Определение по дело №408/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

Настоящото производство е образувано по повод депозирана в срок от ищеца в първоинстанционното производство А. А. М., частна жалба. В същата се твърди, че протоколното определение от 29.08.2011 г., с което е прекратено производството по гр.д. № 29/2011 г. по описа на Крумовградския районен съд е неправилно- незаконосъобразно и необосновано. Частният жалбодател излага доводи, че съдът неправилно приел, че предявеният иск е недопустим като се позовал на разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗОС, поради което и неправилно приел, че искът е следвало да бъде предявен против О. К., тъй като имотът съгласно цитирания параграф бил общинска собственост. Твърди се също, че в този аспект съдът неправилно приел и че между ищеца по делото и М. на Р. Р. и Б. не съществувал спор за материално право, а че такъв съществувал между ищеца и О. К.. Жалбодателят изтъква, че за него съществува правен интерес да установи по отношение на М. на Р. Р. и Б., правото си на собственост върху процесния имот, защото това му право се оспорвало именно от съществуващия Акт за държавна собственост № 2630 / 24.11.1988 год. , а не се оспорвало от О. К., защото акт за общинска собственост за владяния от него имот нямало издаден. С оглед изложеното моли настоящата инстанция да отмени протоколното определение на Крумовградския районен съд и върне делото на същия съд за произнасяне по съществото на спора.

В дадения му надлежен срок, ответникът по частната жалба не е депозирал по делото отговор на същата.

Настоящият Кърджалийски окръжен съд, сезиран в качеството си на въззивна инстанция, приема за установено следното :

В основата на първоинстанционното производство стои предявеният от ищеца против М. НА Р. Р. И Б., установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с който ищецът цели да бъде установено по отношение на Държавата в лицето на ответника, че по силата на наследство и давностно владение е собственик на УПИ ХVІ, отреден за имот пл.сн.60 в кв. 14 по ПУП на с. Е., община К., с площ 570 кв.м.

По делото е установено, че повод направено от ищеца искане за снабдяване с документ за собственост, О. у. на О. К. с удостоверение № ДС-01-2118-1 от 18.10.2010 год. го е уведомил, че претендираният процесен имот УПИ в кв. по ПУП на с. Е., община К., с площ 570 кв.м., е актуван за държавна собственост с Акт № 2630 / 24.11.1988 год.

В депозирания по делото отговор Държавата в лицето на МРРБ е изразила становище, че по силата на чл.2, ал.1 от ЗОС и §42 от ЗИДЗОС, процесният имот е общинска собственост, макар и за имота да съществува и към момента на отговора АДС № 2630/24.11.1988 г.

В производството е установено също, че по повод депозирана от ищеца и съпругата му молба-декларация за признаване на право на собственост върху недвижими имот чрез извършване на обстоятелствена проверка, О. К. е издала удостоверение изх. № 79 от 06.10.2010 год. От прочита на същото се установява, че за процесния имот не е съставен акт за общинска собственост.

За да постанови обжалваното в производството протоколно определение, първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е недопустим. Изложил е мотиви, че съгласно § 42 от ПЗР на ЗОС, застроените и незастроени парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините, и че правото на общинска собственост върху процесния имот е възникнало по силата на закона. В този аспект първоинстанционният съд е приел, че искът е предявен срещу ненадлежна страна, че същият е следвало да бъде предявен срещу О. К., а не срещу М. на РРБ. Съдът е приел, че материалноправен спор за собственост между ищеца и М. на РРБ, не съществувал.

За да осъществи своя въззивен контрол съдът съобрази следното: безспорно установено е по делото, че процесният недвижим имот, съставляващ УПИ в кв. по ПУП на с. Е., община К., с площ 570 кв.м., е актуван за държавна собственост с Акт № / 24.11.1988 год. Установено е и обстоятелството, че за същият имот Община Крумовград не е издала акт за общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от Закона за държавната собственост, имоти, неправилно актувани като държавна собственост, както и имоти, основанието за актуване на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на областния управител и се предават на собственика. Т.е. макар от приложеното удостоверение на О. у. на О. К., да е видно, че за него основанието за актуването на процесния имот като държавна собственост да е отпаднало, той не е издал заповед за отписване от актовите книги на процесния имот като държавен. Редът за издаването на заповедта на Областният управител пък е този, предписан от разпоредбите на чл.108 и сл. от Правилника за прилагане Ýа Закона за държавната собственост. Съгласно цитираните разпоредби, държавните имоти, основанието за актуването на които е отпаднало се отписват от актовите книги въз основа на писмено искане на собственика, подадено до областния управител по местонахождението на имота, придружено със писмени доказателства, удостоверяващи претендираното право на собственост. Съобразно разпоредбата на чл.113 от същия правилник отказът на областния управител да издаде заповедта за отписване, е предпоставка лицето, което е поискало отписването на имота да докаже правото си на собственост по общия исков ред. Т.е. искът за собственост е пътят за защита срещу отказа да се деактува одържавен имот. И тъй като в настоящото производство е безспорно обстоятелството, че ищецът не е депозирал изрично писмено искане до областния управител по местонахождението на имота за отписването му и не е налице отказ на областния управител да деактува одържавения имот по смисъла на цитирания чл.113 от ППЗДС, то депозираният в производството установителен иск за собственост се явява преждевременно предявен. Това е така и защото ответникът в отговора си на исковата молба приема, че правното основание за актуването като държавен на процесния имот е отпаднало по силата на §42 от ЗИДЗОС. Това твърдение предполага, че О. у. на О. К. следва да издаде заповед за деактуването на имота като държавна собственост / чл.114, ал.2 и ал.3 от ППЗДС/, а дали О. К. ще го актува като общински ще предопредели правния интерес от евентуално предявяване на бъдещ иск за собственост. Или казано с други думи, предписания от цитираните разпоредби на чл.108 и сл. от ППЗДС, административен ред следва да предхожда евентуалното установяване на правото на собственост по общия исков ред.

Т.е. изложеното води до извода, че атакуваното определение на Крумовградския районен съд се явява правилно с оглед крайния му резултат, но не по изложените от първоинстанционният съд мотиви, а по силата на така изложените в предходния абзац, мотиви на настоящия въззивен съд.

Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А. А. М. с постоянен адрес: с. Е., общ. К. и със съдебен адрес: гр. К., У.А. С.” №. Г. П., против протоколно определение № 173 от 29.08.2011 г., постановено по гр.д. № 29/2011 г. по описа на Крумовградския районен съд.

На основание чл.274, ал.4, във вр. с чл.280, ал.2 от ГПК, определение не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.