Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр.
Ловеч, 12.04.2019 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично заседание на дванайсети март през
две хиляди и деветнайсета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА А.,
при секретаря ДАРИНА
ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдия А. в.гр.д.№ 71/2019г., за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК ,във вр. с чл.69 от ЗН.
С Решение № 184/10.10.2018г.,пост.по
гр.д.№554/2017г. РС-Т. е допуснал да се извърши съдебна делба между Н.Т.Б. ***,
Е.А.С. ***, Л.М.С. *** и Н.М.С.-Т. ***, на съсобствения им-придобит чрез
наследяване от В. М.С.,***, ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, намиращ се в гр.Т.- Поземлен имот с идентификатор
72343.500.1145.1.1. по КККР на гр.Т.,одобрени със Заповед
№РД-18-16/06.03.2009г на ИД на АГКК,с адрес на имота-гр.Т., ******1, представляващ
самостоятелен обект в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор
72343.500.1145,с предназначение на самостоятелния обект-жилище,апартамент, брой
нива на обекта-1,с площ от 64.00 кв.м.,ниво-1,при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж 72343.500.1145.1.5, 72343.500.1145.2,под обекта-няма,
над обекта 72343.500.1145.1.3, ВЕДНО с прилежащите идеални части от общите
части на сградата и прилежащата към
обекта МАЗА с площ от 15 кв.м.,разположена под дневната на имота с
идентификатор 72343.500.1145.1.1, като делбата на този имот се извърши при
следните квоти: 8/16
ид.ч. за ищцата Н.Т.Б., 2/16 ид.ч.за Е.А.С.,
2/16 ид.ч. за Л.М.С. и 4/16 ид.ч.за Н.М.С.-Т.. Като неоснователен и недоказан е
отхвърлен искът за делба на този имот с идентификатор 72343.500.1145.1.1 по
КККР на гр.Т.,по отношение на ответниците В.М.Ц. и Г.И.П.. Отхвърлен е и искът
за делба на Н.Т.Б. против Е.А.С., Л.М.С., Н.М.С.-Т., В.М.Ц. и Г.И.П.,на
следните недвижими имоти/обекти/,а именно- Поземлен имот с идентификатор
72343.500.1145 по ККР на гр.Т.,с площ от 453 кв.м.,трайно предназначение на
територията-урбанизирана,начин на трайно ползване-ниско застрояване,номер по
предходен план 1145 в кв.73,парцел втори, на Подпокривно пространство, намиращо
се над самостоятелен обект с идентификатор 72343.500.1145.1,с изградени в
същото ателие и три склада, на сграда с идентификатор 72343.500.1145.3
по КККР на град Т.,със застроена площ от 28 кв.м. и предназначение
селскостопанска постройка и на сграда с идентификатор 72343.500.1145.5.
по КККР на гр.Т.,със застроена площ от 11 кв.м. и предназначение-постройка на
допълнително застрояване.
Постъпила е въззивна
жалба срещу решението от Н.Т.Б. ***,
чрез пълномощника й адв.Д.Д.-АК–Плевен,
с адрес за получаване на съобщения: гр.София, ул. Солунска № 52,ет.4, ап.2.
Изразява недоволство срещу решението в частта,с която е отхвърлен искът й за
делба по отношение на следните имот-
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
72343.500.1145 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-16/06.03.2009г. на ИД на
АГКК, с административен адрес гр.Т., *****, с площ от 453 кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско
застояване (до 10м.), стар идентификатор : няма, номер по предходен план: 11
43, кв.73, парцел 2, описан в Нотариален акт № 1, т.І, д.№28/1980г. на Нотариус
при PC-Т., като ДВОРНО МЯСТО от около 496 кв.м.,при граници: от две страни
улици, И.Р., Ц.В., М.М.и н-цн на М. С., урбанизирало, съставляващо парцела II
-1145, в кв. 73 по плана на гр. Т.,
2.Подпокривното пространство над
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72343.500.1145.1.2 и изградените в
същото ателие с три склада,
З.СГРАДА с идентификатор 72343.500.1145.3
със застроена площ от 28 к.м., брой етажи 1 с предназначение Селскостопанска
постройка и
4. СГРАДА с идентификатор
72343.500.1145.5 със застроена площ от 11 к.м., брой етажи 1 с предназначение
Постройка на допълнително застрояване.
Счита, че в тази част решението е
неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон,при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Не споделя извода на съда за
недопустимост на делбата по отношение на поземления имот с идентификатор
72343.500.1145, като твърди, че не всички собственици на терена притежават
обекти-индивидуална тяхна собственост в него. Там са изградени четири сгради и
пет самостоятелни обекта. В сграда с идентификатор 72343.500.1145.1. са
обособени четири самостоятелни обекти. Първият е с идентификатор 72343.500.1145.1.1
и не е индивидуална собственост на никой от съделителите, а е в съсобствен
между ищцата по делото и първите трима ответника. Вторият самостоятелен обект е
с идентификатор 72343.500.1145.1.2 и е индивидуална собственост на отв.Г.И.П.. Третият
самостоятелен обект е с идентификатор 72343.500.1145.1.3 и не е индивидуална
собственост на никой от съделителите, а е съсобствен между отв.Л.С. и Н.С. по
силата на Нот.акт № 121, т.І, д.№ 1385/1996г. Четвъртият самостоятелен обект е
с идентификатор 72343.500.1145.1.5 и не е индивидуална собственост на никой от
съделителите, а е съсобствен между отв.Л.С. и Н.С. по силата на Нот.акт №121,
т.І, д.№ 1385/1996г. Петият самостоятелен обект с идентификатор
72343.500.1145.1.6 е индивидуална собственост на отв.Н.С. по силата на Нот.акт
№ 121, т.І, д.№ 1385/1996г. Сграда с идентификатор 72343.500.1145.2 не е
индивидуална собственост на никой от съделителите, а е съсобствена между отв.Л.С.
и Н.С. по силата на Нот.акт № 121, т.І, д.№ 1385/1996г. Сграда с идентификатор
72343.500.1145.3 не е индивидуална собственост на никой от съделителите, а е
съсобствена между ищцата по делото и първите четирима ответници. Сграда с
идентификатор 72343.500.1145.5 не е индивидуална собственост на никой от
съделителите, а е съсобствена между ищцата по делото и първите четирима
ответници. Сграда с идентификатор 72343.500.1145.6 е единствената сграда, която
е собственост на отв.Л.С..
Това твърдение е доказано в хода на първоинстанцнонното
производство от събраните множество писмени доказателства и изслушаната
съдебно-техническа експертиза на арх. Ковачева. Счита,че цитираната от съда
съдебна практика би била относима, единствено ако всички съделители имат
индивидуална собственост върху конкретни обекти в поземления имот. Затова
намира,че искът й за делба на поземления имот е допустим и основателен и следва
да се уважи,като се образуват 8 дяла, от които за ищцата Н.Т.Б.- 2 дяла, за
ответника Л.М.С. 1 дял, за ответника Н.М.С. 1 дял и за ответницата Г.И.П. 4
дяла.
Не се съгласява с приетото от съда по
отношение иска за делба на подпокривното пространство в Сграда с идентификатор
72343.500.1145.1. Счита,че неправилно съдът е приел,че това пространство не е
обща част на сградата, а самостоятелен обект- изключителна собственост на отв.Л.С..
Сочи,че в хода на делото от събраните гласни доказателства и допуснатата
съдебно-техническа експертиза изготвена от в.л.арх.Ц.Ковачева, е установено, че
отв.Л.С. е изградил в подпокривното пространство (явяващото се общи части на
сградата) без нужните строителни книжа (одобрен архитектурен проект), довели до
издаване на разрешение за строеж, на базата на които да бъде учредено право на
строеж в предвидената от закона форма и след реализиране на строежа да бъде
обособено като самостоятелен обект – жилище-ателие. Твърди,че подпокривното
пространство се явява обща част на сградата, тъй като към него има общ достъп
от стълбище, започващо от първия етаж, на който е изграден самостоятелния обект
в сграда с идентификатор 2343.500.1145.1.1, преминаващо през втория етаж, на
който е изграден самостоятелния обект в сграда с идентификатор
2343.500.1145.1.2. и продължаващо до подпокривното пространство, в което
ответника Л.С. е извършил незаконното преустройство. Съдът в мотивите си се е
позовал на съдебна практика на ВКС- съдебно решение № 118/07.01.2015г. на ВКС
по гр.д.№3138/2014г.,но в него има съществен елемент, който дава основание на
съда да приеме, че подпокривното пространство не обща част и той е, че
преустройството в самостоятелен обект в сграда се извършва в съобразена от
закона форма, при наличието на одобрен архитектурен проект, учредено право на
строеж,разрешение за
строеж,удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация и
обособяването му като самостоятелен обект със съответния идентификатор. В
случая този съществен белег не е налице,тъй като от заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява,че за извършеното преустройство на подпокривното
пространство от отв.Л.С., изразяващо в обособяване на ателие със санитарен
възел и три складови помещения, няма строителни книжа / одобрен архитектурен
проект, учредено право на строеж, разрешение за строеж, удостоверение за
въвеждане на строежа в експлоатация и обособяването му като самостоятелен обект
със съответния идентификатор (лист 3 от заключението на арх. Ковачева).
Затова твърди,че това съдебно решение е
неприложимо,а следва да се съобрази Тълкувателно решение № 34 от 01.08.1983г.
на ОСГК на ВС, която приема: Подпокривното пространство на сгради, притежавани
в етажна собственост, когато не е изградено като жилите, ателие, стая за
творческа работа, тавански складови пометения или други отделни обекти или
сервизни пометения, е обща част от сградата.В същото тълкувателно решение се
посочва,че подпокривното пространство на сгради(таванът), който е обща част на
сградата, не може да бъде предмет на прехвърлителни сделки и съдебна делба,
нито да се придобива с давностно владение, докато не бъде променено
предназначението му. Цитираната от съда практика би била задължителна
единствено и само ако подпокривното пространство е преустроено в самостоятелен
обект в сградата по предвидения от ЗУТ ред със строителни книжа /одобрен
архитектурен проект, учредено право на строеж, разрешение за строеж,
удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация и обособяването му като
самостоятелен обект със съответния идентификатор/. Счита,че в случая PC-Т. се опитва
с решението си да омаловажи този факт и на практика узаконява един незаконен
строеж (преустройството на подпокривното пространство).
Не се съгласява и с тезата на съда,че за
процесното „подпокривно пространство", няма самостоятелен вход, а подход
единствено от обект с идентификатор с идентификатор 2343.500.1145.1-
индивидуална собственост на ответника Л.С.. Счита,че това е в крещящо
несъответствие със събраните в хода на делото доказателства. Твърди,че за
подпокривното пространство съществува общо стълбище, което започва от първия
етаж, където е изграден самостоятелният обект в сграда с идентификатор
2343.500.1145.1.1,преминава през втория стаж,където е изграден самостоятелният
обект в сграда с идентификатор 2343.500.1145.1.2 и продължава до подпокривното
пространство, където отв.Л.С. е извършил незаконното преустройство. В сградата
няма обект с идентификатор 2343.500.1145.1,както сочи в решението си PC-Т..
Този идентификатор е за Сграда 1
построена в поземлен имот с идентификатор 2343.500.1145, още по-малко пък такъв
обект да е индивидуална собственост на отв.Л.С.. Последният е съсобственик на
самостоятелния обект в сграда с идентификатор 2343.500.1145.1.2, заедно с отв.Н.С..
При изложените аргументи счита,че е обосновано,че
подпокривното пространство представлява обща част и следва да бъде предмет на
делбата, а направеното от страна на отв.Л.С. възражение, че го е придобил по
давност е неоснователно и недоказано.
Затова приема,че следва да се допусне
делба и на подпокривното пространство, като се образуват общо 8 дяла, от които
за Н.Т.Б. 4 дяла, за отв.Е.А.С. 1 дял, за отв.Л.М.С. 1 дял, за отв.Н.М.С. 1 дял
и за отв.Виржиния М. Цветкова- 1 дял.
За необосновани приема мотивите на съда
и по отношение на Сграда с идентификатор 72343.500.1145.3. Тази сграда е
отразена в кадастралния регистър като селскостопанска сграда,тя е самостоятелна
и е в съсобственост между ищеца и първите четирима ответници. Необосновано съдът
приема, че не е самостоятелен обект на право на собственост, а следва
собствеността на главната вещ и тя не може да бъде предмет на делба. По неясни
мотиви не допуска до делба тази сграда и я приравнява с подобрение в поземления
имот. Счита,че с решението си съдът нарушава изконното право на собственост на
ищцата, като с недопускане до делба на поземления имот и приравнявайки тази
сграда на подобрение, формално я лишава от правото й на собственост. На практика
така е лишена от възможността да се ползва и съответно да се разпорежда от това
си право на собственост.Твърди,че тази сграда е самостоятелна и е собствена
между ищцата и първите четири ответници. По отношение на нея не може да бъде
прилагана нормата на чл.92 от ЗС и следва да бъде допусната до делба,като се
образуват 8 дяла, от които за ищцата Н.Т.Б. 4 дяла, за отв.Е.А.С. 1 дял, за
отв.Л.М.С. 1 дял, за отв. Н.М.С. 1 дял и за отв.Виржиния М. Цветкова -1 дял.
По отношение на иска за делба на Сграда
с идентификатор 72343.500.1145.5, сочи,че в хода на делото от страна на отв.Л.С.
е представен Нотариален акт за безвъзмездно учредяване на строеж в съсобствен
недвижим имот № 187, т.І per. № 1414, дело № 156 от 2013г., по силата на който Г.И.П.,
Н.Т.Б. и Н.М.С.- Т., са учредили на Л.С. право на строеж, върху горния поземлен
имот, с право да премахне,като събори намиращите се в южната част на имота
полуразрушени към този момент две постройки, заснети, като сграда с
идентификатор 72343.500.1145.4 със застроена площ от 25 к.м., представляваща
друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор 72343.500.1145.5 със
застроена площ от 11 к.м., представляваща селскостопанска сграда, като при
новото строителство усвои изцяло пространството между тях, при което се изгради
и приемателят придобие изключителна собственост върху нова второстепенна
постройка на допълващо застрояване с височина
По изложените съображения моли да се
обезсили обжалваното решение и констативния Нотариален акт №180,т.ІІ,per.№
1833. н.д.№222/2015г., в частта в която Л.М.С. е признат за собственик на
Постройка на допълващо застрояване, представляваща Стопанска сграда, на 1 етаж,
сграда с идентификатор 72343.500.1145.5 със застроена площ от 11 кв.м.
Разсъждения в тази насока РС-Т. не е изложил. Единствено приема, че е налице
незаконно строителство, без да конкретизира в какво се изразява и твърди, че
съгласно § 127, от ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2012 и § 16 по ПР на ЗУТ, незаконни и
нетърпими строежи по смисъла на ЗУТ не могат да бъдат предмет на прехвърлителни
сделки. Поставя въпроса след като стига до този извод, защо не обезсилва
атакувания от нея констативен Нотариален акт № 180, т.ІІ, per.№1833,н.д.№222/2015г.,
в частта, в която Л.М.С. е признат за собственик на Постройка на допълващо
застрояване, представляваща Стопанска сграда, на 1 етаж, сграда с идентификатор
72343.500.1145.5 със застроена площ от 11 кв.м., а единствено спира до
констатиране на факта, че строежът е незаконен и подлежи на премахване.
Счита,че по този начин съдът узаконява права на собственост единствено и само
на отв.Л.С.. Сочи,че в хода на делото е доказала, че сграда с идентификатор
72343.500.1145.5 със застроена площ от 11 кв.м. не е съборена, какво е следвала
да бъде след учреденото право на строеж. Същата е приобщена към новия незаконен
строеж извършен от отв.С. и в същото време е със статут на самостоятелна
сграда, която я прави годна за допускане до делба. Налице е съсобственост върху
тази сграда между ищцата и на първите четирима ответници. Развива също,че за
нея не може да бъдат прилагани нормите цитирани от PC-Т. и квалифицирана като
незаконен строеж, тъй като не е новоизградена в рамките на учреденото право на
строеж и следва да бъде допусната до делба,като се образуват 8 дяла, от които
за ищцата Н.Т.Б. 4 дяла, за отв.Е.А.С. 1 дял, за отв.Л.М.С.- 1 дял, за отв. Н.М.С.-1
дял и за отв.Виржиния М. Цветкова 1 дял.
Моли да се постанови решение, с което се
отмени обжалваното в частта, с която е отхвърлен искът й за делба на посочените
имоти и се допусне такава при посочените по-горе дялове. Моли да й се присъдят
и направените разноски пред настоящата инстанция.
В срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от адв.С.С.-пълномощник на ответниците Е.С.,Л.С., Н.С.-Т. и Г.
Т.. Моли да се постанови решение, с
което се остави в сила първоинстанционното решение,като правилно и
законосъобразно, а въззивната жалба се остави без уважение, като неоснователна
и недоказана.
По тезата за поделяемост на дворното
място излага,че е налице вече константна практиката на ВКС, която приема, че в
случай като настоящия, където в едно дворно място се намират множество сгради,
са индивидуална собственост и съсобствени, то дворното място е обща част и не
подлежи на делба. В този смисъл е Решение №174/18.10.2016г. по дело №1627/2016
на ВКС, ГК, I Г.О, В което е посочено, че касационното обжалване е допуснато на
основания по чл.280,ап.1,т 1 и т.2 от
ГПК по материално-правния въпрос допустима ли е съдебна делба на
поземлен имот, в който има сграда е режим на етажна собственост, когото
съсобствениците на поземления имал (земята, дворното място) притежават
самостоятелни обекти в сградата-етажна собственост, който е разрешен в
противоречие с ППВС 2/1982г. по някои въпроси на съдебната делба- т.1,
б.”г" вр. б. „й" и с Решение № 152 /16.06.2009г. по гр.д. № 216/2008г.,
на ВКС, I г.о., по чл.218а ГПК от
В урегулирания поземлен имот (УПИ) с
площ 1 050 кв.м. е изградена сграда в етажна собственост, в която всеки от
съсобствениците на дворното място (страните по делото) притежава в индивидуална
собственост отделни обекти.Това,че останалите собственици на отделни обекти
(които са придобили от първоначалните,индивидуални собственици-страните по делото)че
притежават като,принадлежност идеални части от дворното място, а право на
строеж за обектите(право да ги държат), не променя положението на дворното
място като обща част. Разделната собственост на обектите в етажната собственост
обуславя статут на .обща част на мястото но основание чл.38 ЗС.
В резюме: притежаваните от двата
съсобственика идеални части от застроеното дворно място представляват
принадлежност към притежаваните от тях самостоятелни обекти на собственост,
които се намират в построената в етажна собственост сграда, поради което
делбата на дворното място е недопустима.''
Така е разрешен въпросът и по
в.гр.д.№223/2011г. на ЛОС, което е обжалвано именно в частта, с която не е
допуснато до делба дворното място, тъй като съдът прие, че е обща част и с
определение, в което е обсъждана много практика на ВКС - № 231/17.04.2015г. на
ВКС- I гр. отд, постановено по гр.д.№626/2015г. не се допуска до касация
решението на Окръжен съд-Ловеч.
Поради изложеното моли да се приемете в
съответствие с практиката на ВКС и съдилищата, че в случая дворното място е
обща част и се потвърди обжалваното решение в тази му част.
По отношение на подпокривното
пространство, обособено като самостоятелен обект,моли да не се споделя
изразената във въззивната жалба теза,тъй като е в противоречие с константната
практика на ВКС и съдилищата. Твърди,че без значение за делбата е кои обекти са
законно или не построени. В този процес законността не се изследва,нито
начинът,по който това пространство е превърнато в ателие или друг самостоятелен
обект. Сочи,че стълбището,което е общо за обектите от първия и втория етажи и
стига до подпокривното пространство, също не го прави обща част,както се твърди
във въззивната жалба. В мотивите на решението си правилно съдът е приел, че в
случая обектът в подпокривното пространство не е обща част и е мотивирал извода
си с практика на ВКС, която намира за напълно относима към казуса. Правилно
съдът не е отдал значение на факта,че преустройството от С. е извършено без
строителни книжа.
Позовава се на назначената
съдебно-техническа експертиза, изготвена от арх.Ковачева, в която подробно се
описва какво представлява това пространство. Тя сочи, че: „Подпокривното
пространство на сграда с идентификатор № 72343.500.1145.1 НЕ Е общо за цялата
сграда и за него няма общ достъп." Според вещото лице то се състои от
ателие- разположено в северозападната част на подпокривното пространство с площ
от 47 кв.м., от склад1- разположен в западния ъгъл на подпокривното
пространство, с площ от около 14кв.м., склад 2- разположен в югоизточния ъгъл
на подпокривното пространство с площ около 6кв.м. и склад 3- разположен между
склад 2 и ателието 5, с площ от около 5.5 кв.м..”. Описанието на вещото лица и
начина на ползване на това пространство е установен и от свидетелските
показания на разпитаните на 12.09.2018г. свидетели.
По делото е представен и Нотариален акт
№40,т.V,издаден по н.д.№1384/1996г. на Т.ски районен съд, който е констативен
по своя характер и в него е отразено,че М.В.ев С.- наследодател на тримата
ответници и Е.А.С.- по силата на СИО, както и по силата на Нотариален акт
№11/1980г. на Районен съд Т. и по силата на суперфиция, вписана на
22.02.1980г., архитектурен проект и др. документи, са собственици на целия
втори етаж, описан подробно в акта, както и на маза под къщата и на цялото
подпокривно пространство и съответните идеални части по обичай и закон към
етажа, находящ се в парцел II пл. №1145 в кв.73 по плана на гр. Т.. В съдържанието
на този нотариален акт се установява,че М. и Е.С. по одобрен архитектурен
проект са изградили втория етаж от жилищната сграда и цялото подпокривно
пространство, на които са афиширали спрямо всички правото си на собственост
чрез издаване и вписване на този нотариален акт. Счита,че от липсата на достъп
до подпокривното пространство от първия етаж, от начина му на владение,
установен и доказан със събраните по делото свидетелски показания, се
установява, че то е придобито както по силата на суперфиция, така и по
давностно владение, упражнявано от М.С. и съпругата му, а впоследствие от нея и
едно от децата й- Л.С.. Акцентира и че това подпокривно пространство е било
предмет на прехвърлителна сделка, отразена в Нотариален акт № 121, том ,I
издаден по нотариално дело № 1385/1996г. на Районен съд –Т., с който М.С. и
съпругата му са прехвърлили на сина си Л.С. 1/8 идеална част от дворното място
и реално целия втори етаж с подпокривното пространство. Затова счита, че към
момента единствен негов собственик е само Л.С..
Безспорно по делото се установява както
от писмените доказателства /фактури,касови бележки и др./, така и от гласните
доказателства, че покривът е бил ремонтиран през 2005г., като ведно с ремонта
на покрива Л.С. е извършил и преустройство и подобряване на подпокривното
пространство и е обособил ателие с три склада в него, според описанието от
вещото лице. Още след построяване на втория етаж подпокривното пространство е
владяно само от М.С. и семейството му, а след това от Л.С.. В този смисъл
приема за верни правните изводи на първоинстанционния съд, че то не е обща част
по смисъла на закона, а самостоятелно обособен обект със свое предназначение,
различно от това на обща част; че за процеса на делба е без значение дали
законно или незаконно е извършено това строителство; че то е придобито по
силата на суперфиция и давностно владение първоначално от М. С., като
владението върху него е продължило от Л.С., на когото е прехвърлено с
нотариален акт още през 1996г.; че то следва да бъде изключено от делбената
маса и не се квалифицира като обща част към жилищата о сградата.; че ТРеш.№
34/1983г. не намира приложение, тъй като в по- новата съдебна практика се
приема, че е изгубило значение, особено в случаи като настоящия, когато в
подпокривното пространство е обособен самостоятелен обект. Подчертава,че дори в
това тълкувателно решение е прието, че подпокривното пространство на сгради,
притежавани в етажна собственост, но когато не е изградено като жилище, ателие,
стая за творческа работа, тавански складови помещения или други отделни обекти
или сервизни помещения, е обща част от сградата. Освен обсъжданото решение №
118 от 07.01.2015г, на ВКС по гр.д.№3138/2014г.,II гр. от, докладчик съдията
Емануела Балевска, което е относимо към настоящия казус, има и много други
практики на ВКС, отнасящи се към недопустимостта на делба на подпокривно
пространство. Те са решение № 2333/08.02.2000г. по гр.д.№ 1066/99г. на IV
гр.отд. на ВКС, както и решение № 1266/07.07.1995г. по гр. дело № 1439/94г. на
ВКС- IV гр. отд.
По отношение на делбата на Сграда с
идентификатор № 72343.500.1145.3 първоинстанционният съд приема,че тя е обект
на допълващо застрояване в дворно място-обща част, поради което не може да бъде
предмет на делба, доколкото следва съгласно чл.92 от ЗС собствеността върху
главната вещ.
По отношение на другите две- Сграда с
идентификатор № 72343.500.1145.5 и № 72343.500.1145.6, излага,че с Нотариален
акт № 187, том ,рег. N91414 издаден по нот.дело N 156/2013г. на РС-Т., е
учредено право на строеж- безсрочно и безвъзмездно на Л.С., с особено
съдържание: на него му е възложено да премахне като събори намиращите се в
южната част на имота полуразрушени към момента на учредяването две постройки,
заснети по КК сгради с идентификатори № 72343.500.1145.4 и № 72343.500.1145.5,
първата от които с площ от 25 кв.м., а втората с площ от 11 кв.м. като при това
ново строителство бъде усвоено изцяло пространството, заемано както от тези две
подлежащи на събаряне сгради, така и понастоящем празното пространство между
тях, при което се изгради и приемателят на правото на строеж придобие в
изключителна собственост нова второстепенна сграда на допълващото застрояване с
височина до
Затова моли да се приеме,че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и се остави в сила, ведно с
всички законни последици.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция се явява въззиввницата Н.Б. се представлява от пълномощника й адв.Д.-САК,който
поддържа въззивната жалба и представя подробна писмена защита.
Въззиваемите Е.С. и Л.С. се явяват
лично и с адв.С.-пълномощник и на Н.С.-Т.,като подъдржат подадения отговор на
възизвната жалба.От адв.С. се заяви възражение за прекомерност на хонорара на
адв.Д..
Въззиваемата В.М.Ц. изразява писмено
становище,че спрямо нея искът за делба е неоснователен и недоказан и моли да се
прекрати производството.
Въззиваемата Г.И.П.,редовно
призована,не се явява и не изразява становище по спора.
По допустимостта.
Въззивната жалба е допустима-подадена е
от легитимирана да обжалва страна и в рамките на срока по чл.259 от ГПК.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.262, във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и
съдът я приема за редовна. Отговорът на въззивната жалба е подаден своевременно.
При проверката си по реда на
чл.270 от ГПК въззивната инстанция не
открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост
на първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по
реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
Не се спори в процеса,че страните са наследници на В. М.С.-***,поч.на
02.03.1971г.и Н.Ц.С.,***, поч.на 01.07.1988г. Отв.Г.И.П. не участва в
наследственото правоотношение на В. и Н. С.. При съобразяване на фамилията,с която
е посочена в титула й за собственост-„С.”, вероятно произхожда от разширения
род. В процеса е ангажирана с оглед наличието на съсобственост в дворното място,предмет
на делба. Ответниците Е.С.,Л.С., Н.С.Т. и В.М.Ц.,са наследници на синът на
общите наследодатели- М. В.ев С.-***.01.1999г.-съответно първата съпруга,а останалите–деца.
Ищецът Н.Б. е наследник на дъщерята на общите наследодатели-Ц. Б.-***,поч.03.07.2007г.
По делото е представен Нотариален акт
за право на собственост върху недвижим имот,издаден на основание
обстоятелствена проверка, с №11,т.І, дело №28/1980г.(22.02.1980г.), на РС-Т., с
който Н.Ц.С., М.В.ев С. и Ц. В.ева Б., са признати за собственици,на основание
наследство,делба и давностно владение,всеки един от тях на по 1/6ид.ч. от
дворно място от около 496 кв.м.,съставляващо парцела ІІ-1145 в кв.73 по плана
на гр.Т.,както и на същите части от намиращите се в това дворно място- шапрон и
стар,паянтов двуетажен яхър,а така също Н. С. на 2/4 ид.ч. ,а М.С. и Ц. Б.-всеки
един от тях, на ¼ ид.ч. от построеното в дворното място западно
едноетажно полумасивно жилище върху застроена площ от 64 кв.м.
От представената Скица
№15-304837/16.05.2018г,издадена от СГКК-Ловеч, дворното място е заснето като
имот с идентификатор 72343.500.1145,с адрес на имота–гр.Т.,ул.“*****, с площ
453 кв.м.,трайно предназначение на територията-урбанизирана,начин на трайно
ползване-ниско застрояване.Съгласно Скица №15-304855/16.05.2018г. на
СГКК-Ловеч, описаното в нотариалния акт жилище е заснето като самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 72343.500.1145.1.1.,с предназначение- жилище, апартамент,
брой нива на обекта-1, площ-64 кв.м., при посочени съседи.
Установява се,че със Заявление от
22.02.1980г. Н. С. и Ц. Б. са учредили на М.В.ев С. „..правото да построи, държи
и владее втори етаж над съществуващото едноетажно западно жилище…”. Заявлението
е с изискваната нотариална заверка на подписите. В КККР това жилище е заснето с
идентификатор 72343.500.1145.1.3 (посочено е като съсед в Скица
№15-304855/16.05.2018г..л.145) и не е предмет на делбата.
Не се спори,че строежът е осъществен,като с констативен
нотариален акт №40,т.І,д.384/96г.(30.12.1986г.) на РС-Т., М.В.ев С. и Е.А.С. са
признати за собственици по силата на СИО,на целия втори жилищен етаж (самостоятелно
жилище А),със застроена площ от 88 кв.м.,състоящо се от кухня,дневна,две
спални,две антрета,дрешник,баня,тераси, както и на лятна кухня, разположени
като пристройка и надстройка над съществуващата жилищна сграда,както и маза под
къщата и цялото подпокривно пространство и съответните идеални части по обичай
и закон към етажа, намиращ се в парцела ІІ-1145 в кв.73 по плана на гр.Т..
С Договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка- Нотариален акт №121,т.І,д.№1385/1996г.(30.12.1996г.)
на РС-Т., М.В.ев С. и Е.А.С. са прехвърлили на отв.Л.С. 1/8 ид.ч. от парцела
ІІ-1145 в кв.73 по плана на гр.Т., както и целия втори етаж –самостоятелно
жилище със застроена площ от 88 кв.м.,както и подпокривното пространство и маза
под съществуващата жилищна сграда,както и гаража към същата. Със същия договор са
прехвърлили и на отв.Н.С.-Т. 1/8ид.ч. от
от парцелата (дворното място),както и стаята-кухня,пристройка към
съществуващата жилищна сграда(над гаража),с право да ползва подпокривното
пространство и маза под къщата. От представените скици се установява,че
прехвърленият на Н.С.-Т. обект е заснет с ид.№ 72343.500.1145.1.6 (Скица
№15-304855/16.05.2018г.- л.145).
С Нотариален акт №187,т.І,рег.№1414,д.№156/2013г.(24.06.2013г.)
на Нотариус с рег.№305 в НК и район на действие РС-Т., Г.П., Н.Б. и Н.С.-Т. са
учредили в поза на Л.С., безвъзмездно и безсрочно във времето,право на строеж
върху имот с идентификатор 72343.500.1145, с право да премахне, като събори намиращите
се в южната част на имота полуразрушени към момента на учредяването две
постройки, заснети в КККР с идентификатори- 72343.500.1145.4 със застроена площ
от 25 кв.м. и с идентификатор 72343.500.1145.5.-със застроена площ от 11кв.м., като
при новото строителство бъде усвоено изцяло пространството, заемано както от
тези помещения (две), така и празното пространство между тях,при което изгради
и придобие в изключителна собственост нова второстепенна постройка на допълващо
застрояване със застроена площ до 40кв.м.
По делото е приложено Разрешение за
строеж №85/13.12.2013г, от главния архитект на Община-Т., за извършване от Л.С.
на строителство на обект- „1.Второстепенна постройка на допълващо
застрояване-лятна кухня. и 2.Подмяна на покривни материали на съществуваща
постройка на допълващо застрояване”.От представеното конструктивно становище
става ясно,че е дадено разрешение да се премахне съществуващата постройка №4 и
се изгради нова на допълващо застрояване лятна кухня,а на едноетажната
постройка с №5 да се извърши подмяна на покрива.
Издаден е констативен Нотариален акт
№180,т.ІІ,рег.№1833, д.№222/2015г.(18.08.2015г.),с който Л.С. е признат за
собственик на 1.Постройка на допълващото застрояване, представляваща Лятна
кухня на 1 етаж,заснета с площ от 32кв.м.,заснета с ид.№72343.500.1145.6.,с номер по предходен
план 72343.500.1145.4 и на 2.Постройка на допълващото застрояване, представляваща
стопанска постройка на 1ет.,със застроена площ от 11кв.м., с ид.№
72343.500.1145.5.,а стар идентификатор-„няма”.
За отв. Г.И.П. се установява,че с Договор
за дарение- Нотариален акт №128/1984г. на РС-Т., е надарена с ¼ ид.ч. от
парцела ІІ-1145 в кв.73 по плана на град Т.,1/2 ид.ч. от жилище,представляващо
първи етаж от двуетажна жилищна сграда,заемаща източна реална половина
на намиращата се в дворното място къща-близнак от Петър М.С.,а от Иван Петров С.
с ½ ид.ч. от описаното в акта жилище. С Договор за дарение- Нотариален
акт №87/1991г на РС-Т.,Г.П. е надарена от Петър С. с ½ ид.ч. от
гараж,построен в парцела №№-1145 и ¼ ид.ч. от стопанка
постройка-двуетажен яхър и стопански навес,застроен в дворното място,а от Иван С.
с ¼ ид.ч. от дворно място-парцела ІІ-1145 в кв.73,1/ ид.ч. от
гаража,както и ¼ ид.ч. от стопанската постройка-яхър и стопански навес.
По делото е допусната
съдебно-техническа експертиза,изготвена от арх.Ковачева,която установява,че първоначално сградата с ид.№72343.500.1145.1 е била
едноетажна и се е състояла от две жилища-източно и западно.През 1980г. е
одобрен архитектурен проект за надстрояване на сградата с един етаж и са
обособени две жилища-жилище А-записано в проекта на М. В.ев С. и жилища
Б-записано на Иван С.. По отношение на западната част проектът предвижда към
съществуващата западна фасада да се долепи гараж и се преустрои-вътрешно
първият етаж.Към етажа се пристроява стая,разположена над гаража,вътрешно и
външно стълбище.Новопроектираната стая се обособява за кухня,а съществуващата
се преустройва за хол.На местото на съществуващата вътрешна стълба се изгражда
баня –тоалетна.Вторият етаж-жилище А е със застроена площ от 88кв.м. В
резултата на извършеното преустройство в жилище А към момента са нанесени в
КККР следните самостоятелни обекти-СО с ид.№ ид.№72343.500.1145.1.3- жилище,Л.С.-Нот.акт
№121/30.12.1996г., СО с ид.№72343.500.1145.1.5-гараж, Л.С.-Нот.акт
№121/30.12.1996г. и СО с ид.№72343.500.1145.1.6-друг вид самостоятелен обект-Н.Т.С..
По отношение на първия етаж вещото лице е установила,че се състои от описаните
в нотариалния акт от 1980г.помещения.Мазата се състои от голямо и малко
помещение и е разположена под гостната.До мазата се стига по вътрешна стълба.
По отношение на подпокривното пространство в сградата с ид.№72343.500.1145.1
експертът обяснява,че не е общо за цялата сграда и за него няма общ достъп.
Обяснява,че е разделено на източна и
западна част,така както е разделена и сградата.Подпокривното пространство в
западната част е достъпно по вътрешно стълбище,от което са достъпни и двата
етажа под него,където са разположени СО с ид.№72343.500.1145.1.1 и
ид.№72343.500.1145.1.3. експертът е установила,че в подпокривното пространство са
обособени три самостоятелни складови помещения и ателие със санитарен възел към
него. Ателието е с площ от 47кв.,м.,склад №1 с площ около 14 кв.м., склад №2 с
площ от около 6 кв м. и склад №3 с площ около 5.5 кв.м. Всички помещения са
самостоятелни и достъпни откъм таванската стълбищна площадка.Не са открити
строителни книжа за извършеното преустройство на подпокривното пространство,не
е и нанесено като СО в КККР на гр.Т..
Допусната е и комплексна съдебно-техническа
експертиза на в.л.инж.Гатева и инж.Костадинов, които сочат,че второстепенната
постройка на допълващо застрояване-лятна кухня е изградена съобразно учреденото
право на строеж,но не и съгласно издаденото разрешение за строеж, защото не е
направена предвижданата подмяна на покрива на съществуващата постройка,а тя е съборена,изградена
е нова сграда, която включва и лятната кухня. Така изграденото въз основа на
строителното разрешение представлява обща сграда с площ от 43 кв.м.,която
функционално е разделена на лятна кухня и склад и на практика обединява
обектите с ид.№72343.500.1145.5 и ид.№72343.500.1145.6.
Съдът приема съдебните експертизи като компетентни и
обективни и гради изводите си на тях.
По делото са разпитани свидетели.
Ангажираните от ищеца Х.Ц. сочат,че
между страните е имало „..дразги по имотите и Н. вече четвърта година ще бъде у
нас,не може да влезе във владение на имота и кака Цеца-майка й,не можа толкова
години да влезне в къщата..Много се негодуваше за това,че си е направил Любчо
тавана…Н. от тогава се противопоставя на това нещо,чувала съм го..” Свидетелят П.Т.също
обяснява,че „..тя(Н.) ми е споделяла,че не са я питали за правени реконструкции
в къщата и последните години е имало проблем с нейната част..”.
Ангажираните от ответниците потвърждават изграждането на
втория етаж от семейството на М. и Е.С., включително и на подпокривното пространство.
Сочат,че ремонт на покрива е извършен от отв.Л.С.-св.М.Б.,св.Х.. „Когато се
построи вторият етаж, тогава се направи подпокривното пространство на М. С...М.
беше починал и аз започнах ремонт на покрива и Любчо почна ремонт на покрива
тогава.Л. смени циглите,гредите…..това беше 2005,2006,2007г. и купуваше
врати,гипсокартони и ми направи впечатление,че ще направи нещо по-интересно…”. Свидетелстват,че
от останалите наследници не е имало оспорване на тези му действия-св.М.Б.-„ Не
съм чувала конфликти между Л. и Н. по повод това подпокривното пространство.”
Св.Х.И.-„..От тогава той владее това подпокривно пространство..Нито някой съм
чул да има претенции за това подпокривно пространство,нито съм чул да го владял
друг освен Л.о…Допреди 3 години Н. идваше тук и ходеше у Л. и стоеше там..тя
всяко лято преди 3 години идваше тях..”.В
този смисъл са и показанията на св.Я.Конов и св.И.С.-които са били ангажирани
от Л.С. за извършване на част от ремонтните дейности.
Съдът преценява показанията на
свидетелите съвкупно с останалите
доказателства по делото,като отчита и възможната пристрастност към
страната ,която ги е ангажирала-конкретно по отношение твърдението за наличие
или не на противопоставяне от ищеца за ремонта и обособяването на подпокривното
пространство.
При така изложената
фактическа обстановка съдът приема,че е сезиран с иск с правно основание чл.34
от ЗСН- за делба на сънаследствени имоти.
Легитимацията на страните не се
оспорва. Както се посочи-всички са наследници на В. М.С.-***,поч.на
02.03.1971г.и Н.Ц.С.,***, поч.на 01.07.1988г. При съобразяване на извършената
през 2017г. продажба на наследствения й от М. С. дял в процесните имоти,то отв.В.М.Ц.
не следва да участва в делбата и правилно по отношение на нея е отхвърлен
искът. Отв.Г.И.П. не участва в наследственото правоотношение на В. и Н. С.,но е
ангажирана процеса с оглед наличието на съсобственост в дворното място,предмет
на делба.
Спор няма и по отношение на
определените от съда делбени дялове.
Спорът между страните е по отношение на
имотите,които следва да се включат в делбата.
По отношение на ПИ с
ид.№72343.500.1145,представляващ дворното място, в което са изградени
останалите обекти на делбата.
Съставът напълно споделя подробните аргументи,изложени
от РС-Т. за недопустимост на делбата на този съсобствен на страните парцел.
Категорично се установява,че се касае за дворно място,в което са изградени двете
жилища-западното жилище „А” и източното „Б”, построени на калкан, при общо
ползване на терена. Категорично се установи,че е налице и етажна съсобственост
в резултат на придобиването през годините в индивидуална собственост на
самостоятелни обекти в тези две жилища. Така отв.Л.С. е собственик на СО с
ид.72343.500.1145.1.3-представляващо втория етаж от западната сграда, отв.Н.Т.-С.-притежава
СО с ид.72343.500.1145.1.6, а по отношение на процесния СО с
ид.72343.500.1145.1.1- първи етаж от сградата,е налице съсобственост между
страните. Ответникът Г.П. пък е изключителен собственик на СО с ид.72343.500.1145.1.2-източната сграда
(жилище „Б”) и припадащите й се идеални части от терена.
При така установената етажна собственост
върху самостоятелни обекти,притежавани в индивидуална собственост от
съделителите, дворното място има
характер на обща част и делбата му е недопустима. В подкрепа на този извод РС-Т.
се е позовал на константната практика по този въпрос,която се споделя от
състава.Затова и по реда на чл.272о т ГПК съставът препраща към изложените
мотиви.
Следва,обаче да се има в предвид,че
недопускането на делба на съсобственото дворно място не означава,че
съделителите губят притежаваната от всеки от тях идеална част от тези общи
части. Реално няма да се извърши делба на терена,с оглед характеристиката му на
обща част,но всеки от съсобствениците ще запази припадащата му се според дела,
идеална част от терена. Всеки от обектите,които притежават и ще придобият в
индивидуална собственост, включва и съответната,припадаща се част от
съсобственото дворно място. Затова при оценката на дела на всеки от
съделителите следва да се включи и стойността на притежаваната идеална част от общите
части-терен и др.с несамостоятелен характер съгласно чл.92 от ЗС.
По отношение на съсобствения СО с
ид.72343.500.1145.1.1 не е иницииран въззивен контрол и в тази част решението
за допускане на делбата му е влязло в законна сила.
По отношение на подпокривното
пространство.
При съобразяване на изготвената съдебно-техническа експертиза на
в.л.арх.Ковачева съставът приема,че това подпокривно пространство е обособено
само по отношение на т.н.западна сграда-жилище”А”(с ид.№72343.500.1145.1.1). Установи
се също,че достъп до него има чрез вътрешно стълбище, от което са достъпни и останалите
два етажа отдолу-съсобственият 1 етаж и 2 ет.,който е изключителна собственост
на Л.С.(ид.72343.500.1145.1.3) и Н.Т.С.(стая с ид.№72343.500.1145.1.6). При
тези данни тезата на ответниците,че до това пространство има достъп само от
втория етаж е неоснователна.
Безспорно се установи също,че липсват
строителни книжа за изграждането на помещенията и обособяването им като ателие
и складове. Известно е,че въпросът за законността на изграждането е неотносим
към делбата.
От друга страна, при определяне статута
на този обект следва да се съобрази и фактическото положение и предназначението
му. Установява се,че това подпокривно пространство е изградено още при построяването
на втория етаж,въз основа на отстъпеното право на строеж. За жалост по делото
липсват строителните книжа,за да може да се установи в какъв обем е бил
разрешен строежът. Видно,е обаче ,че още от 1996г.,когато сервитутните
собственици се снабдяват с Нотариален акт №40,н.д.1384/30.12.1996г.,това
подпокривно пространство е изградено и е вписано в акт като съществуващо. Като
такова е прехвърлено и на отв.Л.С. (Нот.акт №121/1996г.). Не се спори,че от
момента на изграждането му е владяно единствено и само от собствениците на
втория етаж-съпрузите,а в последствие и децата им-отв.Л. и Н.С..
За установяване отношението на другия
съсобственик-ищецът Н.Б.,съотв.на майка й, към това преустройство,съставът
намира, че следва да се кредитират показанията на свидетелите,ангажирани от
ответниците.Същите имат непосредствени впечатления на съседи и участници в строителството.
Категорични са,че както по време на строежа,така и дълги години след това,
между страните не е имало спор за ползването и за извършвания ремонт. Нещо
повече-ремонт на покрива е извършен единствено от отв.Л.С.. За да се приеме за
основателна тезата на ищеца,че е изразявала несъгласие с тези действия,следваше
да се докаже конкретни проявления на такова противопоставяне, явно, категорично
и трайно заявяване на претенция да се преустановят. Доказателства за такива не
са представени,а обосноваване само със свидетелски показания,е недостатъчно.
Поддържаната от ищеца теза за съществували дългогодишни конфликти и
несъгласия,непряко се опровергава и с изразеното от Б. изрично и съвместно с
другите съсобственици съгласие за учредяване на право на строеж на отв.Л.С.
през 2013г.
На следващо място съдът съобразява
констатациите и на вещото лице арх.Ковачева, която в съдебно заседание при
депозиране на заключението, обяснява,че това помещение изначално е било изградено
като подпокривно пространство. Преустройството му с обособяване на отделни
помещения е извършено в последствие. Свидетелите са категорични,че това е
извършено единствено от отв.Л.С.. По начина,по който са изградени, помещенията
отговарят на изискванията на сервизни такива. Голямото помещение отговаря на критериите
за ”ателие” съгласно Наредба №7/2003г. Останалите са обособени като складове, отделени
са с гипсокартон и леки преградни стени,има изграден и санитарен възел. Или-
макар и да са изградени без строителни книжа,те имат нужния обем, пространство,
височина и могат да изпълнят законовите изисквания за самостоятелен обект.
При тези данни,съставът намира,че по отношение на подпокривното
пространство може да се приеме,че е придобито в изключителна собственост от отв.Л.С. по силата на упражнено давностно
владение-лично и присъединено от праводателите му-неговите родители,при което
този обект е загубил характеристиката си на обща част и по отношение на него
също не следва да се допуска делба.
На
следващо място се спори по отношение на 72343.500.1145.3.
От данните по делото се установява,че този обект е отразен
като самостоятелен и на практика представлява стопанска сграда. Заснемането му
като самостоятелен обект в КККР не може да промени обслужващото му
предназначение. Константната съдебната практика приема по отношение на
стопанските постройки,че представляват допълващо
застрояване, със спомагателен характер и предназначение да обслужват сградите
от основното застрояване или терена,върху който са изградени. В конкретния
случай по отношение на стопанската постройка не става ясно кога и от кого е
била изградена. Действително-в Нотариалния акт №11/1980г.,при описанието на
придобитите от наследодателите на западната сграда обекти,са описани и
постройки- „..шапрон и стар,паянтов двуетажен яхър..”, които биха могли да
съответстват на настоящата,но категорични доказателства не са представени.
Затова и съставът не може да приеме,че се касае за самостоятелен обект на
собственост-само и изключително на западния близнак. Затова по правилото на
чл.92 ЗС този обект следва собствеността на дворното място, която е
предназначена да обслужва. Или-представлява обща част и правилно не е допусната
реалната й делба.
По отношение делбата на имот с
идентификатор №72343.500.1145.5.
От приложените строителни книжа категорично се
установява,че при извършване на строителството през 2013г., отв.Л.С. е превишил
обема на дадените му права. Видно е,че по отношение на обекта с №5 е имал право
единствено да извърши подмяна на покрива. Вместо това е съборил постройката и е
изградил една нова-обединена със съществувалата №4. На практика №5 не
съществува към момента,а е обединена в отразената в картата №6. Налице
преустройство без строителни книжа и не се установява извършилият го да е
предприел процедура по узаконяване. Затова и правилно РС-Т. се е позовал на
законовата последица на § 127,ал.15,вр.с §16 от ПР на ЗУТ и е приел,че след
като няма характеристиката на търпим строеж, подлежи на премахване. Следователно
като незаконен и неподлежащ на
узаконяване строеж не би могъл да бъде предмет на делба. Въпросът за
установяване на конкретните характеристики на „незаконен строеж” не е предмет
на настоящето производство и не следва да се обсъждат тук, вкл.и да се
предприема обезсилване на издадения констативен нотариален акт,каквото искане е
отправила въззивницата.
По изложените съображения съставът
намира,че Решение №184/10.10.2018г. ,пост.по гр.д.№554/2017г.на РС-Т.,е правилно и законосъобразно в обжалваната му
част,поради което следва да се потвърди.
По правилото на чл.355 от ГПК
разноските ще се определят при окончателното
приключване на делбата,съобразно притежаваните от страните делове. Затова
не следва да се присъждат с настоящето решение.
По
изложените съображения и на основание чл.272 от ГПК Ловешкият окръжен съд,
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 184/10.10.2018г.,постановено по
гр.д.№554/2017г. на РС-Т., като правилно и законосъобразно.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен
срок от уведомяването на страните,на основание чл.280,ал.1,т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.