№ 181
гр. Варна , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на осми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Жулиета Г. Шопова
Светлозар Г. Георгиев
при участието на секретаря Дебора Н. Иванова
в присъствието на прокурора Димитър Василев Кайряков (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213100600495 по описа за 2021 година
Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 2908 / 2020г. на ВРС,
ХLIV състав, постановена на 15.03.2021г., с която подсъдимият М. ХР. М. е признат
за НЕВИНЕН за това, че на 16 и 17.03.2020 г. в гр. Варна, в условията на продължавано
престъпление, нарушил мерки, издадени против разпространението на заразна болест по
хората, издадена със Заповед РД – 01 – 103/27.02.2020г. на Министъра на здравеопазването
на Република България, като лице по т.8 от заповед №РД – 01 – 46/03.02.2020г., поставено
под карантина за срок от 14 дни в домашни условия, считано от 07.03.2020г., след като е
пристигнал от Република Италия, не е изпълнил задължението да не напуска дома си,
посочен от него в европейския формуляр за събиране на данни въз основа на Заповед РД –
01 – 46/03.02.2020г., а именно: гр. Варна, *********************** ет. 3, ап.№8, като
деянието е извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи,
обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2002г., обн. В ДВ бр.22 от 13.03.2020г. и
по време на пандемия обявена от СЗО на 03.03.2020г., всички във връзка с
разпространяващата се пандемия от COVID -19.
Въззивното производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, образувано по протест на
прокурора от ВРП, с който се атакува постановения съдебен акт като незаконосъобразен,
предлага се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде
признат за виновен и да му бъде наложено наказание, съответстващо на обществената
опасност на извършеното деяние.
В съдебното заседание представителят на ВОП споделя мотивите на ВРС и счита
присъдата за обоснована и законосъобразна, затова и не поддържа протеста.
В съдебното заседание подсъдимият, редовно призован, не се явява. Явява се неговият
адвокат Р.Н. – АК Варна, която изразява становище за правилност и законосъобразност на
1
присъдата и моли съдът да постанови решение, с който да потвърди първоинстанционната
присъда.
Съдът, при съобразяване становището на прокурора и защитата на подсъдимия, събраните
по делото доказателства и възоснова на чл. 313 и чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка, прецени, че протестът не е основателен.
В атакуваната присъда съдът е оправдал подсъдимия М. ХР. М. и го е признал за
невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 355, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Въззивния съд прие за безспорно установена следната фактическа обстановка, която не се
различава съществено приетата от първоинстанционния съд.
Подсъдимият М. ХР. М. работел като капитан на плавателен съд, извършващ превози от
гр. Генуа, Р. Италия до различни дестинации. На 07.03.2020г. М. се прибрал в България със
самолетен полет W6 4508, на авиокомпания WIZZ AIR от гр. Бергамо, Италия до летище
Варна. По време на полета попълнил формуляр за събиране на данни за пристигащи
пасажери от Китайска народна република, Италия, Ислямска република Иран и Република
Корея, във връзка с епидемиологичната обстановка свързана с Ковид-19, в който посочил, че
ще пребивава на адрес: *************************
На 10.03.2020г. върху формуляра, попълнен от подсъдимия било отбелязано, че с него е
разговарял служител от РЗИ – Варна свидетелката Ж.П.С., която установила, че М. няма
общо практикуващ лекар.
На 13.03.2020г. с решение на Министерски съвет е обявено извънредно положение в Р.
България, обн. В ДВ, бр.22 от 13.03.2020г.
На 16.03.2020г. около 10:00 часа, свидетеля П.Д.Д. – служител на Първо РУ – ОД МВР –
Варна, заедно с полицейски инспектор И.Ж., посетили адреса на подс. М., намиращ се на
*********************** Последвало обаждане по телефона, в което М. обяснил, че не се
намира на адреса, но до няколко минути, ще бъде в жилище на ул. *********************
При пристигане на адреса полицейски инспектор И.Ж., пред входа на блока, провел личен
разговор с подс. М., в който обяснил, че се извършва проверка дали той се намира в
жилището си. Подс.М. възразил, като обяснил, че действително е попълнил формуляр при
пристигането си на летище Варна, но смятал същия с препоръчителен, а не със
задължителен характер, който да му налага поставянето под карантина за определен период
от време.
На следващия ден 17.03.2020г. около 12:10ч. свидетеля И.Д.Д. посетил адрес:
**************, а свидетеля С.К.Г. посетил адрес: ***********, като на нито един от двата
адреса не бил открит подсъдимия М..
Фактите и обстоятелствата описани по-горе, съдът е изяснил основно с гласни
доказателствени средства, писмени доказателства- приложената документация от РЗИ –
Варна, както и от други писмени доказателства по делото. Като е изпълнил задълженията си
за анализ на доказателствата съгласно чл. 14 от НПК, съдът е приел за недоказано, че за
подс. М. категорично е възникнало задължение да се изолира за срок от 14 дни, доколкото
липсва надлежен акт с който да е уведомен, че е поставен под карантина и не трябва да
напуска територията на жилището си.
Основният въпрос по делото, въз основа на който е изграден оспорвания от прокурора
2
правен извод е дали за подс. М. е възникнало задължение да се самоизолира, след
завръщането си от Италия на 07.03.2020г. и бил ли е поставен под карантина с валидно
изявление от компетентен държавен, медицински или административен орган.
От показанията на полицейските служители св. И.Д., св. П.Д. и свС.Г., които съдът е
кредитирал като изчерпателни и взаимодопълващи се, става ясно, че подс. М., на посочените
дати – 16 и 17.03.2020г., действително не е бил на посочените от него адреси, факт който
самият М. по никакъв начин не оспорва. Свидетелските показания в тази насока не са
противоречиви и от тях може да се направи категоричен извод по този въпрос.
По отношение на показанията дадени от св. д-р К.Д.И. и Д.Н.Д., ВРС правилно е
преценил, че следва да бъдат кредитирани изцяло поради факта че те не са противоречиви,
изясняват последователно начина по който са посрещали пътниците, пристигащи с полет
W6 4508 на авиокомпания WIZZ AIR до гр. Варна на 07.03.2020г., както и приемането на
попълнените от пасажерите формуляри за събиране на данни на пристигащи от Китайска
народна република, Италия, Ислямска република Иран и Република Корея, във връзка с
епидемичната ситуация от COVID – 19. От показанията на тези две свидетелки се
установява, че не са уведомявали нито устно, нито в писмена форма пристигащите на
летище Варна, че следва да бъдат поставени под карантина или да спазват домашна
изолация.
Св. Д. е пояснила, че подобно задължение за пътниците пристигащи от високорискови
страни е възникнало след 17.03.2020г. В тази част показанията на св. Д., кореспондира с
останалите доказателства по делото, от който става ясно, че към дата 07.03.2020г. при
пристигането си на летище Варна, подс. М. не е получил писмено или устно предписание от
РЗИ – Варна, нито от друго лице или надлежна институция, от която да следва задължение
за подсъдимия да бъде поставен в домашна изолация за определен период от време след
пристигането си в България.
С основание съдът не е кредитирал изцяло показанията на св. Ж.П.С., доколкото самата
тя е потвърдила, че е разговаряла с подс. М. по телефона, но не е успяла с категоричност да
каже дали го е уведомила, за това, че следва да бъде поставен под домашна изолация, с
оглед на което ВРС, правилно е приел, че отново липсват доказателства за надлежно
уведомяване за задължение на подсъдимият да не напуска жилището си.
След писмените доказателства е писмо на РЗИ – Варна, като в т.5 се заявява, че М.М. е
бил поставен под домашна изолация за 14-дневен период от РЗИ –Варна, считано от
07.03.2020г. Липсват доказателства в подкрепа на това твърдение, както и с какъв акт на
компетентен орган или действия- обаждане по телефон, отразено надлежно или съобщение
или по друг начин подсъдимият е бил уведомен, че подлежи на самоизолиция за посочения
период. От показанията дадени от св. д-р К.И., в тази насока, не може да се направи
категорично заключение за това, че подс. М. е получил устно предписание за задължението
си да се самоизолира, тъй като тази свидетелка, посочва, че към 07.03.2020г. когато е
пристигнал полета от Бергамо на Аерогара Варна, тя въобще не е осъществявала контакт с
пътниците. Затова и се налага изводът, отчетен и от Районния съд, че, подс. М. след
пристигането си не е получавал устни или писмени предписания от служителите на РЗИ –
Варна или от друго упълномощено за това, че следва да бъде поставено под карантина.
Съставът на съда споделя анализа, направен в проверявания акт на Районния съд относно
разпоредбата на чл. 61, ал.2 от Закона за здравето, която е била в сила към 07.03.2020г. Тя е
достатъчно ясна и непротиворечива и не създава съмнение относно органа, който има
законовата компетентност да разпореди задължителна изолация на заразоносители и болни,
3
когато съществува заплаха за здравето на гражданите. Същевременно, при липса на заповед
на ръководител на съответното лечебно заведение по предложение на лекуващия лекар или
на лекар, насочил пациента за хоспитализация не е спазена законовата процедура за
поставяне под карантина на подс. М.. В обвинителният акт, прокурорът е приел, че
подсъдимият е бил надлежно уведомен на 15.03.2020г. от полицейските служители за това,
че карантината му е задължителна, но същественото обстоятелство е, че тези органи не
притежават компетентност да поставят лицата под карантина, нито е възможно чрез
законова делегация да им се възложи такава, а могат да извършват само проверка за
спазването й.
В обобщение, гласните доказателствени средства са основен източник на информация
относно обстоятелствата, развили се от момента на пристигането на подс. М. на летище
Варна до момента в който за пръв път не е установен на посочения от него адрес на
***********************на 16.03.2020г. Предвид обстоятелството, че към нито един
момент по делото не се намери доказателство което да сочи, че под. М. е получил надлежна
заповед от която да следва поставянето му под домашна изолация, настоящият съдебен
състав приема обстоятелствата посочени в обвинителният акт на прокурора като останали
недоказани по несъмнен и категоричен начин. Липсва възможност да се направи извод, че с
действията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпление
по чл. 355, ал. 2, вр. ал.1 от НК.
Съдът споделя основния извод на ВРС, че в разглеждания случай повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия е недоказано по несъмнен и категоричен начин, тъй като не е
била проведена процедура по чл. 61 от Закона за здравето за издаване на заповед,
предписание или друг акт от компетентен орган, с който подс. М. да е бил задължен да се
самоизолира в дома си. Съставът на престъплението по чл. 355 ал.2 вр. ал.1 от НК изисква
от обективна страна активно поведение на дееца, с което да не спазва мерки или правила
против разпространението на заразна болест сред хората. Като бланкетна норма тя препраща
към съответните нормативни актове, чрез които са били въведени от по-рано нормативните
изисквания или такива на общ административен акт /например заповед на Министъра на
здравеопазването/ В цитираните от прокурора три заповеди на Министъра на
здравеопазването подробно са детайлизирани изискванията, въведени на територията на
страната, на основание чл. 63 от ЗЗдравето. Впрочем, за прецизност следва да се отбележи,
че прокурорът се е позовал на Заповед № РД – 01-48/03.02.2020г., която не е представена по
делото, а и не е достъпна на сайта на Министерство на здравеопазването, макар съдът да я е
цитирал в мотивите си. По този начин, след анализ на инкорпорираните в състава на
престъпление по чл. 355 ал.2 вр. Ал.1 от НК престъпление бланкетни норми, не се
установява умишлено неспазване от страна на подсъдимия, при липса на надлежно
уведомяване, че е поставен под карантина.
Присъдата е мотивирана изчерпателно и по начин, който позволява да се проследи
формирането на вътрешното убеждение на окръжния съд по фактите и правото.
Проведената цялостна въззивна проверка на протестирания акт не констатира основания за
отмяната му, нито пък за ревизията му в частта на оправдаващите мотиви.
Поради изложеното и на основание чл. 338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 260060/20г., постановена на 15.03.2021г.
по НОХД № 2908/ 2020г. по описа на РС – Варна, 44-ти състав.
4
Решението не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5