№ 5442
гр. С., 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110118431 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК - за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата, за която е
издаден изпълнителен лист от 26.09.2016 г. по гр. д. 40572/2016 г. по описа на СРС, за
събирането на което е било образувано изп. дело № 4041/2016 г. по описа на ЧСИ С. Х.,
преобразувано в изп. дело № 258/2024 г.
Ищецът твърди, че изпълнителният лист е бил издаден по гр. д. 40572/2016 г. по
описа на СРС, като въз основа на него е образувано изпълнително дело № 4041/2016 г. по
описа на СЧИ Х., по което били предприемани изпълнителни действия до 29.11.2018 г.
Поради прекратяване на делото по силата на чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК на 08.02.2024 г. било
образувано изп. дело № 258/2024 г., по което на 15.02.2024 г. бил наложен запор на
банковите сметки на длъжника. Сочи, че е настъпило погасяване на задължението по
давност, доколкото от последното валидно изпълнително действие на 29.11.2018 г. е изтекъл
5-годишния давностен срок. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба, ответникът оспорва изцяло предявените искове като
неоснователени. Твърди, че вземанията на ответника са установени по основание и размер и
давностният срок не е изтекъл, тъй като са извършвани множество валидни изпълнителни
действия. Поддържа, че както в предходното, така и в настоящото изпълнителното
производство са поискани и извършени множество изпълнителни действия, които прекъсват
1
давността.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
На 26.09.2016 г. по гр.д.№ 40572/2016 г. на СРС,42 състав срещу ищеца в полза на
ответника е издаден изпълнителен лист, въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК от 27.07.2016 г., за задължения за потребени ВиК услуги.
На 05.12.2016 г., въз основа на издадения изпълнителен лист, е образувано изп.д №
20168630404041 по описа на ЧСИ рег.№ 863 при КЧСИ, когато е поискано и са извършени
изпълнителни действия. Видно от представения по делото заверен препис от изп.д №
20168630404041, последното изпълнително действие е извършено на 29.11.2018 г., когато е
наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника Е. М. М., като изпълнителното
дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8.
На 08.02.2024 г. е депозиран молба за образуване на нова изпълнително дело, въз
основа на процесния изпълнителен лист, като по новообразуваното изпълнително дело №
20248630400258 на 15.02.2024 г. са извършени изпълнителни действия – запор на банкови
сметки.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Съответно нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 10, е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие=
Доколкото по делото се установи, че последното валидно изпълнително действие е от
29.11.2018 г., в настоящия случай погасителната давност е изтекла на 05.02.2024 г., като за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност за вземането не е текла (общо 69 дни). Тъй
като правото на вземане на ответното дружество за главницата е погасено, съгласно чл. 119
ЗЗД с погасяването на главното задължение, се погасяват и произтичащите от него
допълнителни задължения, макар давността за тях да не е изтекла, то погасено е и
акцесорното вземане за обезщетение за забава върху главницата и вземането за разноски.
С оглед изложеното, предявените обективно, кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл.439, вр.чл.124 от ГПК за установяване със сила на присъдено нещо, че
ищецът не дължи на ответника сумите, за която е издаден изпълнителен лист от 26.09.2016 г.
2
по гр. д. 40572/2016 г. по описа на СРС, за събирането на което е било образувано изп. дело
№ 4041/2016 г. по описа на ЧСИ С. Х., преобразувано в изп. дело № 258/2024 г., са
основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника
следва да се възложат сторените от ищеца разноски в размер на 69,49 лева – заплатена ДТ.
Съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие, ищецът е бил
представляван по делото безплатно от адвокати, поради което и на основание чл. 38, ал. 2
вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв на съответния адвокат следва да бъде присъдено възнаграждение,
което съдът определи на 400 лв.
Разноски на ответника не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. М. М., ЕГН **********, от гр.
С.,срещу /фирма/, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление /адрес/, иск с
правна квалификация чл. 439 вр. 124, ал.1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата
1737,37 лева за предоставени В и К услуги за периода 16.07.2012г. до 08.07.2016г., ведно със
законната лихва от 21.07.2016г., мораторна лихва в размер на 199,16 лева за периода от
16.08.2012 г. до 08.07.2016 г. и 338,73 лева разноски, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 26.09.2016 г. по гр.д.№ 40572/2016 г. на СРС,42 състав.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление /адрес/,
да заплати на Е. М. М., ЕГН **********,, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума от 69,49 лева
– разноски по делото.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление /адрес/,
да заплати на адв. Р. К. Р. от САК, ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2
от ЗАдв сумата от 400 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
ищеца Е. М. М..
ОТХВЪРЛЯ молбата на /фирма/, ЕИК *********** за присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3