Р Е Ш Е Н И Е
№
…………
гр.Русе, 04.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен
съд, седми наказателен състав в публично заседание на трети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: Мирослав Йорданов
при секретар Наталия Тодорова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 1152 / 2019 г., по
описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба
от F.C., чрез адвокат Г.Н. ***, срещу Наказателно постановление № 38-0000630 / 28.05.2019 г. на
началника на Областен отдел "АА" гр.Русе, с което на
основание чл.93б, ал.7, т.3 от ЗАП му
е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лв., а на основание
чл.93б, ал.6, т.3 от ЗАП - административно наказание глоба в размер на 1 500
лв. Излагат се
съображения за отмяната му, поради неговата незаконосъобразност.
Жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, но изпраща процесуален представител, който
излага подробни съображения в подкрепа на подадената жалба.
Ответникът, редовно
призован, не изпраща процесуален представител.
Русенската районна
прокуратура, редовно призована, също не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като се запозна с материалите по
делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с
оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Подлежи на разглеждане по същество и е неоснователна.
На 28.05.2019 г. в
гр.Русе жалбоподателят управлявал товарен автомобил, с който извършвал международен
превоз на товар от Турция за Румъния. Около 00:05 часа в зоната на ГКПП „Дунав мост“ бил
спрян за проверка от служители на ОО „АА”-Русе, при която било установено,
следното:
-
след работната смяна от 25.05.2016 г. от
17:06 часа до 00:02 часа на 26.05.2019 г. жалбоподателят почивал три часа и
двадесет и две минути, с което съкратил намалената дневна почивка от 9 часа с
338 минути;
-
за времето от 03:24 ч. на 26.05.2019 г. до
03:51 часа на 27.05.2019 г., жалбоподателят управлявал превозното средство и
закъснял ползването на нормална дневна почивка с 567 минути или девет часа и
двадесет и седем минути.
При тези
констатации срещу него бил съставен АУАН, а след
това било постановено обжалваното НП.
Тази
фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство гласни и писмени доказателства.
Настоящият съд
констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
поради което не са налице предпоставки за отмяната му на това основание.
В случая видно от приложените към преписката акт за
назначаване на преводач и декларация от преводача както АУАН, така и
обжалваното наказателно постановление са били преведени на разбираем за
жалбоподателя език.
Разбрал е за какво е наказан и
се е възползвал от правото си на защита обжалвайки крайният акт на
административнонаказващия орган.
Съгласно на
чл.93б, ал.7, т.3 от ЗАП, водач, който не спазва изискванията относно
намалената дневна почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг
нормативен акт или в AETR, се наказва за намаляване на времето за намалена
дневна почивка с над 2 часа - с глоба от 1 500 лв.
Според чл.93б, ал.6,
т.3 от ЗАП, водач, който не спазва изискванията относно намалената дневна
почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в
AETR, се наказва за намаляване на времето за намалена дневна почивка с над 2
часа и 30 минути - с глоба от 1 500 лв.
Нормата на член 4,
б. ж от Регламент (ЕО) № 561/2006 определя „дневна
почивка“ като дневен период от време, през което водачът може свободно да
разполага със своето време и който включва „нормална дневна почивка“ и
„намалена дневна почивка“:
— „нормална дневна
почивка“ означава всеки период на почивка с продължителност от поне 11 часа.
Алтернативно тази редовна дневна почивка може да бъде взета на два пъти, като
първият период трябва да бъде непрекъснат период с продължителност от поне 3
часа, а вторият — непрекъснат период с продължителност от поне девет часа,
— „намалена дневна
почивка“ означава всеки период с продължителност от поне девет часа, но по-къс
от 11 часа.
Съобразно чл.8, §
2 от Регламент (ЕО) № 561/2006, за всеки период от 24 часа след края на
предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал
следващата дневна почивка. Ако частта от дневната почивка, която попада в този
24-часов период, е поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна
почивка се разглежда като намалена дневна почивка. Според чл.8, § 4 от
Регламента, водачът може да има най-много три намалени дневни почивки между
всеки две седмични почивки.
Следователно 24-часовият
период започва с възобновяването на дейността след осъществената дневна
почивка. Водачът трябва да ползва нормална дневна почивка от най-малко 11 часа
или 3 + 9 часа, или намалена дневна почивка от най-малко 9 часа, но по-малко от
11 часа, в рамките на период от 24 часа. Това е минималната продължителност на
почивката, която отговаря на изискванията на Регламента. Посочената минимална
продължителност на почивката трябва да попада в рамките на 24 часа от началото
на работната смяна.
В случая от
данните за движението на превозното средство, записани от дигиталната карта на
жалбоподателя като водач безспорно е видно, че след работната смяна в периода
от 25.05.2016 г. от 17:06 часа до 26.05.2019 г. до 00:02 часа, жалбоподателят
привел превозното средство в движение в 03:24 ч. на 26.05.2019 г., т.е. почивал
е три часа и двадесет и две минути. По този начин намалената дневна почивка от
9 часа е съкратена с 338 минути, което е повече от два часа.
От разпечатката на
същата дигитална карта се установява, че след работната смяна за времето от
03:24 ч. на 26.05.2019 г. до 27.05.2019 г. до 03:51 часа, жалбоподателят е
закъснял с ползването на нормалната дневна почивка с 567 минути или девет часа
и двадесет и седем минути. С други думи така е намалил дневната почивка с над
два часа и половина.
Затова правилно АНО е санкционирал жалбоподателя за
извършените от него нарушения и законосъобразно му е наложил предвидените в
посочените по –горе санкционни норми глоби в размер на по 1 500 лева, който е
фиксиран от закона и не подлежи на индивидуализиране.
При така изложеното, наказателното постановление се
явява законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0000405 / 15.04.2019 г. на
началника на Областен отдел "АА" гр.Русе.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.
Районен
съдия: