№ 254
гр. П., 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и *** година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220103403 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу А. В. Г. с ЕГН ********** от село Х., община П.,
ул.“***“№28 ищецът Г. ф. със седалище град С., ул.“Г. И.“№2, ет.4, представляван заедно
от изпълнителните директори М. К. и С. Г. С. твърди, че е изплатил по щета №210139 от
04.04.2018г обезщетение за неимуществени и имужествен ивреди в общ размер от 15 019лв.
на М. П. Р. в качеството му на пострадал като водач на акумулаторна инвалидна количка
при ПТП , настъпило на 27.12.2016г. Твърди се, че виновен за произшествието съгласно
влязло в сила споразумение по НОХД№136/2018г по описа на РС-Пловдив е ответника по
делото, който е управлявал лек автомобил марка „Пежо 106“ с ДК№****, собственост на Е.
Х. от град С. без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност4 към датата
на ПТП. Твърди си, че ПТП е настъпило на 27.12.2016г около 14:30 часа на път III-375 км
25+900 в посока град Пещера към град Пловдив, като управлявания от ответника лек
автомобил „Пежо 106“ с ДК№**** се е движел със скорост от около 67 км/ч. По същото
време М. Р. е управлявал акумулаторната си инвалидна количка в същата посока и в същата
пътна лента на автомобила плътно вдясно като забелязал на страничните огледала на
количката си , че зад него бързо се приближава лекият автомобил, управляван от ответника ,
зад който се движел ТИР и предприел действия да излезе изцяло от пътното платно. Точно в
този момент последвал удар в задната част на количката. От удара Радев бил отхвърлен от
количката и паднал на пътното платно. В нарушение на чл.461 във вр.с чл.483 от Кодекса за
застраховането ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП-то. Пострадалото лице М. Р. се
обърнал към Г. ф. аз изплащане на обезщетение за причинените му при ПТП имуществени
1
и неимуществени вреди. По образуваната щета №210139 от 04.04.2018г н УС на ГФ му
определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000лв. и за имуществени
вреди в размер на 3019лв. Така определеното обезщетение е изплатено на М. Р. на
08.05.2018г. Моли се да бъде осъден ответника да заплати на ищеца общо сумата от
15 019лв., от които 12 000лв. обезщетение неимуществени вреди и 3 019лв. обезщетение за
имуществени вреди по щета №210139 от 04.04.2018г., считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Претендират се сторените по делото
разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника не е подаден писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. От същия е постъпило
писмено становище, с което се поддържат исковете .
В съдебно заседание ответникът се явява лично и заяви, че не оспорва предявените
искове.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното
от фактическа страна.
От приложените към исковата молба многобройни писмени доказателства,
неоспорени от ответника, се установи, че на 27.12.2016г. е станало пътнотранспортно
произшествие, при което е пострадал М. П. Р.. Във връзка с това ПТП е било образувано
НОХД№136/2018г по описа на РС-Пловдив. С влязло в сила споразумение по това
наказателно производство подсъдимият А. В. Г./ ответникът по настоящото дело/ е признат
за виновен за това , че на 27.12.2016г на път III-375, км.25+900 посока гр. Пещера –
гр.Пловдив при управление на моторно превозно средство- лек автомобил марка „Пежо“,
модел“206“ рег.№**** е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.5, ал.1т.1, чл.20,
ал.2 , чл.23 ал.1, чл.107, т.3 и чл.116 от Закона за движение по пътищата ,вследствие на
което по непредпазливост е причинил на М. П. Р. с ЕГН ********** средна телесна повреда
, изразяваща се в счупване на първа ходилна кост на ляво стъпало, трайно затрудняващо
движенията на долен ляв крайник- престъпление по чл.343, ал.1, б.“б4 във вр. с чл.342, ал.1,
предл.3 от НК.
Установи се от Справка от база данни на Информационен център към Г. ф., че към
момента на настъпване на ПТП-то лек автомобил марка „Пежо“, модел“1064 с ДК№**** е
бил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Пострадалото лице
М. Р. е подал молба вх.№24.01.260 от 04.04.2018г до Г. ф. за изплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, причинени в резултат на горното ПТП. Тази молба е
била подкрепена с многобройни медицински и други документи. Въз основа на тази молба
в Г. ф. е образувана щета №210139/04.04.2018г. По тази щета на 08.05.2018г
Гаранционният фонд е изплатил на М. Р. общо сумата то 15 019лв., от която сума 12000лв.
за причинени неимуществени вреди и 3 019лв. за причинени имуществени вреди. На
2
22.06.2021г. ищецът е изпратил на ответника регресна покана за заплащане на сумата от
15 019лв. Пратката е върната на 29.06.2021г с отбелязване ,че лицето отсъства.
Към датата на съдебното заседание ответникът не е представил доказателства да е
платил исковата сума, нито е навел такива възражения.
При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът
прави следните изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.557, ал.1т.2 от Кодекса за
застраховането.
Според визираната материално правна норма предпоставките за да възникване на
задължение на Гаранционния фонд за плащане на обезщетения по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” са настъпване на ПТП, моторното превозно
средство, причинило процесното ПТП обичайно се намира на територията на РБ, водачът да
е виновен, да съществуват изрично предвидени в КЗ пречки пострадалото лице да получи
пряко от застрахователя дължимото обезщетение, посочени в чл. 519 т.1 КЗ /, като най-
често това са причинени вреди от собственик или ползвател на МПС, който няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и вреди,
причинени от неидентифицирано МПС или неизвестен извършител.След изплащане на
застрахователното обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера
на платеното.
Безспорно се установи в настоящия случай наличието на изброените по-горе
предпоставки, обуславящи вземането на ищеца спрямо ответника, а именно- настъпило на
27.12.2016г. застрахователно събитие по вина на ответника като ползвател на МПС, за което
към тази дата не е имало налична и валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и плащане на обезщетение за
причинените на увреденото лице неимуществени и имуществени вреди от страна на
ищеца и в претендирания от него размер.
Предвид изложеното съдът намира, че в разглеждания случай предпоставките за
уважаване на регресния иск на ищеца срещу ответника са налице: от реализираното по
вина на ответника-деликвент ПТП са причинени неимуществени вреди в размер на
12 000лв. и имуществени вреди в размер на 3019лв. на трето лице/ в конкретния случай
това е М. П. Р./, обезщетението за които ищецът е заплатил на правоимащото лице на
08.05.2018г., поради което предявените искове като доказани по основание и размер
следва да бъдат уважени.
Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца общо сумата от
15 019лв.,представляващо платено по щета №210139/04.04.2018г. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 12 000лв. и за имуществени вреди в размер на 3019лв.,
причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие, станало на 27.12.2016г на път
III-375км 25+900 посока от град Пещера към град Пловдив, ведно със законната лихва
3
върху сумата от 15 019 лв, считано от датата на подаване на исковата молба -30.09.2021г до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 600.76 лв., разноски по делото/ съгласно
представения по чл.80 от ГПК списък на разноските/.
Така мотивиран Пазарджишкия районен със
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. В. Г. с ЕГН ********** от село Х., община П., ул.“*** „№28 да
заплати на Г. ф. гр.С., ул.“Г. И.“№2, ет.4 представляван заедно от изпълнителните
директори М. Н. К. и С. Г. С. общо сумата от 15 019лв./ петнадесет хиляди и деветнадесет
лева/, представляваща представляващо платено по щета №210139/04.04.2018г. обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 12 000лв. и за имуществени вреди в размер на 3019лв.,
причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие, станало на 27.12.2016г на път
III-375км 25+900 посока от град Пещера към град Пловдив, ведно със законната лихва
върху сумата от 15 019 лв, считано от датата на подаване на исковата молба -30.09.2021г до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А. В. Г. с ЕГН ********** от село Х., община П., ул.“*** „№28 да
заплати на Г. ф. гр.С., ул.“Г. И.“№2, ет.4 представляван заедно от изпълнителните
директори М. Н. К. и С. Г. С. сумата от 600.76лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4