Решение по дело №64641/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13411
Дата: 23 ноември 2022 г.
Съдия: Мария Георгиева Месова Стоева
Дело: 20211110164641
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13411
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20211110164641 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от
696,76 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско” и разноски за определянето му по щета №
0300/18/727/509670 за вреди, причинени при ПТП на 04.11.2018 г., на лек автомобил
"...........", с рег. № ..........., вследствие противоправно поведение на водач на МПС "....",
с рег.№ ................, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба -
12.11.2021г., до окончателното изплащане.
По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие
по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” за л.а. " ...........", с рег.
№ ..........., е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети
на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 696,76 лв., като
поддържа да е изпълнил задължението си за обезщетяването им. Твърди, че ответникът
е застраховал гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на
ищеца възниква регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение и
разноските за определянето му. Ответникът не възстановил дължимата сума, въпреки
че бил поканен, поради което за ищеца възниква регресно вземане в размер на
горепосочената сума. Претендират се и сторените по делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва
иска по основание и размер. Не оспорва съществуването на валидно застрахователно
правоотношение за л.а. "....", с рег.№ ................, по силата на застрахователна полица №
1
BG/22/117003218584, със срок на валидност от 08.12.2017 г. до 08.12.2018 г. Оспорва
наличието на виновно поведение на застрахования при ответното дружество водач,
както и вида, характера и степента на уврежданията, като поддържа, че не е налице
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и вредите по л.а. „...........", с рег.
№ ............ Оспорва размера на вредите, счита, че искът е предявен в завишен размер.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят, а и от представената по делото застрахователна полица с №
18-0300/315/5000426 от 08.06.2018 г. се установява, че между ищцовото дружество и
.................... е сключен договор за застраховка " Каско на СПС" за лек автомобил
"........... “, с рег. № ..........., при клауза " Пълно Каско", със срок на застрахователното
покритие от 12.06.2018 г. до 11.06.2019 г. и при застрахователна сума в размер на 3690
лв.
Видно от представения двустранен констативен протокол от 04.11.2018 г., на
посочената дата в ...............................“, е настъпило пътнотранспортно произшествие с
участието на застрахования от ищеца лек автомобил, управляван от М. Н., и лек
автомобил ".............", с рег. № ................, управляван от С. Д., като в протокола е
отразена скица на ПТП и са посочени видимите щети по застрахования от ищеца
автомобил, а именно: предна броня, преден ляв калник, предна лява врата и ляво
огледало.
Не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че по
уведомление за щети по МПС от 06.11.2018 г. при ищеца е заведена щета с №
0300/18/727/509670, изготвени са опис на щетите, калкулация и доклад по щета, въз
основа на които е определено застрахователно обезщетение в размер на 696,76 лв.
Посочената сума е заплатена на 03.08.2020 г. по банкова сметка на сервиза, извършил
ремонта, видно от представеното платежно нареждане /л.25 от делото/.
По регресна покана на ищцовото дружество ответникът е отказал да извърши
плащане, видно от представеното писмо с изх. № 11149/08.10.2020 г.
Не е спорно, а и се установява от извлечение от електронна страница на
информационния център на Гаранционен фонд, че към датата на ПТП - 04.11.2018 г., за
МПС с ДКН ................ е регистрирана сключена застраховка „Гражданска отговорност"
със ...... с период на покритие от 08.12.2017 г. до 08.12.2018 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на водача, управлявал
застрахования при ищеца автомобил. От показанията на свидетеля Н. се установява, че
на датата на процесното ПТП същият е управлявал лекия автомобил „.....“ в ..............,
като бил спрял на кръстовище, изчаквайки зелен сигнал на светофара. Твърди, че
2
булевардът е с три ленти за движение, като свидетелят бил в средната лента,
предназначена за движение направо. Водачът на застрахования при ответника
автомобил бил в съседната лява лента, която била предназначена само за ляв завой.
При потегляне на зелен сигнал на светофара двата автомобила се движели успоредно,
като водачът на л.а. „....“ продължил направо и предприел маневра за престрояване
вдясно, в резултат от което предизвикал ПТП със застрахования при ищеца автомобил,
като му причинил вреди в предната лява част.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че при съпоставка на уврежданията на двете превозни средства следва
изводът, че при настъпилото ПТП е невъзможно да бъдат получени всички описани
увреждания на процесния л.а. „...........“, с рег. № ............ Вещото лице дава заключение,
съгласно схемата на настъпване на ПТП и съпоставяйки уврежданията на двата
автомобила, като се отчете, че уврежданията на лекия автомобил „ ....“ са на ниво 500 –
700 мм, че последните е възможно да бъдат получени единствено при контакт с
предната лява част на лекия автомобил „ ...........“, поради което щетите по л.а. „.....“,
които могат да са резултат от настъпилото ПТП са получените увреждания по предна
броня, преден ляв калник и декоративна лява лайсна на предна броня. Според
експертното заключение останалите описани от застрахователя увреждания - предна
лява врата, ляво огледало и описаната деформация на преден ляв калник, не
кореспондират с механизма на процесното произшествие. Съгласно експертното
заключение ремонтът на установените от експертизата увреждания по средни пазарни
цени към датата на ПТП възлиза на стойност от 589,52 лв.
Съдът кредитира експертното заключение, тъй като е обективно, пълно и
компетентно изготвено. В тази връзка следва да се посочи, че вещото лице е
установило механизма на причинените увреждания, като е изследвало щетите и по
двата автомобила, участвали в процесното ПТП, като трябва да се отбележи, че ищецът
- застраховател не е извършвал подобно изследване и съпоставка. Експертът е взел
предвид снимковия материал, схемата за настъпване на ПТП, отразена в двустранния
констативен протокол, както и техническите характеристики на двата автомобила / в
т.ч. и височините им/. Отчел е, че уврежданията по лекия автомобил, застрахован при
ответника, са на ниво 500-700 мм, с оглед което отговарят да са получени единствено
при контакт с предната лява част на застрахованото при ищеца МПС. При
изслушване на експертизата в откритото съдебно заседание вещото лице заявява
аргументирано, че деформацията /вдлъбнатината/ на предния ляв калник на л.а.
„...........“ не е следствие от процесното ПТП, тъй като е получена при съприкосновение
в противоположна посока. По отношение на деформацията на предната лява врата
експертът посочва, че същата е следствие от отваряне на вратата и последвало
съприкосновение с изместения от вдлъбнатината калник. След като се е запознало с
уврежданията по застрахования при ответника л.а. „....“, вещото лице отговаря
3
обосновано, че лявото огледало на процесния л.а. „...........“ не е увредено вследствие на
процесното произшествие, тъй като ударът между двата автомобила е бил кос и под
голям ъгъл, което изключва възможността огледалото да е било в контакт с л.а. „....“.
Предвид гореизложеното съдът не приема, че вследствие от процесното ПТП
застрахованият при ищеца автомобил е претърпял увреждания на лявото огледало и
деформация на преден ляв калник и предна лява врата, поради което обезщетение за
ремонта на тези детайли не следва да се дължи.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Н. в частта, в която посочва, че
вследствие от процесното ПТП са били засегнати огледалото, лявата предна врата и
предният калник, който бил деформиран. Съдът намира, че в тази част показанията не
са обективни, тъй като въпреки изминалия период от време свидетелят посочва
конкретно посочените увреждания, пояснявайки дори, че калникът е бил деформиран,
като точно по отношение на тези детайли от автомобила експертното заключение е в
противоположен смисъл, като същевременно свидетелят не си спомня други
обстоятелства, свързани с произшествието. Не е без значение и фактът, че в
двустранния констативен протокол от 04.11.2018 г. като видима щета не е посочена
деформация на калника, а, от друга страна, са отразени щети и по предната броня, за
който факт св. Н. не даде показания пред съда. Всичко изложено дава основание на
съда да не кредитира свидетелските показания в тази им част и да приеме, че същите са
дадени целенасочено, както и че не се подкрепят от констатациите на автотехническата
експертиза, която приема, че уврежданията по предната лява врата, по лявото огледало
и деформацията на преден ляв калник не са следствие от процесното ПТП.
От представения двустранен констативен протокол и уведомление за щета също
не може да се приеме с категоричност, че вследствие от процесното ПТП
застрахованият при ищеца автомобил е претърпял увреждания на лявото огледало и
деформация на преден ляв калник и предна лява врата, доколкото и в двата документа
не е посочено изрично, че калникът е бил деформиран. От друга страна, не е без
значение и фактът, че водачът на процесния лек автомобил М. Н. е депозирал
уведомлението за щета, в качеството си на упълномощено лице, поради което е имал
интерес да посочи изгодни факти, с оглед избягването отказ на застрахователя и
получаване на застрахователно обезщетение. На последно място, следва да се посочи,
че и самият ищец, при съставянето на описа на щетата, не е изследвал механизма, по
който са увредени посочените детайли, поради което не може да се приеме за
установено, че вредите по всички тях са следствие от процесното ПТП.
При установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е налице валиден договор
за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
4
вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиято отговорност е
застрахована от ответника по силата на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, както и че
всички обезщетени от него вреди са в причинна връзка с ПТП от 04.11.2018 г. и
размера на вредите. При установяване на посочените обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже погасяване на задължението.
Съдът приема, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както
и от експертното заключение се установява наличието на всички елементи от
фактическия състав, пораждащ суброгационното право на ищеца. Установи се и не е
спорно по делото, че между ищцовото дружество и .................... е сключен договор за
автомобилна застраховка „ Каско“ за лек автомобил с марка „.....“, модел „...............“, с
рег. № ..........., със срок на застрахователното покритие от 12.06.2018 г. до 11.06.2019г.
и при застрахователна сума в размер на 3690 лв., по силата на който ищецът е поел
задължение в срока на действие на договора да покрие щетите върху застрахованото
имущество вследствие на уговорените между страните рискове, като не се спори
настъпването на пътнотранспортно произшествие да е покрит риск по договора.
В срока на действието на имуществената застраховка /на 04.11.2018 г./, е
настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка с което на
застрахования от ищеца автомобил са причинени щети по предна броня, преден ляв
калник и декоративна лява лайсна на предна броня, като стойността за
възстановяването им, съобразно кредитираното експертно заключение, възлиза на
589,52 лв. Предвид изложеното следва да се приеме, че пътнотранспортното
произшествие, респективно, причинените от него вреди, са вследствие на
противоправното поведение на водача на л.а. „ ....“, с рег. № ................, който на
процесната дата в ...............................“, в нарушение на правилата за движение по
пътищата - чл. 36, ал. 1 ЗДвП и чл. 25, ал. 1 ЗДвП, при потегляне на зелен сигнал на
светофара от пътна лента, предназначена за ляв завой, продължил направо и предприел
маневра за преминаване в съседна лента, вследствие от което ударил застрахования
при ищеца автомобил, движещ се в същата. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на
причинителя на вредите се предполага, като в тежест на ответната страна е да проведе
обратно доказване, като ангажира съответни доказателства за липсата й. Предвид
липсата на доказателства, опровергаващи горепосочените фактически констатации,
съдът намира законовата презумпция за необорена.
По делото не е спорно и се доказа съществуването на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и водача на л.а. "....", с рег. №
................, със срок на валидност, включващ и датата на процесното ПТП, както и се
5
установи, че ищецът е обезщетил вредите, причинени от противоправно поведение на
последния. По тези съображения установи се наличието на всички предпоставки,
обуславящи възникване на регресното вземане на ищеца по отношение на ответника,
който носи договорна отговорност за същите вреди до размера на действителната им
стойност към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Следователно, регресното право на ищеца възниква в размера на пазарната
стойност на причинените вреди, възлизаща съгласно кредитираното заключение на
вещото лице на 589,52 лв., до който размер искът е основателен и следва да се уважи,
като до пълния предявен размер от 696,76 лв. подлежи на отхвърляне.
Относно разноските в производството.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание
чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски по делото съответно на
уважената част от иска в общ размер от 499,19 лв. - за държавна такса, депозити за
експертиза и свидетел и заплатено адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът
приема, че направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение е неоснователно, с оглед цената на предявения иск,
фактическата и правна сложност на делото и разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 1 и § 2а от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в относимата й редакция.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски
съответно на отхвърлената част от иска в общ размер от 38,49 лв. - за депозит за
експертиза и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78,
ал. 8 ГПК.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА .............., с ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: ...............,
да заплати на .............., с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: .................... на
основание чл. 411 КЗ сумата от 589,52 лв., представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” и разноски за
определянето му по щета № 0300/18/727/509670 за вреди, причинени при ПТП на
04.11.2018 г., на лек автомобил "...........", с рег. № ..........., вследствие противоправно
поведение на водач на МПС "....", с рег.№ ................, чиято гражданска отговорност е
застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба - 12.11.2021г., до окончателното изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 499,19 лв., представляваща разноски по делото за
6
държавна такса, депозити за експертиза и свидетел и заплатено адвокатско
възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 411 КЗ за разликата над сумата
от 589,52 лв. до пълния предявен размер от 696,76 лв.
ОСЪЖДА .............., с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: ....................
да заплати на .............., с ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: ..............., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 38,49 лв., представляваща разноски по делото за
депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7