвят зелен, действащата КВС в цвят черен, границите
от окомерна скица № 575/23.08.1995г. в цвят червен и границите от окомерна
скица № 765/10.12.1995г. в цвят оранжев. В скицата е направена номерация на
всяка една чупка от граници по геодезическо заснемане, КВС, окомерна скица №
575/23.08.1995г. и окомерна скица № 765/10.12.1995г. Щриховано е с цвят жълт
навлизане на паянтова ограда на имот 23 към имоти 11, 2 и 3 по КВС, с цвят сив
с колко квадратни метра оградата е положена вътре в имот 23 спрямо имоти 24, 2
и 3. С цвят лилав е щрихована площта между старата имотна граница на имот 23
(по КВС) преди преместването й до сегашното положение.
Имот № 6
собственост на И. и Ф.Л. е начертан в цвят червен, между точките 76, 77, 54,
56, 71, 70, 69, 68, 53, 52, 74, 75 и 76 и е с площ (графически отчетена) 0.312
дка. От север на имот № 6 съгласно окомерна скица № 575/23.08.1995г. е имот № 7
собственост на Ч.Ч. съгласно нот. акт №49, т.ІІІ, д.1023/1995г., в който е
описано, че при съставянето му е представена скица № 574/23.08.1995г., но
вещото лице не е открило тази скица, затова границите в комбинираната скица на
този имот № 7 не са затворени.
В окомерна
скица № 765/10.12.1995г. са показани имоти с номера 8 от запад и 7 от изток,
като според нот. акт №131, т. IV, д.1588/1995г. имот 8 е собственост на К. Ц.,
като границите му от север река, Н.К., Н.К. и Б.К., като според ползването на
място от изток е Н.К., а от юг са Н.К. и Б.К. (Ч.Ч. според нот.акт №49, т.ІІІ,
д.1023/1995г.). Прави впечатление, че имот под номер 7 е според окомерна скица
№ 575/23.08.1995г. и окомерна скица № 765/10.12.1995г. е на 2 различни места
спрямо имот 8, според окомерна скица № 575/23.08.1995г. е от юг, а според
окомерна скица № 765/10.12.1995г. от изток, но според всички приложени
документи за собственост, според техните описания имот № 7 собственост на Ч.Ч.
съгласно нот. акт № 49, т. III, д.1023/1995г. се намира от юг на имот 8 на К.
Ц. и от север на имот № 6 на И. и Ф.Л., като свободната площ между тези два
имота между точките 63,79,25,77,76,78 и 63 е 212 кв.м (графически отчетена),
което отговаря в рамките на допустимата точност на тази описана в документа за
собственост на Ч.Ч. (нот. акт №49, т.ІІІ, д.1023/1995г.). Площта на имот № 8
(графически отчетена) според окомерна скица № 765/10.12.1995г. е 390 кв.м и е
между точките 62, 59, 79, 63, 80, 64, 65, 39, 83, 61 и 62.
Площта на имота
Н.К. западно от имот 8 (е отразява номер на имот поради възможност от грешка) е
527 кв.м (графически отчетена) и е между точките 62, 66, 81, 67, 19, 59, 82, 32
и 62.
Имот 23
(050023) по КВС на гр.К. съгласно приложените документи и скици е собственост
на Ч.Ч., като този имот е с площ от 701 кв.м и е между точките 2, 3, 4, 81, 8,
43, 10, 82, 44, 45, 42, 1, 47, 80 и 2, като в този имот части от имотите
собственост на К. Ц. и Н.К. съгласно описаните по-горе документ за собственост
и скица, като имота на К. Ц. според окомерна скица № 765/10.12.1995г. участва в
имот 23 по КВС на гр.К. с площ от 278 кв.м (графически отчетена), а имота на
Н.К. според окомерна скица № 765/10.12.1995г. участва в имот 23 по КВС на гр.К.
с площ от 305 кв.м (графически отчетена).
Скица № 1А
показва резултатите от преките геодезически замервания начертани в цвят зелен и
действащата КВС за гр. К. в цвят черен, показани са и заснетите подробни точки
с техните номера и коти, като в сив цвят е защриховано ползването на към
момента на геодезическото заснемане за имоти 8 и 7, като ползването е между
точките 57, 24, 26, 37, 36, 35, 34, 2031, 2032, 2033, 106, 107, 108, 109, 111,
112, 50, 54, 55, 56 и 57 с обща площ от 952 кв.м.
Площта на имот 050025
е 590 кв.м.
От обясненията
на вещото лице, дадени в съдебно заседание се установява, че границите на
имота, ползват от ищците попадат в имот № 050023 с площ от 278 кв.м и на скица
две са отразени по точките: 82, 32, 36, 62, 61, 83, 80, на юг по оранжевата линия до точката на
пресичане с черната линия, т.42, 45, 44 и 82. Имотът, закупен от К. Ц. по реда
на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е бил нанесен на КВС.
Други
доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
При така
установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си
убеждение, прави следните изводи от правна страна:
ОТНОСНО
инцидентния установителен иск:
Съгласно
разпоредбите на чл. 54 а.1 и ал. 2 от ЗКИР (ред. ДВ бр. 49 от 2014г.),
непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и
кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересуваното
лице. Когато тези непълноти или грешки са свързани със спор за материално
право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Съдът е сезиран с
установителния иск за собственост, резултатът от който може да даде основание
за извършване на изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър.
Административният орган може да издаде заповед или да откаже да стори това, но
заповедта му няма конститутивно действие, тя не създава право на собственост,
какъвто е и настоящият случай с обсъденото възражение от страна на ищеца пред
службата по геодезия кадастър и картография. Поради това е предвиден и
специалният иск по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, разглеждането на който става по общия
исков ред, тъй като решението по него има преюдициално значение по отношение на
административната процедура по самото евентуално допускане на поправката на
някой от посочените в правната норма документи. В случай, че искът бъде уважен,
това ще е основанието да се извърши поправка в кадастъра. Искът по чл. 54, ал.2 от ЗКИР е иск за
установяване право на собственост към момента на влизане в сила на кадастралния
план върху спорната площ, за която се твърди, че не е заснета, или, че е
неправилно заснета. Предпоставка да допустимостта му е наличието на спор за
материалното право на собственост върху неправилно заснетата площ. Предмет на
доказване и установяване е правото на собственост на спорната площ към посочения
момент – одобряване на кадастралната карта, като се проследява заснемането на
имота по предходните планове и евентуално приложението на регулацията по тях,
ако се касае за придаваемо място. В конкретния случай предмет на изследване
дали е налице непълнота или грешка е картата на възстановената собственост за
имоти, находящи се в землището на град К.. Ищецът има интерес от предявяване на
иска, доколкото същият заявява насрещно право, основано на давностно владение
върху процесния имот и на твърдяното от него право се противопоставя право на
собственост на ответника, установено с договор за продажба на имот – частна
общинска собственост, т.е. към настоящия момент за спорния имот страните в
процеса се позовават на собственост върху процесния имот, произтичаща от
различни основания, предвид поддържаното от ищеца становище, че неговата
собственост е заснета частично като имот на ответника.
Ищците се
позовават на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
сключен с наследниците на К. Ц., които са им предали владението на този имот.
Цената е заплатена според посоченото в него и съдът следва да разгледа правата
на К. Ц., респективно – неговите наследници във връзка с твърдяната грешка в
кадастралната карта. К. Ц. се е
легитимирал като собственик на процесния имот вследствие проведена процедура по
реда на §4а, ал.1-5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, приключила през 1994г., т.е. при
действието на посочената норма в редакцията й ДВ бр. 105 от 1992 г., в сила от
31 декември 1992 г. Към 1994г. когато е заплатена цената, според описаната в
нотариалния акт квитанция, законодателството ни не е предвиждало за имоти,
предоставени за ползване въз основа на актовете по § 4, ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ
създаването на помощни планове, ПНИ и издаването на заповеди по административен
ред за индивидуализация на имоти, попадащи в територии по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Въз основа на проведената процедура К. Ц. се е снабдил и с констативен
нотариален акт за собственост, като в него имотът е бил индивидуализиран с
площ, съседи и номер на окомерна скица, каквато му е била издадена от Община
К.о. В констативния нотариален акт е посочено издаването на скица № 762 от
1995г. и квитанция № 79 от 28.09.1994г. при това положение съдът приема за
безспорно установено и доказано по несъмнен начин, че правото на ползване се е
трансформирало в право на собственост за К. Ц.. Площта на придобития имот е 350
кв. м, т.е. в съответствие с ограниченията по §4з, редакция ДВ, бр. 28 от
1992г. – 600 кв.м. Установено е, че са имоти, за които са били приложими
разпоредбите на §4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на град К. не е бил
изготвян план на новообразуваните имоти (ПНИ), дори след влизане на
разпоредбата на §4к в сила. Имотите са били заснети и възстановени на бившите
им собственици, независимо от приключилата процедура по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а
тези за които не е била проведена реституция, са били актувани като общинска
собственост. В производството е установено точното местоположение и граници на
закупения от К. Ц. имот с неоспореното от страните заключение на СТЕ, установено
е също, че те са материализирани на място.
На ищцовата
претенция ответникът противопоставя свое право като твърди, че е собственик на
процесната част от имот 050023 по силата на сключен договор за покупко-продажба
с Община К.о. В конкретния случай Община К.е актувала имот № 05001 като частна
общинска собственост на основание чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ, съгласно която
разпоредба „Земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица
или държавата, е общинска собственост“. В съставения АЧОС Община К. се е позовала на удостоверение,
издадено от Общинска служба „Земеделие“ К. Неизяснен в производството остана
въпроса защо общинската администрация е ползвала документи, издадени само от
Общинската служба по земеделие, без да направи справка в собствените си архиви
за закупени имоти по реда на §4 и сл. от ЗСПЗЗ. Всички процедури по закупуване
и индивидуализиране на имоти, за които се прилагат разпоредбите на посочените
норми са били възложени на общинската администрация, включително индивидуализацията
на имотите посредством скици. Този въпрос в случая е ирелевантен, доколкото
Община К.не е придобила права върху процесните части от имот № 050001 – същите
вече са принадлежали на К. Ц., т.е. придобИ.ето им от общината по посочения
законов ред – чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ е било невъзможно. Договорът въз основа на
който ответникът основава насрещните си права не е породил прехвърлително
действие и вещно-правен ефект, доколкото праводателят на ответника е продал
вещ, която не притежава. Закупуването на вещ от несобственик не може да се
противопостави на правата на действителния собственик.
Съгласно
разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 11/2011г. на ОСГК, като издаден в
специално уредено от закона производство за проверка и признаване
съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл.
587 ГПК (както и нотариалният акт за сделка) притежава обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че
посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото
действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост.
Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен
до доказване на противното с влязло в сила решение. В настоящия процес ответникът
не е оспорил правата на К. Ц., позовал се е единствено на това, че първо той,
после наследниците ми и накрая – ищците, не са предприели действия по
нанасянето на имота в плана. Този довод е неоснователен. Липсата на отразяване
на имота в плановете не води до изгубване правото на собственост. К. Ц. е
придобил правото на собственост върху имота по възмезден начин, уреден в закон,
те са противопоставими на правата на ответника, който е закупил имота от
несобственик, а пространствените предели на правото на собственост са предмет
на настоящия иск. От общинската администрация преписка се установява, че
ответникът е възложил геодезическото заснемане, че след изготвянето му се е
позовал на него, като го е представил пред общината и посочил, че е съсобственик
с общината и съобразно границите на ползване имотът е с обща площ от 701 кв.
метра, респективно – желае да изкупи тази част. Имот № 050023 в границите, в
които е нанесен в КВС е ситуиран след възложеното от ответника геодезическо
заснемане и отправеното искане до Община К.о, след което общинската
администрация е предприела процедурите по делба на целия имот № 050001,
съответно по продажбата на идеални части от новообразувания имот 050023 на
ответника. Общината не е придобила права върху процесната част от имота,
респективно продажбата им не може да породи правно действие спрямо
действителния собственик. Налице е непълнота в КВС, като от неоспореното
заключение на вещото лице се установява, че имотът заключен между точките 82,
32, 36, 62, 61, 83, 80, на юг по
оранжевата линия до точката на пресичане с черната линия, т.42, 45, 44 и 82 от
скица номер две към заключението, с площ от 278 кв.м е част, от имота закупен
от К. Ц., тази част не е нанесена в КВС, поради което е налице непълнота, която
следва да бъде отстранена.
ОТНОСНО иска за
собственост:
Ищците черпят
правото си на собственост от твърдяно давностно владение, започнало от
06.07.2004г. и необезпокоявано до момента на предявяване на иска. Когато е
предявен иск за установяване на собственост, въз основа на давностно владение,
ищецът следва докаже основанието, на което упражнява фактическата власт, срокът
през който е владян имотът и че е владян непрекъснато и необезпокоявано. В
случаите, когато владението на имота е предадено въз основа на предварителен
договор, законодателят е приравнил последиците като при добросъвестно владение,
но е приел, че владението следва да се упражнява в десет годишен срок.
Купувачът по предварителен договор, който е заплатил цената, владее имота на
правно основание, което е годно да го направи собственик, ако упражнява
фактическа власт върху вещта непрекъснато и необезпокоявано в продължение на
десетгодишен срок. В този смисъл е задължителното за прилагане от съдилищата
Решение № 520 от 05.08.2010г. по гр. дело № 1070/2009г. на ВКС, І г.о.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
Основен елемент
на фактическия състав на придобивната давност е владението. То се дефинира от
чл. 68 ЗС като „упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи
като своя лично или чрез други го“, т.е. дефинира се като фактически отношения
между гражданско-правните субекти, изразяващи се в това, че едните имат
фактическата власт върху вещта без да се позовават на правото на собственост за
това, а само на обстоятелството, че в даден момент именно те упражняват
съдържанието на правото да си служат с вещта като своя. В настоящия случай
ищците – съпрузи доказват, че са започнали упражняване на фактическа власт
върху спорния имот на договорно основание – сключен предварителен договор за
продажба на имота, като владението им е предадено с този договор. Съдът приема,
че доказателствата, че ищците съпрузи са своили имота са категорични –
владението им е предадено с писмен договор с нотариална заверка на подписите,
същият не е оспорен от страните. Установена е и по несъмнен начин началната
дата на упражняваната фактическа власт, пряко – с показанията на св. Ц., които
съдът изцяло кредитира и косвено с показанията на св. К.. Въз основа на тези
показания и на писмените документи, съдържащите в преписките на Община К.според
съда ищците доказват по категоричен начин, че през периода от 06.07.2004г. до
19.12.2014г., когато ответникът е закупил имота от община К.о, никой не е
смутил владението им, нито заявил самостоятелни права върху имота.
Непротивопоставими на ищците са правните действия, извършени от Община К. по актуване на имота, като съдът обсъди
този въпрос при обсъждане наличието на непълнота в кадастралната карта. Да се
държи вещта като своя е равнозначно да се държи вещта от владелец със
съзнанието, че той е собственик – титуляр на вещното право. За доказването
законодателят е установил законовата презумпцията на чл. 69 ЗС според която
„предполага се, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че
я държи за другиго“. Презумпцията е установена в полза на владелеца, но тя е
оборима и оборването е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че
владелецът не държи вещта за себе си - т.е. презумпцията размества тежестта на
доказване. Ответникът в настоящия процес не ангажира каквито и да било
доказателства, за да обори твърденията на ищците, че са държали имота като свой
в продължение на десет и повече години. Той е смутил владението им с правно
действие – сключен договор за покупко-продажба едва през декември 2014г.,
когато ищците вече са придобили имота по давност. Според съда, доказано е по
несъмнен начин придобивното основание – давностно владение в десетгодишен срок
от датата на придобИ.ето на имота и искът с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр. с чл. 79 и 77 от ЗС като основателен и доказан следва да бъде уважен.
Неотносим се
явява доводът на ответника, че предварителния договор не може да му се
противопостави, доколкото той обвързва само страните по него, както и
въведените в тази насока твърдения, че ищците не поискали от съда да го обяви
за окончателен. Ищците не противопостяват на ответника предварителния договор
като документ, установяващ правото им на собственост, а осъществяваното от тях
несмущавано владение върху имота. Предварителния договор е документът въз основа
на който са започнали да упражняват фактическа власт, в нито един момент от
исковата молба ищците не са твърдели, че по силата на този договор са станали
собственици. Неоснователен се явява доводът, че след като ищците са
бездействали, същите нямат правен интерес да упражнят правата си по съдебен
ред.
По изложените
мотиви съдът намира исковете за основателни и доказани и ги уважава.
Следва съдът да
признае за установено по отношение на ответника, че е налице непълнота – не е
заснет и нанесен част от имот с площ 278 кв. метра, заключена между точки 82,
32, 36, 62, 61, 83, 80, на юг по
оранжевата линия до точката на пресичане с черната линия, т.42, 45, 44 и 82
съгласно изготвената от вещото лице скица № 2, която следва да се счита
неразделна част от настоящото от настоящото решение, както и да признае, че
ищците в условията на имуществена общност, като съпрузи, са придобили
процесната реална част на имота по силата на давностно владение, продължило
повече от десет години, считано от 06.07.2004г.
ОТНОСНО разноските:
На основание
чл. 78, ал.1 от ГПК съдът следва да осъди ответника за заплати на ищеца
направените по делото разноски, както следва: 110 лева за внесени държавни
такси, 300 лева за възнаграждение на вещо лице, 600 лева за адвокатско
възнаграждение на един адвокат,
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за
установено, на основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР по отношение на Ч.Д.Ч. с ЕГН
********** ***, р-н „И.“, ж.к. „Д.“ № **, вх. **,
ет.**, ап. **, че К.Т.К. с ЕГН
********** и М.Х.К. с ЕГН **********,*** са собственици в режим на имуществена
общност по силата на давностно владение, продължило повече от десет години,
считано от 06.07.2004г. на следната реална част от недвижим имот: ЧАСТ от нива
с площ от 278 кв.м, ведно с построената в нея сезонна постройка с площ от 20
(двадесет) кв.м, находящи се в местността „Х. Б.Р.“ в землището на гр.К., К.
община, който имот съгласно нотариален акт № 131, том IV, дело № 1588/1995г. на
К. районен съд № 36 том I дело № 60/1996г. на К. районен съд е имал пл. № 8
(осми), по сега действащата КВС на гр.К. попада в западната част имот №
0500023, заключена между точки 82, 32, 36, 62, 61, 83, 80, на юг по оранжевата линия до точката на
пресичане с черната линия, т.42, 45, 44 и 82 съгласно изготвената от вещото лице
скица № 2, неразделна част от настоящото от настоящото решение, като ПРИЗНАВА
за установено по отношение на Ч.Д.Ч., че е налице непълнота в картата на
възстановената собственост на Землище К., обнародвана в ДВ бр. 29/05.04.1996 г.
с неотразяването на имот пл. № 8 (осми), в частта относно установената площ от
278 кв.м, заключена между точките точки 82, 32, 36, 62, 61, 83, 80, на юг по оранжевата линия до точката на
пресичане с черната линия, т.42, 45, 44 и 82 съгласно изготвената от вещото
лице скица № 2, неразделна част от настоящото от настоящото решение.
ОСЪЖДА Ч.Д.Ч. с
ЕГН ********** ***, р-н „И.“, ж.к. „Д.“ № **, вх. **
ет.**, ап. **, че К.Т.К. с ЕГН
********** и М.Х.К. с ЕГН **********,*** направените по делото разноски в
размер на 1010 (хиляда и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.