№ 19721
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110166598 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „ФИРМА” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника А. Т. Д. за сумите както следва:
1516,62лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за абонатен №
****** за периода май 2019г.- април 2020г. , сумата от 277,55лв. – лихва за
забава в плащането на цената за периода 16.10.2020г. – 11.07.2022г., както и
сума за дялово разпределение в размер на 43,16лева за главница, дължима за
периода м. 06.2019г.- м. 04.2021г., 9,66лева –лихва за периода 31.07.2019г.-
11.07.22г. върху сума за дялово разпределение , както и законната лихва
върху главниците, считано от подаване на заявлението /25.07.2022г./ до
плащането.
След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди да е доставил на ответника топлинна енергия по силата
на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди
ответника да е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
1
дължимата цена. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в
заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът не оспорва наличието на облигационно отношение по
договор за продажба, не оспорва потребеното количество топлоенергия и
нейното остойностяване. Прави възражение за изтекла погасителна давност
за вземанията, претендирани за периода преди 25.07.2019г. или за
задължението по обща фактура №**********/31.08.20г., включваща периода
01.05.19г.- 30.06.19г. за главница на стойност 109,43лева , както и за
задълженията по всички претенции, обхващащи период до 26.07.19г. Моли да
бъде прихваната сумата , дължима от „ФИРМА“ в р-р на 381,84лева по обща
фактура № ********** от 13.07.22г., която не е възстановена.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ФИРМА ” ООД не взема
становище по исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение , са клиенти на
ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и
по реда , определени в Наредба №16-334/06.04.07г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 150, ал.1,ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ ,
като същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един
централен и в един местен ежедневник , без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите.
Ответницата А. Д. не оспорва за процесния период да е ползвала имота
в някое от посочените по-горе качества, като косвено това се установява и от
представените писмени доказателства . Ето защо съдът приема за установено
по делото, че по силата на закона между страните е възникнало и
2
съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна
енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, за абонатен
№ ******.
Доколкото спорен е размерът на задължението, дължимо от
ответницата, съдът намира за основателно възражението за давност за
вземането за топлинна енергия за периода 01.05.19г.- 30.06.19г. за размер от
109,43лева съгласно представената Обща Фактура № **********, доколкото
в случая приложима е кратката тригодишна давност и това вземане се явява
погасено по давност .
Ответникът дължи цената на реално потребената енергия, поради което
при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите
на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът
кредитира заключението на ССчЕ, тъй като същото отразява неправилно
извършени от ищеца счетоводни записвания на „прихващания” на суми
за „възстановяване” за погасяване на задължения извън процесния
период. За някои от отоплителните сезони, включени в процесния период,
начислената по прогнозен дял сума е в повече от сумата на реално
потребената енергия съгласно изравнителните сметки за тези сезони. Ищецът
не е имал правната възможност да извърши „приспадане на дължимата за
възстановяване сума” към задължения за предходен период , тъй като по
същество се измества дължимостта на сумите за предходния период в
последващ /в случая – приспада т. нар. „сума за възстановяване” към
задължения за периода 2010г. – 2011г. /което е извън процесния период,
същевременно касае минал период , т.е . ищецът е извършил прихващане на
сума за възстановяване в размер на 381,84лева с вземане , което не е ликвидно
и изискуемо ,каквото не е имал право да извърши съгласно чл. 32, ал.5 от ОУ
на „ФИРМА“ЕАД .
Ето защо възражението на ответника се явява основателно и сумата от
381,84лева , посочена като сума за получаване по обща фактура №
********** , следва да бъде приспадната от задължението за главница за
топлинна енергия по настоящото дело. Или след приспадане на погасената по
давност главница за периода от 01.05.19г.- 30.06.19г. в размер на 109,43лева ,
и след прихващане със сумата за възстановяване от 381,84лева , дължима
3
остава от ответника главница за топлинна енергия в размер на 1025, 35лева ,
доколкото следва да бъде уважена исковата претенция за главница за
топлинна енергия и за периода 01.07.21г.- 30.04.22г.
Като погасена по давност следва да се отхвърли претенцията за главница
за дялово разпределение до размер от 2,21лв. за месец 6.2019г., като в
останалата част претенцията подлежи на уважаване , поради липса на
оспорване, съответно на твърдение за плащане и на ангажирани доказателства
за това.
По исковете по чл. 86 ЗЗД:
Основателността на исковете предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя
съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода , за който се
отнасят, като при неизпълнение в срок на задълженията по ал.2 клиентите
заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия.
Или върху непогасената по давност главница за топлинна енергия ,
ответникът дължи мораторна лихва за забава, изчислена от съда по реда на
чл. 162 ГПК в размер на 178,65лева, до който размер следва да бъде
уважена исковата претенция за заплащане на мораторна лихва за забава
върху главница за топлинна енергия.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал.2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и касаеща
процесния период, поради което акцесорната претенция за лихва в тази част
се явява неоснователна, подлежаща на отхвърляне със съдебното решение.
По отговорността за разноски:
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на ищцовото дружество
следва да бъдат присъдени разноските по делото в исковото производство ,
както и в заповедното производство , изчислени съразмерно на уважените
4
искове. Или ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
разноски за исковото производство в размер общо на 112,33лева , и разноски
по производството по ч.гр.д. № 39993/22г. на СРС, 69с-в в размер на
55,66лева.
Разноски от процесуалния представител на ответницата са поискани за
адвокатско възнаграждение по чл. 38, т.2,ЗА и такива следва да бъдат
присъдени в полза на адвокат Д., съразмерно на отхвърлените искове в размер
на 175,69лева за адвокатско възнаграждение.
Разноски за заповедното производство на ответника не се следват,
доколкото липсват доказателства за извършване на такива.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че А. Т. Д. с
ЕГН ********** , дължи на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *******, гр. АДРЕС,
сумите както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ – сумата от
1025,35лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за абонатен
№ ****** до имот в гр. АДРЕС за периода м. 07.2019г. – 30.04.2020г. , ведно
със законната лихва от 25.07.2022г. до погасяването;
- сумата от 40,95лева , представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода м. 07.2019г. – 30.04.21г., , заедно
със законна лихва за периода от 25.07.22г. до изплащане на вземането;
- на основание чл. 86 ЗЗД – сумата от 178,65лева , представляваща лихва
за забава в плащането за топлинна енергия , считано от 16.10.2020г. до
11.07.2022г., за които суми е издадена Заповед №21807 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.07.22г. по ч. гр.д. № 39993/22г. по
описа на СРС, 69с-в.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ за горницата над уважения размер от 1025,35 лева до пълния
предявен размер от 1516,62лева и за периода 01.05.19г.- 20.06.19г.; искът за
главница за дялово разпределение за горницата над уважения размер от
40,95лева до пълния предявен размер от 43,16лв. и за м. 06.19г., искът за
5
мораторна лихва за забава върху главница за топлинна енергия над уважения
размер от 178,65лева до пълния предявен размер от 277,55лева, както и
изцяло искът за мораторна лихва върху главница за дялово разпределение в
размер на 9,66лева за периода 31.07.19г.- 11.07.22г. в претендирания размер
от 9,66лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Т. Д. с ЕГН **********, да
заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *******, гр. АДРЕС, сумата от 112,33лева ,
представляваща разноски в настоящото производство, както и сумата от
55,66лева- разноски за производството по ч. гр.д. № 39993/22г. на СРС, 69с-
в..
ОСЪЖДА на основание чл. 38, т. 2 от ЗА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК
*******, гр. АДРЕС да заплати на адвокат Д. П. Д. от САК , с личен №
********** адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлените искове в
размер на 175,69лева за исковото производство.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА“ООД ” като
трето лице- помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6