РЕШЕНИЕ
№ 585
гр. Пловдив, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501989 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на ОБЩИНА ****, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление: град *****, представлявана от Е. К. чрез
юриск.И. Д. против решение №260081/22.04.2021 г. гр.д.N1545/2020 г. на
КРС, 3 гр.с., с което е признато за незаконно и и е отменено дисциплинарното
наказание „Забележка“, наложено на ИВ. М. П. с ЕГН ********** от град
***** със Заповед № К-2625 от 19.10.2020 г. на Кмета на ОБЩИНА ****, и с
което е осъдена да заплати 50 лв. ДТ по сметка на КРС. Излага съображения
за неправилност и незаконосъобразност на решението и иска неговата отмяна
и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявения иск. Претендира
за разноски.
Въззиваемата страна ИВ. М. П. – счита жалбата за неоснователна.
Претендира за разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
1
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 357 КТ.
Ищцата претендира да бъде признато за незаконно наложеното й
дисциплинарно наказание „забележка“ и да бъде отменено.
Във въззивната жалба са развити доводите, че неправило съдът е
приел, че не е установено по делото даденото разпореждане на ищцата ,
което тя е отказала да изпълни; от събраните по делото доказателства се
установяло, че има дадени указания от страна на прекия ръководител, които
са изпълнени след датата на налагане на дисциплинарното наказание;
неизпълнението на възложената работа е една от хипотезите на нарушение на
трудовота дисциплина по чл.187, ал.1,т.3 КТ и представлява тежко
нарушение; че в процесния случай, на 17.9.2020 г. на ищцата й била
възвложена проверка и отговор на постъпила в ОБЩИНА **** жалба, тя е
извършила проверка, но не е спазила вътрешния трудов ред; счита
твърдението на ищцата, че е изпълнила възложената задача в срок за
неоснователно и недоказано – задачата е следвало да бъде изпълнена в срок
до 16.10.2020 г., а не както е заявено в ИМ – след 19.10.2020 г. и след като е
била помолена от прекия си ръководител. Няма доказателства в подкрепа на
твърденията на ищцата, че отговорът е съгласуван с прекия ръководител -
същата е влязла в пререкание с колеги, но не се е обърнала за разрешаване
към прекия си ръководител съгласно йерархическата подчиненост.
В отговора на ВЖ са изложени доводи, че решението на КРС е
правилно и законосъобразно, че въззиваемата не е допуснала нарушение на
трудовата дисциплина, че ВЖ не посочва конкретни пороци на решението на
РС – оплакването във ВЖ за допуснато съществено процесуално нарушение
при постановяване на решението не е аргументирано; В жалбата не е
посочено в какво се изразява порочността на съд.решение, както и в какво се
изразява неговата неправилност и необоснованост, поради което счита
жалбата за бланкетна; че необосновано е твърдението на въззивника, че РС е
проявил тенденциозно отношение и пристрастност към нея; че правилно РС е
приел, че не е установено обстоятелството, че е дадено разпореждане от
прекия ръководител, което тя е отказала да изпълни; счита, че ИМ е
подкрепена с доказателства и аргументирана, че е без значение дали
преписката е приключила на 16.10.2020 г. или на 19.10.2020 г. , тъй като
задачата за проверка и отговор е била възложена на 17.9.2020 г. и е била
2
обработена за по-малко от седмица – на 24.09.2020 г.Изложени са доводи , че
преди да депозира докладна до кмета на общината с искане за налагане на
дисциплинарно наказание, прекия й ръководител В.С. никога и при никакви
обстоятелства не я потърсила за разговор и диалог относно изясняване на
обстоятелствата, възникнали по процесния случай до момента, в който на
ищцата било връчено писмо с искане да представя обяснения за извършеното
нарушение на трудовата дисциплина - отказ да извърши поставена задача от
прекия си ръководител. Счита, че длъжността, която заемала в звено
„Инспекторат“ при ОБЩИНА **** и утвърдената за нея длъжностна
характеристика, може да се направи извод, че във вменените й функции и
отговорности на заемащият длъжността може да работи в рамките на
оперативна самостоятелност при изпълнение на поставените задачи.
По отношение на извършените нарушения:
Не се спори по делото и видно от приетия тр.договор от 20.07.2018 г.
ищцата работи при ответника на длъжност “*****, той и ***** в звено
„Инспекторат“. С атакуваната заповед №К-2625/19.10.2020 г. е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“ поради неизпълнение на възложена
работа и нареждания на работодателя, изразяващо се в следното: на
01.10.2020 г. служителката е отказала писмено и категорично да изпълни
разпореждането на прекия си ръководител да преработи отговор на жалба с
вх.№94-00-4400/16.09.2020 г., което представлявало неизпълнение на
възложената работа.
За да бъде законосъобразна заповедта, с която е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“ работодателят, върху когото лежи
доказателствената тежест, следва да докаже, че наказанието е
законосъобразно наложено; че заповедта е издадена от компетентен орган и е
мотивирана; че е извършено виновно посоченото нарушение; че тежестта на
нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по
налагане на цисциплинарното наказание е спазена и наказанието е наложено в
предвидените срокове по чл.194 КТ.
По въпроса за спазване на процедура по чл.193 КТ –С писмо изх. № 93-
00-2524 (1)/15.10.2020 г., на основание чл. 193, ал. 1 от КТ от работника били
поискани писмени обяснения и такива били предоставени на работодателя на
15.10.2020 г., с което съдът намира, че обяснения са поискани и съответно
3
дадени.
По отношение на изискването на чл.195 КТ ПОС намира, че не е ясно в
какво точно се е изразило неизпълнението и какъв е бил срокът за
изпълнението, поради което настоящият състав намира за правилен извода на
районния съд, че заповедта не е мотивирана –не е е конкретизирано
нарушението на П. по време, място и начин на извършване, тъй като в
заповедта е посочено, че на 01.10.2020 г. П. писмено и категорично е отказала
да изпълни разпореждане на прекия си ръководител да преработи отговор на
жалба, но никъде не е посочено съдържението на даденото разпореждане; че
тази немотивираност не може да се компенсира със свидетелски показания по
делото. Горното налага извода, че дисциплинарната заповед е немотивирана и
само на това процесуално основание следва да се отмени като
незаконосъобразна.
За пълнота съдът ще разгледа делото по същество:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 18.09.2020 г.
На П. й била разпределена работа по жалба с вх. № 94-00- 4400/16.09.2020 г.
По тази жалба ищцата е извършила проверка на място, провела е разговор със
спорещите страни, прегледала е документи, съставен е констативен протокол
с № 4856/24.09.2020 г., в който е отбелязано, че спорът е от частноправен
характер и предстои изготвяне на отговор /л.13 от д.РС/
В ИМ ищцата твърди, че е провела разговор с прекия си ръководител,
относно своето намерение за отговор, който се съгласил с доводите й че е
налице спор от частноправен характер, което ПОС намира, че се потвърждава
от показанията на свидетелката В. С. – нейният пряк ръководител.
В изготвеният от ищцата текст на отговор (л.39) е записано, че е
адресиран до „Г-н К. К. Т.“ и в последното изречение е казано, че „С оглед на
тези обстоятелства Ви указваме, че предявените от Вас претенции следва да
изложите пред граждански съд, където да разрешите частноправния си спор
относно придобития имот“.
В ИМ се твърди, че след няколко дни деловодителката на звеното, в
присъствието на останалите шест колеги в стаята й върнала отговора с думите
„да се направи по шаблон“, а на въпроса й, кое точно не е одобрено,
отговорът бил „не знам”; целият текст на отговора бил зачертан на кръст, без
каквито и да било разяснения или указания защо и какво точно следва да
4
промени в него; ищцата не била наясно кой й е зачертал текста, тъй като в
същия и следващите няколко дни, прекият й ръководител на звено
„Инспекторат” отсъствал; на 22.10.2020 г. бил изпратен нов отговор, изготвен
от ищцата след като е получила устни указания от прекия ръководител В. С.,
в който имало промяна само на една дума –написаното „…пред граждански
съд“ било заменено с „…пред Районен съд-Карлово“.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка В. С. – пряк
ръководител на ищцата, се установява, че изготвеният от П. отговор е
предоставен за съгласуване с *****, който е имал някакъв коментар по текста,
но не знае защо е задраскал писмото; горното й било изпратено по месинджър
на 01.10.2020 г., тъй като била в болничен от 01.10. до 05.10.2020 г.; след като
го прочела, тя се обадила на П. и й дала инструкции по телефона да корегира
словосъчетанието „граждански съд“. Свидетелката сочи, че тя в качестото й
на пряк ръководител не е давала указания за поправяне на отговора - счита, че
корекция върху писмото е разпоредила ***** М. Г..
Съгласно разпоредбите на КТ, преди да се започне процедурата по
налагане на дисциплинарно наказание трябва да бъде установено
извършеното нарушение на трудовата дисциплина, като писменото
уведомление трябва да съдържа: трите имена на извършителя, длъжност и
място на работа; точно и пълно описание на извършеното нарушение, както и
правното основание; моментът на извършване (времето) на нарушението;
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; доказателства,
потвърждаващи фактите (ако има такива). В случая не й била дадена
възможност да си изясни обстоятелствата, довели до налагане на наказанието,
липсвала яснота относно обстоятелствата, при които е установено, че е
извършено нарушение на трудовата дисциплина.
От събраните гласни съдът намира, че работодателят не доказа, че
*****а, който е замествал директора на взено „Инспекторат“, с който П. е
трябвало да съгласува отговора по жалбата, е дал някакви указания и
разпореждания на ищцата във връзка с изготвения от нея отговор, който тя е
отказала да изпълни; такива разпореждания е дала свидетелката устно, но
същите не касаят промяна на смисъла и съдържанието на изготвения вече
отговор. Установи се също, че не отговаря на истината посоченото в
заповедта, че на 01.10.2020 г. ищцата писмено и категорично отказала да
5
изпълни разпореждане на прекия си ръководител да преработи отговор на
жалба, тъй като ръкописно написаното от П. /на л.39 от д.РС/ е преди датата
01.10.2020 г. -по повод на задрасканият текст на отговора й, направен
неизвестно от кого без указания до въззиваемата.
Ето защо ПОС намира, че не се установи визираното неизпълнение на
законно нареждане на работодателят в от процесната заповед, следователно
въззивникът, върху който лежи доказателствената тежест, не доказа
визираното в заповедта нарушение.
От казаното по-горе следва, че работодателят не установи нарушенията
по дисциплинарната заповед.
Горното обуслявя извода, че наказанието по чл.188,т.1 КТ е
незаконосъобразно наложено.
Поради изложените съображения съдът намира, че заповедта за
наложеното дисциплинарно наказание е незаконосъобразна и следва да се
отмени. Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се
потвърди.
С оглед неуважаване на въззивната жалба въззиваемата има право на
разноски за производството на основание чл.78 ал.2 ГПК. Такива са
поискани, но не се присъждат , тъй като няма данни такива да се направени.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260081/22.04.2021 г. гр.д.N1545/2020 г. на
КРС, 3 гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6