№ 174
гр. София , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка С. Георгиева
в присъствието на прокурора Димитър Симеонов Стоянов (АП-София)
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600322 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.424, ал.1, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
Постъпило е искане на осъденото лице Ц. Р. К. за възобновяване на ВНОХД
№3900/2020г. на СГС, НО,7-ми въззивен наказателен състав, като бъде отменено решението
и да бъде оправдан на осн. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, да бъде отменено решението и делото да
бъде върнато за ново разглеждане на СГС и алтернативно да бъде изменено решението, като
бъде намален размера на наложеното наказание с приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
В искането се развиват доводи за недоказаност на обвинението, тъй като липсват
доказателства,че деянието по чл.198, ал.1 т НК е извършено от него и фактическата
обстановка, приета от съдилищата е въз основа на кредитиране на една група доказателства
за сметка на друга такава и неправилна оценка на доказателствата. Според жалбоподателят
при така посоченото, е налице неправилно приложение на материалния закон. Твърди се и
съществено нарушение на процесуалните правила от въззивния съд: неправилна оценка на
доказателствата /не са положени усилия делото да бъде подпълнено с необходимите
доказателства-немотивирано е оставено без уважение искането от защитата да бъде
допуснат до разпит свидетелят Ф. Ф. и фаворизиране на една група доказателствени
източници за сметка на друга, не са иззети записи от охранителни камери на мястото на
деянието и не са изискани телефонни разпечатки, опорочено разпознаване, липсата на
отговор на всички възражения срещу първоинстанционната присъда, неподписани
протоколи от приведените съдебни заседания от страна на съдебните заседатели в
1
първоинстанционното производство. Като основание за възобновяване на наказателното
производство е посочена и явната несправедливост на наложеното наказание, тъй като
според жалбоподателя размерът е завишен, при неправилен анализ на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства - не се взети в предвид младата възраст, трудовата
ангажираност, необходимост от полагане на грижи относно болен родител, здравословно
състояние, добри характеристични данни, добросъвестно процесуално поведение, оказано
съдействие за разкриване на обективната истина, липсата на достатъчна интензивност и
сила, както и продължителния период, изминал от извършване на деянието до
постановяване на решението. Именно последното, според жалбоподателя, се явява
изключително смекчаващо вината обстоятелство и води до изменение на размера на
наказанието, с определяне на такъв под предвидения в закона минимум.
В съдебно заседание защитникът на осъденото лице К. – адв. Ч., поддържа подадената
молба по изложените в същата съображения.
Осъденото лице К. поддържа искането по съображения изложени в него и развити от
защитата в съдебно заседание.
Представителят на Апелативна прокуратура – София изразява становище за
неоснователност на искането за възобновяване.
Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, 3-ти състав, като провери данните
по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си,
намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо на основанието по чл. 422, ал. 1, т.
5 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като в него
се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348,
ал.1, т.1-3 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, но разгледано по
същество е неоснователно.
С присъда № 36330 от 11.02.2019 г. по НОХД № 2347/2016 г. Районен съд – София,НО,
16-ти състав е признал подсъдимия Ц. Р. К., род. на ********год. в гр.София,българин,
български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, ЕГН:********** ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 17.08.2015 г. около 07.05 часа в гр.София, ж.к.“Дружба“, на
метростанция „Дружба“ е отнел чужда движима вещ-един брой златен синджир от жълто и
бяло злато, 14 карата, с тегло 19 грама от владението на собственика В. Г. Н., на стойност
1330,00лв., с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила –
блъснал я в гърдите и насила отскубнал от врата на пострадалата –В. Г. Н. златния й
синджир, поради което и на осн. чл.198, ал.1 във вр. чл.54, ал.1 от НК му е наложил
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири години, като на осн. чл.57, ал.1, т.2,
б.“в“ от ЗИНЗС е бил определен първоначален „Строг“ режим на изтърпяване на
наказанието.
2
Първоинстанционният съд на осн. чл.25, ал.1 от НК определил едно общо наказание
между присъдите по НОХД №22613/2011год. по описа на СРС, 12-ти състав, НО, по НОХД
№2848/2012год. по описа на СРС, НО, 20-ти състав, по НОХД №2836/2012год. по описа на
СРС, НО, 4-ти състав и по НОХД №2159/2012год. по описа на СРС, НО, 98-ми състав в
размер на най-тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от две години, което
на осн. чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение при първоначален „Общ“ режим на
изтърпяване на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. С оглед изхода на делото, направените в
наказателното производство разноски са били възложени на осъдения К..
С Решение №260073 от 04.02.2021 г. на СГС, Наказателно отделение, 7-ми въззивен
състав по ВНОХД № 3900/2020 г. присъдата на първостепенния съд е била изменена в
частта относно размерът на наложеното на осъдения К. наказание за извършено
престъпление по чл.198, ал.1 от НК от четири години „Лишаване от свобода“ на три години
„Лишаване от свобода“, като присъдата в останалата й част е потвърдена.
Изложените в искането за възобновяване съображения се аргументират с предвидените
в разпоредбата чл. 422, ал.1, т.5 от НПК основания, с позоваване на касационните основания
по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК - неправилно приложение на материалния закон,
съществени процесуални нарушения при постановяването на присъдата на първата
инстанция и явна несправедливост на наложеното наказание.
При постановяване на съдебните си актове и двете инстанции са обсъдили всички
доказателства в тяхната съвкупност, изложили са съображения на кои доказателства дават
вяра и защо, след което въз основа на така установената фактическа обстановка са
направили правните си изводи относно авторството на деянието и доказаността на
повдигнатото обвинение по чл.198,ал.1 от НК, т.с. възприетата от съдилищата фактическа
обстановка не е в противоречие с направените правни изводи. Твърденията, че е дадена вяра
на една група доказателства за сметка на друга очертаваща се група от доказателства, са
неоснователни доколкото както бе посочено се касае за мотивиран разбор на същите.
Характерът на настоящото производство не позволява на настоящата извънредна инстанция
да проверява приети по делото фактически положения. Предмет на извънредната проверка
по реда на чл.422 от НПК е начина, по който е изградено вътрешното убеждение на
решаващия съд и преценка дали то е основано на обективно, всестранно и пълно изследване
на всички правно релевантни факти и обстоятелства по делото. Съдебна инстанция по
същество е в право си да кредитира едни доказателствени източници за сметка на други,
поставяйки ги в основата на фактическите си констатации, като съществено нарушение на
процесуалните правила ще е налице в тази връзка само тогава, когато не са изложени
съображения, относно оценката на доказателствените материали, когато са оценени
едностранчиво и тенденциозно или са изведени изводи на базата на негодна или
несъществуваща доказателствена основа. Видно от съдебните актове, предмет на
настоящото производство, такива пороци не се констатират, поради което не е налице и
процесуално нарушение в тази връзка.
3
Неоснователни са възраженията, че извършеното разпознаване на осъденото лице от
пострадалата е негодно доказателство, което включено в приетата фактическата обстановка
от съдилищата. Видно от протокола за извършено разпознаване, се касае за спазени законови
изисквания при извършването на това процесуално следствено действие. Тези възражения
на защитата на осъдения, са били предмет на разглеждане и от въззивния съд, който е
направил анализ на показанията на разпитаните като свидетели в съдебната фаза на поемни
лица, участвали в процесуално – следственото действие по разпознаване и е ценил същите с
останалите доказателства по делото и съобразно съдебната практика в тази връзка.
В производството съдилищата са положили усилия и са събрали всички
доказателства, относими към правния спор и изясняване на делото от фактическа страна.
Твърдението в искането, че е оставено без уважение искането за допускане като свидетел на
лицето Ф. Ф. не отговаря на установеното в кориците по делото. Видно от протокола за
проведено съдебно заседание на 16.07.2018год. по НОХД №2347/2016год. по описа на СРС,
с протоколно определение от посочената дата, първоинстанционният съд е допуснал като
свидетел соченото с две имена лице от страна на защитата и е изискал да бъде направена
справка по Наредба №14 за адреси, от които може да бъде призован за разпит пред съда.
Въпреки положените усилия, в Национална база данни „Население“ не са открити данни за
лице с имена Ф. Ф., със сочени от защитата дати на раждане. Поради този причина,
посоченото лице не е могло да бъде призовано от съда, а на предоставената възможност на
страната да осигури неговото явяване, това не е било изпълнено. При така констатираното,
първоинстанционният съд напълно законосъобразно е заличил лицето от списъка на
свидетелите. В тази връзка следва да бъде отбелязано и това, че за сочените обстоятелства,
които е следвало да бъдат изяснявани със свидетелските показания на посоченото лице, са
били разпитани други свидетели, посочени като такива също от защитата на осъдения –
св.С. В. Г. и св.М. Д..
Неоснователни се явяват и доводите, че решението на въззивния съд страда от
процесуален порок – липса на мотиви, изразяващи се в липсата на отговор на въпроса защо
възприема въззивната жалба за неоснователна и не коментира противоречията в
доказателствата. В решението на СГС е отговорено на наведените в жалбата и в съдебно
заседание възражения, обсъдени са отново всички доказателства по делото и е обоснован
изводът на кои от тях се дава вяра и на кои не. Относно твърдението, че протоколите от
съдебни заседания, проведени пред първата инстанция следва да бъдат подписвани е от
съдебните заседатели, спазването на което според защитата представлява само по себе си
съществено процесуално нарушение, не намира подкрепа в процесуалния закон – чл.311 от
НПК.
По отношение на претенцията за възобновяване на наказателното производство и
изменение на въззивното решение, с намаляване размерът на наложеното наказание,
настоящия съдебен състав прие че и то е неоснователно. Представените пред въззивната
съдебна инстанция доказателства във връзка със здравословното състояние на майката на
4
осъдения, за която последния полага съответни грижи, са били взети в предвид и са
послужили като мотив за изменение на присъдата на СРС с намаляване на размерът на
наложеното наказание „Лишаване от свобода“ към предвидения в закона минимум от три
години. Изтъкването на продължителността от датата на извършването на деянието до
постановяване на решението, е било отчетено от СРС при определяне на размера на
наказанието. Акцентирането на младата възраст, трудовата ангажираност, необходимост от
полагане на грижи относно болен родител, здравословно състояние, липсата на достатъчна
интензивност и сила, са били взети в предвид от съдилищата при определяне на размерът на
наказанието, същите са отчетени в достатъчна степен с налагане на наказание към
минималния, предвиден в закона. По отношение на изтъкнатото в искането добросъвестно
процесуално поведение,следва да се отбележи че същото по принцип се дължи от
подсъдимия и при неизпълнение на това съответно се налагат предвидените в НПК
санкции.Всичко това, само по себе си, в предвид и на изложеното по – горе, не може да са
основание за приемане тяхната изключителност или многобройност на същите, за да
намерят отражение при преценка и определяне размера на наказанието с приложението на
чл.55 от НК. Констатираното забавяне при приключване на наказателното производство, е
било отчетено от съдилищата, което е ценено с останалите изисквания на закона, при което
размерът на наказанието „Лишаване от свобода“ е бил намален от въззивния съд към
минималния срок за този вид наказание.
Водим от горното, Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, 3-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване ВНОХД №3900/2020год. по
описа на СГС и НОХД № 2347/2016г. на Районен съд – София на осъденото лице Ц. Р. К.,
ЕГН:**********, с адрес Гр.***, ж.к.“***“, бл.***, вх.„*“, ет.*, ап.*.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5