Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София,
14.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23
състав, в открито заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
при
секретаря Кирилка Илиева като разгледа
докладваното от съдията докладчик т.д. № 2326 по описа за 2019г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 155, т. 3 от ТЗ.
Софийска градска прокуратура твърди, че е постъпило
уведомление по компетентност от Национална агенция по приходите, с което СГП е
била уведомена, че управителят на ответните дружества О.И.М. е починал на
24.06.2017г. След смъртта на О.И.М. търговските дружества са без управител
повече от три месеца. Това обстоятелства се установява и от препис – извлечение
от акт за смърт, издаден от Столична община, район „Лозенец“. Починалият е
оставил наследници по закон Н.О.Х.. и М.О.М.а, дъщери, направили отказ от
наследство по гр.д. № 57080/2017г. и
гр.д. № 57081/2017г. Третата дъщеря Ц.О.М.а е заявила пред органите на
МВР, при дадени обяснения, че след навършването на 18 години ще направи отказ
от наследството и не желае да продължи дейността на дружеството.
Тъй като ответните търговски дружества в продължение
на повече от три месеца са фактически без управител, е налице хипотезата на чл.
155, т. 3 от ТЗ и ищецът иска прекратяването им.
Ответниците „Е.“ ЕООД и „Т.К.“ ЕООД не са дали отговор на исковете.
Съдът като съобрази фактите и
доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от
фактическа страна следното:
Дружеството „Е.“ ЕООД е било създадено
през 2005г. и през 2008г. - пререгистрирано в търговския регистър при Агенция
по вписванията. През 2014г. едноличен
собственик на капитала на дружеството е станал О.И.М.. Той е бил и управител на
дружеството. В търговския регистър е бил обявен
актуален учредителен акт на дружеството, което е било с разнообразен
предмет на дейност.
От 2012г. О.И.М. е станал управител и
едноличен собственик на капитала и на „Т.К.“ ЕООД, дружество, създадено през
2007г. и пререгистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията през
2008г. Дружеството е осъществявало търговска дейност, съответно на основната си
икономическа дейност от КИД – други бизнес услуги, некласифицирани.
На 24.06.2017г. О.И.М. е починал.
След смъртта си той е оставил пълнолетни дъщери Н.О.Х..
и М.О.М.а, направили отказ от
наследство, както и Ц.О.М.а, която към 24.06.2017г. е била непълнолетна (родена през 2001г.), но
без данни да е приемала наследството на своя баща.
Няма данни за приемане на наследството на О.И.М. от друг призован към наследяване
наследник.
След смъртта на О.И.М. в търговския регистър не са
били подавани заявления за вписвания, заличавания и обявявания, нито такива са били правени.
В учредителните актове и на двете дружества –
ответници липсват предвидени разпоредби (клаузи) за случай на смърт на
едноличния собственик на капитала в
отклонение на общите предвиждания на ТЗ. Същото е по отношение на производство по ликвидация на дружеството. Приложими са се считали разпоредбите на ТЗ
(така клаузите на чл. 9, т. 4 и 5, 10 и 11 от учредителния акт на „Е.“ ЕООД и
чл. 13, 14 и 15 от учредителния акт на втория ответник).
При така установеното от фактическа страна, от правна
страна съдът приема следното:
Дружество с ограничена отговорност може да бъде
прекратено по решение на окръжния съд по седалището на дружеството по иск на
прокурора, когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител
(чл. 155, т. 3 от ТЗ).
Разпоредбата е приложима и по отношение на едноличното
дружество с ограничена отговорност. Управителят е орган на дружеството (чл.
135, ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от
ТЗ), който организира и ръководи дейността му съобразно закона и
решенията на едноличния собственик на капитала по чл. 147, ал. 2 от ТЗ и го
представлява (чл. 141, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от ТЗ), при което
липсата на избран и вписан в търговския регистър управител препятства
осъществяване на дейността на дружеството и е основание то да бъде прекратено.
Разпоредбата на чл. 155, т. 3 от ТЗ е приложима и в
случая, когато управителят на едноличното дружество с ограничена отговорност е
починал, независимо дали обстоятелството е заявено за вписване в търговския
регистър и управителят е заличен. Липсва управител на търговското дружество,
каквото е и основанието за прекратяването на дружеството по чл. 155, т. 3 от ТЗ.
Разпоредбата на чл. 155, т. 3 от ТЗ следва да се
приеме приложима и в случаите, когато починалият управител е бил и едноличен
собственик на капитала на дружеството и наследниците не са упражнили правата си
по чл. 157, ал. 1 от ТЗ в тримесечен срок от настъпване на смъртта – не са
поискали да продължат дейността на дружеството, при което в срока по чл. 155,
т. 3 от ТЗ не е бил избран и нов
управител. Условие за прекратяването в този случай е да не са настъпили предпоставките на чл.
157, ал. 1 от ТЗ за прекратяване на дружеството на това основание (отказ за
продължаване на дейността). Подобно е и тълкуването, възприето в Решение № 73
от 17.10.2017г. по т.д. № 1465/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
И при прекратяване по чл. 155, т. 3 от ТЗ, ако
наследниците поискат да продължат дейността, продължаване на прекратеното
дружество е по чл. 274 от ТЗ.
В случая от
24.06.2017г., повече от три месеца след смъртта на О.И.М., управител и
едноличен собственик на капитала на „Е.“ ЕООД и „Т.К.“ ЕООД, дружествата
са без управител. Не се установява отказ
на приели наследството наследници да продължат дейността, включително с оглед
действията на Ц.О.М.а след навършване на пълнолетие (ТЗ не предвижда възможност единствено за
капиталово участие в дружество с ограничена отговорност и изискването
съдружник/едноличен собственик на капитала да бъде дееспособно лице е
императивно), съответно не се
установя осъществен фактическият състав за
прекратяване на дружеството на
основание чл. 157, ал. 1 от ТЗ, и съгласно разпоредбата на чл. 155, т. 3
от ТЗ ответните дружества подлежат на прекратяване по този ред.
При изложеното
предявените от Софийска градска прокуратура искове по чл. 155, т. 3 от ТЗ за
прекратяване на дружествата са основателни и следва да бъдат уважени.
Евентуално продължаване на дружествата е по реда на
чл. 274 от ТЗ, ако са налице посочените в разпоредбата предпоставки за това,
включително ако наследници на О.И.М.
поискат продължаване на дейността.
Съгласно чл. 156, ал. 1 от ТЗ, при прекратяване на
дружеството на основание чл. 155 от ТЗ,
се открива производство по ликвидация, която се извършва по реда на глава
седемнадесета от ТЗ (чл. 156, ал. 4, вр. чл. 266, ал. 1 от ТЗ).
Производствата по ликвидация следва да бъдат открити
от съда с настоящото решение, с определяне на срок за ликвидация. В този смисъл
са Решение № 159 от 15.12.2009г. по т.д. № 389/2009г. на ВКС, ТК, І т.о.,
Решение № 222 от 15.07.2011г. по т.д. № 74/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК (отм.). Изоставена е предходната съдебна
практика, съгласно която е недопустимо съединяването на исково състезателно
производство по чл. 155 от ТЗ с охранителното производство по ликвидацията
(Решение № 204 от 01.03.1994г. по гр.д. № 1096/93г. на ВКС, V г.о., Решение №
48 от 16.02.2001г. по гр.д. № 1343/2000г. на ВКС, V г.о., Решение № 394 от
07.03.2002г. по гр.д. № 1179/2001г. на ВКС, Решение № 741 от 22.04.2002г. по
гр.д. № 1407/2001г. на ВКС, V г.о. и др.).
Ликвидатор на дружеството е по правило управителят,
освен ако с учредителния акт или по решение на едноличния собственик на
капитала е определено друго лице (чл.
156, ал. 2 от ТЗ). В случая няма управители, учредителните актове не съдържат
изрично правило кой следва да бъде назначен за ликвидатор, нито има решение на
едноличния собственик на капитала, при което ликвидатори следва да бъдат
определени служебно.
Настоящият съдебен състав намира, че това следва да е
по назначение от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по
вписванията.
Съдът не разполага със списък на ликвидатори, какъвто
има в тази Агенция, съгласно вътрешен
акт на изпълнителния директор, издадена
на основание Наредба № 1 от 14.02.2007г. за водене, съхранение и достъп до
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел – на
специално подбрани и одобрени дееспособни физически лица, които извършват тази
дейност по занятие, дължат грижата на
добрия търговец и които да носят отговорност за дейността си като ликвидатори
(чл. 266, ал. 6 и чл. 268, ал. 4 от ТЗ). Действително липсва изискване за
специална професионална правоспособност на ликвидаторите, но при очертаните изисквания
към дейността им, такъв подбор е наложителен. Същевременно за назначаването
следва да има съгласие от страна на
лицето, назначено за ликвидатор (ликвидаторът се вписва в търговския регистър,
където се представя нотариално заверено съгласие с образец от подписа му (чл.
266, ал. 3 от ТЗ), както и трябва да се изключат предвидени в отделни
нормативни актове несъвместимости.
Във връзка с назначаването от длъжностното лице следва
да бъде определено и възнаграждение на ликвидаторите (чл. 266, ал. 5, т. 4 от ТЗ).
Срокът на ликвидация следва да бъде определен на шест
месеца. При необходимост този срок може да бъде продължен.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят дължимата държавна такса по исковете от по 80 лева,
съгласно чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 155, т. 3
от ТЗ, „Е.“ ЕООД, с ЕИК ****** и със седалище и адрес на управление ***, по
иска на Софийска градска прокуратура.
ОТКРИВА, на основание чл. 156, ал. 1, чл. 155 от ТЗ и чл. 266
и сл. от ТЗ, производство по ликвидация на „Е.“ ЕООД, с ЕИК ****** и със
седалище и адрес на управление ***, като определя 6-месечен срок за
провеждането му, при служебно назначаване на ликвидатор.
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 155, т. 3 от ТЗ, „Т.К.“ ЕООД, с ЕИК
****** и със седалище и адрес на управление ***, по иска на Софийска градска прокуратура.
ОТКРИВА, на основание чл. 156, ал. 1, чл. 155 от ТЗ и чл. 266
и сл. от ТЗ, производство по ликвидация на „Т.К.“ ЕООД, с ЕИК ****** и със
седалище и адрес на управление ***, като
определя 6-месечен срок за провеждането му, при служебно назначаване на
ликвидатор.
УКАЗВА на длъжното лице по регистрация в Агенция по
вписванията, при вписване на решението за прекратяванията, да назначи
ликвидатори и да определи месечните им възнаграждения, съгласно мотивите към
решението.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, с ЕИК ****** и със седалище и адрес на
управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 80 лева
(осемдесет лева) държавна такса по предявения срещу дружеството иск.
ОСЪЖДА „Т.К.“ ЕООД, с ЕИК ****** и със седалище и адрес на
управление ***, да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 80 лева (осемдесет лева) държавна такса по
предявения срещу дружеството иск.
Решението, в частта на прекратяването на
търговските дружества, подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчването му на страните, като на ответниците по реда на
чл. 50, ал. 4 от ГПК.
След влизане в сила на решението, препис
да се изпрати на Агенция по вписванията, на основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.
Съдия: