Р Е Ш Е Н И Е № 67
Гр.Сливен, 15.03.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН,
в публично заседание на двадесет и седми февруари, през две хиляди двадесет и трета
година в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При участието
на секретаря Николинка Йорданова и при участието на прокурора …….., като
разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 301
по описа за 2022 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе,
съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от ЗПК „Близнец“, ЕИК *********, с адрес с. Близнец, Община Твърдица, област Сливен, п. от С.З.К. – п., подадена чрез адв. Д.О. ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6400/55#2 от 04.07.2022 г., издаден от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/ – София, с който на оспорващия е определено публично държавно вземане в размер на 8394,65 лева, представляващо изплатена субсидия по направление „Контрол на почвената ерозия“ за кампании 2016, 2017, 2018, 2019, във връзка с подадените от ЗПК „Близнец“ заявления за подпомагане с УИН 20/210616/06202, УИН 20/120617/14093, УИН 20/170518/18140 и УИН 20/230519/25407.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен. Излага съображения, че: не е уведомяван за извършени проверки; нарушени са изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК; актът е издаден от некомпетентен орган; в случая е приложим редът за възстановяване на получената помощ с решение за финансова корекция, на основание чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/; прекратяването на поетия петгодишен ангажимент е незаконосъобразно. Моли оспореният акт да бъде отменен.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично представляващия ЗПК „Близнец“ п. С.З.К. и с адв. Д.О. - упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Заявява, че актът за прекратяване на ангажимент не е обжалван от оспорващия по съдебен ред, тъй като не бил връчен. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В представена писмена защита излага съображения в подкрепа на твърденията си.
Административният орган – Заместник изпълнителния директор на ДФЗ– София, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена, излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорения акт, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Оспорващият ЗПК „Близнец" с. Близнец, е регистриран в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ с Уникален регистрационен номер /УРН/ 182575. Видно от Уведомително писмо Изх. № 02-200-2600/4789 от 07.12.2016 г. по описа на ДФЗ – София, оспорващият е одобрен за участие по направление „Контрол на почвената ерозия“ от мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014 - 2020 г., по подадено от него заявление за подпомагане с УИН: 20//210616/06202.
От приложените по делото разпечатки от СЕБРА / л. 262-267/ е видно, че оспорващият ЗПК „Близнец" е получил финансово подпомагане по мярката, както следва: За първата година от поетия 5-годишен ангажимент – за кампания 2016 г. – в размер на 11 163,78 лева; За втората година от поетия 5-годишен ангажимент – за кампания 2017 г.– в размер на 10 898,34 лева; За третата година от поетия 5-годишен ангажимент – за кампания 2018 г. – в размер на 10 663,41 лева; и За четвъртата година от поетия 5-годишен ангажимент – за кампания 2019 г. – в размер на 9 247,73 лева. Общият размер на изплатената сума е 41 973,26 лева.
С Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 - 2020 за кампания 2020 Изх. № 01-6400/55 от 18.08.2021 г., издаден от Заместник изпълнителен директор на ДФЗ – София, е прекратен поетият от оспорващия ангажимент по направление „Контрол на почвената ерозия“. В акта е посочено, че: е издаден съгласно чл. 63, т. 1 във връзка с чл. 77, т. 4, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 1306 / 2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и в съответствие с чл. 18, ал. 3, т. 3 във връзка с чл. 20, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. /Наредба № 7 от 24.02.2015 г./; процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от оспорващия през текущата кампания парцели, спрямо одобрените /референтните/ парцели за участие по направление „Контрол на почвената ерозия“, е 22,47 %. Актът е връчен на 30.08.2021 г. с подпис на д. на кооперацията М.Я.З.. След съобщаването му, липсват данни по делото горепосоченият Акт за прекратяване на ангажимент да е обжалван от оспорващия по съдебен ред, в какъвто смисъл е и изричното изявление на оспорващия чрез пълномощника му в молба, депозирана по делото с вх. № СД-01-01-4226/09.11.2022 г., с твърдение, че същият не е връчван. Видно от приложената по делото обратна разписка, както и от показанията на свидетелката М.З., тя е получавала кореспонденцията на кооперацията и е предавала същата на п., поради което съдът приема за установено по делото, че горепосоченият Акт за прекратяване на ангажимент е влязъл в сила на 14.09.2021 г.
С Писмо Изх. № 01-6500/55#1 от 29.03.2022 г. по описа на ДФЗ – София, получено на 11.04.2022 г. лично от д.на кооперацията М.Я.З., оспорващият е уведомен, на основание 26, ал. 1 от АПК, че ДФЗ открива производство по издаване на АУПДВ. Посочено е, че производството се открива на основание влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. с Изх. № 01-6400/55 от 18.08.2021 г., както и че оспорващият следва да възстанови сума в размер на 8 394,65 лева, представляващи 20 % от изплатеното финансово подпомагане през годините общо в размер на 41 973,26 лева. Указано е на оспорващия, че може в 7-дневен срок от получаването на писмото да представи възражения и доказателства във връзка с констатациите на ДФЗ. Липсват твърдения и данни по делото, от оспорващия да са представени такива възражения.
На 04.07.2022 г. е издаден оспореният в настоящото производство АУПДВ № 01-6400/55#2, с който, на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, буква „в“ и чл. 20, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, по отношение на оспорващия ЗПК „Близнец“, ЕИК ********* е определено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по направление „Контрол на почвената ерозия“ за кампании 2016, 2017, 2018, 2019, във връзка с подадените от оспорващия заявления за подпомагане с УИН 20/210616/06202, УИН 20/120617/14093, УИН 20/170518/18140, УИН 20/230519/25407, в размер на 8 394,65 лева. В мотивите на оспорения АУПДВ е посочено, че: АУПДВ се издава на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, във връзка с влязъл в сила Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. с Изх. № 01-6400/55 от 18.08.2021 г. на ДФЗ; ЗПК „Близнец" е регистриран с УРН: 182575 в ИСАК; одобрен е за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. с направление „Контрол на почвената ерозия“ през кампания 2016; с влязъл в сила Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. с Изх. № 01-6400/55 от 18.08.2021 г. ДФЗ - Разплащателна агенция /РА/, е прекратил агроекологичния ангажимент на ЗПК „Близнец“; по заявленията на ЗПК „Близнец“ са били изплатени по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Мярка 10: Контрол на почвената ерозия“ суми в общ размер на 41 973,26 лева; в съответствие с чл. 18, ал. 4, буква „в“ от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., ЗПК „Близнец“ следва да възстанови 20 % от 41 973,26 лева, което се равнява на 8 394,65 лева.
Оспореният акт е издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ П. С.. Със Заповед № 03-РД/772 от 08.03.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20а, ал. 1, ал. 2, ал. 4, ал. 5, пр. 1 във връзка с ал. 6 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, на П. Д. С.– з. и. д. на ДФЗ, са делегирани правомощия: да издава и подписва актовете за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по директните плащания /т. 3 /; да издава и подписва писма за откриване на производство по издаване на актове за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по директните плащания /т. 4 /.
Оспореният акт е съобщен на оспорващия на 20.07.2022 г. – писмото връчено на д.М.З.. Жалбата срещу акта е подадена на 26.07.2022.
По делото е разпитана като свидетел М.Я.З. ***. От показанията и се установява, че кореспонденцията на кооперацията е получавана от нея лично и я е предавала на п..
В хода на съдебното дирене, по искане на оспорващия, е назначена съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице и. П.Ж.З. със с. „г., к. и ф.”. Вещото лице дава заключение, че : за кампания 2016 г. ЗПК „Близнец" с. Близнец, УРН 182575, със Заявление за подпомагане, форма за юридически лица УИН 20/210616/06202 е заявила за подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат" 37 парцела с обща площ от 37,20 ха, разположени в землището на с. Близнец; За Кампания 2020 г. ЗПК „Близнец" с. Близнец, УРН 182575, със Заявление за подпомагане, форма за юридически лица УИН 20/260520/29438, е заявила за подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат" 16 парцела с обща площ от 8,37 ха, разположени в землището на село с. Близнец. Въз основа на тези установявания, заключава, че причината за прекратяване на ангажимента на ЗПК "Близнец" с. Близнец по Мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г., с код на дейност АК7 е в това, че за кампания 2020 г. са заявени 8,37 ха, при референтни площи (поет 5 годишен агроекологичен ангажимент от кампания 2016 г.) в размер на 37,2 ха. Заключението на вещото лице, съдът намира, че не води до изясняване на предмета на спора, тъй като е относимо към причините за прекратяване на поетия от оспорващия 5-годишен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 - 2020 г.
Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 3 във връзка с ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са държавните вземания за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз.
По силата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. В чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП е предвидено, че Държавен фонд „Земеделие“ изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация. Съгласно чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз /ЕС/, като вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. В чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП е регламентирано, че Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. Твърденията на оспорващия, заявени в противоположен смисъл, са неоснователни. По силата на чл. 27, ал. 3 и ал. 5 и чл. 20а от ЗПЗП във връзка с чл. 166, ал. 2 от ДОПК, в правомощията на Изпълнителния директор на ДФЗ е да определя органа от ДФЗ – Разплащателна агенция, за издаването на АУПДВ по всички схеми и мерки на Общата селскостопанска политика по чл. 1 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Съгласно чл. 20а, ал. 6 във връзка с ал. 5 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, Изпълнителният директор на ДФЗ може да делегира със заповед на заместник изпълнителните директори правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително правомощията си да издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК. По делото е представена и приета Заповед № 03-РД/772 от 08.03.2022 г., с която /по т. 3 и т. 4 от Заповедта/ Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на З. и. д. на ДФЗ П. Д. С. правомощията да издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания, както и да издава и подписва писма за откриване на производство по издаване на АУПДВ, по всички схеми и мерки по директните плащания по чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., включително плащания по мярка 10 „Агроекология и климат“ /чл. 1, т. 27 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г./. В случая оспореният АУПДВ е подписан от П. С., като от фактическа страна по делото не е спорно, че към датата на издаване на АУПДВ П. С. е з. д. З. и. д. на ДФЗ. Следователно оспореният акт е издаден от материално компетентен орган /Заместник изпълнителния директор на ДФЗ П. С./, при упражняване и в рамките на надлежно определените й със Заповед № 03-РД/772 от 08.03.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ правомощия.
Оспореният АУПДВ е постановен в изискуемата форма – актът е писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му. Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, противно на твърденията на оспорващия. Актът е обоснован. В него са изложени фактическите обстоятелства, мотивирали административния орган да постанови оспорения акт. Извършено е позоваване на правните основания, въз основа на които при наличие на описаните факти е счетено, че са налице условия за определяне на публично държавно вземане. Фактическите констатации, обосноваващи наличието на нормативно регламентираната материалноправна предпоставка по чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за определената за възстановяване от земеделския стопанин финансова помощ, са обективирани и могат да бъдат изведени и от Уведомително писмо Изх. № 01-6500/55#1 от 29.03.2022 г. по описа на ДФЗ – София, за откриване на административното производство, и от влезлия в сила Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 - 2020 за кампания 2020 Изх. № 01-6400/55 от 18.08.2021 г., издаден от Заместник изпълнителен директор на ДФЗ – София, на който акт, като обуславящ възстановяването на получената финансова помощ, се е позовал административният орган при издаване на АУПДВ. По изложените съображения, съдът приема, че е спазено изискването за форма.
В производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията на чл. 26, чл. 28 и чл. 34 от АПК за уведомяване на адресата за започване на административното производство и предоставяне на възможност за участие в него. Актът е издаден, след като са изяснени всички относими за случая факти и обстоятелства. Съдът не споделя твърдението на оспорващия, че в случая е приложим редът за възстановяване на получената помощ с решение за финансова корекция, за което се позовава на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. В чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП е предвидено, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. А съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. От посочените разпоредби се налага извод, че законодателят е въвел разграничение между нарушенията, които водят до издаване на решения за налагане на финансова корекция, и нарушенията, които са основание за издаване на АУПДВ. Последният се издава само в случаите, когато не се касае за нарушения, представляващи нередности, водещи до налагане на финансови корекции, посочени в чл. 70, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, а е налице нарушение на задължения на бенефициентите, произтичащи от секторното законодателство, както е в случая. Нарушението, във връзка с което ДФЗ претендира възстановяване на извършени плащания, е неизпълнение от страна на земеделския стопанин на задълженията по чл. 20, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. Тези задължения не попадат в основанията за извършване на финансова корекция, регламентирани в чл. 70 от ЗУСЕФСУ, защото се касае за неизпълнение на ангажименти, свързани с условията за предоставяне на помощта, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство по смисъла на чл. 63, § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година.
Оспореният АУПДВ е издаден и в съответствие с материалния закон. Административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
С разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК представляват публично държавно вземане.
В чл. 8, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. е регламентирано, че агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, сред които е и контрол на почвената ерозия /т. 4 на чл. 3 от същата Наредба/, се прилагат за период от пет последователни години, от което следва, че се касае за дългосрочен ангажимент. Ангажиментът се поема с одобряване на подаденото заявление за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за плащане. Агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 4 се прилагат върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в периода на поетия агроекологичен ангажимент /чл. 20, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г./. Одобрената площ за прилагане на агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 4 може да бъде намалена с не повече от 10 на сто, като всяка година поне 90 на сто от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент по реда на глава пета или в случаите по ал. 6 и 7 /чл. 20, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г./. При неизпълнение на изискванията на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от същата Наредба предвижда задължение за Разплащателната агенция да прекрати агроекологичния ангажимент и да предприеме действия по възстановяване на получената финансова помощ по направлението, съгласно условията на чл. 18, ал. 4 от Наредбата.
От цитираната нормативна регламентация се налага извод, че фактите, релевантни за проверка законосъобразността на оспорения АУПДВ и посочени като мотиви в него, се свеждат до: 1. Извършването на плащане в полза на земеделския стопанин, на основание оторизирано подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г.; и 2. Прекратяване на агроекологичния ангажимент с влязъл в сила административен акт.
От събраните по делото доказателства е установено наличието и на двете релевантни материалноправни предпоставки. Оспорващият ЗПК „Близнец“ е получил финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г., направление „Контрол на почвената ерозия“, за първите четири години от поетия 5-годишен ангажимент – за кампания 2016 г., кампания 2017 г., кампания 2018 г. и кампания 2019 г., във връзка с подадени от него заявления с УИН 20/210616/06202, УИН 20/120617/14093, УИН 20/170518/18140, УИН 20/230519/25407, в общ размер на 41 973,26 лева.
Налице е и втората материалноправна предпоставка, необходима при условията на кумулативност за възникване на задължение за земеделския стопанин да възстанови получената от него като финансово подпомагане и установена с акта сума, а именно многогодишният ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ да е бил прекратен. По делото е представен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. за кампания 2020 г., от който е видно, че ДФЗ-РА прекратява поетия от ЗПК „Близнец“ през 2016 г. петгодишен агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ с направление „Контрол на почвената ерозия“, поради неспазване на изискванията на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. Този акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент е влязъл в законна сила на 14.09.2021 г., съобразно приетите за установени по делото факти. Въведените от оспорващия доводи за неуведомяване за извършени проверки, за незаконосъобразно прекратяване на поетия ангажимент и за наличие на изключващи отговорността му обстоятелства, са относими именно към постановяването на акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент и са ирелевантни за законосъобразността на процесния АУПДВ. С факта на влизане в сила на административния акт по прекратяването на агроекологичен ангажимент, по който е реализирано плащане, административният орган в условията на обвързана компетентност е длъжен да проведе производство за събиране на изплатените суми, а за земеделския стопанин възниква задължението за възстановяване на получената финансова помощ.
С оспорения АУПДВ правилно е определен и размерът на вземането спрямо ЗПК „Близнец“ , съгласно чл. 18, ал. 4, б. „в“ от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. – 20 % от получената финансова помощ, или 8 394,65 лева.
По изложените съображения, в хода на проведено административно производство, при което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, компетентният административен орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството факти. Постановеният акт е в съответствие със закона и неговата цел, а подадената срещу акта жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което оспорващият следва да бъде осъден да заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЗПК „Близнец“, ЕИК *********, с адрес с. Близнец, Община Твърдица, област Сливен, подадена против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6400/55#2 от 04.07.2022 г., издаден от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”– София.
ОСЪЖДА ЗПК „Близнец“, ЕИК *********, с адрес с. Близнец, Община Твърдица, област Сливен, да заплати на Държавен фонд “Земеделие”– София, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: